Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Уругвай Баланси на централната банка
Цена
Текущата стойност на Баланси на централната банка в Уругвай е 135,639 млрд. UYU. Баланси на централната банка в Уругвай се увеличи до 135,639 млрд. UYU на 1.05.2024 г., след като беше 132,742 млрд. UYU на 1.04.2024 г.. От 1.01.2010 г. до 1.06.2024 г., средният БВП в Уругвай беше 94,26 млрд. UYU. Най-високата стойност беше достигната на 1.03.2023 г. с 165,27 млрд. UYU, докато най-ниската стойност беше записана на 1.09.2011 г. с 5,14 млрд. UYU.
Баланси на централната банка ·
Макс
Баланс на централната банка | |
---|---|
1.01.2010 г. | 39,59 млрд. UYU |
1.02.2010 г. | 39,52 млрд. UYU |
1.03.2010 г. | 45,10 млрд. UYU |
1.04.2010 г. | 36,61 млрд. UYU |
1.05.2010 г. | 37,35 млрд. UYU |
1.06.2010 г. | 41,70 млрд. UYU |
1.07.2010 г. | 42,48 млрд. UYU |
1.08.2010 г. | 42,81 млрд. UYU |
1.09.2010 г. | 46,17 млрд. UYU |
1.10.2010 г. | 48,17 млрд. UYU |
1.11.2010 г. | 46,56 млрд. UYU |
1.12.2010 г. | 50,48 млрд. UYU |
1.01.2011 г. | 52,63 млрд. UYU |
1.02.2011 г. | 49,77 млрд. UYU |
1.03.2011 г. | 49,75 млрд. UYU |
1.04.2011 г. | 51,91 млрд. UYU |
1.05.2011 г. | 51,38 млрд. UYU |
1.06.2011 г. | 53,59 млрд. UYU |
1.07.2011 г. | 50,05 млрд. UYU |
1.08.2011 г. | 49,10 млрд. UYU |
1.09.2011 г. | 5,14 млрд. UYU |
1.10.2011 г. | 56,18 млрд. UYU |
1.11.2011 г. | 59,66 млрд. UYU |
1.12.2011 г. | 59,22 млрд. UYU |
1.01.2012 г. | 57,70 млрд. UYU |
1.02.2012 г. | 58,63 млрд. UYU |
1.03.2012 г. | 71,43 млрд. UYU |
1.04.2012 г. | 65,27 млрд. UYU |
1.05.2012 г. | 61,86 млрд. UYU |
1.06.2012 г. | 62,46 млрд. UYU |
1.07.2012 г. | 62,14 млрд. UYU |
1.08.2012 г. | 62,55 млрд. UYU |
1.09.2012 г. | 61,93 млрд. UYU |
1.10.2012 г. | 66,06 млрд. UYU |
1.11.2012 г. | 69,25 млрд. UYU |
1.12.2012 г. | 72,19 млрд. UYU |
1.01.2013 г. | 73,86 млрд. UYU |
1.02.2013 г. | 67,55 млрд. UYU |
1.03.2013 г. | 79,45 млрд. UYU |
1.04.2013 г. | 75,19 млрд. UYU |
1.05.2013 г. | 75,51 млрд. UYU |
1.06.2013 г. | 76,50 млрд. UYU |
1.07.2013 г. | 68,81 млрд. UYU |
1.08.2013 г. | 74,26 млрд. UYU |
1.09.2013 г. | 74,20 млрд. UYU |
1.10.2013 г. | 72,90 млрд. UYU |
1.11.2013 г. | 77,89 млрд. UYU |
1.12.2013 г. | 84,74 млрд. UYU |
1.01.2014 г. | 91,22 млрд. UYU |
1.02.2014 г. | 85,38 млрд. UYU |
1.03.2014 г. | 81,10 млрд. UYU |
1.04.2014 г. | 83,69 млрд. UYU |
1.05.2014 г. | 78,18 млрд. UYU |
1.06.2014 г. | 83,32 млрд. UYU |
1.07.2014 г. | 89,33 млрд. UYU |
1.08.2014 г. | 79,49 млрд. UYU |
1.09.2014 г. | 84,56 млрд. UYU |
1.10.2014 г. | 77,92 млрд. UYU |
1.11.2014 г. | 76,16 млрд. UYU |
1.12.2014 г. | 85,91 млрд. UYU |
1.01.2015 г. | 74,30 млрд. UYU |
1.02.2015 г. | 76,71 млрд. UYU |
1.03.2015 г. | 97,36 млрд. UYU |
1.04.2015 г. | 77,21 млрд. UYU |
1.05.2015 г. | 78,49 млрд. UYU |
1.06.2015 г. | 84,78 млрд. UYU |
1.07.2015 г. | 83,71 млрд. UYU |
1.08.2015 г. | 86,85 млрд. UYU |
1.09.2015 г. | 76,98 млрд. UYU |
1.10.2015 г. | 85,83 млрд. UYU |
1.11.2015 г. | 87,00 млрд. UYU |
1.12.2015 г. | 92,06 млрд. UYU |
1.01.2016 г. | 87,09 млрд. UYU |
1.02.2016 г. | 87,84 млрд. UYU |
1.03.2016 г. | 84,05 млрд. UYU |
1.04.2016 г. | 95,83 млрд. UYU |
1.05.2016 г. | 85,36 млрд. UYU |
1.06.2016 г. | 86,99 млрд. UYU |
1.07.2016 г. | 91,68 млрд. UYU |
1.08.2016 г. | 83,23 млрд. UYU |
