Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Катар Внос
Цена
Настоящата стойност на Внос в Катар е 10,046 млрд. QAR. Внос в Катар намаля до 10,046 млрд. QAR на 1.04.2024 г., след като беше 10,893 млрд. QAR на 1.03.2024 г.. От 1.05.2004 г. до 1.05.2024 г., средният БВП в Катар беше 10,63 млрд. QAR. Най-високата стойност беше достигната на 1.02.2012 г. с 28,44 млрд. QAR, докато най-ниската стойност беше записана на 1.08.2004 г. с 3,91 млрд. QAR.
Внос ·
Макс
Вносите | |
---|---|
1.05.2004 г. | 3,92 млрд. QAR |
1.08.2004 г. | 3,91 млрд. QAR |
1.11.2004 г. | 5,03 млрд. QAR |
1.02.2005 г. | 5,17 млрд. QAR |
1.05.2005 г. | 10,61 млрд. QAR |
1.08.2005 г. | 8,20 млрд. QAR |
1.11.2005 г. | 8,17 млрд. QAR |
1.02.2006 г. | 11,95 млрд. QAR |
1.05.2006 г. | 14,15 млрд. QAR |
1.08.2006 г. | 8,84 млрд. QAR |
1.11.2006 г. | 6,43 млрд. QAR |
1.02.2007 г. | 11,38 млрд. QAR |
1.05.2007 г. | 14,23 млрд. QAR |
1.02.2008 г. | 24,51 млрд. QAR |
1.05.2008 г. | 20,05 млрд. QAR |
1.08.2008 г. | 23,33 млрд. QAR |
1.11.2008 г. | 19,37 млрд. QAR |
1.02.2009 г. | 12,92 млрд. QAR |
1.05.2009 г. | 20,14 млрд. QAR |
1.08.2009 г. | 19,17 млрд. QAR |
1.11.2009 г. | 23,83 млрд. QAR |
1.02.2010 г. | 16,74 млрд. QAR |
1.05.2010 г. | 16,95 млрд. QAR |
1.08.2010 г. | 17,91 млрд. QAR |
1.11.2010 г. | 24,61 млрд. QAR |
1.02.2011 г. | 22,02 млрд. QAR |
1.05.2011 г. | 22,05 млрд. QAR |
1.08.2011 г. | 20,34 млрд. QAR |
1.11.2011 г. | 27,93 млрд. QAR |
1.02.2012 г. | 28,44 млрд. QAR |
1.05.2012 г. | 24,05 млрд. QAR |
1.08.2012 г. | 23,79 млрд. QAR |
1.11.2012 г. | 23,75 млрд. QAR |
1.01.2013 г. | 6,92 млрд. QAR |
1.02.2013 г. | 7,93 млрд. QAR |
1.03.2013 г. | 7,94 млрд. QAR |
1.04.2013 г. | 8,06 млрд. QAR |
1.05.2013 г. | 8,35 млрд. QAR |
1.06.2013 г. | 7,44 млрд. QAR |
1.07.2013 г. | 8,30 млрд. QAR |
1.08.2013 г. | 7,93 млрд. QAR |
1.09.2013 г. | 8,91 млрд. QAR |
1.10.2013 г. | 8,15 млрд. QAR |
1.11.2013 г. | 8,83 млрд. QAR |
1.12.2013 г. | 9,40 млрд. QAR |
1.01.2014 г. | 8,83 млрд. QAR |
1.02.2014 г. | 8,28 млрд. QAR |
1.03.2014 г. | 9,21 млрд. QAR |
1.04.2014 г. | 8,84 млрд. QAR |
1.05.2014 г. | 8,83 млрд. QAR |
1.06.2014 г. | 9,08 млрд. QAR |
1.07.2014 г. | 8,28 млрд. QAR |
1.08.2014 г. | 9,32 млрд. QAR |
1.09.2014 г. | 9,84 млрд. QAR |
1.10.2014 г. | 9,55 млрд. QAR |
1.11.2014 г. | 10,09 млрд. QAR |
1.12.2014 г. | 11,09 млрд. QAR |
1.01.2015 г. | 9,71 млрд. QAR |
1.02.2015 г. | 9,28 млрд. QAR |
1.03.2015 г. | 10,32 млрд. QAR |
1.04.2015 г. | 10,55 млрд. QAR |
1.05.2015 г. | 9,57 млрд. QAR |
1.06.2015 г. | 9,23 млрд. QAR |
1.07.2015 г. | 9,17 млрд. QAR |
1.08.2015 г. | 10,08 млрд. QAR |
1.09.2015 г. | 9,08 млрд. QAR |
1.10.2015 г. | 10,37 млрд. QAR |
1.11.2015 г. | 10,35 млрд. QAR |
