Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Свазиленд Внос
Цена
Настоящата стойност на Внос в Свазиленд е 9,018 млрд. SZL. Внос в Свазиленд се увеличи до 9,018 млрд. SZL на 1.09.2023 г., след като беше 8,293 млрд. SZL на 1.06.2023 г.. От 1.03.2005 г. до 1.12.2023 г., средният БВП в Свазиленд беше 4,69 млрд. SZL. Най-високата стойност беше достигната на 1.12.2023 г. с 9,30 млрд. SZL, докато най-ниската стойност беше записана на 1.03.2006 г. с 1,67 млрд. SZL.
Внос ·
Макс
Вносите | |
---|---|
1.03.2005 г. | 2,72 млрд. SZL |
1.06.2005 г. | 2,68 млрд. SZL |
1.09.2005 г. | 2,57 млрд. SZL |
1.12.2005 г. | 2,58 млрд. SZL |
1.03.2006 г. | 1,67 млрд. SZL |
1.06.2006 г. | 2,10 млрд. SZL |
1.09.2006 г. | 2,23 млрд. SZL |
1.12.2006 г. | 2,42 млрд. SZL |
1.03.2007 г. | 1,95 млрд. SZL |
1.06.2007 г. | 2,06 млрд. SZL |
1.09.2007 г. | 2,47 млрд. SZL |
1.12.2007 г. | 2,79 млрд. SZL |
1.03.2008 г. | 2,33 млрд. SZL |
1.06.2008 г. | 2,65 млрд. SZL |
1.09.2008 г. | 2,75 млрд. SZL |
1.12.2008 г. | 3,36 млрд. SZL |
1.03.2009 г. | 2,38 млрд. SZL |
1.06.2009 г. | 3,17 млрд. SZL |
1.09.2009 г. | 3,45 млрд. SZL |
1.12.2009 г. | 3,43 млрд. SZL |
1.03.2010 г. | 3,36 млрд. SZL |
1.06.2010 г. | 3,34 млрд. SZL |
1.09.2010 г. | 3,29 млрд. SZL |
1.12.2010 г. | 3,24 млрд. SZL |
1.03.2011 г. | 2,76 млрд. SZL |
1.06.2011 г. | 3,39 млрд. SZL |
1.09.2011 г. | 3,50 млрд. SZL |
1.12.2011 г. | 3,56 млрд. SZL |
1.03.2012 г. | 3,35 млрд. SZL |
1.06.2012 г. | 3,48 млрд. SZL |
1.09.2012 г. | 3,84 млрд. SZL |
1.12.2012 г. | 4,24 млрд. SZL |
1.03.2013 г. | 3,85 млрд. SZL |
1.06.2013 г. | 4,14 млрд. SZL |
1.09.2013 г. | 4,58 млрд. SZL |
1.12.2013 г. | 4,92 млрд. SZL |
1.03.2014 г. | 4,13 млрд. SZL |
1.06.2014 г. | 4,34 млрд. SZL |
1.09.2014 г. | 4,69 млрд. SZL |
1.12.2014 г. | 4,81 млрд. SZL |
1.03.2015 г. | 4,03 млрд. SZL |
1.06.2015 г. | 3,75 млрд. SZL |
1.09.2015 г. | 4,52 млрд. SZL |
1.12.2015 г. | 4,87 млрд. SZL |
1.03.2016 г. | 4,51 млрд. SZL |
1.06.2016 г. | 5,25 млрд. SZL |
1.09.2016 г. | 5,55 млрд. SZL |
1.12.2016 г. | 5,36 млрд. SZL |
1.03.2017 г. | 5,16 млрд. SZL |
1.06.2017 г. | 5,33 млрд. SZL |
1.09.2017 г. | 5,43 млрд. SZL |
1.12.2017 г. | 5,86 млрд. SZL |
1.03.2018 г. | 5,33 млрд. SZL |
1.06.2018 г. | 5,43 млрд. SZL |
1.09.2018 г. | 6,21 млрд. SZL |
1.12.2018 г. | 6,64 млрд. SZL |
1.03.2019 г. | 5,60 млрд. SZL |
1.06.2019 г. | 6,02 млрд. SZL |
1.09.2019 г. | 6,40 млрд. SZL |
1.12.2019 г. | 6,92 млрд. SZL |
1.03.2020 г. | 6,05 млрд. SZL |
1.06.2020 г. | 4,76 млрд. SZL |
1.09.2020 г. | 6,46 млрд. SZL |
1.12.2020 г. | 7,17 млрд. SZL |
1.03.2021 г. | 6,91 млрд. SZL |
1.06.2021 г. | 6,85 млрд. SZL |
1.09.2021 г. | 7,16 млрд. SZL |
1.12.2021 г. | 7,70 млрд. SZL |
1.03.2022 г. | 7,85 млрд. SZL |
1.06.2022 г. | 7,66 млрд. SZL |
1.09.2022 г. | 8,28 млрд. SZL |
1.12.2022 г. | 8,37 млрд. SZL |
1.03.2023 г. | 7,84 млрд. SZL |
1.06.2023 г. | 8,29 млрд. SZL |
1.09.2023 г. | 9,02 млрд. SZL |
Внос История
Дата | Стойност |
---|---|
1.09.2023 г. | 9,018 млрд. SZL |
1.06.2023 г. | 8,293 млрд. SZL |
1.03.2023 г. | 7,838 млрд. SZL |
1.12.2022 г. | 8,37 млрд. SZL |
1.09.2022 г. | 8,276 млрд. SZL |
1.06.2022 г. | 7,662 млрд. SZL |
1.03.2022 г. | 7,854 млрд. SZL |
1.12.2021 г. | 7,703 млрд. SZL |
1.09.2021 г. | 7,157 млрд. SZL |
1.06.2021 г. | 6,851 млрд. SZL |
Сходни макро показатели за Внос
