Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Норвегия Държавен дълг
Цена
Настоящата стойност на Държавен дълг в Норвегия е 796,757 млрд. NOK. Държавен дълг в Норвегия се увеличи до 796,757 млрд. NOK на 1.09.2023 г., след като беше 682,331 млрд. NOK на 1.06.2023 г.. От 1.12.1965 г. до 1.12.2023 г., средният БВП в Норвегия беше 393,01 млрд. NOK. Най-високата стойност беше достигната на 1.03.2023 г. с 839,76 млрд. NOK, докато най-ниската стойност беше записана на 1.12.1965 г. с 8,63 млрд. NOK.
Държавен дълг ·
Макс
Държавен дълг | |
---|---|
1.12.1965 г. | 8,63 млрд. NOK |
1.12.1966 г. | 9,17 млрд. NOK |
1.12.1967 г. | 10,89 млрд. NOK |
1.12.1968 г. | 11,92 млрд. NOK |
1.12.1969 г. | 13,69 млрд. NOK |
1.12.1970 г. | 16,89 млрд. NOK |
1.12.1971 г. | 19,89 млрд. NOK |
1.12.1972 г. | 24,07 млрд. NOK |
1.12.1973 г. | 28,23 млрд. NOK |
1.12.1974 г. | 32,80 млрд. NOK |
1.12.1975 г. | 35,59 млрд. NOK |
1.12.1976 г. | 40,67 млрд. NOK |
1.12.1977 г. | 50,44 млрд. NOK |
1.12.1978 г. | 58,59 млрд. NOK |
1.12.1979 г. | 71,19 млрд. NOK |
1.12.1980 г. | 77,82 млрд. NOK |
1.12.1981 г. | 82,29 млрд. NOK |
1.12.1982 г. | 83,21 млрд. NOK |
1.12.1983 г. | 83,80 млрд. NOK |
1.12.1984 г. | 114,62 млрд. NOK |
1.12.1985 г. | 142,34 млрд. NOK |
1.12.1986 г. | 187,75 млрд. NOK |
1.12.1987 г. | 155,53 млрд. NOK |
1.12.1988 г. | 150,56 млрд. NOK |
1.12.1989 г. | 159,49 млрд. NOK |
1.12.1990 г. | 148,95 млрд. NOK |
1.12.1991 г. | 152,52 млрд. NOK |
1.12.1992 г. | 164,47 млрд. NOK |
1.12.1993 г. | 225,59 млрд. NOK |
1.12.1994 г. | 225,54 млрд. NOK |
1.12.1995 г. | 232,29 млрд. NOK |
1.12.1996 г. | 242,38 млрд. NOK |
1.03.1997 г. | 295,90 млрд. NOK |
1.06.1997 г. | 247,62 млрд. NOK |
1.09.1997 г. | 268,38 млрд. NOK |
1.12.1997 г. | 254,99 млрд. NOK |
1.03.1998 г. | 278,28 млрд. NOK |
1.06.1998 г. | 264,00 млрд. NOK |
1.09.1998 г. | 274,91 млрд. NOK |
1.12.1998 г. | 247,40 млрд. NOK |
1.03.1999 г. | 257,61 млрд. NOK |
1.06.1999 г. | 238,20 млрд. NOK |
1.09.1999 г. | 266,76 млрд. NOK |
1.12.1999 г. | 251,96 млрд. NOK |
1.03.2000 г. | 276,57 млрд. NOK |
1.06.2000 г. | 251,17 млрд. NOK |
1.09.2000 г. | 272,59 млрд. NOK |
1.12.2000 г. | 278,59 млрд. NOK |
1.03.2001 г. | 313,55 млрд. NOK |
1.06.2001 г. | 252,15 млрд. NOK |
1.09.2001 г. | 283,47 млрд. NOK |
1.12.2001 г. | 272,43 млрд. NOK |
1.03.2002 г. | 298,96 млрд. NOK |
1.06.2002 г. | 272,80 млрд. NOK |
1.09.2002 г. | 311,93 млрд. NOK |
1.12.2002 г. | 287,51 млрд. NOK |
1.03.2003 г. | 340,34 млрд. NOK |
1.06.2003 г. | 319,57 млрд. NOK |
1.09.2003 г. | 369,49 млрд. NOK |
1.12.2003 г. | 339,57 млрд. NOK |
1.03.2004 г. | 364,55 млрд. NOK |
1.06.2004 г. | 338,18 млрд. NOK |
1.09.2004 г. | 365,11 млрд. NOK |
1.12.2004 г. | 320,75 млрд. NOK |
1.03.2005 г. | 348,51 млрд. NOK |
1.06.2005 г. | 319,84 млрд. NOK |
1.09.2005 г. | 351,13 млрд. NOK |
1.12.2005 г. | 334,13 млрд. NOK |
1.03.2006 г. | 332,73 млрд. NOK |
1.06.2006 г. | 352,21 млрд. NOK |
1.09.2006 г. | 386,17 млрд. NOK |
1.12.2006 г. | 269,36 млрд. NOK |
1.03.2007 г. | 280,18 млрд. NOK |
1.06.2007 г. | 240,01 млрд. NOK |
1.09.2007 г. | 294,46 млрд. NOK |
1.12.2007 г. | 265,35 млрд. NOK |
1.03.2008 г. | 320,14 млрд. NOK |
1.06.2008 г. | 276,03 млрд. NOK |
1.09.2008 г. | 321,20 млрд. NOK |
1.12.2008 г. | 349,97 млрд. NOK |
1.03.2009 г. | 490,56 млрд. NOK |
1.06.2009 г. | 515,35 млрд. NOK |
1.09.2009 г. | 652,11 млрд. NOK |
1.12.2009 г. | 627,67 млрд. NOK |
1.03.2010 г. | 684,61 млрд. NOK |
1.06.2010 г. | 647,80 млрд. NOK |
1.09.2010 г. | 698,23 млрд. NOK |
1.12.2010 г. | 653,25 млрд. NOK |
1.03.2011 г. | 680,55 млрд. NOK |
1.06.2011 г. | 571,37 млрд. NOK |
1.09.2011 г. | 609,41 млрд. NOK |
1.12.2011 г. | 557,41 млрд. NOK |
1.03.2012 г. | 643,32 млрд. NOK |
1.06.2012 г. | 605,93 млрд. NOK |
1.09.2012 г. | 689,33 млрд. NOK |
1.12.2012 г. | 617,25 млрд. NOK |
1.03.2013 г. | 734,60 млрд. NOK |
1.06.2013 г. | 588,75 млрд. NOK |
1.09.2013 г. | 676,19 млрд. NOK |