1.12.2015 г. | 10,98 млрд. QAR |
1.01.2016 г. | 10,69 млрд. QAR |
1.02.2016 г. | 9,61 млрд. QAR |
1.03.2016 г. | 10,82 млрд. QAR |
1.04.2016 г. | 10,21 млрд. QAR |
1.05.2016 г. | 9,47 млрд. QAR |
1.06.2016 г. | 9,78 млрд. QAR |
1.07.2016 г. | 9,60 млрд. QAR |
1.08.2016 г. | 9,41 млрд. QAR |
1.09.2016 г. | 8,32 млрд. QAR |
1.10.2016 г. | 11,07 млрд. QAR |
1.11.2016 г. | 9,12 млрд. QAR |
1.12.2016 г. | 8,55 млрд. QAR |
1.01.2017 г. | 9,33 млрд. QAR |
1.02.2017 г. | 8,15 млрд. QAR |
1.03.2017 г. | 10,39 млрд. QAR |
1.04.2017 г. | 8,94 млрд. QAR |
1.05.2017 г. | 9,68 млрд. QAR |
1.06.2017 г. | 5,94 млрд. QAR |
1.07.2017 г. | 6,48 млрд. QAR |
1.08.2017 г. | 8,87 млрд. QAR |
1.09.2017 г. | 8,29 млрд. QAR |
1.10.2017 г. | 12,69 млрд. QAR |
1.11.2017 г. | 8,94 млрд. QAR |
1.12.2017 г. | 11,01 млрд. QAR |
1.01.2018 г. | 9,58 млрд. QAR |
1.02.2018 г. | 8,32 млрд. QAR |
1.03.2018 г. | 10,52 млрд. QAR |
1.04.2018 г. | 9,23 млрд. QAR |
1.05.2018 г. | 9,96 млрд. QAR |
1.06.2018 г. | 8,91 млрд. QAR |
1.07.2018 г. | 9,72 млрд. QAR |
1.08.2018 г. | 8,89 млрд. QAR |
1.09.2018 г. | 11,35 млрд. QAR |
1.10.2018 г. | 9,79 млрд. QAR |
1.11.2018 г. | 9,51 млрд. QAR |
1.12.2018 г. | 9,54 млрд. QAR |
1.01.2019 г. | 8,83 млрд. QAR |
1.02.2019 г. | 8,49 млрд. QAR |
1.03.2019 г. | 9,59 млрд. QAR |
1.04.2019 г. | 9,01 млрд. QAR |
1.05.2019 г. | 9,20 млрд. QAR |
1.06.2019 г. | 8,06 млрд. QAR |
1.07.2019 г. | 9,14 млрд. QAR |
1.08.2019 г. | 9,10 млрд. QAR |
1.09.2019 г. | 7,47 млрд. QAR |
1.10.2019 г. | 8,35 млрд. QAR |
1.11.2019 г. | 9,67 млрд. QAR |
1.12.2019 г. | 9,29 млрд. QAR |
1.01.2020 г. | 9,88 млрд. QAR |
1.02.2020 г. | 7,73 млрд. QAR |
1.03.2020 г. | 8,33 млрд. QAR |
1.04.2020 г. | 7,48 млрд. QAR |
1.05.2020 г. | 7,93 млрд. QAR |
1.06.2020 г. | 6,86 млрд. QAR |
1.07.2020 г. | 7,35 млрд. QAR |
1.08.2020 г. | 7,13 млрд. QAR |
1.09.2020 г. | 6,99 млрд. QAR |
1.10.2020 г. | 8,30 млрд. QAR |
1.11.2020 г. | 7,54 млрд. QAR |
1.12.2020 г. | 8,55 млрд. QAR |
1.01.2021 г. | 7,76 млрд. QAR |
1.02.2021 г. | 7,39 млрд. QAR |
1.03.2021 г. | 8,88 млрд. QAR |
1.04.2021 г. | 8,17 млрд. QAR |
1.05.2021 г. | 8,30 млрд. QAR |
1.06.2021 г. | 8,31 млрд. QAR |
1.07.2021 г. | 7,87 млрд. QAR |
1.08.2021 г. | 8,10 млрд. QAR |
1.09.2021 г. | 8,79 млрд. QAR |
1.10.2021 г. | 8,90 млрд. QAR |
1.11.2021 г. | 9,76 млрд. QAR |
1.12.2021 г. | 9,93 млрд. QAR |
1.01.2022 г. | 9,65 млрд. QAR |
1.02.2022 г. | 9,47 млрд. QAR |
1.03.2022 г. | 10,04 млрд. QAR |
1.04.2022 г. | 9,28 млрд. QAR |
1.05.2022 г. | 8,76 млрд. QAR |
1.06.2022 г. | 9,32 млрд. QAR |
1.07.2022 г. | 9,59 млрд. QAR |
1.08.2022 г. | 10,57 млрд. QAR |
1.09.2022 г. | 11,30 млрд. QAR |
1.10.2022 г. | 12,92 млрд. QAR |
1.11.2022 г. | 10,91 млрд. QAR |
