Маганомика: Тарифите на Тръмп и техните последици за американската икономика

Представата, че правителствата се нуждаят от множество политически инструменти, за да постигнат различни политически цели, е здраво заложена в правилото на Тинберген. Наречено на нидерландския носител на Нобелова награда за икономика Ян Тинберген, това принципно означава, че е необходим арсенал от политически инструменти, за да се постигне растеж на икономиката, предоставяне на обществени услуги и изплащане на дългове. Но Доналд Тръмп изглежда разчита на един-единствен политически лост: митата. „Митата са най-голямото изобретение“, каза той миналата седмица пред избиратели в Мичиган. Той е убеден, че митата могат да умиротворят Китай, да предизвикат бум на работни места в производството, да заплатят данъчни намаления, да понижат цените на храните и да спрат дедоларизацията. Той дори вярва, че с митата могат да се решат нарастващите разходи за детска грижа. Списъкът на предложените мита под името „Маганомика“ продължава да расте. Тази седмица Тръмп заплаши John Deere, американски производител на агротехника, който иска да преместите част от производството си в Мексико, с „200-процентно мито“. Анализатори считат, че той сериозно смята да наложи 10- до 20-процентно мито на всички вносни стоки и 60 процента за внос от Китай. Това би върнало американските вносни мита на нива, постигнати за последно през 30-те години на 20-ти век. Тръмп вярва, че тези такси ще подпомогнат американските производители, ще им позволят да създадат работни места и да намалят разходите, докато същевременно осигуряват приходи за финансиране на допълнителни данъчни облекчения. Тази представа обаче е пожелателно мислене. Защитната мярка на митата определено привлича избиратели от работническата класа, които се страхуват, че международната конкуренция застрашава техния поминък. В действителност обаче, програмата на Тръмп ще навреди повече на тези избиратели, към които е насочена. На първо място, митата са платими от американските вносители. По-високите разходи често водят до по-високи потребителски цени. Институтът "Петерсън" за международна икономика оценява, че плановете на Тръмп могат да струват на средното домакинство 2600 долара годишно, като най-бедните ще страдат най-много. Освен това, опитът да се компенсират тези разходи ще увеличи натиска върху работните места. Въпреки че работно изследване на Националното бюро за икономически изследвания установи, че търговската война на Тръмп от 2018 до 2019 година имаше малко влияние върху работните места в защитените сектори, бяха отчетени ясни негативни последствия от ответните мита. Този път обаче, митническата програма на Тръмп и потенциалът за противодействие на американския износ са значително по-силни. Освен това, неговата политика може да освободи ценно време на американските дипломати, тъй като съюзниците може да спрат да приемат техните обаждания. Що се отнася до финансирането на намаленията на доходните и корпоративните данъци, PIIE оценява, че дори 50-процентно мито на всички вносни стоки няма да бъде достатъчно, за да покрие оценените разходи от 5,8 трилиона долара. Високите мита биха могли да накарат вносителите да преминат към алтернативни доставчици и износителите да се преориентират към други пазари. Но на Тръмп му харесва идеята за политика на „всичко чрез мита“, която прави доходните данъци излишни – концепт, който по-подходящ за меркантилистичната световна икономика отпреди няколко века, когато търговията беше по-малко утвърдена и държавите бяха по-малки. Какъв е резултатът? Планът на Тръмп би увеличил дефицита и инфлацията. По-евтини храни? Няма шанс. Много зависи от това до каква степен Тръмп ще изпълни своите изявления на практика. Големият шум може да бъде ход, за да се доведат търговските партньори до масата за преговори. Тръмп обаче направи поставянето на митническа стена около САЩ основна тема в своята предизборна кампания. Много избиратели вярват в това. Проблемът е, че неговата политика на универсално решение е по-скоро отровно хапче за американския народ, американската икономика и света.