Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Венецуела Баланси на централната банка
Цена
Текущата стойност на Баланси на централната банка в Венецуела е 947,424 млрд. VES. Баланси на централната банка в Венецуела се увеличи до 947,424 млрд. VES на 1.04.2024 г., след като беше 938,115 млрд. VES на 1.03.2024 г.. От 1.07.2006 г. до 1.05.2024 г., средният БВП в Венецуела беше 100,82 млрд. VES. Най-високата стойност беше достигната на 1.09.2023 г. с 994,47 млрд. VES, докато най-ниската стойност беше записана на 1.07.2006 г. с 0 VES.
Баланси на централната банка ·
Макс
Баланс на централната банка | |
---|---|
1.02.2013 г. | 10,00 VES |
1.03.2013 г. | 10,00 VES |
1.04.2013 г. | 10,00 VES |
1.05.2013 г. | 10,00 VES |
1.06.2013 г. | 10,00 VES |
1.07.2013 г. | 10,00 VES |
1.08.2013 г. | 10,00 VES |
1.09.2013 г. | 10,00 VES |
1.10.2013 г. | 10,00 VES |
1.11.2013 г. | 10,00 VES |
1.12.2013 г. | 10,00 VES |
1.01.2014 г. | 10,00 VES |
1.02.2014 г. | 10,00 VES |
1.03.2014 г. | 10,00 VES |
1.04.2014 г. | 10,00 VES |
1.05.2014 г. | 10,00 VES |
1.06.2014 г. | 10,00 VES |
1.07.2014 г. | 10,00 VES |
1.08.2014 г. | 10,00 VES |
1.09.2014 г. | 10,00 VES |
1.10.2014 г. | 10,00 VES |
1.11.2014 г. | 10,00 VES |
1.12.2014 г. | 10,00 VES |
1.01.2015 г. | 10,00 VES |
1.02.2015 г. | 10,00 VES |
1.03.2015 г. | 20,00 VES |
1.04.2015 г. | 20,00 VES |
1.05.2015 г. | 20,00 VES |
1.06.2015 г. | 20,00 VES |
1.07.2015 г. | 20,00 VES |
1.08.2015 г. | 20,00 VES |
1.09.2015 г. | 20,00 VES |
1.10.2015 г. | 20,00 VES |
1.11.2015 г. | 20,00 VES |
1.12.2015 г. | 20,00 VES |
1.01.2016 г. | 20,00 VES |
1.02.2016 г. | 30,00 VES |
1.03.2016 г. | 30,00 VES |
1.04.2016 г. | 40,00 VES |
1.05.2016 г. | 50,00 VES |
1.06.2016 г. | 50,00 VES |
1.07.2016 г. | 60,00 VES |
1.08.2016 г. | 60,00 VES |
1.09.2016 г. | 70,00 VES |
1.10.2016 г. | 80,00 VES |
1.11.2016 г. | 90,00 VES |
1.12.2016 г. | 110,00 VES |
1.01.2017 г. | 110,00 VES |
1.02.2017 г. | 120,00 VES |
1.03.2017 г. | 120,00 VES |
1.04.2017 г. | 130,00 VES |
1.05.2017 г. | 390,00 VES |
1.06.2017 г. | 550,00 VES |
1.07.2017 г. | 640,00 VES |
1.08.2017 г. | 740,00 VES |
1.09.2017 г. | 890,00 VES |
1.10.2017 г. | 890,00 VES |
1.11.2017 г. | 1350,00 VES |
1.12.2017 г. | 1730,00 VES |
1.01.2018 г. | 2720,00 VES |
1.02.2018 г. | 16 150,00 VES |
1.03.2018 г. | 28 710,00 VES |
1.04.2018 г. | 40 410,00 VES |
1.05.2018 г. | 48 330,00 VES |
1.06.2018 г. | 58 070,00 VES |
1.07.2018 г. | 110 330,00 VES |
1.08.2018 г. | 2,96 млн. VES |
1.09.2018 г. | 3,02 млн. VES |
1.10.2018 г. | 3,16 млн. VES |
1.11.2018 г. | 4,46 млн. VES |
1.12.2018 г. | 27,16 млн. VES |
1.01.2019 г. | 155,70 млн. VES |
1.02.2019 г. | 160,46 млн. VES |
1.03.2019 г. | 156,81 млн. VES |
1.04.2019 г. | 245,52 млн. VES |
1.05.2019 г. | 262,12 млн. VES |
1.06.2019 г. | 302,92 млн. VES |
1.07.2019 г. | 490,87 млн. VES |
1.08.2019 г. | 940,56 млн. VES |
1.09.2019 г. | 964,50 млн. VES |
1.10.2019 г. | 1,14 млрд. VES |
1.11.2019 г. | 1,75 млрд. VES |
1.12.2019 г. | 2,11 млрд. VES |
1.01.2020 г. | 3,39 млрд. VES |
1.02.2020 г. | 3,36 млрд. VES |
1.03.2020 г. | 3,65 млрд. VES |
1.04.2020 г. | 7,86 млрд. VES |
1.05.2020 г. | 8,77 млрд. VES |
1.06.2020 г. | 9,04 млрд. VES |
1.07.2020 г. | 11,58 млрд. VES |
1.08.2020 г. | 14,57 млрд. VES |
1.09.2020 г. | 19,29 млрд. VES |
1.10.2020 г. | 22,91 млрд. VES |
1.11.2020 г. | 46,16 млрд. VES |
1.12.2020 г. | 48,70 млрд. VES |
1.01.2021 г. | 80,88 млрд. VES |
1.02.2021 г. | 83,15 млрд. VES |
1.03.2021 г. | 87,15 млрд. VES |
1.04.2021 г. | 121,32 млрд. VES |
1.05.2021 г. | 137,01 млрд. VES |
1.06.2021 г. | 141,38 млрд. VES |
1.07.2021 г. | 175,67 млрд. VES |
1.08.2021 г. | 182,52 млрд. VES |
1.09.2021 г. | 203,15 млрд. VES |
1.10.2021 г. | 215,79 млрд. VES |
1.11.2021 г. | 226,34 млрд. VES |
1.12.2021 г. | 226,04 млрд. VES |
1.01.2022 г. | 221,51 млрд. VES |
