Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Швеция Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство
Цена
Настоящата стойност на Брутния вътрешен продукт (БВП) от строителство в Швеция е 94,143 млрд. SEK. Брутният вътрешен продукт (БВП) от строителство в Швеция се увеличи до 94,143 млрд. SEK на 1.12.2023 г., след като беше 92,332 млрд. SEK на 1.09.2023 г.. От 1.03.1981 г. до 1.03.2024 г., средната стойност на БВП в Швеция беше 65,96 млрд. SEK. Най-високата стойност беше постигната на 1.03.2024 г. със 94,60 млрд. SEK, докато най-ниската стойност беше отчетена на 1.12.1993 г. със 48,17 млрд. SEK.
Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство ·
Макс
БВП от строителството | |
---|---|
1.03.1981 г. | 50,29 млрд. SEK |
1.06.1981 г. | 50,79 млрд. SEK |
1.09.1981 г. | 51,47 млрд. SEK |
1.12.1981 г. | 51,84 млрд. SEK |
1.03.1982 г. | 52,83 млрд. SEK |
1.06.1982 г. | 52,88 млрд. SEK |
1.09.1982 г. | 52,66 млрд. SEK |
1.12.1982 г. | 53,07 млрд. SEK |
1.03.1983 г. | 52,19 млрд. SEK |
1.06.1983 г. | 52,38 млрд. SEK |
1.09.1983 г. | 52,99 млрд. SEK |
1.12.1983 г. | 53,61 млрд. SEK |
1.03.1984 г. | 55,10 млрд. SEK |
1.06.1984 г. | 55,65 млрд. SEK |
1.09.1984 г. | 55,80 млрд. SEK |
1.12.1984 г. | 55,75 млрд. SEK |
1.03.1985 г. | 55,62 млрд. SEK |
1.06.1985 г. | 55,91 млрд. SEK |
1.09.1985 г. | 56,39 млрд. SEK |
1.12.1985 г. | 56,88 млрд. SEK |
1.03.1986 г. | 57,41 млрд. SEK |
1.06.1986 г. | 57,70 млрд. SEK |
1.09.1986 г. | 57,77 млрд. SEK |
1.12.1986 г. | 58,03 млрд. SEK |
1.03.1987 г. | 58,25 млрд. SEK |
1.06.1987 г. | 58,66 млрд. SEK |
1.09.1987 г. | 58,85 млрд. SEK |
1.12.1987 г. | 59,09 млрд. SEK |
1.03.1988 г. | 58,87 млрд. SEK |
1.06.1988 г. | 58,81 млрд. SEK |
1.09.1988 г. | 59,08 млрд. SEK |
1.12.1988 г. | 58,95 млрд. SEK |
1.03.1989 г. | 59,77 млрд. SEK |
1.06.1989 г. | 60,34 млрд. SEK |
1.09.1989 г. | 60,79 млрд. SEK |
1.12.1989 г. | 61,23 млрд. SEK |
1.03.1990 г. | 60,29 млрд. SEK |
1.06.1990 г. | 60,02 млрд. SEK |
1.09.1990 г. | 59,84 млрд. SEK |
1.12.1990 г. | 59,04 млрд. SEK |
1.03.1991 г. | 59,41 млрд. SEK |
1.06.1991 г. | 59,56 млрд. SEK |
1.09.1991 г. | 59,24 млрд. SEK |
1.12.1991 г. | 58,89 млрд. SEK |
1.03.1992 г. | 59,15 млрд. SEK |
1.06.1992 г. | 58,09 млрд. SEK |
1.09.1992 г. | 57,13 млрд. SEK |
1.12.1992 г. | 49,69 млрд. SEK |
1.03.1993 г. | 51,14 млрд. SEK |
1.06.1993 г. | 49,78 млрд. SEK |
1.09.1993 г. | 49,18 млрд. SEK |
1.12.1993 г. | 48,17 млрд. SEK |
1.03.1994 г. | 48,40 млрд. SEK |
1.06.1994 г. | 49,51 млрд. SEK |
1.09.1994 г. | 49,64 млрд. SEK |
1.12.1994 г. | 52,24 млрд. SEK |
1.03.1995 г. | 51,57 млрд. SEK |
1.06.1995 г. | 51,62 млрд. SEK |
1.09.1995 г. | 53,25 млрд. SEK |
1.12.1995 г. | 52,85 млрд. SEK |
1.03.1996 г. | 54,05 млрд. SEK |
1.06.1996 г. | 53,82 млрд. SEK |
1.09.1996 г. | 53,60 млрд. SEK |
1.12.1996 г. | 52,35 млрд. SEK |
1.03.1997 г. | 52,51 млрд. SEK |
1.06.1997 г. | 52,17 млрд. SEK |
1.09.1997 г. | 51,60 млрд. SEK |
1.12.1997 г. | 52,04 млрд. SEK |
1.03.1998 г. | 51,89 млрд. SEK |
1.06.1998 г. | 52,39 млрд. SEK |
1.09.1998 г. | 52,70 млрд. SEK |
1.12.1998 г. | 54,15 млрд. SEK |
1.03.1999 г. | 54,57 млрд. SEK |
1.06.1999 г. | 55,06 млрд. SEK |
1.09.1999 г. | 55,31 млрд. SEK |
1.12.1999 г. | 55,46 млрд. SEK |
1.03.2000 г. | 56,21 млрд. SEK |
