Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Шри Ланка Безработни лица
Цена
Текущата стойност на Безработни лица в Шри Ланка е 443 683 . Безработни лица в Шри Ланка се увеличиха до 443 683 на 1.06.2023 г., след като бяха 399 999 на 1.03.2023 г.. От 1.12.1990 г. до 1.09.2023 г. средният БВП в Шри Ланка беше 475 908,36 . Най-високото ниво бе достигнато на 1.12.1990 г. с 953 794,00 , докато най-ниската стойност беше регистрирана на 1.06.2012 г. с 282 648,00 .
Безработни лица ·
Макс
Безработни лица | |
---|---|
1.12.1990 г. | 953 794,00 |
1.12.1991 г. | 861 680,00 |
1.12.1992 г. | 845 957,00 |
1.12.1993 г. | 830 910,00 |
1.12.1994 г. | 797 591,00 |
1.12.1995 г. | 749 021,00 |
1.12.1996 г. | 704 604,00 |
1.12.1997 г. | 658 279,00 |
1.12.1998 г. | 611 285,00 |
1.12.1999 г. | 590 846,00 |
1.03.2000 г. | 496 975,00 |
1.06.2000 г. | 532 745,00 |
1.09.2000 г. | 492 861,00 |
1.12.2000 г. | 496 975,00 |
1.03.2001 г. | 518 316,00 |
1.09.2001 г. | 527 559,00 |
1.12.2001 г. | 565 860,00 |
1.03.2002 г. | 632 809,00 |
1.06.2002 г. | 687 599,00 |
1.09.2002 г. | 641 071,00 |
1.12.2002 г. | 542 387,00 |
1.03.2003 г. | 700 398,00 |
1.06.2003 г. | 606 630,00 |
1.09.2003 г. | 636 532,00 |
1.12.2003 г. | 620 284,00 |
1.03.2004 г. | 650 240,00 |
1.06.2004 г. | 724 183,00 |
1.09.2004 г. | 679 066,00 |
1.12.2004 г. | 666 816,00 |
1.03.2006 г. | 546 326,00 |
1.06.2006 г. | 475 516,00 |
1.09.2006 г. | 489 863,00 |
1.12.2006 г. | 479 199,00 |
1.03.2007 г. | 462 450,00 |
1.06.2007 г. | 481 666,00 |
1.09.2007 г. | 423 125,00 |
1.12.2007 г. | 420 844,00 |
1.03.2008 г. | 382 403,00 |
1.06.2008 г. | 399 716,00 |
1.09.2008 г. | 395 813,00 |
1.12.2008 г. | 398 103,00 |
1.03.2009 г. | 408 206,00 |
1.06.2009 г. | 470 173,00 |
1.09.2009 г. | 442 392,00 |
1.12.2009 г. | 410 636,00 |
1.03.2010 г. | 390 606,00 |
1.06.2010 г. | 411 144,00 |
1.09.2010 г. | 353 163,00 |
1.12.2010 г. | 344 080,00 |
1.03.2011 г. | 318 689,00 |
1.06.2011 г. | 317 045,00 |
1.09.2011 г. | 288 118,00 |
1.06.2012 г. | 282 648,00 |
1.09.2012 г. | 297 591,00 |
1.12.2012 г. | 300 919,00 |
1.03.2013 г. | 410 733,00 |
1.06.2013 г. | 390 975,00 |
1.09.2013 г. | 384 741,00 |
1.12.2013 г. | 351 307,00 |
1.03.2014 г. | 362 326,00 |
1.06.2014 г. | 398 665,00 |
1.09.2014 г. | 374 122,00 |
1.12.2014 г. | 387 104,00 |
1.03.2015 г. | 422 446,00 |
1.06.2015 г. | 409 341,00 |
1.09.2015 г. | 453 956,00 |
1.12.2015 г. | 389 062,00 |
1.03.2016 г. | 349 686,00 |
1.06.2016 г. | 377 987,00 |
1.09.2016 г. | 376 180,00 |
1.12.2016 г. | 348 141,00 |
1.03.2017 г. | 352 875,00 |
1.06.2017 г. | 380 594,00 |
1.09.2017 г. | 358 350,00 |
1.12.2017 г. | 342 210,00 |
1.03.2018 г. | 372 135,00 |
1.06.2018 г. | 381 834,00 |
1.09.2018 г. | 346 998,00 |
1.12.2018 г. | 389 406,00 |
1.03.2019 г. | 399 784,00 |
1.06.2019 г. | 420 231,00 |
1.09.2019 г. | 437 797,00 |
1.12.2019 г. | 387 460,00 |
1.03.2020 г. | 483 172,00 |
1.06.2020 г. | 458 359,00 |
1.09.2020 г. | 486 524,00 |
1.12.2020 г. | 441 997,00 |
1.03.2021 г. | 491 587,00 |
1.06.2021 г. | 432 463,00 |
1.09.2021 г. | 443 572,00 |
1.12.2021 г. | 391 509,00 |
1.03.2022 г. | 373 272,00 |
1.06.2022 г. | 398 713,00 |
1.09.2022 г. | 419 163,00 |
1.12.2022 г. | 406 179,00 |
1.03.2023 г. | 399 999,00 |
1.06.2023 г. | 443 683,00 |
Безработни лица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.06.2023 г. | 443 683 |
1.03.2023 г. | 399 999 |