1.12.2022 г. | 10,07 млрд. QAR |
1.01.2023 г. | 9,71 млрд. QAR |
1.02.2023 г. | 8,11 млрд. QAR |
1.03.2023 г. | 9,58 млрд. QAR |
1.04.2023 г. | 8,69 млрд. QAR |
1.05.2023 г. | 9,59 млрд. QAR |
1.06.2023 г. | 9,42 млрд. QAR |
1.07.2023 г. | 9,44 млрд. QAR |
1.08.2023 г. | 10,06 млрд. QAR |
1.09.2023 г. | 9,41 млрд. QAR |
1.10.2023 г. | 10,06 млрд. QAR |
1.11.2023 г. | 9,80 млрд. QAR |
1.12.2023 г. | 10,49 млрд. QAR |
1.01.2024 г. | 13,43 млрд. QAR |
1.02.2024 г. | 10,10 млрд. QAR |
1.03.2024 г. | 10,89 млрд. QAR |
1.04.2024 г. | 10,05 млрд. QAR |
Внос История
Дата | Стойност |
---|---|
1.04.2024 г. | 10,046 млрд. QAR |
1.03.2024 г. | 10,893 млрд. QAR |
1.02.2024 г. | 10,102 млрд. QAR |
1.01.2024 г. | 13,427 млрд. QAR |
1.12.2023 г. | 10,492 млрд. QAR |
1.11.2023 г. | 9,803 млрд. QAR |
1.10.2023 г. | 10,062 млрд. QAR |
1.09.2023 г. | 9,412 млрд. QAR |
1.08.2023 г. | 10,063 млрд. QAR |
1.07.2023 г. | 9,438 млрд. QAR |
Сходни макро показатели за Внос
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇶🇦 златни резерви | 100,95 Tonnes | 100,95 Tonnes | Тримесечие |
🇶🇦 Износите | 28,102 млрд. QAR | 27,476 млрд. QAR | Месечно |
🇶🇦 Индекс на тероризма | 0 Points | 0 Points | Годишно |
🇶🇦 Капиталови потоци | -29,47 млрд. QAR | -28,546 млрд. QAR | Тримесечие |
🇶🇦 Производство на суров петрол | 1322 BBL/D/1K | 1322 BBL/D/1K | Месечно |
🇶🇦 Текуща сметка | 25,592 млрд. QAR | 34,205 млрд. QAR | Тримесечие |
🇶🇦 Текуща сметка към БВП | 26,7 % of GDP | 14,6 % of GDP | Годишно |
🇶🇦 Туристически пристигания | 2,56 млн. | 611 000 | Годишно |
🇶🇦 Търговски баланс | 17,592 млрд. QAR | 17,43 млрд. QAR | Месечно |
🇶🇦 Чуждестранни преки инвестиции | 106 млн. QAR | 233 млн. QAR | Тримесечие |
Основните вносни стоки на Катар са: транспортно оборудване и части (19 процента от общия внос); ядрени реактори, котли, машини и механични устройства и части (15 процента); основни метали и изделия от тях (11 процента) и електрически машини и оборудване и части (10.7 процента). Основните партньори по вноса са: Съединените щати (11 процента от общия внос), Китай (10 процента), Япония (8.2 процента), Обединените арабски емирства (8 процента) и Германия (7 процента). Други включват: Италия, Обединеното кралство, Саудитска Арабия, Индия и Швейцария.
Макросайтове за други страни в Азия
- 🇨🇳Китай
- 🇮🇳Индия
- 🇮🇩Индонезия
- 🇯🇵Япония
- 🇸🇦Саудитска Арабия
- 🇸🇬Сингапур
- 🇰🇷Южна Корея
- 🇹🇷Турция
- 🇦🇫Афганистан
- 🇦🇲Армения
- 🇦🇿Азербайджан
- 🇧🇭Бахрейн
- 🇧🇩Бангладеш
- 🇧🇹Бутан
- 🇧🇳Бруней
- 🇰🇭Камбоджа
- 🇹🇱Източен Тимор
- 🇬🇪Грузия
- 🇭🇰Хонконг
- 🇮🇷Иран
- 🇮🇶Ирак
- 🇮🇱Израел
- 🇯🇴Йордания
- 🇰🇿Казахстан
- 🇰🇼Кувейт
- 🇰🇬Киргизстан
- 🇱🇦Лаос
- 🇱🇧Ливан
- 🇲🇴Макао
- 🇲🇾Малайзия
- 🇲🇻Малдиви
- 🇲🇳Монголия
