Направи най-добрите инвестиции в живота си
fair value · 20 million securities worldwide · 50 year history · 10 year estimates · leading business news

От 2 евро си осигурявате
Analyse
Профил
🇳🇴

Норвегия Внос

Цена

94,489 млрд. NOK
Промяна +/-
+15,649 млрд. NOK
Промяна %
+18,06 %

Настоящата стойност на Внос в Норвегия е 94,489 млрд. NOK. Внос в Норвегия се увеличи до 94,489 млрд. NOK на 1.04.2024 г., след като беше 78,84 млрд. NOK на 1.03.2024 г.. От 1.01.1960 г. до 1.05.2024 г., средният БВП в Норвегия беше 22,89 млрд. NOK. Най-високата стойност беше достигната на 1.03.2023 г. с 101,65 млрд. NOK, докато най-ниската стойност беше записана на 1.07.1960 г. с 696,00 млн. NOK.

Източник: Statistics Norway

Внос

  • Макс

Вносите

Внос История

ДатаСтойност
1.04.2024 г.94,489 млрд. NOK
1.03.2024 г.78,84 млрд. NOK
1.02.2024 г.78,034 млрд. NOK
1.01.2024 г.81,788 млрд. NOK
1.12.2023 г.78,622 млрд. NOK
1.11.2023 г.91,667 млрд. NOK
1.10.2023 г.88,199 млрд. NOK
1.09.2023 г.88,124 млрд. NOK
1.08.2023 г.79,72 млрд. NOK
1.07.2023 г.73,351 млрд. NOK
1
2
3
4
5
...
78

Сходни макро показатели за Внос

ИмеВ моментаПредишенЧестота
🇳🇴
Внос на природен газ
266,268 Terajoule444,003 TerajouleМесечно
🇳🇴
Външен дълг
7,819 Био. NOK7,52 Био. NOKТримесечие
🇳🇴
износ на петрол
57,355 млрд. NOK46,624 млрд. NOKМесечно
🇳🇴
Износите
153,232 млрд. NOK160,261 млрд. NOKМесечно
🇳🇴
Индекс на тероризма
1,747 Points3,514 PointsГодишно
🇳🇴
Капиталови потоци
269,75 млрд. NOK214,597 млрд. NOKТримесечие
🇳🇴
Продажби на оръжие
222 млн. SIPRI TIV72 млн. SIPRI TIVГодишно
🇳🇴
Производство на суров петрол
1859 BBL/D/1K1867 BBL/D/1KМесечно
🇳🇴
Текуща сметка
249,025 млрд. NOK243,37 млрд. NOKТримесечие
🇳🇴
Текуща сметка към БВП
17,5 % of GDP29,5 % of GDPГодишно
🇳🇴
Търговски баланс
58,653 млрд. NOK65,772 млрд. NOKМесечно
🇳🇴
Търговски условия
91,49 points94,18 pointsТримесечие
🇳🇴
Чуждестранни преки инвестиции
-6,135 млрд. NOK-35,834 млрд. NOKТримесечие

През 2019 г. вносът в Норвегия нарасна с 6 процента спрямо предходната година, достигайки рекордните 756 милиарда NOK. Основните вносни стоки бяха: машини и транспортно оборудване (40 процента от общия внос), водени от пътни превозни средства (12 процента), електрически машини и апарати (6 процента), обща промишлена техника и оборудване (5 процента), машини за специални индустрии (4 процента), телекомуникационно оборудване и апарати (4 процента) и друго транспортно оборудване, включително кораби (4 процента); различни произведени изделия (14 процента) като облекло и аксесоари (3 процента); произведени стоки, класифицирани основно по материали (14 процента), включително изделия от метали (5 процента); химически и свързани продукти (10 процента); минерални горива, смазочни материали и свързани материали (7 процента) поради нефт, нефтени продукти (6 процента); храни и живи животни (6 процента); и сурови материали, несъбираеми за храни, с изключение на горива (6 процента). Швеция беше най-големият източник на внос (12 процента от общия внос), следвана от Германия (11 процента), Китай (10 процента), САЩ (8 процента), Дания (6 процента), Великобритания (5 процента), Полша и Нидерландия (по 4 процента всяка).

