Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Беларус Безработни лица
Цена
Настоящата стойност на Безработни лица в Беларус е 4600 . Безработни лица в Беларус намаля до 4600 на 1.01.2022 г., след като беше 5300 на 1.01.2021 г.. От 1.01.1995 г. до 1.01.2023 г., средният БВП в Беларус беше 58 810,34 . Най-високото ниво беше достигнато на 1.01.1996 г. с 182 500,00 , докато най-ниската стойност беше записана на 1.01.2023 г. с 3300,00 .
Безработни лица ·
Макс
Безработни лица | |
---|---|
1.01.1995 г. | 131 000,00 |
1.01.1996 г. | 182 500,00 |
1.01.1997 г. | 126 200,00 |
1.01.1998 г. | 105 900,00 |
1.01.1999 г. | 95 400,00 |
1.01.2000 г. | 95 800,00 |
1.01.2001 г. | 102 900,00 |
1.01.2002 г. | 130 500,00 |
1.01.2003 г. | 136 100,00 |
1.01.2004 г. | 83 000,00 |
1.01.2005 г. | 67 900,00 |
1.01.2006 г. | 52 000,00 |
1.01.2007 г. | 44 100,00 |
1.01.2008 г. | 37 300,00 |
1.01.2009 г. | 40 300,00 |
1.01.2010 г. | 33 100,00 |
1.01.2011 г. | 28 200,00 |
1.01.2012 г. | 24 900,00 |
1.01.2013 г. | 21 000,00 |
1.01.2014 г. | 24 200,00 |
1.01.2015 г. | 43 300,00 |
1.01.2016 г. | 35 300,00 |
1.01.2017 г. | 22 900,00 |
1.01.2018 г. | 12 500,00 |
1.01.2019 г. | 8800,00 |
1.01.2020 г. | 7200,00 |
1.01.2021 г. | 5300,00 |
1.01.2022 г. | 4600,00 |
Безработни лица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.01.2022 г. | 4600 |
1.01.2021 г. | 5300 |
1.01.2020 г. | 7200 |
1.01.2019 г. | 8800 |
1.01.2018 г. | 12 500 |
1.01.2017 г. | 22 900 |
1.01.2016 г. | 35 300 |
1.01.2015 г. | 43 300 |
1.01.2014 г. | 24 200 |
1.01.2013 г. | 21 000 |
Сходни макро показатели за Безработни лица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇧🇾 Възраст за пенсиониране мъже | 63 Years | 63 Years | Годишно |
🇧🇾 Заети лица | 4,112 млн. | 4,138 млн. | Месечно |
🇧🇾 Заплати | 2182,5 BYN/Month | 2161,1 BYN/Month | Месечно |
🇧🇾 Минимални заплати | 626 BYN/Month | 554 BYN/Month | Годишно |
🇧🇾 население | 9,16 млн. | 9,2 млн. | Годишно |
🇧🇾 Пенсионна възраст за жени | 58 Years | 58 Years | Годишно |
🇧🇾 Ръст на заплатите | 19,3 % | 19,3 % | Месечно |
🇧🇾 ставка на безработица | 0,1 % | 0,1 % | Годишно |
В Беларус, безработните лица са тези, които нямат работа и активно търсят заетост.
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Безработни лица
Безработни лица: Макроикономически анализ Безработицата е ключов индикатор за икономическата здравина на една страна и има значително въздействие върху макроикономическите показатели. В категорията „Безработни лица“ се включва статистиката на онези хора, които активно търсят работа, но не успяват да я намерят. Разбирането на аспектите свързани с безработицата е от основно значение за формулирането на икономически политики и стратегии. В основата на анализа на безработицата е дефинирането на безработен човек. По стандартите на Международната организация на труда (МОТ), безработен е лице на възраст над 15 години, което е без работа, активно търси работа и е готово да започне работа незабавно. Тази дефиниция помага за унифициране на данните и улеснява сравнението между различните страни. Икономически и социални аспекти на безработицата Безработицата има множество икономически и социални измерения. От икономическа гледна точка, високите нива на безработица се свързват с по-малко производство и по-ниски доходи, което води до намалено потребление и инвестиране. Това създава циклична вътрешна криза, при която компаниите намаляват производството, следователно уволняват повече работници и затварят част от своите операции. В същото време, безработицата значително увеличава социалните разходи на държавата под формата на обезщетения за безработица и социални програми. Социалният аспект също не трябва да бъде подценяван. Високите нива на безработица водят до потенциални социални напрежения, социална изолация и влошаване на физическото и психическото здраве на засегнатите индивиди. Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения и демотивация, което допълнително усложнява връщането в трудовия пазар. Видове безработица Безработицата може да бъде класифицирана по няколко различни начина, зависещи от причините и природата на безработицата: Циклична безработица: Това е безработицата, която възниква по време на икономическите спадове. По време на рецесия, например, производството и потреблението спадат, което води до намаляване на заетостта. Структурна безработица: Това е вид безработица, която възниква когато има несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на работодателите. Например, технологичния напредък може да направи някои умения излишни. Фрикционна безработица: Този вид безработица е резултат от нормалния процес на движение на работната сила, когато хората сменят работни места или търсят ново работно място. Сезонна безработица: Това е безработица, която се дължи на сезонни колебания в търсенето на работна сила. Как се измерва безработицата? Измерването на безработицата е от критично значение за разбирането и анализа на икономическата ситуация. Процентът на безработица се изчислява като броя на безработните лица се раздели на общият брой лица, които са активни на трудовия пазар (включително заетите и безработните). Този показател позволява да се оценя икономическата ситуация и да се сравняванат различни страни и региони. Други допълнителни показатели също са от значение. Например, степента на участие на работната сила измерва дела на населението, което е активно на трудовия пазар, докато работният коефициент на заетост измерва дела на заетите лица спрямо същата група. Заедно тези показатели дават по-пълна картина за икономическите условия. Безработицата и макроикономическите политики Макроикономическите политики се създават с цел поддържане на стабилна икономическа среда и борба с безработицата. Политиките могат да бъдат насочени към стимулация на растежа чрез парично и фискално разхлабване или към структурни реформи, които адресират причините за структурната и дългосрочна безработица. Фискалната политика може да включва увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците, за да се стимулира икономическата активност и създаването на работни места. Паричната политика може да бъде насочена към намаляване на лихвените проценти с цел насърчаване на инвестиции и потребление. Структурните реформи могат да включват обучение и преквалификация на работна сила, подобряване на образователната система и улесняване на стартирането и развитието на нови бизнеси. Всички тези мерки са насочени към създаване на по-гъвкави и адаптивни работни пазари. Заключение Разбирането и анализът на ситуацията с безработните лица е от критично значение за всяка икономика. Безработицата не само че влияе върху икономическите показатели като БВП и инфлацията, но има и значителни социални последствия. Правилният подход към управление на безработицата включва съчетание от краткосрочни икономически стимули и дългосрочни структурни реформи, които да насърчават устойчив растеж и социална стабилност. Следенето на актуалния процент на безработицата и разбирането на различните й форми и причини е от съществено значение за формулирането на ефективни политики и вземане на информирани стратегически решения. На нашия сайт eulerpool предоставяме подробни макроикономически данни и анализи, които са от полза за изследователи, икономисти и политики при анализа на трудовия пазар и безработицата. Докато изследваме комплексността на безработицата, е важно да поддържаме балансиран и инклузивен подход, който да гарантира благосъстоянието на всички икономически участници.