1.06.2000 г. | 55,63 млрд. SEK |
1.09.2000 г. | 56,53 млрд. SEK |
1.12.2000 г. | 56,99 млрд. SEK |
1.03.2001 г. | 58,01 млрд. SEK |
1.06.2001 г. | 59,65 млрд. SEK |
1.09.2001 г. | 59,67 млрд. SEK |
1.12.2001 г. | 59,76 млрд. SEK |
1.03.2002 г. | 60,85 млрд. SEK |
1.06.2002 г. | 59,67 млрд. SEK |
1.09.2002 г. | 60,61 млрд. SEK |
1.12.2002 г. | 60,71 млрд. SEK |
1.03.2003 г. | 59,43 млрд. SEK |
1.06.2003 г. | 60,61 млрд. SEK |
1.09.2003 г. | 59,92 млрд. SEK |
1.12.2003 г. | 61,49 млрд. SEK |
1.03.2004 г. | 61,88 млрд. SEK |
1.06.2004 г. | 62,52 млрд. SEK |
1.09.2004 г. | 63,72 млрд. SEK |
1.12.2004 г. | 65,78 млрд. SEK |
1.03.2005 г. | 62,82 млрд. SEK |
1.06.2005 г. | 64,62 млрд. SEK |
1.09.2005 г. | 66,08 млрд. SEK |
1.12.2005 г. | 65,23 млрд. SEK |
1.03.2006 г. | 68,50 млрд. SEK |
1.06.2006 г. | 71,96 млрд. SEK |
1.09.2006 г. | 72,47 млрд. SEK |
1.12.2006 г. | 72,93 млрд. SEK |
1.03.2007 г. | 76,95 млрд. SEK |
1.06.2007 г. | 75,83 млрд. SEK |
1.09.2007 г. | 76,99 млрд. SEK |
1.12.2007 г. | 75,23 млрд. SEK |
1.03.2008 г. | 73,76 млрд. SEK |
1.06.2008 г. | 71,56 млрд. SEK |
1.09.2008 г. | 68,85 млрд. SEK |
1.12.2008 г. | 69,14 млрд. SEK |
1.03.2009 г. | 69,98 млрд. SEK |
1.06.2009 г. | 71,82 млрд. SEK |
1.09.2009 г. | 72,09 млрд. SEK |
1.12.2009 г. | 73,14 млрд. SEK |
1.03.2010 г. | 69,92 млрд. SEK |
1.06.2010 г. | 70,50 млрд. SEK |
1.09.2010 г. | 72,28 млрд. SEK |
1.12.2010 г. | 71,92 млрд. SEK |
1.03.2011 г. | 71,73 млрд. SEK |
1.06.2011 г. | 73,72 млрд. SEK |
1.09.2011 г. | 75,11 млрд. SEK |
1.12.2011 г. | 73,62 млрд. SEK |
1.03.2012 г. | 75,15 млрд. SEK |
1.06.2012 г. | 73,45 млрд. SEK |
1.09.2012 г. | 72,27 млрд. SEK |
1.12.2012 г. | 73,42 млрд. SEK |
1.03.2013 г. | 71,21 млрд. SEK |
1.06.2013 г. | 72,00 млрд. SEK |
1.09.2013 г. | 70,86 млрд. SEK |
1.12.2013 г. | 70,00 млрд. SEK |
1.03.2014 г. | 72,76 млрд. SEK |
1.06.2014 г. | 72,91 млрд. SEK |
1.09.2014 г. | 73,84 млрд. SEK |
1.12.2014 г. | 74,24 млрд. SEK |
1.03.2015 г. | 76,53 млрд. SEK |
1.06.2015 г. | 77,10 млрд. SEK |
1.09.2015 г. | 78,59 млрд. SEK |
1.12.2015 г. | 80,45 млрд. SEK |
1.03.2016 г. | 78,20 млрд. SEK |
1.06.2016 г. | 76,18 млрд. SEK |
1.09.2016 г. | 77,06 млрд. SEK |
1.12.2016 г. | 77,89 млрд. SEK |
1.03.2017 г. | 80,13 млрд. SEK |
1.06.2017 г. | 84,76 млрд. SEK |
1.09.2017 г. | 88,04 млрд. SEK |
1.12.2017 г. | 86,45 млрд. SEK |
1.03.2018 г. | 87,58 млрд. SEK |
1.06.2018 г. | 87,75 млрд. SEK |
1.09.2018 г. | 85,26 млрд. SEK |
1.12.2018 г. | 86,58 млрд. SEK |
1.03.2019 г. | 86,96 млрд. SEK |
1.06.2019 г. | 85,10 млрд. SEK |
1.09.2019 г. | 84,64 млрд. SEK |
1.12.2019 г. | 87,32 млрд. SEK |
1.03.2020 г. | 89,23 млрд. SEK |
1.06.2020 г. | 88,08 млрд. SEK |
1.09.2020 г. | 88,47 млрд. SEK |
1.12.2020 г. | 85,59 млрд. SEK |
1.03.2021 г. | 82,32 млрд. SEK |
1.06.2021 г. | 84,75 млрд. SEK |
1.09.2021 г. | 85,67 млрд. SEK |
1.12.2021 г. | 86,31 млрд. SEK |
1.03.2022 г. | 87,93 млрд. SEK |
1.06.2022 г. | 88,19 млрд. SEK |
1.09.2022 г. | 88,70 млрд. SEK |
1.12.2022 г. | 88,56 млрд. SEK |
1.03.2023 г. | 91,71 млрд. SEK |
1.06.2023 г. | 92,42 млрд. SEK |
1.09.2023 г. | 92,33 млрд. SEK |
1.12.2023 г. | 94,14 млрд. SEK |
Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 94,143 млрд. SEK |
1.09.2023 г. | 92,332 млрд. SEK |