- 🇲🇲Мианмар
- 🇳🇵Непал
- 🇰🇵Северна Корея
- 🇴🇲Оман
- 🇵🇰Пакистан
- 🇵🇸Палестина
- 🇵🇭Филипини
- 🇱🇰Шри Ланка
- 🇸🇾Сирия
- 🇹🇼Тайван
- 🇹🇯Таджикистан
- 🇹🇭Тайланд
- 🇹🇲Туркменистан
- 🇦🇪Обединени арабски емирства
- 🇺🇿Узбекистан
- 🇻🇳Виетнам
- 🇾🇪Йемен
Какво е Внос
Категорията "Внос" в макроикономиката е от изключително значение за всички, които се стремят да анализират и разбират състоянието и динамиката на различните икономики. В рамките на нашата платформа, Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса на различни държави, което позволява на потребителите ни да вземат информирани решения и да извършват задълбочени анализи. Вносът представлява процес на импорт на стоки и услуги от чужди пазари към вътрешния пазар на дадена страна. Този процес има голямо влияние върху икономиката на една държава, като съдържа множество аспекти, които трябва да бъдат внимателно анализирани и разбрани. Например, чрез вноса, страните могат да задоволят потребителските нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез вътрешно производство, както и да получат достъп до по-ефективни технологии и иновации. Когато говорим за макроикономически ефекти на вноса, най-напред трябва да обърнем внимание на търговския баланс на дадена държава. Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и стойността на вноса. Ако стойността на вноса надвишава тази на износа, държавата има търговски дефицит. Обратно, ако стойността на износа е по-висока от тази на вноса, имаме търговски излишък. Търговският баланс е ключов индикатор за състоянието на икономиката, и затова наблюдението и анализът на вноса са от стратегическо значение. Освен това, вносът оказва влияние и върху инфлацията в дадена страна. При увеличен внос на по-евтини чуждестранни стоки, местните производители може да бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни, което на свой ред може да доведе до дефлационен натиск. В контекста на глобализацията, значението на вносът е още по-голямо, тъй като позволява икономическата интеграция и сътрудничество между различни държави и региони. Политическият и нормативен контекст също играе огромна роля във вносните процеси. Въвеждането на тарифи и нетарифни бариери, квоти, забрани и лицензии, може значително да повлияе на обема и структурата на вноса. Иваните политики често са предмет на интензивни преговори на международно ниво, като например в контекста на Световната търговска организация (СТО) или регулациите в Европейския съюз. За много държави, особено тези с развиващи се икономики, вносът на капитало-насите стоки и технологии е жизнено важен за ускоряване на икономическото развитие. Чрез вноса, те могат да усвоят нови технологии, които впоследствие да интегрират във вътрешното