Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Мексико Безработни лица
Цена
Настоящата стойност на Безработни лица в Мексико е 1,639 млн. . Безработни лица в Мексико намаля до 1,639 млн. на 1.12.2023 г., след като беше 1,825 млн. на 1.09.2023 г.. От 1.06.2000 г. до 1.03.2024 г., средният БВП в Мексико беше 1,94 млн. . Най-високото ниво беше достигнато на 1.09.2009 г. с 3,00 млн. , докато най-ниската стойност беше записана на 1.12.2000 г. с 915 418,00 .
Безработни лица ·
Макс
Безработни лица | |
---|---|
1.06.2000 г. | 998 892,00 |
1.09.2000 г. | 1,12 млн. |
1.12.2000 г. | 915 418,00 |
1.03.2001 г. | 1,13 млн. |
1.06.2001 г. | 996 132,00 |
1.09.2001 г. | 1,10 млн. |
1.12.2001 г. | 1,12 млн. |
1.03.2002 г. | 1,29 млн. |
1.06.2002 г. | 1,15 млн. |
1.09.2002 г. | 1,26 млн. |
1.12.2002 г. | 1,08 млн. |
1.03.2003 г. | 1,25 млн. |
1.06.2003 г. | 1,20 млн. |
1.09.2003 г. | 1,67 млн. |
1.12.2003 г. | 1,47 млн. |
1.03.2004 г. | 1,67 млн. |
1.06.2004 г. | 1,54 млн. |
1.09.2004 г. | 1,79 млн. |
1.12.2004 г. | 1,57 млн. |
1.03.2005 г. | 1,66 млн. |
1.06.2005 г. | 1,50 млн. |
1.09.2005 г. | 1,67 млн. |
1.12.2005 г. | 1,38 млн. |
1.03.2006 г. | 1,57 млн. |
1.06.2006 г. | 1,40 млн. |
1.09.2006 г. | 1,81 млн. |
1.12.2006 г. | 1,64 млн. |
1.03.2007 г. | 1,79 млн. |
1.06.2007 г. | 1,52 млн. |
1.09.2007 г. | 1,76 млн. |
1.12.2007 г. | 1,62 млн. |
1.03.2008 г. | 1,80 млн. |
1.06.2008 г. | 1,61 млн. |
1.09.2008 г. | 1,93 млн. |
1.12.2008 г. | 1,95 млн. |
1.03.2009 г. | 2,35 млн. |
1.06.2009 г. | 2,43 млн. |
1.09.2009 г. | 3,00 млн. |
1.12.2009 г. | 2,56 млн. |
1.03.2010 г. | 2,50 млн. |
1.06.2010 г. | 2,50 млн. |
1.09.2010 г. | 2,69 млн. |
1.12.2010 г. | 2,52 млн. |
1.03.2011 г. | 2,46 млн. |
1.06.2011 г. | 2,55 млн. |
1.09.2011 г. | 2,73 млн. |
1.12.2011 г. | 2,42 млн. |
1.03.2012 г. | 2,43 млн. |
1.06.2012 г. | 2,44 млн. |
1.09.2012 г. | 2,61 млн. |
1.12.2012 г. | 2,46 млн. |
1.03.2013 г. | 2,45 млн. |
1.06.2013 г. | 2,56 млн. |
1.09.2013 г. | 2,68 млн. |
1.12.2013 г. | 2,39 млн. |
1.03.2014 г. | 2,44 млн. |
1.06.2014 г. | 2,50 млн. |
1.09.2014 г. | 2,70 млн. |
1.12.2014 г. | 2,25 млн. |
1.03.2015 г. | 2,17 млн. |
1.06.2015 г. | 2,25 млн. |