1.02.2022 г. | 212,02 млрд. VES |
1.03.2022 г. | 210,56 млрд. VES |
1.04.2022 г. | 213,70 млрд. VES |
1.05.2022 г. | 238,88 млрд. VES |
1.06.2022 г. | 256,46 млрд. VES |
1.07.2022 г. | 261,87 млрд. VES |
1.08.2022 г. | 345,66 млрд. VES |
1.09.2022 г. | 351,56 млрд. VES |
1.10.2022 г. | 360,67 млрд. VES |
1.11.2022 г. | 452,71 млрд. VES |
1.12.2022 г. | 686,24 млрд. VES |
1.01.2023 г. | 844,92 млрд. VES |
1.02.2023 г. | 906,15 млрд. VES |
1.03.2023 г. | 878,85 млрд. VES |
1.04.2023 г. | 853,10 млрд. VES |
1.05.2023 г. | 868,99 млрд. VES |
1.06.2023 г. | 892,92 млрд. VES |
1.07.2023 г. | 926,38 млрд. VES |
1.08.2023 г. | 976,15 млрд. VES |
1.09.2023 г. | 994,47 млрд. VES |
1.10.2023 г. | 990,45 млрд. VES |
1.11.2023 г. | 972,00 млрд. VES |
1.12.2023 г. | 958,75 млрд. VES |
1.01.2024 г. | 931,30 млрд. VES |
1.02.2024 г. | 932,93 млрд. VES |
1.03.2024 г. | 938,11 млрд. VES |
1.04.2024 г. | 947,42 млрд. VES |
Баланси на централната банка История
Дата | Стойност |
---|---|
1.04.2024 г. | 947,424 млрд. VES |
1.03.2024 г. | 938,115 млрд. VES |
1.02.2024 г. | 932,927 млрд. VES |
1.01.2024 г. | 931,299 млрд. VES |
1.12.2023 г. | 958,754 млрд. VES |
1.11.2023 г. | 971,997 млрд. VES |
1.10.2023 г. | 990,447 млрд. VES |
1.09.2023 г. | 994,472 млрд. VES |
1.08.2023 г. | 976,149 млрд. VES |
1.07.2023 г. | 926,377 млрд. VES |
Сходни макро показатели за Баланси на централната банка
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇻🇪 Баланс на банките | 417,457 млрд. VES | 401,285 млрд. VES | Месечно |
🇻🇪 Валутни резерви | 9,803 млрд. USD | 9,79 млрд. USD | Месечно |
🇻🇪 Лихвен процент | 59,26 % | 59,2 % | frequency_daily |
🇻🇪 Лихвен процент по депозити | 36 % | 36 % | frequency_daily |
🇻🇪 Междубанкова лихва | 59,23 % | 59,26 % | Месечно |
🇻🇪 Монетарно предлагане M0 | 57,776 млн. VES | 53,009 млн. VES | Месечно |
🇻🇪 Обем на паричната маса M3 | 107,992 млрд. VES | 96,068 млрд. VES | Месечно |
🇻🇪 Парична маса M1 | 134,473 млрд. VES | 129,056 млрд. VES | Месечно |
🇻🇪 Парична маса M2 | 134,617 млрд. VES | 129,192 млрд. VES | Месечно |
Макросайтове за други страни в Америка
- 🇦🇷Аржентина
- 🇦🇼Aruba
- 🇧🇸Бахами
- 🇧🇧Барбадос
- 🇧🇿Белиз
- 🇧🇲Бермуда
- 🇧🇴Боливия
- 🇧🇷Бразилия
- 🇨🇦Канада
- 🇰🇾Кайманови острови
- 🇨🇱Чили
- 🇨🇴Колумбия
- 🇨🇷Коста Рика
- 🇨🇺Куба
- 🇩🇴Доминиканска република
- 🇪🇨Еквадор
- 🇸🇻Ел Салвадор
- 🇬🇹Гватемала
- 🇬🇾Гаяна
- 🇭🇹Haiti
- 🇭🇳Хондурас
- 🇯🇲Ямайка
- 🇲🇽Мексико
- 🇳🇮Никарагуа
- 🇵🇦Панама
- 🇵🇾Парагвай
- 🇵🇪Перу
- 🇵🇷Пуерто Рико
- 🇸🇷Суринам
- 🇹🇹Тринидад и Тобаго
- 🇺🇸Съединени американски щати
- 🇺🇾Уругвай
- 🇦🇬Антигуа и Барбуда
- 🇩🇲Доминика
- 🇬🇩Гренада
Какво е Баланси на централната банка
Централната банка е ключова институция в икономическата система на всяка държава, която играе решаваща роля в регулирането на паричната политика и стабилизирането на финансовата система. Един от основните инструменти за постигане на тези цели е балансът на централната банка. В този контекст, ще разгледаме същността и значимостта на баланса на централната банка, различните му компоненти и как те влияят върху икономиката. Знанието за тези аспекти е от съществено значение за всеки, който се интересува от макроикономика и финансови пазари. Балансът на централната банка представлява отчет, който показва активите и пасивите на институцията към даден момент. Той е инструмент, който Централната банка използва, за да контролира паричната база и ликвидността в икономиката. Активите включват държавни облигации, чуждестранни резерви и злато, докато пасивите се състоят от пари в обръщение и депозити на търговските банки. Динамиката на активите на централната банка е важен показател за нейната парична политика. Закупуването на държавни облигации, например, е един от инструментите за осигуряване на ликвидност в банковата система. Това действие увеличава паричната маса в обръщение, което може да стимулира кредитирането и