Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Обединеното кралство Нетно заемане в публичния сектор
Цена
Настоящата стойност на Нетно заемане в публичния сектор в Обединеното кралство е 9,541 млрд. GBP. Нетно заемане в публичния сектор в Обединеното кралство се увеличи до 9,541 млрд. GBP на 1.01.2023 г., след като беше 571 млн. GBP на 1.07.2022 г.. От 1.01.1993 г. до 1.08.2024 г., средният БВП в Обединеното кралство беше -5,63 млрд. GBP. Най-високата стойност за всички времена беше достигната на 1.01.2024 г. с 16,64 млрд. GBP, докато най-ниската стойност беше записана на 1.05.2020 г. с -50,64 млрд. GBP.
Нетно заемане в публичния сектор ·
Макс
Нетно заемане на публичния сектор | |
---|---|
1.01.1993 г. | 1,37 млрд. GBP |
1.01.1994 г. | 1,07 млрд. GBP |
1.01.1995 г. | 2,48 млрд. GBP |
1.10.1995 г. | 548,00 млн. GBP |
1.01.1996 г. | 3,69 млрд. GBP |
1.10.1996 г. | 3,34 млрд. GBP |
1.01.1997 г. | 5,20 млрд. GBP |
1.10.1997 г. | 1,60 млрд. GBP |
1.11.1997 г. | 1,69 млрд. GBP |
1.01.1998 г. | 7,52 млрд. GBP |
1.07.1998 г. | 2,69 млрд. GBP |
1.10.1998 г. | 6,45 млрд. GBP |
1.01.1999 г. | 6,84 млрд. GBP |
1.02.1999 г. | 2,22 млрд. GBP |
1.07.1999 г. | 3,65 млрд. GBP |
1.10.1999 г. | 7,53 млрд. GBP |
1.01.2000 г. | 9,67 млрд. GBP |
1.02.2000 г. | 1,56 млрд. GBP |
1.03.2000 г. | 391,00 млн. GBP |
1.05.2000 г. | 9,26 млрд. GBP |
1.07.2000 г. | 3,83 млрд. GBP |
1.09.2000 г. | 4,05 млрд. GBP |
1.01.2001 г. | 6,86 млрд. GBP |
1.02.2001 г. | 3,95 млрд. GBP |
1.03.2001 г. | 666,00 млн. GBP |
1.04.2001 г. | 272,00 млн. GBP |
1.06.2001 г. | 584,00 млн. GBP |
1.07.2001 г. | 1,97 млрд. GBP |
1.08.2001 г. | 1,04 млрд. GBP |
1.01.2002 г. | 3,40 млрд. GBP |
1.02.2002 г. | 317,00 млн. GBP |
1.07.2002 г. | 679,00 млн. GBP |
1.01.2005 г. | 70,00 млн. GBP |
1.01.2006 г. | 2,33 млрд. GBP |
1.01.2007 г. | 4,38 млрд. GBP |
1.01.2008 г. | 5,43 млрд. GBP |
1.01.2011 г. | 866,00 млн. GBP |
1.01.2012 г. | 494,00 млн. GBP |
1.01.2013 г. | 1,33 млрд. GBP |
1.01.2014 г. | 277,00 млн. GBP |
1.01.2015 г. | 3,57 млрд. GBP |
1.01.2016 г. | 6,88 млрд. GBP |
1.01.2017 г. | 10,28 млрд. GBP |
1.02.2017 г. | 1,76 млрд. GBP |
1.07.2017 г. | 623,00 млн. GBP |
1.01.2018 г. | 6,43 млрд. GBP |
1.07.2018 г. | 3,23 млрд. GBP |
1.01.2019 г. | 11,05 млрд. GBP |
1.03.2019 г. | 783,00 млн. GBP |
1.07.2019 г. | 1,60 млрд. GBP |
1.01.2020 г. | 8,91 млрд. GBP |
1.01.2022 г. | 12,65 млрд. GBP |
1.07.2022 г. | 571,00 млн. GBP |
1.01.2023 г. | 9,54 млрд. GBP |
Нетно заемане в публичния сектор История
Дата | Стойност |
---|---|
1.01.2023 г. | 9,541 млрд. GBP |
1.07.2022 г. | 571 млн. GBP |
1.01.2022 г. | 12,651 млрд. GBP |
1.01.2020 г. | 8,913 млрд. GBP |
1.07.2019 г. | 1,599 млрд. GBP |
1.03.2019 г. | 783 млн. GBP |
1.01.2019 г. | 11,046 млрд. GBP |
1.07.2018 г. | 3,231 млрд. GBP |
1.01.2018 г. | 6,426 млрд. GBP |
1.07.2017 г. | 623 млн. GBP |
Сходни макро показатели за Нетно заемане в публичния сектор
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇬🇧 Военни разходи | 74,943 млрд. USD | 64,082 млрд. USD | Годишно |
🇬🇧 държавен бюджет | -4,4 % of GDP | -5 % of GDP | Годишно |
🇬🇧 Държавен дълг | 2,768 Био. GBP | 2,744 Био. GBP | Месечно |
🇬🇧 Държавен дълг към БВП | 97,6 % of GDP | 95,6 % of GDP | Годишно |
🇬🇧 Държавен нетен дълг към БВП | 99,5 % of GDP | 99,1 % of GDP | Месечно |
🇬🇧 Държавни приходи | 89,37 млрд. GBP | 100,13 млрд. GBP | Месечно |
🇬🇧 Държавни разходи | 105,888 млрд. GBP | 102,11 млрд. GBP | Месечно |
🇬🇧 Държавни разходи | 135,192 млрд. GBP | 133,714 млрд. GBP | Тримесечие |
🇬🇧 Държавни разходи към БВП | 44,5 % of GDP | 45,3 % of GDP | Годишно |
🇬🇧 Заявления за убежище | 17 101 persons | 26 366 persons | Тримесечие |
🇬🇧 Индекс на корупцията | 71 Points | 73 Points | Годишно |
🇬🇧 Корупционен ранг | 20 | 18 | Годишно |
🇬🇧 Лихвени плащания по държавни дългове | 8,03 млрд. GBP | 9,221 млрд. GBP | Месечно |
🇬🇧 Приходи от данъци | 61,027 млрд. GBP | 71,583 млрд. GBP | Месечно |
🇬🇧 Стойност на държавния бюджет | -13,734 млрд. GBP | -3,095 млрд. GBP | Месечно |
В Обединеното кралство нетното кредитиране на публичния сектор измерва промяната в начислената нетна финансова задлъжнялост на публичния сектор. Това представлява баланса в счетоводната сметка: разликата между нетното придобиване на финансови активи и нетното възникване на задължения. Нетното кредитиране на публичния сектор (PSNB) често се нарича от коментатори "дефицит".
