Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Украйна Ниво на безработица
Цена
Настоящата стойност на Ниво на безработица в Украйна е 9,1 %. Ниво на безработица в Украйна намаля до 9,1 % на 1.09.2021 г., след като беше 9,3 % на 1.06.2021 г.. От 1.06.2003 г. до 1.12.2021 г., средният БВП в Украйна беше 8,67 %. Най-високата стойност беше достигната на 1.12.2014 г. с 10,60 %, докато най-ниската стойност беше отчетена на 1.09.2013 г. с 6,30 %.
Ниво на безработица ·
Макс
ставка на безработица | |
---|---|
1.06.2003 г. | 9,70 % |
1.09.2003 г. | 9,80 % |
1.12.2003 г. | 9,10 % |
1.03.2004 г. | 9,80 % |
1.06.2004 г. | 9,40 % |
1.09.2004 г. | 8,40 % |
1.12.2004 г. | 9,20 % |
1.03.2005 г. | 9,30 % |
1.06.2005 г. | 8,50 % |
1.09.2005 г. | 7,60 % |
1.12.2005 г. | 7,80 % |
1.03.2006 г. | 8,50 % |
1.06.2006 г. | 7,40 % |
1.09.2006 г. | 6,90 % |
1.12.2006 г. | 7,40 % |
1.03.2007 г. | 8,00 % |
1.06.2007 г. | 7,10 % |
1.09.2007 г. | 6,70 % |
1.12.2007 г. | 6,90 % |
1.03.2008 г. | 7,60 % |
1.06.2008 г. | 6,80 % |
1.09.2008 г. | 6,50 % |
1.12.2008 г. | 6,90 % |
1.03.2009 г. | 10,30 % |
1.06.2009 г. | 9,90 % |
1.09.2009 г. | 9,40 % |
1.12.2009 г. | 9,60 % |
1.03.2010 г. | 9,80 % |
1.06.2010 г. | 9,20 % |
1.09.2010 г. | 8,70 % |
1.12.2010 г. | 8,80 % |
1.03.2011 г. | 9,50 % |
1.06.2011 г. | 8,90 % |
1.09.2011 г. | 8,50 % |
1.12.2011 г. | 8,60 % |
1.03.2012 г. | 8,50 % |
1.06.2012 г. | 7,20 % |
1.09.2012 г. | 6,70 % |
1.12.2012 г. | 8,10 % |
1.03.2013 г. | 8,10 % |
1.06.2013 г. | 7,00 % |
1.09.2013 г. | 6,30 % |
1.12.2013 г. | 7,20 % |
1.03.2014 г. | 9,00 % |
1.06.2014 г. | 8,20 % |
1.09.2014 г. | 9,50 % |
1.12.2014 г. | 10,60 % |
1.03.2015 г. | 9,60 % |
1.06.2015 г. | 8,80 % |
1.09.2015 г. | 8,60 % |
1.12.2015 г. | 9,50 % |
1.03.2016 г. | 9,90 % |
1.06.2016 г. | 9,00 % |
1.09.2016 г. | 8,80 % |
1.12.2016 г. | 9,70 % |
1.03.2017 г. | 10,10 % |
1.06.2017 г. | 9,10 % |
1.09.2017 г. | 8,90 % |
1.12.2017 г. | 9,90 % |
1.03.2018 г. | 9,70 % |
1.06.2018 г. | 8,30 % |
1.09.2018 г. | 8,00 % |
1.12.2018 г. | 9,30 % |
1.03.2019 г. | 9,10 % |
1.06.2019 г. | 7,70 % |
1.09.2019 г. | 7,20 % |
1.12.2019 г. | 8,70 % |
1.03.2020 г. | 8,50 % |
1.06.2020 г. | 9,80 % |
1.09.2020 г. | 9,50 % |
1.12.2020 г. | 10,10 % |
1.03.2021 г. | 10,40 % |
1.06.2021 г. | 9,30 % |
1.09.2021 г. | 9,10 % |
Ниво на безработица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.09.2021 г. | 9,1 % |
1.06.2021 г. | 9,3 % |
1.03.2021 г. | 10,4 % |
1.12.2020 г. | 10,1 % |
1.09.2020 г. | 9,5 % |
1.06.2020 г. | 9,8 % |
1.03.2020 г. | 8,5 % |
1.12.2019 г. | 8,7 % |
1.09.2019 г. | 7,2 % |
1.06.2019 г. | 7,7 % |
Сходни макро показатели за Ниво на безработица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇺🇦 Безработни лица | 109 800 | 101 400 | Месечно |
🇺🇦 Възраст за пенсиониране мъже | 60 Years | 60 Years | Годишно |
🇺🇦 Заети лица | 14,957 млн. | 15,043 млн. | Тримесечие |
🇺🇦 заетост | 65,3 % | 65,6 % | Тримесечие |
🇺🇦 Коефициент на икономическа активност | 61,8 % | 62,7 % | Тримесечие |
🇺🇦 Минимални заплати | 7100 UAH/Month | 6700 UAH/Month | Годишно |
🇺🇦 население | 41,21 млн. | 41 млн. | Годишно |
🇺🇦 Пенсионна възраст за жени | 60 Years | 60 Years | Годишно |
В Украйна, равнището на безработица измерва броя на хората, които активно търсят работа, като процент от трудоспособното население.