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇸🇿 Външен дълг | 15,533 млрд. SZL | 16,041 млрд. SZL | Тримесечие |
🇸🇿 Износите | 9,87 млрд. SZL | 10,832 млрд. SZL | Тримесечие |
🇸🇿 Индекс на тероризма | 0,18 Points | 1,058 Points | Годишно |
🇸🇿 Текуща сметка | 121,3 млн. SZL | 1,529 млрд. SZL | Тримесечие |
🇸🇿 Текуща сметка към БВП | -2,7 % of GDP | 2,6 % of GDP | Годишно |
🇸🇿 Търговски баланс | 574,5 млн. SZL | 1,814 млрд. SZL | Тримесечие |
🇸🇿 Чуждестранни преки инвестиции | 1,087 млрд. SZL | 1,8 млн. SZL | Тримесечие |
Основните вносни стоки на Свазиленд са: храни, горива и машини. Главните партньори на Свазиленд за внос са Южна Африка (80 процента от общия внос), Мозамбик, Ботсвана и Намибия.
Макросайтове за други страни в Африка
- 🇩🇿Алжир
- 🇦🇴Ангола
- 🇧🇯Бенин
- 🇧🇼Ботсвана
- 🇧🇫Буркина Фасо
- 🇧🇮Бурунди
- 🇨🇲Камерун
- 🇨🇻Кабо Верде
- 🇨🇫Централноафриканска република
- 🇹🇩Чад
- 🇰🇲Комори
- 🇨🇬Конго
- 🇿🇦Южна Африка
- 🇩🇯Джибути
- 🇪🇬Египет
- 🇬🇶Екваториална Гвинея
- 🇪🇷Еритрея
- 🇪🇹Етиопия
- 🇬🇦Габон
- 🇬🇲Гамбия
- 🇬🇭Гана
- 🇬🇳Гвинея
- 🇬🇼Гвинея-Бисау
- 🇨🇮Кот д'Ивоар
- 🇰🇪Кения
- 🇱🇸Лесото
- 🇱🇷Либерия
- 🇱🇾Либия
- 🇲🇬Мадагаскар
- 🇲🇼Малави
- 🇲🇱Mali
- 🇲🇷Мавритания
- 🇲🇺Мавриций
- 🇲🇦Мароко
- 🇲🇿Мозамбик
- 🇳🇦Намибия
- 🇳🇪Нигер
- 🇳🇬Нигерия
- 🇷🇼Руанда
- 🇸🇹Сао Томе и Принсипи
- 🇸🇳Сенегал
- 🇸🇨Сейшели
- 🇸🇱Сиера Леоне
- 🇸🇴Сомалия
- Южен Судан
- 🇸🇩Судан
- 🇹🇿Танзания
- 🇹🇬Того
- 🇹🇳Тунис
- 🇺🇬Уганда
- 🇿🇲Замбия
- 🇿🇼Зимбабве
Какво е Внос
Категорията "Внос" в макроикономиката е от изключително значение за всички, които се стремят да анализират и разбират състоянието и динамиката на различните икономики. В рамките на нашата платформа, Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса на различни държави, което позволява на потребителите ни да вземат информирани решения и да извършват задълбочени анализи. Вносът представлява процес на импорт на стоки и услуги от чужди пазари към вътрешния пазар на дадена страна. Този процес има голямо влияние върху икономиката на една държава, като съдържа множество аспекти, които трябва да бъдат внимателно анализирани и разбрани. Например, чрез вноса, страните могат да задоволят потребителските нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез вътрешно производство, както и да получат достъп до по-ефективни технологии и иновации. Когато говорим за макроикономически ефекти на вноса, най-напред трябва да обърнем внимание на търговския баланс на дадена държава. Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и стойността на вноса. Ако стойността на вноса надвишава тази на износа, държавата има търговски дефицит. Обратно, ако стойността на износа е по-висока от тази на вноса, имаме търговски излишък. Търговският баланс е ключов индикатор за състоянието на икономиката, и затова наблюдението и анализът на вноса са от стратегическо значение. Освен това, вносът оказва влияние и върху инфлацията в дадена страна. При увеличен внос на по-евтини чуждестранни стоки, местните производители може да бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни, което на свой ред може да доведе до дефлационен натиск. В контекста на глобализацията, значението на вносът е още по-голямо, тъй като позволява икономическата интеграция и сътрудничество между различни държави и региони. Политическият и нормативен контекст също играе