1.12.2013 г. | 604,05 млрд. NOK |
1.03.2014 г. | 675,07 млрд. NOK |
1.06.2014 г. | 505,29 млрд. NOK |
1.09.2014 г. | 587,12 млрд. NOK |
1.12.2014 г. | 485,45 млрд. NOK |
1.03.2015 г. | 607,90 млрд. NOK |
1.06.2015 г. | 471,35 млрд. NOK |
1.09.2015 г. | 553,54 млрд. NOK |
1.12.2015 г. | 482,82 млрд. NOK |
1.03.2016 г. | 602,08 млрд. NOK |
1.06.2016 г. | 520,65 млрд. NOK |
1.09.2016 г. | 596,07 млрд. NOK |
1.12.2016 г. | 515,62 млрд. NOK |
1.03.2017 г. | 627,81 млрд. NOK |
1.06.2017 г. | 502,26 млрд. NOK |
1.09.2017 г. | 596,57 млрд. NOK |
1.12.2017 г. | 522,05 млрд. NOK |
1.03.2018 г. | 633,57 млрд. NOK |
1.06.2018 г. | 629,08 млрд. NOK |
1.09.2018 г. | 614,75 млрд. NOK |
1.12.2018 г. | 523,87 млрд. NOK |
1.03.2019 г. | 648,39 млрд. NOK |
1.06.2019 г. | 496,24 млрд. NOK |
1.09.2019 г. | 593,96 млрд. NOK |
1.12.2019 г. | 510,63 млрд. NOK |
1.03.2020 г. | 715,31 млрд. NOK |
1.06.2020 г. | 634,72 млрд. NOK |
1.09.2020 г. | 743,26 млрд. NOK |
1.12.2020 г. | 637,96 млрд. NOK |
1.03.2021 г. | 765,17 млрд. NOK |
1.06.2021 г. | 628,08 млрд. NOK |
1.09.2021 г. | 721,94 млрд. NOK |
1.12.2021 г. | 652,53 млрд. NOK |
1.03.2022 г. | 797,32 млрд. NOK |
1.06.2022 г. | 708,59 млрд. NOK |
1.09.2022 г. | 826,89 млрд. NOK |
1.12.2022 г. | 733,26 млрд. NOK |
1.03.2023 г. | 839,76 млрд. NOK |
1.06.2023 г. | 682,33 млрд. NOK |
1.09.2023 г. | 796,76 млрд. NOK |
Държавен дълг История
Дата | Стойност |
---|---|
1.09.2023 г. | 796,757 млрд. NOK |
1.06.2023 г. | 682,331 млрд. NOK |
1.03.2023 г. | 839,757 млрд. NOK |
1.12.2022 г. | 733,264 млрд. NOK |
1.09.2022 г. | 826,889 млрд. NOK |
1.06.2022 г. | 708,589 млрд. NOK |
1.03.2022 г. | 797,324 млрд. NOK |
1.12.2021 г. | 652,533 млрд. NOK |
1.09.2021 г. | 721,937 млрд. NOK |
1.06.2021 г. | 628,081 млрд. NOK |
Сходни макро показатели за Държавен дълг
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇳🇴 Военни разходи | 8,669 млрд. USD | 8,698 млрд. USD | Годишно |
🇳🇴 държавен бюджет | 16,3 % of GDP | 25,6 % of GDP | Годишно |
🇳🇴 Държавен дълг към БВП | 44,3 % of GDP | 36,5 % of GDP | Годишно |
🇳🇴 Държавни приходи | 566,575 млрд. NOK | 637,274 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Държавни разходи | 512,813 млрд. NOK | 457,634 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Държавни разходи | 258,801 млрд. NOK | 257,409 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Държавни разходи към БВП | 46,4 % of GDP | 38,3 % of GDP | Годишно |
🇳🇴 Заявления за убежище | 330 persons | 320 persons | Месечно |
🇳🇴 Индекс на корупцията | 84 Points | 84 Points | Годишно |
🇳🇴 Корупционен ранг | 4 | 4 | Годишно |
🇳🇴 Стойност на държавния бюджет | 53,762 млрд. NOK | 179,64 млрд. NOK | Тримесечие |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Държавен дълг
Категорията „Държавен дълг“ в макроикономиката е критичен аспект за всяка икономика и представлява основен параметър във финансовите анализи, които предлагаме на платформата ни, Eulerpool. В този обстойно оптимизиран SEO текст ще разгледаме същността на държавния дълг, неговото влияние върху икономиката и финансовите пазари, както и как ние в Eulerpool Ви предоставяме най-надеждната и актуална информация в тази област. Държавният дълг се отнася до общото задължение на дадена държава към външни или вътрешни кредитори. Тези задължения обикновено се натрупват в резултат на бюджетни дефицити, когато държавните разходи надвишават приходите. В контекста на макроикономиката, държавният дълг е от съществено значение, защото той влияе на редица фактори като лихвените проценти, държавните разходи и инвестиционния климат. Нарастването на държавния дълг може да има както положителни, така и отрицателни последици. От една страна, държавният дълг може да се използва за финансиране на инвестиции в инфраструктура, здравеопазване, образование и други критични обществени нужди. Тези инвестиции могат да стимулират икономическия растеж и да подобрят