1.12.2022 г. | 406 179 |
1.09.2022 г. | 419 163 |
1.06.2022 г. | 398 713 |
1.03.2022 г. | 373 272 |
1.12.2021 г. | 391 509 |
1.09.2021 г. | 443 572 |
1.06.2021 г. | 432 463 |
1.03.2021 г. | 491 587 |
Сходни макро показатели за Безработни лица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇱🇰 Заети лица | 7,819 млн. | 8,006 млн. | Тримесечие |
🇱🇰 заетост | 95,7 % | 95,3 % | Тримесечие |
🇱🇰 Коефициент на икономическа активност | 47,1 % | 48,8 % | Тримесечие |
🇱🇰 Минимални заплати | 17 500 LKR/Month | 12 500 LKR/Month | Годишно |
🇱🇰 население | 22,18 млн. | 22,16 млн. | Годишно |
🇱🇰 ставка на безработица | 4,3 % | 4,7 % | Тримесечие |
🇱🇰 ставка на безработица сред младежите | 25,8 % | 22,4 % | Тримесечие |
В Шри Ланка безработните лица са индивиди, които нямат работа и активно търсят заетост.
Макросайтове за други страни в Азия
- 🇨🇳Китай
- 🇮🇳Индия
- 🇮🇩Индонезия
- 🇯🇵Япония
- 🇸🇦Саудитска Арабия
- 🇸🇬Сингапур
- 🇰🇷Южна Корея
- 🇹🇷Турция
- 🇦🇫Афганистан
- 🇦🇲Армения
- 🇦🇿Азербайджан
- 🇧🇭Бахрейн
- 🇧🇩Бангладеш
- 🇧🇹Бутан
- 🇧🇳Бруней
- 🇰🇭Камбоджа
- 🇹🇱Източен Тимор
- 🇬🇪Грузия
- 🇭🇰Хонконг
- 🇮🇷Иран
- 🇮🇶Ирак
- 🇮🇱Израел
- 🇯🇴Йордания
- 🇰🇿Казахстан
- 🇰🇼Кувейт
- 🇰🇬Киргизстан
- 🇱🇦Лаос
- 🇱🇧Ливан
- 🇲🇴Макао
- 🇲🇾Малайзия
- 🇲🇻Малдиви
- 🇲🇳Монголия
- 🇲🇲Мианмар
- 🇳🇵Непал
- 🇰🇵Северна Корея
- 🇴🇲Оман
- 🇵🇰Пакистан
- 🇵🇸Палестина
- 🇵🇭Филипини
- 🇶🇦Катар
- 🇸🇾Сирия
- 🇹🇼Тайван
- 🇹🇯Таджикистан
- 🇹🇭Тайланд
- 🇹🇲Туркменистан
- 🇦🇪Обединени арабски емирства
- 🇺🇿Узбекистан
- 🇻🇳Виетнам
- 🇾🇪Йемен
Какво е Безработни лица
Безработни лица: Макроикономически анализ Безработицата е ключов индикатор за икономическата здравина на една страна и има значително въздействие върху макроикономическите показатели. В категорията „Безработни лица“ се включва статистиката на онези хора, които активно търсят работа, но не успяват да я намерят. Разбирането на аспектите свързани с безработицата е от основно значение за формулирането на икономически политики и стратегии. В основата на анализа на безработицата е дефинирането на безработен човек. По стандартите на Международната организация на труда (МОТ), безработен е лице на възраст над 15 години, което е без работа, активно търси работа и е готово да започне работа незабавно. Тази дефиниция помага за унифициране на данните и улеснява сравнението между различните страни. Икономически и социални аспекти на безработицата Безработицата има множество икономически и социални измерения. От икономическа гледна точка, високите нива на безработица се свързват с по-малко производство и по-ниски доходи, което води до намалено потребление и инвестиране. Това създава циклична вътрешна криза, при която компаниите намаляват производството, следователно уволняват повече работници и затварят част от своите операции. В същото време, безработицата значително увеличава социалните разходи на държавата под формата на обезщетения за безработица и социални програми. Социалният аспект също не трябва да бъде подценяван. Високите нива на безработица водят до потенциални социални напрежения, социална изолация и влошаване на физическото и психическото здраве на засегнатите индивиди. Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения и демотивация, което допълнително усложнява връщането в трудовия пазар. Видове безработица Безработицата може да бъде класифицирана по няколко различни начина, зависещи от причините и природата на безработицата: Циклична безработица: Това е безработицата, която възниква по време на икономическите спадове. По време на рецесия, например, производството и потреблението спадат, което води до намаляване на заетостта. Структурна безработица: Това е вид безработица, която възниква когато има несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на работодателите. Например, технологичния напредък може да направи някои умения излишни. Фрикционна безработица: Този вид безработица е резултат от нормалния процес на движение на работната сила, когато хората сменят работни места или търсят ново работно място. Сезонна безработица: Това е безработица, която се дължи на сезонни колебания в търсенето на работна сила. Как се измерва безработицата? Измерването на безработицата е от критично значение за разбирането и анализа на икономическата ситуация. Процентът на безработица се изчислява като броя на безработните лица се раздели на общият брой лица, които са активни на трудовия пазар (включително заетите и безработните). Този показател позволява да се оценя икономическата ситуация и да се сравняванат различни страни и региони. Други допълнителни показатели също са от значение. Например, степента на участие на работната сила измерва дела на населението, което е активно на трудовия пазар, докато работният коефициент на заетост измерва дела на заетите лица спрямо същата група. Заедно тези показатели дават по-пълна картина за икономическите условия. Безработицата и макроикономическите политики Макроикономическите политики се създават с цел поддържане на стабилна икономическа среда и борба с безработицата. Политиките могат да бъдат насочени към стимулация на растежа чрез парично и фискално разхлабване или към структурни реформи, които адресират причините за структурната и дългосрочна безработица. Фискалната политика може да включва увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците, за да се стимулира икономическата активност и създаването на работни места. Паричната политика може да бъде насочена към намаляване на лихвените проценти с цел насърчаване на инвестиции и потребление. Структурните реформи могат да включват обучение и преквалификация на работна сила, подобряване на образователната система и улесняване на стартирането и развитието на нови бизнеси. Всички тези мерки са насочени към създаване на по-гъвкави и адаптивни работни пазари. Заключение Разбирането и анализът на ситуацията с безработните лица е от критично значение за всяка икономика. Безработицата не само че влияе върху икономическите показатели като БВП и инфлацията, но има и значителни социални последствия. Правилният подход към управление на безработицата включва съчетание от краткосрочни икономически стимули и дългосрочни структурни реформи, които да насърчават устойчив растеж и социална стабилност. Следенето на актуалния процент на безработицата и разбирането на различните й форми и причини е от съществено значение за формулирането на ефективни политики и вземане на информирани стратегически решения. На нашия сайт eulerpool предоставяме подробни макроикономически данни и анализи, които са от полза за изследователи, икономисти и политики при анализа на трудовия пазар и безработицата. Докато изследваме комплексността на безработицата, е важно да поддържаме балансиран и инклузивен подход, който да гарантира благосъстоянието на всички икономически участници.