1.09.2015 г. | 2,40 млн. |
1.12.2015 г. | 2,20 млн. |
1.03.2016 г. | 2,11 млн. |
1.06.2016 г. | 2,07 млн. |
1.09.2016 г. | 2,15 млн. |
1.12.2016 г. | 1,88 млн. |
1.03.2017 г. | 1,80 млн. |
1.06.2017 г. | 1,85 млн. |
1.09.2017 г. | 1,91 млн. |
1.12.2017 г. | 1,81 млн. |
1.03.2018 г. | 1,68 млн. |
1.06.2018 г. | 1,83 млн. |
1.09.2018 г. | 1,91 млн. |
1.12.2018 г. | 1,81 млн. |
1.03.2019 г. | 1,86 млн. |
1.06.2019 г. | 2,00 млн. |
1.09.2019 г. | 2,13 млн. |
1.12.2019 г. | 1,93 млн. |
1.03.2020 г. | 1,96 млн. |
1.06.2020 г. | 2,26 млн. |
1.09.2020 г. | 2,76 млн. |
1.12.2020 г. | 2,53 млн. |
1.03.2021 г. | 2,41 млн. |
1.06.2021 г. | 2,43 млн. |
1.09.2021 г. | 2,47 млн. |
1.12.2021 г. | 2,15 млн. |
1.03.2022 г. | 2,01 млн. |
1.06.2022 г. | 1,92 млн. |
1.09.2022 г. | 2,04 млн. |
1.12.2022 г. | 1,80 млн. |
1.03.2023 г. | 1,60 млн. |
1.06.2023 г. | 1,69 млн. |
1.09.2023 г. | 1,83 млн. |
1.12.2023 г. | 1,64 млн. |
Безработни лица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 1,639 млн. |
1.09.2023 г. | 1,825 млн. |
1.06.2023 г. | 1,694 млн. |
1.03.2023 г. | 1,597 млн. |
1.12.2022 г. | 1,796 млн. |
1.09.2022 г. | 2,04 млн. |
1.06.2022 г. | 1,918 млн. |
1.03.2022 г. | 2,006 млн. |
1.12.2021 г. | 2,151 млн. |
1.09.2021 г. | 2,471 млн. |
Сходни макро показатели за Безработни лица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇲🇽 Възраст за пенсиониране мъже | 65 Years | 65 Years | Годишно |
🇲🇽 Заети лица | 59,327 млн. | 59,121 млн. | Тримесечие |
🇲🇽 заетост | 97 % | 97,07 % | Месечно |
🇲🇽 Заплати | 581,57 MXN/Day | 587,46 MXN/Day | Месечно |
🇲🇽 Заплати в производството | 4,3 USD/Hour | 4,5 USD/Hour | Месечно |
🇲🇽 Коефициент на икономическа активност | 60,5 % | 60,477 % | Месечно |
🇲🇽 Минимални заплати | 248,93 MXN/Day | 248,93 MXN/Day | Месечно |
🇲🇽 население | 128,455 млн. | 127,504 млн. | Годишно |
🇲🇽 Пенсионна възраст за жени | 65 Years | 65 Years | Годишно |
🇲🇽 Продуктивност | 102,5 points | 99,5 points | Месечно |
🇲🇽 Работни разходи | 140,2 points | 147,5 points | Месечно |
🇲🇽 ставка на безработица | 2,6 % | 2,6 % | Месечно |
В Мексико безработните лица са тези, които нямат работа и активно търсят заетост.