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇦🇩Андора
Какво е Нетно заемане в публичния сектор
Публичният сектор нетно заемане (PSNB) е важен индикатор в макроикономиката, който измерва разликата между разходите и приходите на публичния сектор, включително правителствените агенции и други организации, финансирани от държавния бюджет. Този икономически показател се използва за оценка на способността на държавата да финансира своите задължения и проекти в краткосрочен и дългосрочен план. В контекста на макроикономическите анализи, PSNB представлява житейско значимият и точен измерител на фискалната политика на дадена държава. То отразява колко средства държавата трябва да заеме, за да финансира разликата между своите приходи и разходи. В случай че разходите надвишават приходите, държавата се налага да заема средства, което води до негативно PSNB, или иначе казано, дефицит. Обратно, ако приходите превишават разходите, резултатът е положителен PSNB, или бюджетен излишък. Макар дефицитите да могат да са индикатор за непостоянност или икономически предизвикателства, те също така могат да бъдат част от стратегическа финансова политика, насочена към стимулиране на икономическия растеж, инвестиции в инфраструктура и други дългосрочни проекти. PSNB често е в центъра на обществените дебати, тъй като влияе пряко върху размера на държавния дълг, динамиката на лихвените проценти и по-широкия икономически климат. Когато държавата взема заеми, за да покрие своите бюджетни разходи, тя увеличава националния дълг. В зависимост от това как тези средства се използват, дългът може да доведе до значителни лихвени плащания в бъдеще, което може да натовари икономиката и бюджета още повече. Един от ключовите аспекти на PSNB е, че то включва всички нива на правителство – централно, регионално и местно, както и държавни предприятия и институции, които са обект на контрол и регулиране от страна на правителството. Това означава, че анализът на PSNB предлага пълна картина на фискалната позиция и здравето на публичния сектор. При изчисляването на PSNB се вземат предвид много фактори, включително приходи от данъци, социални осигурителни вноски, други държавни приходи (глоби, такси), както и разходи за социални програми, здравеопазване, образование и други публични услуги. Освен това се отчитат и капиталовите разходи за инфраструктурни проекти, субсидии за някои отрасли и др. Както приходите, така и разходите на държавата са силно податливи на икономическите условия. По време на икономически растеж проявява тенденция за увеличение на данъчните приходи, докато разходите често остават по-ниски поради ниски нива на безработица и по-малка нужда от социални помощи. В периоди на икономическа криза обаче може да се наблюдава обратното – приходите спадат, а разходите растат, което води до увеличаване на дефицита и съответно на PSNB. Една от причините защо PSNB е критичен показател за инвеститорите и анализаторите е неговата пряка връзка с доверието в икономическото управление на държавата. Високите и нарастващи нива на заеми могат да поставят държавите в трудни ситуации, когато става въпрос за покриване на дълговите си задължения. Това може да доведе до спад в кредитния рейтинг, увеличаването на лихвените проценти върху заемите и намаляване на инвестиционните потоци. Значението на внимателното управление на PSNB се подчертава от различните фискални стратегии, които държавите използват. Една от тях е контролирането на бюджетния дефицит чрез комбинация от данъчни политики и разходни реформи. Например, оптимизацията на данъчната система, срещу укриването на данъци, или рационализирането на публичните разходи са подходи, които могат да помогнат за стабилизиране на PSNB. От друга страна, някои държави избират да стимулират икономиката дори и на цената на увеличаване на PSNB, вярвайки, че краткосрочните заеми могат да доведат до дългосрочен икономически растеж. Това може да включва мащабни програми за инфраструктурни инвестиции, субсидии за определени сектори, или мерки за подпомагане на социално уязвимите групи. В контекста на глобализацията и международната икономика, PSNB на отделните държави също има влияние върху глобалния икономически климат. Високите дефицити в големите икономики могат да предизвикат колебания в международните финансови пазари, промени в обменните курсове и трансгранични инвестиционни потоци. Това е от огромно значение за междудържавните икономически връзки и сътрудничество. В заключение, макроикономическият индикатор PSNB е основен измерител на фискалната здравина на една държава. Той предоставя ясна представа за динамиката на публичните разходи и приходи, и играе критична роля в анализа на икономическите политики и управленски стратегии. В уебсайта Eulerpool ние се ангажираме да предоставяме най-точната и актуална макроикономическа информация, включително данни за PSNB, за да подпомогнем инвеститорите, анализаторите и икономическите специалисти в техните решения и анализи.