Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Норвегия Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство
Цена
Настоящата стойност на Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство в Норвегия е 57,519 млрд. NOK. Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство в Норвегия намалява до 57,519 млрд. NOK на 1.12.2023 г., след като беше 58,26 млрд. NOK на 1.09.2023 г.. От 1.03.1978 г. до 1.03.2024 г., средният БВП в Норвегия беше 38,57 млрд. NOK. Най-високата стойност беше достигната на 1.06.2022 г. с 59,40 млрд. NOK, докато най-ниската стойност беше записана на 1.09.1979 г. с 24,04 млрд. NOK.
Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство ·
Макс
БВП от строителството | |
---|---|
1.03.1978 г. | 27,29 млрд. NOK |
1.06.1978 г. | 27,24 млрд. NOK |
1.09.1978 г. | 26,67 млрд. NOK |
1.12.1978 г. | 26,79 млрд. NOK |
1.03.1979 г. | 24,83 млрд. NOK |
1.06.1979 г. | 24,12 млрд. NOK |
1.09.1979 г. | 24,04 млрд. NOK |
1.12.1979 г. | 24,13 млрд. NOK |
1.03.1980 г. | 25,37 млрд. NOK |
1.06.1980 г. | 24,95 млрд. NOK |
1.09.1980 г. | 25,04 млрд. NOK |
1.12.1980 г. | 24,77 млрд. NOK |
1.03.1981 г. | 24,10 млрд. NOK |
1.06.1981 г. | 24,10 млрд. NOK |
1.09.1981 г. | 24,21 млрд. NOK |
1.12.1981 г. | 24,28 млрд. NOK |
1.03.1982 г. | 24,61 млрд. NOK |
1.06.1982 г. | 24,75 млрд. NOK |
1.09.1982 г. | 24,89 млрд. NOK |
1.12.1982 г. | 25,48 млрд. NOK |
1.03.1983 г. | 24,98 млрд. NOK |
1.06.1983 г. | 26,41 млрд. NOK |
1.09.1983 г. | 25,83 млрд. NOK |
1.12.1983 г. | 26,11 млрд. NOK |
1.03.1984 г. | 26,68 млрд. NOK |
1.06.1984 г. | 25,74 млрд. NOK |
1.09.1984 г. | 26,05 млрд. NOK |
1.12.1984 г. | 26,55 млрд. NOK |
1.03.1985 г. | 27,37 млрд. NOK |
1.06.1985 г. | 27,06 млрд. NOK |
1.09.1985 г. | 27,93 млрд. NOK |
1.12.1985 г. | 27,95 млрд. NOK |
1.03.1986 г. | 28,97 млрд. NOK |
1.06.1986 г. | 30,24 млрд. NOK |
1.09.1986 г. | 30,09 млрд. NOK |
1.12.1986 г. | 30,12 млрд. NOK |
1.03.1987 г. | 30,72 млрд. NOK |
1.06.1987 г. | 32,20 млрд. NOK |
1.09.1987 г. | 30,21 млрд. NOK |
1.12.1987 г. | 31,22 млрд. NOK |
1.03.1988 г. | 30,93 млрд. NOK |
1.06.1988 г. | 31,70 млрд. NOK |
1.09.1988 г. | 31,20 млрд. NOK |
1.12.1988 г. | 31,02 млрд. NOK |
1.03.1989 г. | 30,97 млрд. NOK |
1.06.1989 г. | 30,67 млрд. NOK |
1.09.1989 г. | 30,25 млрд. NOK |
1.12.1989 г. | 30,52 млрд. NOK |
1.03.1990 г. | 30,54 млрд. NOK |
1.06.1990 г. | 29,56 млрд. NOK |
1.09.1990 г. | 29,58 млрд. NOK |
1.12.1990 г. | 29,88 млрд. NOK |
1.03.1991 г. | 26,98 млрд. NOK |
1.06.1991 г. | 26,76 млрд. NOK |
1.09.1991 г. | 26,98 млрд. NOK |
1.12.1991 г. | 26,84 млрд. NOK |
1.03.1992 г. | 27,51 млрд. NOK |
1.06.1992 г. | 26,93 млрд. NOK |
1.09.1992 г. | 26,86 млрд. NOK |
1.12.1992 г. | 27,30 млрд. NOK |
1.03.1993 г. | 25,96 млрд. NOK |
1.06.1993 г. | 25,63 млрд. NOK |
1.09.1993 г. | 25,38 млрд. NOK |
1.12.1993 г. | 26,54 млрд. NOK |
1.03.1994 г. | 26,81 млрд. NOK |
1.06.1994 г. | 27,46 млрд. NOK |
1.09.1994 г. | 26,20 млрд. NOK |
1.12.1994 г. | 27,44 млрд. NOK |
1.03.1995 г. | 27,63 млрд. NOK |
1.06.1995 г. | 28,67 млрд. NOK |
1.09.1995 г. | 29,86 млрд. NOK |
1.12.1995 г. | 28,72 млрд. NOK |
1.03.1996 г. | 28,74 млрд. NOK |
1.06.1996 г. | 29,72 млрд. NOK |
1.09.1996 г. | 30,95 млрд. NOK |
1.12.1996 г. | 30,56 млрд. NOK |
1.03.1997 г. | 32,04 млрд. NOK |
1.06.1997 г. | 32,48 млрд. NOK |