огромна роля във вносните процеси. Въвеждането на тарифи и нетарифни бариери, квоти, забрани и лицензии, може значително да повлияе на обема и структурата на вноса. Иваните политики често са предмет на интензивни преговори на международно ниво, като например в контекста на Световната търговска организация (СТО) или регулациите в Европейския съюз. За много държави, особено тези с развиващи се икономики, вносът на капитало-насите стоки и технологии е жизнено важен за ускоряване на икономическото развитие. Чрез вноса, те могат да усвоят нови технологии, които впоследствие да интегрират във вътрешното производство, повишавайки по този начин производителността и конкурентоспособността на местните индустрии. От друга страна, прекалено високият внос на определени стоки може да доведе до проблеми за местните производители, които може да не успеят да се конкурират с по-евтините чуждестранни алтернативи. Това може да доведе до закриване на предприятия, загуба на работни места и негативно въздействие върху икономиката като цяло. Поради това, намирането на баланс между вноса и местното производство е ключов момент за поддържането на стабилна и устойчива икономика. Важно е също така да се анализира и структурата на вноса, като се разгледат кои са основните категории стоки и услуги, които дадена страна импортира. Това може да помогне на аналитиците и политиците да идентифицират потенциални уязвимости или възможности за икономическо развитие. Например, значителен дял на вноса на енергийни ресурси може да е знак за енергийна зависимост, което води до нуждата от разработване на стратегии за енергийна сигурност. Съществуват и редица инструменти и индикатори, които могат да бъдат използвани за анализ на вноса. Сред тях са индексите на вносни цени, които показват как се променят цените на импортните стоки с времето, и индексите на вносните мощности, които измерват колко ефикасно се използват вносните ресурси в икономиката. Чрез тези индикатори, може по-детайлно да се анализират тенденциите и да се правят прогнози за бъдещите развития. На нашата платформа Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса в различни страни и региони по света. Нашите данни са представени чрез графики, таблици и интерактивни визуализации, което улеснява потребителите ни в разбирането и анализа на сложните макроикономически процеси. Ние сме горди, че успяваме да предоставим надеждна и дълбочинна информация, която спомага за по-доброто разбиране на глобалната икономика. За да могат нашите потребители да използват пълния потенциал на нашата платформа, предлагаме и редица аналитични инструменти, които позволяват създаването на персонализирани анализи и отчети. Чрез това, ние улесняваме процеса по вземане на решения и предоставяме необходимите данни за успешни инвестиции и бизнес стратегии. В заключение, вносът играе критична роля в макроикономиката и разбирането му е от съществено значение за всеки, който иска да има ясна представа за състоянието на глобалната икономика. На Eulerpool, ние се стремим да предоставим най-добрата и надеждна информация, която да бъде полезна на нашите потребители в техните анализи и решения. Вносът не е просто икономически процес, а важен елемент от взаимосвързаната глобална икономическа система, който заслужава дълбочинно и внимателно изследване.