Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Молдова Безработни лица
Цена
Текущата стойност на Безработни лица в Молдова е 45 000 . Безработни лица в Молдова се увеличиха до 45 000 на 1.12.2023 г., след като бяха 39 200 на 1.09.2023 г.. От 1.03.2000 г. до 1.03.2024 г. средният БВП в Молдова беше 72 257,73 . Най-високото ниво бе достигнато на 1.03.2000 г. с 169 600,00 , докато най-ниската стойност беше регистрирана на 1.06.2022 г. с 21 600,00 .
Безработни лица ·
Макс
Безработни лица | |
---|---|
1.03.2000 г. | 169 600,00 |
1.06.2000 г. | 131 400,00 |
1.09.2000 г. | 123 400,00 |
1.12.2000 г. | 136 000,00 |
1.03.2001 г. | 139 800,00 |
1.06.2001 г. | 112 000,00 |
1.09.2001 г. | 105 000,00 |
1.12.2001 г. | 114 000,00 |
1.03.2002 г. | 124 300,00 |
1.06.2002 г. | 103 600,00 |
1.09.2002 г. | 96 800,00 |
1.12.2002 г. | 114 700,00 |
1.03.2003 г. | 139 700,00 |
1.06.2003 г. | 105 400,00 |
1.09.2003 г. | 100 200,00 |
1.12.2003 г. | 123 000,00 |
1.03.2004 г. | 153 200,00 |
1.06.2004 г. | 104 900,00 |
1.09.2004 г. | 94 100,00 |
1.12.2004 г. | 113 700,00 |
1.03.2005 г. | 132 900,00 |
1.06.2005 г. | 95 800,00 |
1.09.2005 г. | 96 700,00 |
1.12.2005 г. | 89 300,00 |
1.03.2006 г. | 154 200,00 |
1.06.2006 г. | 90 100,00 |
1.09.2006 г. | 79 900,00 |
1.12.2006 г. | 75 400,00 |
1.03.2007 г. | 71 900,00 |
1.06.2007 г. | 57 600,00 |
1.09.2007 г. | 70 100,00 |
1.12.2007 г. | 66 900,00 |
1.03.2008 г. | 67 400,00 |
1.06.2008 г. | 42 600,00 |
1.09.2008 г. | 48 700,00 |
1.12.2008 г. | 48 300,00 |
1.03.2009 г. | 90 900,00 |
1.06.2009 г. | 82 800,00 |
1.09.2009 г. | 76 200,00 |
1.12.2009 г. | 73 900,00 |
1.03.2010 г. | 102 100,00 |
1.06.2010 г. | 94 500,00 |
1.09.2010 г. | 85 400,00 |
1.12.2010 г. | 86 000,00 |
1.03.2011 г. | 107 200,00 |
1.06.2011 г. | 82 600,00 |
1.09.2011 г. | 71 000,00 |
1.12.2011 г. | 75 300,00 |
1.03.2012 г. | 79 800,00 |
1.06.2012 г. | 57 600,00 |
1.09.2012 г. | 62 200,00 |
1.12.2012 г. | 71 400,00 |
1.03.2013 г. | 90 800,00 |
1.06.2013 г. | 60 800,00 |
1.09.2013 г. | 51 400,00 |
1.12.2013 г. | 49 300,00 |
1.03.2014 г. | 57 500,00 |
1.06.2014 г. | 48 500,00 |
1.09.2014 г. | 43 900,00 |
1.12.2014 г. | 40 200,00 |
1.03.2015 г. | 97 900,00 |
1.06.2015 г. | 55 100,00 |
1.09.2015 г. | 44 000,00 |
1.12.2015 г. | 51 200,00 |
1.03.2016 г. | 74 400,00 |
1.06.2016 г. | 55 000,00 |
1.09.2016 г. | 38 700,00 |
1.12.2016 г. | 44 900,00 |
1.03.2017 г. | 75 800,00 |
1.06.2017 г. | 45 700,00 |
1.09.2017 г. | 44 600,00 |
1.12.2017 г. | 40 300,00 |
1.03.2018 г. | 48 300,00 |
1.06.2018 г. | 40 900,00 |
1.09.2018 г. | 30 400,00 |
1.12.2018 г. | 34 200,00 |
1.03.2019 г. | 69 600,00 |
1.06.2019 г. | 42 000,00 |
1.09.2019 г. | 37 800,00 |
1.12.2019 г. | 38 100,00 |
1.03.2020 г. | 34 200,00 |
1.06.2020 г. | 36 200,00 |
1.09.2020 г. | 30 200,00 |
1.12.2020 г. | 31 800,00 |
1.03.2021 г. | 35 800,00 |
1.06.2021 г. | 31 400,00 |
1.09.2021 г. | 22 600,00 |
1.12.2021 г. | 22 900,00 |
1.03.2022 г. | 25 700,00 |
1.06.2022 г. | 21 600,00 |
1.09.2022 г. | 22 300,00 |
1.12.2022 г. | 41 200,00 |
1.03.2023 г. | 50 800,00 |
1.06.2023 г. | 35 600,00 |
1.09.2023 г. | 39 200,00 |
1.12.2023 г. | 45 000,00 |
Безработни лица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 45 000 |
1.09.2023 г. | 39 200 |
1.06.2023 г. | 35 600 |
1.03.2023 г. | 50 800 |
1.12.2022 г. | 41 200 |
1.09.2022 г. | 22 300 |
1.06.2022 г. | 21 600 |
1.03.2022 г. | 25 700 |
1.12.2021 г. | 22 900 |
1.09.2021 г. | 22 600 |
Сходни макро показатели за Безработни лица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇲🇩 Възраст за пенсиониране мъже | 63 Years | 63 Years | Годишно |
🇲🇩 Заети лица | 865 200 | 856 800 | Тримесечие |
🇲🇩 заетост | 42,9 % | 42,5 % | Тримесечие |
🇲🇩 Заплати | 13 170,3 MDL/Month | 13 401,1 MDL/Month | Тримесечие |
🇲🇩 Заплати в производството | 11 139,3 MDL/Month | 11 222,9 MDL/Month | Тримесечие |
🇲🇩 Коефициент на икономическа активност | 45 % | 44,8 % | Тримесечие |
🇲🇩 Минимални заплати | 5000 MDL/Month | 4000 MDL/Month | Годишно |
🇲🇩 население | 2,51 млн. | 2,57 млн. | Годишно |
🇲🇩 Пенсионна възраст за жени | 61 Years | 60,5 Years | Годишно |
🇲🇩 ставка на безработица | 3,9 % | 4,4 % | Тримесечие |
🇲🇩 ставка на безработица сред младежите | 7,6 % | 6,6 % | Тримесечие |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Безработни лица