1.09.1997 г. | 33,77 млрд. NOK |
1.12.1997 г. | 34,20 млрд. NOK |
1.03.1998 г. | 35,14 млрд. NOK |
1.06.1998 г. | 35,49 млрд. NOK |
1.09.1998 г. | 35,72 млрд. NOK |
1.12.1998 г. | 34,92 млрд. NOK |
1.03.1999 г. | 36,00 млрд. NOK |
1.06.1999 г. | 35,53 млрд. NOK |
1.09.1999 г. | 34,37 млрд. NOK |
1.12.1999 г. | 35,30 млрд. NOK |
1.03.2000 г. | 36,59 млрд. NOK |
1.06.2000 г. | 35,36 млрд. NOK |
1.09.2000 г. | 34,94 млрд. NOK |
1.12.2000 г. | 35,47 млрд. NOK |
1.03.2001 г. | 35,07 млрд. NOK |
1.06.2001 г. | 34,88 млрд. NOK |
1.09.2001 г. | 35,15 млрд. NOK |
1.12.2001 г. | 35,11 млрд. NOK |
1.03.2002 г. | 36,32 млрд. NOK |
1.06.2002 г. | 35,29 млрд. NOK |
1.09.2002 г. | 35,76 млрд. NOK |
1.12.2002 г. | 35,35 млрд. NOK |
1.03.2003 г. | 37,16 млрд. NOK |
1.06.2003 г. | 36,98 млрд. NOK |
1.09.2003 г. | 37,07 млрд. NOK |
1.12.2003 г. | 37,31 млрд. NOK |
1.03.2004 г. | 36,65 млрд. NOK |
1.06.2004 г. | 38,58 млрд. NOK |
1.09.2004 г. | 38,96 млрд. NOK |
1.12.2004 г. | 39,61 млрд. NOK |
1.03.2005 г. | 39,60 млрд. NOK |
1.06.2005 г. | 39,80 млрд. NOK |
1.09.2005 г. | 40,45 млрд. NOK |
1.12.2005 г. | 40,54 млрд. NOK |
1.03.2006 г. | 43,20 млрд. NOK |
1.06.2006 г. | 43,12 млрд. NOK |
1.09.2006 г. | 43,04 млрд. NOK |
1.12.2006 г. | 43,36 млрд. NOK |
1.03.2007 г. | 45,49 млрд. NOK |
1.06.2007 г. | 46,84 млрд. NOK |
1.09.2007 г. | 48,11 млрд. NOK |
1.12.2007 г. | 50,14 млрд. NOK |
1.03.2008 г. | 49,29 млрд. NOK |
1.06.2008 г. | 49,05 млрд. NOK |
1.09.2008 г. | 47,84 млрд. NOK |
1.12.2008 г. | 47,07 млрд. NOK |
1.03.2009 г. | 45,88 млрд. NOK |
1.06.2009 г. | 44,75 млрд. NOK |
1.09.2009 г. | 44,84 млрд. NOK |
1.12.2009 г. | 43,80 млрд. NOK |
1.03.2010 г. | 43,35 млрд. NOK |
1.06.2010 г. | 43,56 млрд. NOK |
1.09.2010 г. | 44,36 млрд. NOK |
1.12.2010 г. | 43,97 млрд. NOK |
1.03.2011 г. | 44,13 млрд. NOK |
1.06.2011 г. | 44,44 млрд. NOK |
1.09.2011 г. | 44,73 млрд. NOK |
1.12.2011 г. | 46,41 млрд. NOK |
1.03.2012 г. | 48,51 млрд. NOK |
1.06.2012 г. | 48,07 млрд. NOK |
1.09.2012 г. | 47,75 млрд. NOK |
1.12.2012 г. | 48,06 млрд. NOK |
1.03.2013 г. | 48,21 млрд. NOK |
1.06.2013 г. | 48,39 млрд. NOK |
1.09.2013 г. | 49,21 млрд. NOK |
1.12.2013 г. | 50,07 млрд. NOK |
1.03.2014 г. | 49,33 млрд. NOK |
1.06.2014 г. | 49,91 млрд. NOK |
1.09.2014 г. | 50,38 млрд. NOK |
1.12.2014 г. | 49,94 млрд. NOK |
1.03.2015 г. | 50,21 млрд. NOK |
1.06.2015 г. | 50,85 млрд. NOK |
1.09.2015 г. | 51,27 млрд. NOK |
1.12.2015 г. | 51,10 млрд. NOK |
1.03.2016 г. | 51,36 млрд. NOK |
1.06.2016 г. | 52,00 млрд. NOK |
1.09.2016 г. | 52,55 млрд. NOK |
1.12.2016 г. | 53,39 млрд. NOK |
1.03.2017 г. | 54,04 млрд. NOK |
1.06.2017 г. | 54,48 млрд. NOK |
1.09.2017 г. | 54,76 млрд. NOK |
1.12.2017 г. | 55,07 млрд. NOK |
1.03.2018 г. | 55,05 млрд. NOK |
1.06.2018 г. | 55,33 млрд. NOK |
1.09.2018 г. | 55,83 млрд. NOK |
1.12.2018 г. | 56,55 млрд. NOK |
1.03.2019 г. | 57,34 млрд. NOK |
1.06.2019 г. | 57,98 млрд. NOK |
1.09.2019 г. | 58,25 млрд. NOK |
1.12.2019 г. | 58,34 млрд. NOK |
1.03.2020 г. | 56,33 млрд. NOK |
1.06.2020 г. | 54,24 млрд. NOK |
1.09.2020 г. | 54,93 млрд. NOK |
1.12.2020 г. | 55,70 млрд. NOK |
1.03.2021 г. | 56,12 млрд. NOK |
1.06.2021 г. | 55,92 млрд. NOK |
1.09.2021 г. | 56,26 млрд. NOK |
1.12.2021 г. | 58,00 млрд. NOK |
1.03.2022 г. | 59,07 млрд. NOK |