Какво е Внос

Категорията "Внос" в макроикономиката е от изключително значение за всички, които се стремят да анализират и разбират състоянието и динамиката на различните икономики. В рамките на нашата платформа, Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса на различни държави, което позволява на потребителите ни да вземат информирани решения и да извършват задълбочени анализи. Вносът представлява процес на импорт на стоки и услуги от чужди пазари към вътрешния пазар на дадена страна. Този процес има голямо влияние върху икономиката на една държава, като съдържа множество аспекти, които трябва да бъдат внимателно анализирани и разбрани. Например, чрез вноса, страните могат да задоволят потребителските нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез вътрешно производство, както и да получат достъп до по-ефективни технологии и иновации. Когато говорим за макроикономически ефекти на вноса, най-напред трябва да обърнем внимание на търговския баланс на дадена държава. Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и стойността на вноса. Ако стойността на вноса надвишава тази на износа, държавата има търговски дефицит. Обратно, ако стойността на износа е по-висока от тази на вноса, имаме търговски излишък. Търговският баланс е ключов индикатор за състоянието на икономиката, и затова наблюдението и анализът на вноса са от стратегическо значение. Освен това, вносът оказва влияние и върху инфлацията в дадена страна. При увеличен внос на по-евтини чуждестранни стоки, местните производители може да бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни, което на свой ред може да доведе до дефлационен натиск. В контекста на глобализацията, значението на вносът е още по-голямо, тъй като позволява икономическата интеграция и сътрудничество между различни държави и региони. Политическият и нормативен контекст също играе огромна роля във вносните процеси. Въвеждането на тарифи и нетарифни бариери, квоти, забрани и лицензии, може значително да повлияе на обема и структурата на вноса. Иваните политики често са предмет на интензивни преговори на международно ниво, като например в контекста на Световната търговска организация (СТО) или регулациите в Европейския съюз. За много държави, особено тези с развиващи се икономики, вносът на капитало-насите стоки и технологии е жизнено важен за ускоряване на икономическото развитие. Чрез вноса, те могат да усвоят нови технологии, които впоследствие да интегрират във вътрешното производство, повишавайки по този начин производителността и конкурентоспособността на местните индустрии. От друга страна, прекалено високият внос на определени стоки може да доведе до проблеми за местните производители, които може да не успеят да се конкурират с по-евтините чуждестранни алтернативи. Това може да доведе до закриване на предприятия, загуба на работни места и негативно въздействие върху икономиката като цяло. Поради това, намирането на баланс между вноса и местното производство е ключов момент за поддържането на стабилна и устойчива икономика. Важно е също така да се анализира и структурата на вноса, като се разгледат кои са основните категории стоки и услуги, които дадена страна импортира. Това може да помогне на аналитиците и политиците да идентифицират потенциални уязвимости или възможности за икономическо развитие. Например, значителен дял на вноса на енергийни ресурси може да е знак за енергийна зависимост, което води до нуждата от разработване на стратегии за енергийна сигурност. Съществуват и редица инструменти и индикатори, които могат да бъдат използвани за анализ на вноса. Сред тях са индексите на вносни цени, които показват как се променят цените на импортните стоки с времето, и индексите на вносните мощности, които измерват колко ефикасно се използват вносните ресурси в икономиката. Чрез тези индикатори, може по-детайлно да се анализират тенденциите и да се правят прогнози за бъдещите развития. На нашата платформа Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса в различни страни и региони по света. Нашите данни са представени чрез графики, таблици и интерактивни визуализации, което улеснява потребителите ни в разбирането и анализа на сложните макроикономически процеси. Ние сме горди, че успяваме да предоставим надеждна и дълбочинна информация, която спомага за по-доброто разбиране на глобалната икономика. За да могат нашите потребители да използват пълния потенциал на нашата платформа, предлагаме и редица аналитични инструменти, които позволяват създаването на персонализирани анализи и отчети. Чрез това, ние улесняваме процеса по вземане на решения и предоставяме необходимите данни за успешни инвестиции и бизнес стратегии. В заключение, вносът играе критична роля в макроикономиката и разбирането му е от съществено значение за всеки, който иска да има ясна представа за състоянието на глобалната икономика. На Eulerpool, ние се стремим да предоставим най-добрата и надеждна информация, която да бъде полезна на нашите потребители в техните анализи и решения. Вносът не е просто икономически процес, а важен елемент от взаимосвързаната глобална икономическа система, който заслужава дълбочинно и внимателно изследване.