1.06.2023 г. | 92,415 млрд. SEK |
1.03.2023 г. | 91,707 млрд. SEK |
1.12.2022 г. | 88,561 млрд. SEK |
1.09.2022 г. | 88,699 млрд. SEK |
1.06.2022 г. | 88,187 млрд. SEK |
1.03.2022 г. | 87,926 млрд. SEK |
1.12.2021 г. | 86,314 млрд. SEK |
1.09.2021 г. | 85,665 млрд. SEK |
Сходни макро показатели за Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇸🇪 БВП | 593,27 млрд. USD | 590,41 млрд. USD | Годишно |
🇸🇪 БВП на глава от населението | 55 521,43 USD | 55 894,16 USD | Годишно |
🇸🇪 БВП на глава от населението ПКП | 64 190,62 USD | 64 621,55 USD | Годишно |
🇸🇪 БВП на постоянни цени | 1,563 Био. SEK | 1,552 Био. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 БВП от комунални услуги | 35,203 млрд. SEK | 37,102 млрд. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 БВП от минната промишленост | 6,142 млрд. SEK | 9,17 млрд. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 БВП от производството | 224,821 млрд. SEK | 218,05 млрд. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 БВП от публичната администрация | 136,929 млрд. SEK | 160,507 млрд. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 БВП от селското стопанство | 15,336 млрд. SEK | 13,721 млрд. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 БВП от транспортния сектор | 47,536 млрд. SEK | 48,236 млрд. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 БВП от услуги | 692,917 млрд. SEK | 760,605 млрд. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 Брутен национален доход | 1,704 Био. SEK | 1,59 Био. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 Брутоинвестиции в материални активи | 393,121 млрд. SEK | 400,486 млрд. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 Годишен темп на растеж на БВП | 0,7 % | -0,1 % | Тримесечие |
🇸🇪 Месечен БВП MoM | 0,9 % | -0,1 % | Месечно |
🇸🇪 Месечен БВП на годишна база | -1,1 % | -0,8 % | Месечно |
🇸🇪 Растеж на БВП за цялата година | -0,2 % | 2,8 % | Годишно |
🇸🇪 темп на растеж на БВП | -0,8 % | 0,7 % | Тримесечие |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство
"БВП от Строителството" (GDP from Construction) е важен показател в макроикономическите анализи, който измерва стойността на крайния продукт, създаден в рамките на строителния сектор на една икономика. Строителната индустрия е ключов сегмент за развитието на всяка страна, тъй като тя създава основата за инфраструктурното, жилищното и общественият растеж. Показателят БВП от Строителството предоставя детайлен поглед върху здравето и растежа на този сектор, като помага на икономисти, анализатори, политици и инвеститори да разберат и прогнозират икономическите тенденции. Чрез измерване на БВП от Строителството, можем да разберем колко продукти и услуги са произведени в този сектор за определен период, обикновено една година. Възможността да се измери стойността на строителната дейност на една страна предоставя ясна картина за цветовете на икономическите фактори и насоките в различни сегменти на строителната индустрия, включително жилищното строителство, строителството на бизнес сгради и инфраструктурните проекти. Често БВП от Строителството е основен индикатор за реакцията на икономиката на цикличните и структурните промени. Във времената на икономическа експанзия, строителната индустрия обикновено