1.06.2022 г. | 59,40 млрд. NOK |
1.09.2022 г. | 59,09 млрд. NOK |
1.12.2022 г. | 59,16 млрд. NOK |
1.03.2023 г. | 59,24 млрд. NOK |
1.06.2023 г. | 58,73 млрд. NOK |
1.09.2023 г. | 58,26 млрд. NOK |
1.12.2023 г. | 57,52 млрд. NOK |
Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 57,519 млрд. NOK |
1.09.2023 г. | 58,26 млрд. NOK |
1.06.2023 г. | 58,728 млрд. NOK |
1.03.2023 г. | 59,244 млрд. NOK |
1.12.2022 г. | 59,16 млрд. NOK |
1.09.2022 г. | 59,093 млрд. NOK |
1.06.2022 г. | 59,404 млрд. NOK |
1.03.2022 г. | 59,073 млрд. NOK |
1.12.2021 г. | 57,998 млрд. NOK |
1.09.2021 г. | 56,262 млрд. NOK |
Сходни макро показатели за Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇳🇴 БВП | 485,51 млрд. USD | 593,73 млрд. USD | Годишно |
🇳🇴 БВП на глава от населението | 78 939,4 USD | 79 434,63 USD | Годишно |
🇳🇴 БВП на глава от населението ПКП | 90 500,85 USD | 91 068,6 USD | Годишно |
🇳🇴 БВП на постоянни цени | 1,131 Био. NOK | 1,129 Био. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 БВП от комунални услуги | 7,543 млрд. NOK | 7,421 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 БВП от минната промишленост | 1,441 млрд. NOK | 1,574 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 БВП от производството | 61,715 млрд. NOK | 61,127 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 БВП от публичната администрация | 62,886 млрд. NOK | 62,884 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 БВП от селското стопанство | 5,783 млрд. NOK | 5,598 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Брутен национален доход | 1,368 Био. NOK | 1,202 Био. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Брутоинвестиции в материални активи | 242,481 млрд. NOK | 261,503 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Годишен темп на растеж на БВП | -0,8 % | 0,4 % | Тримесечие |
🇳🇴 Месечен БВП MoM | 0,6 % | -1 % | Месечно |
🇳🇴 Растеж на БВП за цялата година | 0,5 % | 3 % | Годишно |
🇳🇴 Растеж на БВП от сектори извън нефтения сектор | 0,2 % | 0,3 % | Тримесечие |
🇳🇴 темп на растеж на БВП | 0,2 % | 1,6 % | Тримесечие |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство
"БВП от Строителството" (GDP from Construction) е важен показател в макроикономическите анализи, който измерва стойността на крайния продукт, създаден в рамките на строителния сектор на една икономика. Строителната индустрия е ключов сегмент за развитието на всяка страна, тъй като тя създава основата за инфраструктурното, жилищното и общественият растеж. Показателят БВП от Строителството предоставя детайлен поглед върху здравето и растежа на този сектор, като помага на икономисти, анализатори, политици и инвеститори да разберат и прогнозират икономическите тенденции. Чрез измерване на БВП от Строителството, можем да разберем колко продукти и услуги са произведени в този сектор за определен период, обикновено една година. Възможността да се измери стойността на строителната дейност на една страна предоставя ясна картина за цветовете на икономическите фактори и насоките в различни сегменти на строителната индустрия, включително жилищното строителство, строителството на бизнес сгради и инфраструктурните проекти. Често БВП от Строителството е основен индикатор за реакцията на икономиката на цикличните и структурните промени. Във времената на икономическа