благосъстоянието на гражданите. От друга страна, прекомерният държавен дълг може да доведе до по-високи лихвени проценти, по-висока инфлация и евентуално фискална нестабилност. В Eulerpool предлагаме пълна и актуална информация за държавния дълг на различни държави и региони. Нашите данни включват различни метрики като общия държавен дълг, отношението на държавния дълг към БВП и дълга на глава от населението. Също така предоставяме анализи и прогнози, базирани на исторически данни и текущи икономически тенденции. Когато анализираме държавния дълг, е важно да вземем предвид и структурата на този дълг. Различаваме дългосрочен и краткосрочен дълг, както и вътрешен и външен дълг. Сравнението между тези категории може да даде по-пълна картина на финансовото състояние на една държава или регион. Външният дълг, например, може да е особено проблематичен за развиващите се страни, които често срещат трудности при обслужването на дълга си в чуждестранна валута. Друг важен аспект е политиката на държавата спрямо дълга. Фискалната политика, включително данъчната система и държавните разходи, играе критична роля в управлението на държавния дълг. Реформите, насочени към оптимизиране на данъчния приход или намаляване на неефективните разходи, могат значително да повлияят на динамиката на държавния дълг. Политическата стабилност също е фактор, който може да влияе върху възможността на държавата да управлява и обслужва своите задължения. В последните години наблюдаваме увеличаване на държавния дълг в световен мащаб. Причините за това са многообразни и включват финансови кризи, войни, природни бедствия и пандемии. COVID-19 пандемията, например, доведе до значителни нараствания на държавния дълг в много развити икономики, като правителствата предприемат масивни фискални мерки за поддържане на икономическата активност и социалната стабилност. Възможностите за управляване на държавния дълг включват както класически фискални мерки, така и иновативни подходи като връзката между паричната политика и дълга. Сътрудничеството между централната банка и правителството може да играе ключова роля в стабилизирането на икономиката. Политиките на централните банки, като регулиране на лихвените проценти и количествено улесняване, могат значително да повлияят на разходите за обслужване на държавния дълг. На eulerpool.com ние се стремим да предоставим изчерпателни и прецизни данни за държавния дълг, комбинирани със задълбочени анализи и прогнози. Фокусът ни е върху предоставянето на информация, която е лесно достъпна и разбираема за нашите потребители, независимо дали те са професионални анализатори, инвеститори или студенти. Познаването на динамиката на държавния дълг е ключът към успешното управление на инвестициите и разбиране на макроикономическите тенденции. Свързването на данните за държавния дълг с други макроикономически индикатори като инфлация, безработица и икономическо производство, позволява по-цялостен анализ и вземане на информирани решения. Това е една от основните причини да изберете Eulerpool за Вашия доверен източник на макроикономически данни. С нарастващата сложност на глобалната икономика, необходимостта от прецизни и надеждни данни е по-голяма от всякога. Нашият сайт е създаден с цел да предостави на потребителите си инструментите и информацията, които са нужни за разбиране и анализиране на сложния свят на макроикономиката, като специално внимание отделяме на държавния дълг като ключов индикатор за финансовото здраве на държавите. Заключението е, че държавният дълг представлява фундаментален елемент в макроикономическите анализи и стратегическите решения. В Eulerpool разбираме колко важно е за Вас да имате достъп до верифицирани данни и задълбочени анализи, за да можете да направите най-информираните решения във Вашата професионална практика. Посетете нашата платформа и се възползвайте от богатството на информация, която предлагаме.