инвестиране в реалната икономика. От друга страна, продажбата на държавни облигации може да има източващ ефект върху ликвидността и да помогне за контролиране на инфлацията. Чуждестранните резерви, като част от активите на централната банка, също играят критична роля. Те се използват за интервенции на валутния пазар с цел стабилизиране на националната валута. Натрупването на значителни чуждестранни резерви може да укрепи доверието във валутата на държавата и да намали риска от валутни кризи. Пасивите на централната банка включват основно пари в обръщение и депозити на търговските банки. Парите в обръщение представляват банкноти и монети, циркулиращи в икономиката, а техният контрол е от съществено значение за поддържане на инфлацията в желаните рамки. Депозитите на търговските банки в централната банка, от своя страна, са важни за функционирането на междубанковия пазар и управлението на ежедневната ликвидност на търговските банки. Монетарната политика на централната банка има директно въздействие върху структурата на баланса. Един от инструментите за регулиране на икономическата активност е определянето на лихвените проценти. Повишаването на лихвите може да доведе до понижаване на кредитирането и забавяне на икономическия растеж, докато понижаването на лихвите може да стимулира икономическа активност. Регулирането на задължителните резерви също е важен механизъм. Средствата, които търговските банки трябва да държат в резерва, са част от пасивите на централната банка и вариациите в тези резерви влияят върху ликвидността на банковата система. Увеличаването на задължителните резерви може да намали наличната ликвидност и кредитирането, докато намаляването им може да увеличи паричната маса. Едно от най-влиятелните събития за баланса на централната банка през последните десетилетия е прилагането на количествени улеснения (Quantitative Easing, QE). Това е неконвенционална парична политика, която включва покупка на голямо количество дългосрочни държавни облигации и други финансови активи. Целта е да се намалят дългосрочните лихвени проценти и да се стимулира икономическата активност при ниска инфлация и ниски лихвени проценти. В резултат на QE, балансовите листове на централните банки значително се разшириха. Това доведе до увеличаване на активите и пасивите, като съответно увеличение се наблюдава и в парите в обръщение и депозитите на търговските банки. Този мащаб на интервенциите подчерта важността на прозрачността и отговорността на централните банки в управлението на техните баланси. Въздействието на промените в баланса на централната банка върху икономиката е сложен процес, който включва взаимодействието на множество фактори. Фискалната политика на правителството, глобалната икономическа среда и поведението на финансовите пазари също играят ключови роли. Затова, анализът на баланса на централната банка изисква внимателно разглеждане на всички тези аспекти за по-добро разбиране на икономическите условия. И накрая, важно е да се отбележи, че устойчивостта на финансовата система и доверието в централната банка зависят от ефективното управление на нейния баланс. Правилното съгласуване на паричната политика с фискалната политика на държавата, както и с глобалните икономически тенденции, е от критическо значение за осигуряване на икономическа стабилност и растеж. В обобщение, балансът на централната банка е сърцевина на институционалната рамка, която регулира паричната политика и стабилността на финансовата система. Разбирането на неговите компоненти и взаимодействия е ключово за анализиране на макроикономическите процеси и вземането на информирани решения на финансовите пазари. За нас в еulerpool предоставянето на изчерпателни и точни данни за баланса на централната банка е от съществено значение за подпомагане на потребителите в техните анализи и инвестиционни решения.