Инфлацията в еврозоната достигна най-ниското си ниво от няколко месеца през юли 2021 година и в момента е 2,6 процента. Това показва последната бърза оценка на статистическата служба Евростат за месец февруари и доближава Европейската централна банка (ЕЦБ) до целта ѝ за инфлация от два процента. Въпреки това ЕЦБ остава предпазлива и засега запазва лихвените проценти. Важен фактор за това е растежът на договорните заплати, на които централната банка в момента обръща специално внимание.
Според актуална оценка на ЕЦБ заплатите по тарифите в еврозоната през четвъртото тримесечие на 2023 г. са се увеличили с 4,5 процента. Въпреки че този ръст е по-малък от предходния, той все още е твърде висок за да гарантира дългосрочна ценова стабилност. Следователно времето за намаляване на лихвените проценти зависи преди всичко от допълнителното развитие на заплатите по тарифи през текущото първо тримесечие. Ако тарифните преговори между синдикатите и работодателските асоциации доведат до умерени резултати, пътят за намаляване на лихвените проценти ще бъде свободен. В противен случай може да се наложи членовете на ЕЦБ да чакат месеци за промяна на лихвените проценти. Високите увеличения на заплатите могат да се отразят отрицателно върху инфлацията в дългосрочен план, особено ако продуктивността продължава да бъде слаба и предприятията пренасят по-високите трудови разходи на своите клиенти.
За да получи ранни сведения за динамиката на заплатите, ЕЦБ разработи вътрешна ранна предупредителна система, която е известна още като "Следач на заплатите". С нейна помощ се анализират незабавно колективните трудови договори в седем от двадесетте страни от еврозоната, така че да не се налага изчакването на официални статистики, които се публикуват със закъснение. Тези предварителни данни сочат, че натискът върху заплатите в първата половина на 2024 година временно ще намалее, след което обаче се предполага, че отново ще се увеличи значително над пет процента.
ЕЦБ наблюдава с голяма тревожност развитието на тарифните заплати, тъй като синдикатите в момента не са готови за компромиси и сдържаност. Високата инфлация от миналата година остави следи у работещите. Според Федералната статистическа служба, тарифните заплати в Германия през 2023 г. са се увеличили с 3,7 процента, което е значително под средната инфлационна ставка от 5,9 процента. Това доведе до забележим спад на покупателната способност на работещите. Институтът „WSI“, който е близък до синдикатите, съобщава също за намаляване на покупателната способност на тарифните заплати до нивото от 2016 година. Текущите тарифни преговори би следвало да бъдат характеризирани със значителен реален растеж на заплатите, според експерт по тарифни въпроси от WSI, Торстен Шултен.
Синдикатите и работниците влизат укрепени във ведомствените преговори за 2024 година, тъй като пазарите на труда в еврозоната продължават да бъдат добре използвани и има недостиг на квалифицирани кадри. Но въпреки текущото намаляване на инфлацията, което основно се дължи на понижените цени на храните, основната инфлационна ставка без включване на храни и енергия остава висока - 3,1 процента. Поради силното увеличение на заплатите се очаква тя да остане над два процента далеч в следващата година, според оценката на Себастиан Бекер от Deutsche Bank. Следователно ще отнеме известно време, докато основната инфлация се приближи до двупроцентната цел на ЕЦБ.
Въпреки че икономистите смятат напредъка в борбата срещу временно високата инфлация през изминалите две години за обнадеждаващ, някои предупреждават срещу прекаления оптимизъм предвид настоящата обстановка. ЕЦБ затова остава предпазлива и внимателно следи развитието на колективните трудови договори.
