Направи най-добрите инвестиции в живота си

От 2 евро си осигурявате
Analyse
Профил
🇳🇴

Норвегия Ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в не-петролния сектор

Цена

0,3 %
Промяна +/-
+0,2 %
Промяна %
+100,00 %

Настоящата стойност на Ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в не-петролния сектор в Норвегия е 0,3 %. Ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в не-петролния сектор в Норвегия се увеличи до 0,3 % на 1.12.2023 г., след като беше 0,1 % на 1.09.2023 г.. От 1.06.1978 г. до 1.03.2024 г., средният БВП в Норвегия беше 0,59 %. Най-високата стойност беше достигната на 1.12.1984 г. с 4,80 %, докато най-ниската стойност беше записана на 1.06.2020 г. с -6,20 %.

Източник: Statistics Norway

Ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в не-петролния сектор

  • Макс

Растеж на БВП от сектори извън нефтения сектор

Ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в не-петролния сектор История

ДатаСтойност
1.12.2023 г.0,3 %
1.09.2023 г.0,1 %
1.06.2023 г.0,1 %
1.12.2022 г.0,4 %
1.09.2022 г.0,5 %
1.06.2022 г.1,2 %
1.03.2022 г.0,1 %
1.12.2021 г.0,9 %
1.09.2021 г.2,6 %
1.06.2021 г.1,5 %
1
2
3
4
5
...
14

Сходни макро показатели за Ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в не-петролния сектор

ИмеВ моментаПредишенЧестота
🇳🇴
БВП
485,51 млрд. USD593,73 млрд. USDГодишно
🇳🇴
БВП на глава от населението
78 939,4 USD79 434,63 USDГодишно
🇳🇴
БВП на глава от населението ПКП
90 500,85 USD91 068,6 USDГодишно
🇳🇴
БВП на постоянни цени
1,131 Био. NOK1,129 Био. NOKТримесечие
🇳🇴
БВП от комунални услуги
7,543 млрд. NOK7,421 млрд. NOKТримесечие
🇳🇴
БВП от минната промишленост
1,441 млрд. NOK1,574 млрд. NOKТримесечие
🇳🇴
БВП от производството
61,715 млрд. NOK61,127 млрд. NOKТримесечие
🇳🇴
БВП от публичната администрация
62,886 млрд. NOK62,884 млрд. NOKТримесечие
🇳🇴
БВП от селското стопанство
5,783 млрд. NOK5,598 млрд. NOKТримесечие
🇳🇴
БВП от строителството
57,356 млрд. NOK57,519 млрд. NOKТримесечие
🇳🇴
Брутен национален доход
1,368 Био. NOK1,202 Био. NOKТримесечие
🇳🇴
Брутоинвестиции в материални активи
242,481 млрд. NOK261,503 млрд. NOKТримесечие
🇳🇴
Годишен темп на растеж на БВП
-0,8 %0,4 %Тримесечие
🇳🇴
Месечен БВП MoM
0,6 %-1 %Месечно
🇳🇴
Растеж на БВП за цялата година
0,5 %3 %Годишно
🇳🇴
темп на растеж на БВП
0,2 %1,6 %Тримесечие

Какво е Ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в не-петролния сектор