1.09.2016 г. | 84,13 млрд. UYU |
1.10.2016 г. | 88,54 млрд. UYU |
1.11.2016 г. | 88,17 млрд. UYU |
1.12.2016 г. | 100,97 млрд. UYU |
1.01.2017 г. | 94,46 млрд. UYU |
1.02.2017 г. | 100,31 млрд. UYU |
1.03.2017 г. | 99,13 млрд. UYU |
1.04.2017 г. | 91,20 млрд. UYU |
1.05.2017 г. | 105,52 млрд. UYU |
1.06.2017 г. | 104,82 млрд. UYU |
1.07.2017 г. | 109,10 млрд. UYU |
1.08.2017 г. | 104,81 млрд. UYU |
1.09.2017 г. | 98,24 млрд. UYU |
1.10.2017 г. | 92,73 млрд. UYU |
1.11.2017 г. | 99,93 млрд. UYU |
1.12.2017 г. | 104,65 млрд. UYU |
1.01.2018 г. | 98,23 млрд. UYU |
1.02.2018 г. | 95,46 млрд. UYU |
1.03.2018 г. | 101,09 млрд. UYU |
1.04.2018 г. | 96,06 млрд. UYU |
1.05.2018 г. | 100,20 млрд. UYU |
1.06.2018 г. | 103,91 млрд. UYU |
1.07.2018 г. | 105,25 млрд. UYU |
1.08.2018 г. | 103,43 млрд. UYU |
1.09.2018 г. | 98,92 млрд. UYU |
1.10.2018 г. | 98,68 млрд. UYU |
1.11.2018 г. | 98,47 млрд. UYU |
1.12.2018 г. | 115,49 млрд. UYU |
1.01.2019 г. | 103,71 млрд. UYU |
1.02.2019 г. | 102,21 млрд. UYU |
1.03.2019 г. | 101,64 млрд. UYU |
1.04.2019 г. | 105,42 млрд. UYU |
1.05.2019 г. | 114,70 млрд. UYU |
1.06.2019 г. | 105,31 млрд. UYU |
1.07.2019 г. | 109,58 млрд. UYU |
1.08.2019 г. | 103,17 млрд. UYU |
1.09.2019 г. | 113,34 млрд. UYU |
1.10.2019 г. | 107,02 млрд. UYU |
1.11.2019 г. | 97,84 млрд. UYU |
1.12.2019 г. | 124,44 млрд. UYU |
1.01.2020 г. | 110,39 млрд. UYU |
1.02.2020 г. | 143,33 млрд. UYU |
1.03.2020 г. | 124,33 млрд. UYU |
1.04.2020 г. | 118,36 млрд. UYU |
1.05.2020 г. | 107,80 млрд. UYU |
1.06.2020 г. | 123,00 млрд. UYU |
1.07.2020 г. | 119,45 млрд. UYU |
1.08.2020 г. | 123,29 млрд. UYU |
1.09.2020 г. | 111,11 млрд. UYU |
1.10.2020 г. | 117,97 млрд. UYU |
1.11.2020 г. | 119,10 млрд. UYU |
1.12.2020 г. | 131,67 млрд. UYU |
1.01.2021 г. | 117,70 млрд. UYU |
1.02.2021 г. | 129,70 млрд. UYU |
1.03.2021 г. | 159,26 млрд. UYU |
1.04.2021 г. | 130,95 млрд. UYU |
1.05.2021 г. | 136,16 млрд. UYU |
1.06.2021 г. | 122,02 млрд. UYU |
1.07.2021 г. | 124,11 млрд. UYU |
1.08.2021 г. | 128,13 млрд. UYU |
1.09.2021 г. | 124,03 млрд. UYU |
1.10.2021 г. | 120,49 млрд. UYU |
1.11.2021 г. | 121,53 млрд. UYU |
1.12.2021 г. | 134,29 млрд. UYU |
1.01.2022 г. | 118,34 млрд. UYU |
1.02.2022 г. | 134,09 млрд. UYU |
1.03.2022 г. | 129,04 млрд. UYU |
1.04.2022 г. | 126,13 млрд. UYU |
1.05.2022 г. | 119,06 млрд. UYU |
1.06.2022 г. | 122,22 млрд. UYU |
1.07.2022 г. | 127,14 млрд. UYU |
1.08.2022 г. | 123,98 млрд. UYU |
1.09.2022 г. | 122,11 млрд. UYU |
1.10.2022 г. | 121,73 млрд. UYU |
1.11.2022 г. | 115,31 млрд. UYU |
1.12.2022 г. | 131,12 млрд. UYU |
1.01.2023 г. | 123,00 млрд. UYU |
1.02.2023 г. | 127,35 млрд. UYU |
1.03.2023 г. | 165,27 млрд. UYU |
1.04.2023 г. | 130,63 млрд. UYU |
1.05.2023 г. | 125,36 млрд. UYU |
1.06.2023 г. | 133,59 млрд. UYU |
1.07.2023 г. | 119,71 млрд. UYU |
1.08.2023 г. | 122,19 млрд. UYU |
1.09.2023 г. | 122,88 млрд. UYU |
1.10.2023 г. | 125,31 млрд. UYU |
1.11.2023 г. | 122,55 млрд. UYU |
1.12.2023 г. | 151,41 млрд. UYU |
1.01.2024 г. | 133,94 млрд. UYU |
1.02.2024 г. | 121,14 млрд. UYU |
1.03.2024 г. | 136,13 млрд. UYU |
1.04.2024 г. | 132,74 млрд. UYU |
1.05.2024 г. | 135,64 млрд. UYU |
Баланси на централната банка История
Дата | Стойност |
---|---|
1.05.2024 г. | 135,639 млрд. UYU |
