Седем години след своя триумфален победа над Марин Льо Пен и крайнодясната "Национален фронт", Еманюел Макрон е изправен пред нова политическа реалност. Президентът, който дойде на власт през 2017 г. с големи очаквания и беше възхваляван като "спасител" на Франция от дясната опасност, сега се сблъсква с възродената Льо Пен и нейната преименувана партия "Национален сбор". Оптимизмът, който съпътстваше възхода на Макрон, отдавна е избледнял.

Амбициозният проект на Макрон за съживяване на френската икономика и укрепване на международната позиция срещна нарастваща съпротива. Президентът и неговият екип, често наричани "мормони", опитаха да установят политика отвъд традиционното ляво-дясно разделение. Въпреки първоначалните успехи, като намаляване на безработицата и привличане на международни инвестиции, подкрепата за крайните партии като RN и левите La France Insoumise (LFI) нарасна.

Here's the translation of the heading to Bulgarian:

"Реформаторската политика, която Макрон се стреми да реализира, включително преразглеждането на трудовото законодателство и премахването на данъка върху богатството, срещна ожесточена съпротива. Движението на жълтите жилетки и пандемията от Covid-19 доведоха до социални безредици и усещане за упадък. Освен това, убийството на учителя Самюел Пати от радикален ислямист засили курса на Макрон в областта на сигурността.

Най-скорошното разпускане на парламента и обявяването на нови избори изненадаха мнозина и бяха представени като опит за изясняване и преориентиране. Въпреки това дори привържениците на Макрон се съмняват в ефективността на тези мерки. Проучванията показват възможно равенство, което може да доведе до блокирано правителство или дори до институционална криза.

Заглавие:
Ранното лъчезарното лице на Макрон все повече изчезва от предизборните материали, а неговите политически съюзи се разпадат. Критиците като Серж Жули и Рафаел Глюксман провъзгласяват края на "макронизма". Възможното участие на RN в управлението би принудило Макрон към неудобно разпределение на властта, което може значително да ограничи неговата политическа способност за действие.

Някои защитници на Макрон все пак подчертават неговите успехи в политиката на ЕС и икономическите реформи. Но продължаващите кризи и начинът на управление, който често е критикуван като "хипер-президентски", оставиха дълбоки следи.

Предстоящите избори ще решат дали Макрон ще може да продължи своята визия или Франция ще преживее драстична политическа промяна.