Макросайтове за други страни в Америка
- 🇦🇷Аржентина
- 🇦🇼Aruba
- 🇧🇸Бахами
- 🇧🇧Барбадос
- 🇧🇿Белиз
- 🇧🇲Бермуда
- 🇧🇴Боливия
- 🇧🇷Бразилия
- 🇨🇦Канада
- 🇰🇾Кайманови острови
- 🇨🇱Чили
- 🇨🇴Колумбия
- 🇨🇷Коста Рика
- 🇨🇺Куба
- 🇩🇴Доминиканска република
- 🇪🇨Еквадор
- 🇸🇻Ел Салвадор
- 🇬🇹Гватемала
- 🇬🇾Гаяна
- 🇭🇹Haiti
- 🇭🇳Хондурас
- 🇯🇲Ямайка
- 🇳🇮Никарагуа
- 🇵🇦Панама
- 🇵🇾Парагвай
- 🇵🇪Перу
- 🇵🇷Пуерто Рико
- 🇸🇷Суринам
- 🇹🇹Тринидад и Тобаго
- 🇺🇸Съединени американски щати
- 🇺🇾Уругвай
- 🇻🇪Венецуела
- 🇦🇬Антигуа и Барбуда
- 🇩🇲Доминика
- 🇬🇩Гренада
Какво е Безработни лица
Безработни лица: Макроикономически анализ Безработицата е ключов индикатор за икономическата здравина на една страна и има значително въздействие върху макроикономическите показатели. В категорията „Безработни лица“ се включва статистиката на онези хора, които активно търсят работа, но не успяват да я намерят. Разбирането на аспектите свързани с безработицата е от основно значение за формулирането на икономически политики и стратегии. В основата на анализа на безработицата е дефинирането на безработен човек. По стандартите на Международната организация на труда (МОТ), безработен е лице на възраст над 15 години, което е без работа, активно търси работа и е готово да започне работа незабавно. Тази дефиниция помага за унифициране на данните и улеснява сравнението между различните страни. Икономически и социални аспекти на безработицата Безработицата има множество икономически и социални измерения. От икономическа гледна точка, високите нива на безработица се свързват с по-малко производство и по-ниски доходи, което води до намалено потребление и инвестиране. Това създава циклична вътрешна криза, при която компаниите намаляват производството, следователно уволняват повече работници и затварят част от своите операции. В същото време, безработицата значително увеличава социалните разходи на държавата под формата на обезщетения за безработица и социални програми. Социалният аспект също не трябва да бъде подценяван. Високите нива на безработица водят до потенциални социални напрежения, социална изолация и влошаване на физическото и психическото здраве на засегнатите индивиди. Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения и демотивация, което допълнително усложнява връщането в трудовия пазар. Видове безработица Безработицата може да бъде класифицирана по няколко различни начина, зависещи от причините и природата на безработицата: Циклична безработица: Това е безработицата, която възниква по време на икономическите спадове. По време на рецесия, например, производството и потреблението спадат, което води до намаляване на заетостта. Структурна безработица: Това е вид безработица, която възниква когато има несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на работодателите. Например, технологичния напредък може да направи някои умения излишни. Фрикционна безработица: Този вид безработица е резултат от нормалния процес на движение на работната сила, когато хората сменят работни места или търсят ново работно място. Сезонна безработица: Това е безработица, която се дължи на сезонни колебания в търсенето на работна сила. Как се измерва безработицата? Измерването на безработицата е от критично значение за разбирането и анализа на икономическата ситуация. Процентът на безработица се изчислява като броя на безработните лица се раздели на общият брой лица, които са активни на трудовия пазар (включително заетите и безработните). Този показател позволява да се оценя икономическата ситуация и да се сравняванат различни страни и региони. Други допълнителни показатели също са от значение. Например, степента на участие на работната сила измерва дела на населението, което е активно на трудовия пазар, докато работният коефициент на заетост измерва дела на заетите лица спрямо същата група. Заедно тези показатели дават по-пълна картина за икономическите условия. Безработицата и макроикономическите политики Макроикономическите политики се създават с цел поддържане на стабилна икономическа среда и борба с безработицата. Политиките могат да бъдат насочени към стимулация на растежа чрез парично и фискално разхлабване или към структурни реформи, които адресират причините за структурната и дългосрочна безработица. Фискалната политика може да включва увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците, за да се стимулира икономическата активност и създаването на работни места. Паричната политика може да бъде насочена към намаляване на лихвените проценти с цел насърчаване на инвестиции и потребление. Структурните реформи могат да включват обучение и преквалификация на работна сила, подобряване на образователната система и улесняване на стартирането и развитието на нови бизнеси. Всички тези мерки са насочени към създаване на по-гъвкави и адаптивни работни пазари. