Here is the translation of the heading:
Френските избиратели се стекоха в неделя в рекорден брой на първия кръг на решаващите предсрочни парламентарни избори, които могат да доведат до създаването на крайно дясно правителство и да разтърсят ЕС.
До 17:00 часа местно време, 59,39 процента от избирателите вече са гласували, в сравнение с 39,42 процента през 2022 г. – така тазгодишната избирателна активност към този момент е най-високата от 1986 г. насам, според изследователя от Ipsos Матьо Галард. Избирателната активност е решаващ фактор на тези избори, тъй като тя определя колко от кандидатите на Енсамбъл на президента Еманюел Макрон ще влязат във финалния кръг следващата седмица.
Макрон призова в началото на месеца за неочакваните парламентарни избори, след като загуби Европейските избори с голяма разлика от крайнодясната Реконсылемнт Насьонал (RN).
Макар че тази стъпка шокира обществото и дори ядоса мнозина в собствения му лагер, Макрон я защити като „момент на изясняване“, за да могат гражданите да решат кой трябва да управлява страната, предвид постоянния възход на партията на Марин Льо Пен, Национален сбор. Макрон също така аргументира, че Националното събрание, в което неговият центристки съюз загуби абсолютното си мнозинство през 2022 година, е белязано от „безпорядък“, който затруднява законодателния процес.
Необичайният ход на Макрон да насрочи нови избори обаче заплашва да се обърне срещу него.
Въпреки че прогнозирането на местата е трудно поради двуетажната избирателна система, социолозите предвиждат, че RN може да спечели абсолютното мнозинство от 289 от 577 места в събранието. Това би принудило Макрон да споделя властта неудобно, известно като „kohabitation“, и да го принуди да назначи 28-годишния протеже на Льо Пен, Жордан Бардела, за премиер.
Избирателните секции отвориха в 8 часа местно време и затварят в 18 часа в малките градове и в 20 часа в големите градове, когато ще бъдат публикувани първите прогнозни резултати. Окончателните резултати ще бъдат известни едва след втория тур на 7 юли.
Много френски избиратели се обърнаха срещу Макрон, когото възприемат като елитарен и откъснат от реалността, и предпочитат Националния сбор на Льо Пен поради акцента му върху разходите за живот и заплатите, както и традиционната му антиимиграционна позиция. Общественото мнение се измести надясно през последните десет години, тъй като политиката на идентичност излезе на преден план, като Националният сбор представя мюсюлманското малцинство във Франция като заплаха за светските ценности на републиката.
Анкета на Ipsos от петък показа, че RN може да спечели първия кръг с 32 процента от гласовете, докато лявата коалиция, известна като Nouveau Front Populaire (NFP), е на 29 процента. Ensemble беше на трето място с 20 процента от гласовете.
Изборът може да завърши и с „висящ парламент“, в който няма мнозинство зад премиера, което да може да оцелее при вот на недоверие. Това би довело до блокада, а Макрон няма да може да поиска разпускане на парламента за една година.
Ако Националният фронт триумфира и принуди Макрон към кохабитация след повече от 50 години в опозиция, това ще бъде резултат от многогодишните усилия на Льо Пен да „дезинфекцира“ партията на баща си, която той създаде заедно с бивш войник от френския легион на нацистките Waffen-SS.
В съвместно управление RN ще ръководи правителството, вътрешната политика и бюджета, докато Макрон ще остане върховен главнокомандващ на въоръжените сили и ще определя външната политика. В следвоенната история на Франция е имало три съвместни управления, но нито едно с партии с толкова диаметрално противоположни възгледи.
Льо Пен и Бардела дадоха сигнал през последните дни, че биха оспорили авторитета на президента и по въпросите на отбраната и външната политика – сценарий, който вероятно ще разтревожи както съюзниците, така и пазарите.
NFP коалицията – състояща се от крайнолявата "Непокорена Франция" (LFI) под ръководството на Жан-Люк Меланшон, умерено левите социалисти, зелените и комунистите – има силно ориентирана към данъци и разходи икономическа програма и се представя като единствената възможност за блокиране на RN. Въпреки това фракциите й имат различни виждания по много въпроси и не успяха да се споразумеят за кандидат за премиер. Трикратният кандидат за президент Меланшон е дал сигнали, че иска поста, но съюзниците му имат различно мнение.
Двустепенната избирателна система затруднява прогнозите за местата в парламента.
Избирателната активност на парламентарни избори обикновено беше около 50 процента, но социолозите очакват по-висока участие в неделя. Колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-големи са шансовете на центристките кандидати на Макрон да преминат във втория тур, което потенциално може да доведе до стотици тристранни балотажи.
Партии имат 48 часа след първия кръг, за да решат дали да поддържат кандидатите си за втория тур и натискът ще се увеличи върху кандидатите на Макрон и тези на левицата да се оттеглят тактически, за да предотвратят печалба на Национален сбор.