експанзия, строителната индустрия обикновено процъфтява, като се наблюдава увеличаване на инвестициите в нови строителни проекти и разширения. От друга страна, във времената на икономически спад, строителството може да бъде сред първите сектори, който се сблъскват с намаление на активността, поради съкращения в инвестициите и увеличаване на несигурността. Строителният сектор играе съществена роля не само за прекия финансов растеж на икономиката, но и за заетостта. Голям процент от работната ръка в много страни е заета в строителството, което увеличава значимостта на този сектор за социалната стабилност и развитие. Преуспяването на строителството допринася за намаляване на безработицата и увеличаване на доходите на семействата, което води до повишено потребление и допълнителен икономически растеж. За инвеститорите и финансовите анализатори, данните за БВП от Строителството предоставят ключова информация за вземане на стратегически решения. Чрез анализа на историческите и текущите тенденции в строителния сектор, инвеститорите могат да идентифицират възможности за инвестиции в конкретни проекти или компании, които показват потенциал за растеж. В същото време, тези данни могат да послужат за ранно предупреждение за евентуални икономически затруднения, като позволяват вземането на предпазни мерки. В икономическата политика, показателят БВП от Строителството е също толкова значим. Той помага на правителствата да планират и прилагат ефективни политики за насърчаване на строителния сектор, включително стимулиране на инвестициите, осигуряване на регулаторна стабилност и подкрепа за иновации и технологии в строителството. Политиците могат да използват тези данни, за да създават програми за обществено строителство, подпомагайки социалната и икономическата инфраструктура, което от своя страна води до дългосрочен икономически растеж. Един от решаващите фактори за анализа на БВП от Строителството е способността да се разбере връзката му с други макроикономически показатели, като общият БВП на страната, инфлацията, безработицата и лихвените проценти. Например, растежът в строителството може да бъде индикатор за общото състояние на икономиката, като идва потвърждение за увеличеното търсене на нови жилища и инфраструктурни проекти. От друга страна, повишаване на лихвените проценти може да доведе до намаляване на активността в строителството поради по-скъпото финансиране на проектите. Интеграцията на данни за БВП от Строителството с други икономически индикатори също така позволява създаването на комплексни модели за икономическо прогнозиране. Тези модели могат да бъдат изключително полезни за планиране и вземане на дългосрочни стратегически решения както на държавно, така и на частно ниво. Заключително, БВП от Строителството е основен показател, който предоставя ценна информация за анализатори, инвеститори и политици. Той играе централна роля в оценката на здравето и потенциала на строителната индустрия, а чрез своята връзка с останалите макроикономически показатели предоставя по-широки възможности за разбиране на икономическите процеси и вземане на информирани решения. В платформата на Eulerpool, потребителите имат достъп до надеждни и актуални данни за БВП от Строителството, което им помага да направят детайлно проучване и анализ на този важен сектор.