1.04.2024 г. | 132,742 млрд. UYU |
1.03.2024 г. | 136,132 млрд. UYU |
1.02.2024 г. | 121,139 млрд. UYU |
1.01.2024 г. | 133,939 млрд. UYU |
1.12.2023 г. | 151,407 млрд. UYU |
1.11.2023 г. | 122,546 млрд. UYU |
1.10.2023 г. | 125,308 млрд. UYU |
1.09.2023 г. | 122,883 млрд. UYU |
1.08.2023 г. | 122,185 млрд. UYU |
Сходни макро показатели за Баланси на централната банка
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇺🇾 Валутни резерви | 16,639 млрд. USD | 16,707 млрд. USD | Месечно |
🇺🇾 Кредити към частния сектор | 1,274 млн. USD | 1,268 млн. USD | Месечно |
🇺🇾 Лихвен процент | 8,5 % | 8,5 % | frequency_daily |
🇺🇾 Лихвен процент по депозити | 8,1 % | 6,24 % | Годишно |
🇺🇾 Монетарно предлагане M0 | 74,842 млрд. UYU | 76,657 млрд. UYU | Месечно |
🇺🇾 Парична маса M1 | 236,51 млрд. UYU | 236,166 млрд. UYU | Месечно |
🇺🇾 Парична маса M2 | 581,468 млрд. UYU | 568,511 млрд. UYU | Месечно |
Макросайтове за други страни в Америка
- 🇦🇷Аржентина
- 🇦🇼Aruba
- 🇧🇸Бахами
- 🇧🇧Барбадос
- 🇧🇿Белиз
- 🇧🇲Бермуда
- 🇧🇴Боливия
- 🇧🇷Бразилия
- 🇨🇦Канада
- 🇰🇾Кайманови острови
- 🇨🇱Чили
- 🇨🇴Колумбия
- 🇨🇷Коста Рика
- 🇨🇺Куба
- 🇩🇴Доминиканска република
- 🇪🇨Еквадор
- 🇸🇻Ел Салвадор
- 🇬🇹Гватемала
- 🇬🇾Гаяна
- 🇭🇹Haiti
- 🇭🇳Хондурас
- 🇯🇲Ямайка
- 🇲🇽Мексико
- 🇳🇮Никарагуа
- 🇵🇦Панама
- 🇵🇾Парагвай
- 🇵🇪Перу
- 🇵🇷Пуерто Рико
- 🇸🇷Суринам
- 🇹🇹Тринидад и Тобаго
- 🇺🇸Съединени американски щати
- 🇻🇪Венецуела
- 🇦🇬Антигуа и Барбуда
- 🇩🇲Доминика
- 🇬🇩Гренада
Какво е Баланси на централната банка
Централната банка е ключова институция в икономическата система на всяка държава, която играе решаваща роля в регулирането на паричната политика и стабилизирането на финансовата система. Един от основните инструменти за постигане на тези цели е балансът на централната банка. В този контекст, ще разгледаме същността и значимостта на баланса на централната банка, различните му компоненти и как те влияят върху икономиката. Знанието за тези аспекти е от съществено значение за всеки, който се интересува от макроикономика и финансови пазари. Балансът на централната банка представлява отчет, който показва активите и пасивите на институцията към даден момент. Той е инструмент, който Централната банка използва, за да контролира паричната база и ликвидността в икономиката. Активите включват държавни облигации, чуждестранни резерви и злато, докато пасивите се състоят от пари в обръщение и депозити на търговските банки. Динамиката на активите на централната банка е важен показател за нейната парична политика. Закупуването на държавни облигации, например, е един от инструментите за осигуряване на ликвидност в банковата система. Това действие увеличава паричната маса в обръщение, което може да стимулира кредитирането и инвестиране в реалната икономика. От друга страна, продажбата на държавни облигации може да има източващ ефект върху ликвидността и да помогне за контролиране на инфлацията. Чуждестранните резерви, като част от активите на централната банка, също играят критична роля. Те се използват за интервенции на валутния пазар с цел стабилизиране на националната валута. Натрупването на значителни чуждестранни резерви може да укрепи доверието във валутата на държавата и да намали риска от валутни кризи. Пасивите на централната банка включват основно пари в обръщение и депозити на