процъфтява, като се наблюдава увеличаване на инвестициите в нови строителни проекти и разширения. От друга страна, във времената на икономически спад, строителството може да бъде сред първите сектори, който се сблъскват с намаление на активността, поради съкращения в инвестициите и увеличаване на несигурността. Строителният сектор играе съществена роля не само за прекия финансов растеж на икономиката, но и за заетостта. Голям процент от работната ръка в много страни е заета в строителството, което увеличава значимостта на този сектор за социалната стабилност и развитие. Преуспяването на строителството допринася за намаляване на безработицата и увеличаване на доходите на семействата, което води до повишено потребление и допълнителен икономически растеж. За инвеститорите и финансовите анализатори, данните за БВП от Строителството предоставят ключова информация за вземане на стратегически решения. Чрез анализа на историческите и текущите тенденции в строителния сектор, инвеститорите могат да идентифицират възможности за инвестиции в конкретни проекти или компании, които показват потенциал за растеж. В същото време, тези данни могат да послужат за ранно предупреждение за евентуални икономически затруднения, като позволяват вземането на предпазни мерки. В икономическата политика, показателят БВП от Строителството е също толкова значим. Той помага на правителствата да планират и прилагат ефективни политики за насърчаване на строителния сектор, включително стимулиране на инвестициите, осигуряване на регулаторна стабилност и подкрепа за иновации и технологии в строителството. Политиците могат да използват тези данни, за да създават програми за обществено строителство, подпомагайки социалната и икономическата инфраструктура, което от своя страна води до дългосрочен икономически растеж. Един от решаващите фактори за анализа на БВП от Строителството е способността да се разбере връзката му с други макроикономически показатели, като общият БВП на страната, инфлацията, безработицата и лихвените проценти. Например, растежът в строителството може да бъде индикатор за общото състояние на икономиката, като идва потвърждение за увеличеното търсене на нови жилища и инфраструктурни проекти. От друга страна, повишаване на лихвените проценти може да доведе до намаляване на активността в строителството поради по-скъпото финансиране на проектите. Интеграцията на данни за БВП от Строителството с други икономически индикатори също така позволява създаването на комплексни модели за икономическо прогнозиране. Тези модели могат да бъдат изключително полезни за планиране и вземане на дългосрочни стратегически решения както на държавно, така и на частно ниво. Заключително, БВП от Строителството е основен показател, който предоставя ценна информация за анализатори, инвеститори и политици. Той играе централна роля в оценката на здравето и потенциала на строителната индустрия, а чрез своята връзка с останалите макроикономически показатели предоставя по-широки възможности за разбиране на икономическите процеси и вземане на информирани решения. В платформата на Eulerpool, потребителите имат достъп до надеждни и актуални данни за БВП от Строителството, което им помага да направят детайлно проучване и анализ на този важен сектор.