Растеж на БВП в не енергийния сектор: Анализ на перспективите за икономическо развитие на България Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) в не енергийния сектор е ключов фактор за икономическото развитие на България. Въпреки че енергийният сектор играе важна роля в икономиката на страната, не енергийният сектор предоставя значителни възможности за устойчив растеж и диверсификация на икономиката. В тази статия ще разгледаме подробно значението на растежа на БВП в не енергийния сектор, факторите, които го стимулират, както и предизвикателствата и перспективите пред българската икономика. Брутният вътрешен продукт (БВП) измерва общата стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени в една страна за определен период от време. БВП е основен показател за икономическата активност и здравословното състояние на една икономика. Въпреки че енергийният сектор допринася значително за БВП, не енергийният сектор е също толкова важен, ако не и по-важен в дългосрочен план, за икономическата стабилност и растеж. Не енергийният сектор включва разнообразие от индустрии и услуги, които не са свързани с добив и производство на енергийни ресурси. Това включва производства като селско стопанство, строителство, производство на стоки и услуги, търговия, транспорт, финанси, образование и здравеопазване. Всеки от тези сектори играе важна роля за общата икономика и допринася за икономическия растеж чрез създаване на работни места, генериране на доходи и стимулиране на потреблението. Един от основните катализатори за растеж на БВП в не енергийния сектор е увеличеното търсене на стоки и услуги както на вътрешния, така и на външния пазар. България, като член на Европейския съюз, има достъп до един от най-големите пазари в света. Това предоставя значителни възможности за разширяване на износа и увеличаване на приходите. Освен това, подобряването на инфраструктурата и транспортната мрежа улеснява достъпа до международни пазари и намалява разходите за транспорт и логистика. Друг важен фактор за растеж на БВП в не енергийния сектор е инвестирането в научни изследвания и технологични иновации. С развиването на нови технологии и подобряването на продукционните процеси, фирмите могат да увеличат продуктивността и конкурентоспособността си. В България се наблюдава нарастващ интерес към сектора на информационните технологии и аутсорсинг, който носи значителни икономически ползи и предоставя високи заплати и добри условия на работа. Образованието и квалификацията на работната сила също играят ключова роля за растежа на БВП в не енергийния сектор. Страната ни има добра традиция в образованието и високи стандарти в редица дисциплини. Инвестирането в образование и обучение на работната сила може да увеличи квалификацията и компетенциите на работниците, което на свой ред води до по-висока продуктивност и иновации. Създаването на индустриални клъстери и партньорства между университети и бизнеси може да стимулира обмена на знания и технологии и да доведе до значителни икономически ползи. Инвестиционната среда и правната рамка също са определящи за растежа на БВП в не енергийния сектор. Прозрачни и стабилни регулации, подкрепяни от ефективни институции, създават благоприятни условия за бизнес развой и привличане на чуждестранни инвестиции. Исторически опитите за реформи в тази насока са показали, че стабилната и предвидима бизнес среда може да привлече повече инвестиции, да създаде нови работни места и да стимулира икономическия растеж. Наред с положителните тенденции, растежът на БВП в не енергийния сектор среща и някои предизвикателства. Едно от основните е демографското стареене на населението, което намалява активната работна сила и може да ограничи икономическия растеж. В този контекст е важно да се предприемат мерки за поддържане и привличане на млади и квалифицирани кадри, както и за повишаване на трудовата активност на възрастните хора. Друг предизвикателен аспект е нестабилността на глобалната икономика и потенциалните рискове, свързани с това. Глобалните икономически кризи, промени в търговски регулации и геополитически конфликти могат да повлияят на търговията и инвестициите, което подчертава необходимостта от диверсификация на икономиката и търсене на нови пазари и партньорства. В заключение, растежът на БВП в не енергийния сектор е от съществено значение за дългосрочното и устойчиво развитие на българската икономика. Инвестициите в иновации, образование, инфраструктура и създаването на благоприятна бизнес среда са ключови за стимулиране на икономическия растеж в този сектор. Въпреки предизвикателствата, България разполага с множество възможности за развитие и успешна реализация на своя потенциал в не енергийния сектор. Възможността за привличане на чуждестранни инвестиции, разширяване на износа и развитие на нови индустрии може да доведе до значителни икономически ползи и подобряване на житейския стандарт на населението. Анализът на макроикономическите данни и мониторингът на ключовите фактори, които влияят на растежа на БВП в не енергийния сектор, са от съществено значение за вземане на информирани и ефективни решения в икономическата политика. Eulerpool предоставя професионални и детайлни макроикономически данни, които могат да подпомогнат правителството, бизнеса и инвеститорите в анализирането и разбирането на тенденциите и перспективите пред българската икономика.