търговските банки. Парите в обръщение представляват банкноти и монети, циркулиращи в икономиката, а техният контрол е от съществено значение за поддържане на инфлацията в желаните рамки. Депозитите на търговските банки в централната банка, от своя страна, са важни за функционирането на междубанковия пазар и управлението на ежедневната ликвидност на търговските банки. Монетарната политика на централната банка има директно въздействие върху структурата на баланса. Един от инструментите за регулиране на икономическата активност е определянето на лихвените проценти. Повишаването на лихвите може да доведе до понижаване на кредитирането и забавяне на икономическия растеж, докато понижаването на лихвите може да стимулира икономическа активност. Регулирането на задължителните резерви също е важен механизъм. Средствата, които търговските банки трябва да държат в резерва, са част от пасивите на централната банка и вариациите в тези резерви влияят върху ликвидността на банковата система. Увеличаването на задължителните резерви може да намали наличната ликвидност и кредитирането, докато намаляването им може да увеличи паричната маса. Едно от най-влиятелните събития за баланса на централната банка през последните десетилетия е прилагането на количествени улеснения (Quantitative Easing, QE). Това е неконвенционална парична политика, която включва покупка на голямо количество дългосрочни държавни облигации и други финансови активи. Целта е да се намалят дългосрочните лихвени проценти и да се стимулира икономическата активност при ниска инфлация и ниски лихвени проценти. В резултат на QE, балансовите листове на централните банки значително се разшириха. Това доведе до увеличаване на активите и пасивите, като съответно увеличение се наблюдава и в парите в обръщение и депозитите на търговските банки. Този мащаб на интервенциите подчерта важността на прозрачността и отговорността на централните банки в управлението на техните баланси. Въздействието на промените в баланса на централната банка върху икономиката е сложен процес, който включва взаимодействието на множество фактори. Фискалната политика на правителството, глобалната икономическа среда и поведението на финансовите пазари също играят ключови роли. Затова, анализът на баланса на централната банка изисква внимателно разглеждане на всички тези аспекти за по-добро разбиране на икономическите условия. И накрая, важно е да се отбележи, че устойчивостта на финансовата система и доверието в централната банка зависят от ефективното управление на нейния баланс. Правилното съгласуване на паричната политика с фискалната политика на държавата, както и с глобалните икономически тенденции, е от критическо значение за осигуряване на икономическа стабилност и растеж. В обобщение, балансът на централната банка е сърцевина на институционалната рамка, която регулира паричната политика и стабилността на финансовата система. Разбирането на неговите компоненти и взаимодействия е ключово за анализиране на макроикономическите процеси и вземането на информирани решения на финансовите пазари. За нас в еulerpool предоставянето на изчерпателни и точни данни за баланса на централната банка е от съществено значение за подпомагане на потребителите в техните анализи и инвестиционни решения.