Безработни лица: Макроикономически анализ Безработицата е ключов индикатор за икономическата здравина на една страна и има значително въздействие върху макроикономическите показатели. В категорията „Безработни лица“ се включва статистиката на онези хора, които активно търсят работа, но не успяват да я намерят. Разбирането на аспектите свързани с безработицата е от основно значение за формулирането на икономически политики и стратегии. В основата на анализа на безработицата е дефинирането на безработен човек. По стандартите на Международната организация на труда (МОТ), безработен е лице на възраст над 15 години, което е без работа, активно търси работа и е готово да започне работа незабавно. Тази дефиниция помага за унифициране на данните и улеснява сравнението между различните страни. Икономически и социални аспекти на безработицата Безработицата има множество икономически и социални измерения. От икономическа гледна точка, високите нива на безработица се свързват с по-малко производство и по-ниски доходи, което води до намалено потребление и инвестиране. Това създава циклична вътрешна криза, при която компаниите намаляват производството, следователно уволняват повече работници и затварят част от своите операции. В същото време, безработицата значително увеличава социалните разходи на държавата под формата на обезщетения за безработица и социални програми. Социалният аспект също не трябва да бъде подценяван. Високите нива на безработица водят до потенциални социални напрежения, социална изолация и влошаване на физическото и психическото здраве на засегнатите индивиди. Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения и демотивация, което допълнително усложнява връщането в трудовия пазар. Видове безработица Безработицата може да бъде класифицирана по няколко различни начина, зависещи от причините и природата на безработицата: Циклична безработица: Това е безработицата, която възниква по време на икономическите спадове. По време на рецесия, например, производството и потреблението спадат, което води до намаляване на заетостта. Структурна безработица: Това е вид безработица, която възниква когато има несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на работодателите. Например, технологичния напредък може да направи някои умения излишни. Фрикционна безработица: Този вид безработица е резултат от нормалния процес на движение на работната сила, когато хората сменят работни места или търсят ново работно място. Сезонна безработица: Това е безработица, която се дължи на сезонни колебания в търсенето на работна сила. Как се измерва безработицата? Измерването на безработицата е от критично значение за разбирането и анализа на икономическата ситуация. Процентът на безработица се изчислява като броя на безработните лица се раздели на общият брой лица, които са активни на трудовия пазар (включително заетите и безработните). Този показател позволява да се оценя икономическата ситуация и да се сравняванат различни страни и региони. Други допълнителни показатели също са от значение. Например, степента на участие на работната сила измерва дела на населението, което е активно на трудовия пазар, докато работният коефициент на заетост измерва дела на заетите лица спрямо същата група. Заедно тези показатели дават по-пълна картина за икономическите условия. Безработицата и макроикономическите политики Макроикономическите политики се създават с цел поддържане на стабилна икономическа среда и борба с безработицата. Политиките могат да бъдат насочени към стимулация на растежа чрез парично и фискално разхлабване или към структурни реформи, които адресират причините за структурната и дългосрочна безработица. Фискалната политика може да включва увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците, за да се стимулира икономическата активност и създаването на работни места. Паричната политика може да бъде насочена към намаляване на лихвените проценти с цел насърчаване на инвестиции и потребление. Структурните реформи могат да включват обучение и преквалификация на работна сила, подобряване на образователната система и улесняване на стартирането и развитието на нови бизнеси. Всички тези мерки са насочени към създаване на по-гъвкави и адаптивни работни пазари. Заключение Разбирането и анализът на ситуацията с безработните лица е от критично значение за всяка икономика. Безработицата не само че влияе върху икономическите показатели като БВП и инфлацията, но има и значителни социални последствия. Правилният подход към управление на безработицата включва съчетание от краткосрочни икономически стимули и дългосрочни структурни реформи, които да насърчават устойчив растеж и социална стабилност. Следенето на актуалния процент на безработицата и разбирането на различните й форми и причини е от съществено значение за формулирането на ефективни политики и вземане на информирани стратегически решения. На нашия сайт eulerpool предоставяме подробни макроикономически данни и анализи, които са от полза за изследователи, икономисти и политики при анализа на трудовия пазар и безработицата. Докато изследваме комплексността на безработицата, е важно да поддържаме балансиран и инклузивен подход, който да гарантира благосъстоянието на всички икономически участници.