Недостигът на ликвидност на репо пазара натоварва банките в края на тримесечието.

Забележителният ръст на споразуменията за обратно изкупуване за една нощ поставя банките, които действат като посредници за краткосрочни кредити в ценни книжа на САЩ, под нарастващ натиск. Това може да предизвика значителни проблеми с финансирането в края на всяко тримесечие и година. Пазарът на репо позволява на банките бърз и икономичен достъп до кредити при необходимост от ликвидност, като минимизира риска. Хедж фондове и финансови институции на Уолстрийт разчитат на този пазар с обем около четири трилиона долара за ежедневното си финансиране. Един смущение може да ги принуди да намалят своите запаси от ценни книжа. Тези транзакции, които обещават ефективност чрез мобилизиране на по-евтино и по-дълбоко финансиране, се увеличават по обем — тенденция, която се усилва от популярни търговски стратегии. Основните дилъри, обаче, се колебаят да увеличат капиталовите си резерви, за да обработят повече транзакции. В края на третото тримесечие гарантираната нощна лихва (SOFR) скочи на 13 базисни точки над ефективната ставка на федералните фондове от 4,83%. Анализаторите се опасяват, че това може да се превърне в системен проблем, който създава повече волатилност на пазара за нощни сделки и държи краткосрочните лихвени проценти високи. Наблюдателите на пазара като Лу Крандъл от Wrightson ICAP подчертават, че посредничеството на дилърите в момента е недостатъчно, за да отговори на търсенето. Ян Неврузи от TD Securities отбелязва, че оттеглянето на дилърите по време на такива периоди създава проблеми. Търговската стратегия 'Basis-Trades', която използва разликата между касовите облигации и фючърсите, също води до увеличаване на обема на репо сделките. Като цяло пазарът реагира ясно на промените в наличността на ликвидност и на натоварването на балансите на основните дилъри. Това води до това, че мнозина предпочитат да държат капитала си като резерви на по-високи лихвени проценти във Фед, вместо да го предоставят на хедж фондове.