Като в холивудски сценарий: Еволюцията на акулите в условията на повишаващи се температури

Сценарият звучи като от холивудски филмов сценарий, но е научно обоснован: изследователи на еволюцията на акулите твърдят, че поради повишени морски температури преди повече от 100 милиона години, акулите стават по-големи и по-бързи, и така се развиват в мощните хищници, които познаваме днес. В статия, публикувана миналия месец в специализираното списание Current Biology, учените съобщават, че са измерили размерите на плавниците и дължините на телата на 500 изчезнали и живи акули и сравнили тези данни с информация от еволюционното дърво на акулите. Техните резултати сочат, че някои акули са напуснали морското дъно и са се преместили в открито море преди около 122 милиона години по време на кредовия период. Този преход може да е променил структурата на техните плавници и тела, което е довело до изменения в размерите и способността им за плуване. Има погрешно схващане, че всички акули са като кръвожадните, силни и обтекаеми зверове от "Челюсти" (или дори в торнадо и по градските улици, както в "Sharknado"), които плуват близо до морската повърхност. Повечето акули винаги са били бентосни, което означава, че живеят на морското дъно. За разлика от своите пелагични роднини, свободноплаващите акули, бентосните акули не трябва непрекъснато да плуват, за да дишат; те могат да почиват на морското дъно. Необходимостта да дишат обаче може да е ключовият фактор, който е изтласкал някои акули по-високо в водната колона. Изследователите предполагат, че морските дъна от кредовия период в някои региони са ставали все по-бедни на кислород. За предците на много съвременни акули е било време да напуснат морското дъно, за да оцелеят и да просперират. Доказателства за този преход на местообитания и кои видове са оцелели в коя среда могат да се видят в променящите се гръдни плавници на старите пелагични и бентосни акули. "Повечето свободноплаващи акули са склонни да имат удължени плавници, докато бентосните акули имат по-къси плавници", каза Ларс Шмиц, професор по биология в Колежа Клермонт Маккена в Калифорния и съавтор на статията. Филип Щернс, изследовател на акули от Калифорния и съавтор, сравни гръдните плавници с крилата на самолет. "Дългите, тесни крила" – като на пътнически самолет – "подобряват съотношението ти на подем към съпротивление и така намаляват твоя разход на гориво", каза той. От друга страна, "късите, яки крила на изтребител не са подходящи за дълги пътувания, но могат да направят завой на място." Същото важи и за акулите: По-дългите гръдни плавници могат да направят плуването на по-големите акули по-ефективно, важно приспособяване за видове, чието дишане сега изисква постоянно плуване. Но това не е всичко: Загряването на океаните по време на кредовия период до около 28 градуса по Целзий може да е повлияло и на скоростта на акулите. За сравнение, днешната средна температура е 20 градуса по Целзий. Акулите и другите риби, като повечето животни, в основата си са зависими от температурата за мускулната им функция. "Когато мускулите ти се затоплят, те стават по-добри в бързото свиване", обясни Тимоти Хайам, съавтор и професор в Университета на Калифорния, Ривърсайд. Това може да е довело до увеличена скорост, така че акулите да навлезнат в по-открити водни пространства, за да ловуват бързо плуваща плячка и да избягат от други, вече изчезнали морски хищници от кредовия период. Тези приспособявания изглеждат изгодни. Но предвид сегашното глобално затопляне възниква въпросът дали такива промени могат да се наблюдават и при днешните акули. Могат ли те да станат дори по-големи и по-бързи? Въпреки че глобалното затопляне преди милиони години е довело до важни еволюционни адаптации при някои акули, Хайам подчерта, че сегашното бързо изменение на климата е вероятно да причини по-скоро щети на живота в океана. "Други животни, които не са акули, бяха абсолютно разорени", каза той. Докато някои акули се приспособиха към океаните на кредовия период, това също доведе до изчезването на много други видове. Алисън Бронсън, член на факултета на Калифорнийския държавен политехнически университет, Хумболт, която не беше част от проучването, се съгласи. "Разпространението на зони с недостиг на кислород в морето и климатичните промени, често съпроводени от окисляване на океаните, са довели до едни от най-големите масови измирания в историята на Земята", каза тя и добави, че "темпото на промените днес наистина е безпрецедентно.