Недостиг на вода като глобален риск – доклад на ООН предупреждава за увеличаване на конфликтите

Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) подава тревожен сигнал: Недостигът на вода може да доведе до увеличаване на конфликтите в световен мащаб. Този сценарий очерта директорката на ЮНЕСКО Одри Азуле по време на представянето на годишния си доклад за водата. Ясното послание: За да се запази мира, не са необходими само защитни мерки за водните ресурси, но и интензивно регионално и глобално сътрудничество. Около 50 процента от световното население са засегнати от недостиг на вода поне сезонно, а повече от два милиарда души страдат от недостиг на чиста питейна вода, докато около 3,5 милиарда трябва да се лишат от хигиенична санитарна инфраструктура. Въпреки постоянния ръст на населението, Според ЮНЕСКО, връзката между този ръст и нуждата от вода не е директна – по-ниската консумация често се наблюдава именно в регионите с бързо нарастващо население. Ежегодно потреблението на прясна вода се увеличава с един процент, като този растеж не се дължи единствено на селскостопанския сектор, който използва 70 процента от водата. Промишлеността с 20 процента и частните домакинства с 10 процента също допринасят за увеличеното търсене на вода. Променените хранителни навици са разглеждани като един от двигателите на тази тенденция. ЮНЕСКО подчертава и социалния аспект: жените и момичетата особено страдат от недостига на вода, тъй като често в селските райони те са отговорни за трудоемкото осигуряване на вода, което отнема от техните образователни възможности. Водният дефицит също може да допринесе за миграционни движения. Докладът на ЮНЕСКО също така акцентира, че особено най-бедните и уязвимите слоеве на населението са застрашени от недостиг на вода. Въпреки че досега водата не се счита за основна причина за конфликти, тя може да влоши разправиите – например в Сахелската зона, където източванията на вода са довели до напрежение около достъпа до вода и земя. По-силното сътрудничество и общото управление на водните ресурси, подкрепени от Водната конвенция от 1992 г., могат да служат като инструменти за мир, според ЮНЕСКО. От 2016 г. конвенцията е отворена за всички страни, което се отразява в увеличение на броя на членовете – от 41 до 52 държави, с още около 30 в процес на присъединяване. Соня Кьопел, ръководител на секретариата на Водната конвенция на ООН, посочва региона на река Сава след войната и подобни сътрудничества между различни държави като пример за положителното въздействие. Въпреки това, текущи политически конфликти като този между Беларус и Литва забавят по-нататъшния напредък. На световно ниво 153 държави споделят реки или езера със своите съседи, но само 24 имат цялостни споразумения за всички водни тела на своята територия – Германия е една от тях.