производство, повишавайки по този начин производителността и конкурентоспособността на местните индустрии. От друга страна, прекалено високият внос на определени стоки може да доведе до проблеми за местните производители, които може да не успеят да се конкурират с по-евтините чуждестранни алтернативи. Това може да доведе до закриване на предприятия, загуба на работни места и негативно въздействие върху икономиката като цяло. Поради това, намирането на баланс между вноса и местното производство е ключов момент за поддържането на стабилна и устойчива икономика. Важно е също така да се анализира и структурата на вноса, като се разгледат кои са основните категории стоки и услуги, които дадена страна импортира. Това може да помогне на аналитиците и политиците да идентифицират потенциални уязвимости или възможности за икономическо развитие. Например, значителен дял на вноса на енергийни ресурси може да е знак за енергийна зависимост, което води до нуждата от разработване на стратегии за енергийна сигурност. Съществуват и редица инструменти и индикатори, които могат да бъдат използвани за анализ на вноса. Сред тях са индексите на вносни цени, които показват как се променят цените на импортните стоки с времето, и индексите на вносните мощности, които измерват колко ефикасно се използват вносните ресурси в икономиката. Чрез тези индикатори, може по-детайлно да се анализират тенденциите и да се правят прогнози за бъдещите развития. На нашата платформа Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса в различни страни и региони по света. Нашите данни са представени чрез графики, таблици и интерактивни визуализации, което улеснява потребителите ни в разбирането и анализа на сложните макроикономически процеси. Ние сме горди, че успяваме да предоставим надеждна и дълбочинна информация, която спомага за по-доброто разбиране на глобалната икономика. За да могат нашите потребители да използват пълния потенциал на нашата платформа, предлагаме и редица аналитични инструменти, които позволяват създаването на персонализирани анализи и отчети. Чрез това, ние улесняваме процеса по вземане на решения и предоставяме необходимите данни за успешни инвестиции и бизнес стратегии. В заключение, вносът играе критична роля в макроикономиката и разбирането му е от съществено значение за всеки, който иска да има ясна представа за състоянието на глобалната икономика. На Eulerpool, ние се стремим да предоставим най-добрата и надеждна информация, която да бъде полезна на нашите потребители в техните анализи и решения. Вносът не е просто икономически процес, а важен елемент от взаимосвързаната глобална икономическа система, който заслужава дълбочинно и внимателно изследване.