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Ниво на безработица
Уебсайтът eulerpool е посветен на предоставянето на професионални макроикономически данни, а една от най-значимите категории, която разглеждаме, е нивото на безработица. Безработицата е ключов фактор в макроикономиката, който влияе на икономическото развитие, общественото благосъстояние и социалната стабилност на една държава. В този текст ще разгледаме подробно значението, причините и последствията от нивото на безработицата. Безработицата представлява състояние, при което част от трудоспособното население не може да намери работа. Тя е индикатор за неефективност в използването на трудовите ресурси и може да бъде повлияна от различни икономически, социални и политически фактори. За икономистите и анализаторите, нивото на безработица е важен показател за състоянието на икономиката и често служи за оценка на икономическата политика. Има няколко основни типа безработица, всеки със своите специфики и причини. Фрикционната безработица възниква, когато хората доброволно напускат работа в търсене на по-добри възможности или поради промяна в кариерните си планове. Този тип безработица е временно явление и често се разглежда като естествена част от динамиката на трудовия пазар. Структурната безработица, от друга страна, е резултат от несъответствието между уменията на работната сила и изискванията на работодателите. Това може да се дължи на технологични промени, които правят някои професии остарели, или на географски фактори, когато работните места са концентрирани в определени региони, а работната сила в други. За решаването на този тип безработица често са необходими дългосрочни инвестиции в образование и обучение, както и политики за мобилност на работната сила. Цикличната безработица е свързана с икономическите цикли и възниква в периоди на рецесия, когато общото търсене на стоки и услуги намалява и предприятията са принудени да съкращават работни места. Този тип безработица може да бъде намален чрез стимулиращи икономически политики, като понижаване на лихвените проценти или увеличаване на публичните разходи. В допълнение към гореизброените видове, има и сезонна безработица, която е резултат от сезонни колебания в търсенето на работна сила. Тя е характерна за сектори като селското стопанство, туризма и строителството, където работните места са по-скоро временни и зависими от сезона. Националните статистически служби редовно публикуват данни за нивото на безработица, като използват различни методологии за измерване. Основният показател е процентът на безработица, който се изчислява като съотношение между броя на безработните и общата работна сила. Важно е да отбележим, че в различните държави се използват различни дефиниции и методологии за измерване на безработицата, което може да води до различни резултати. Нивото на безработица има значителни икономически и социални последствия. Високата безработица води до загуба на доходи за засегнатите лица и техните семейства, увеличава неравенството и бедността, и може да доведе до социални напрежения и нестабилност. Освен това, безработицата представлява загуба на производствен потенциал за икономиката като цяло, тъй като безработните лица не допринасят към производството на стоки и услуги. Високата безработица също така влияе негативно върху държавните финанси, тъй като намалява приходите от данъци и увеличава разходите за социални помощи и обезщетения за безработни. Това от своя страна може да доведе до увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, което ограничава възможностите за публични инвестиции и икономическо развитие. На икономическо ниво, безработицата също така влияе върху потребителското търсене. Безработните лица ограничават своите разходи, което намалява общото търсене на стоки и услуги и може да доведе до спад в производството и допълнителни съкращения на работни места. Това създава негативна спирала, която може да изостри икономическата рецесия. Борбата с безработицата изисква комбиниран подход, включващ както макроикономически, така и микрополитики. На макроикономическо ниво, правителствата и централните банки могат да използват инструменти като фискални и монетарни политики за стимулиране на икономическата активност и създаване на нови работни места. Това включва увеличаване на публичните разходи, намаляване на данъците, понижаване на лихвените проценти и предоставяне на стимули за частния сектор да инвестира и разширява производството. На микроикономическо ниво, важни са инвестициите в образование и професионално обучение, които повишават квалификацията и адаптивността на работната сила към променящите се нужди на пазара на труда. Политики за стимулиране на предприемачеството и иновациите също могат да създадат нови работни места и да разширят възможностите за заетост. Социалните политики също играят важна роля в борбата с безработицата. Подкрепата за най-уязвимите групи, като младите хора, дългосрочно безработните и лицата с увреждания, е от съществено значение за подобряване на тяхната интеграция на пазара на труда. Освен това, мерки за улесняване на географската мобилност, като предоставяне на помощи за преместване и осигуряване на жилища, могат да помогнат за намаляване на регионалните диспропорции в заетостта. В заключение, нивото на безработица е комплексен и многоизмерен показател, който отразява състоянието на икономиката и има значителни икономически и социални последствия. За ефективна борба с безработицата е необходим комбиниран подход, включващ макроикономически и микроикономически политики, както и инвестиции в образование, обучение и социална подкрепа. От eulerpool се стремим да предоставяме най-точните и актуални данни за нивото на безработица, за да подпомогнем нашите потребители в анализа и вземането на информирани решения.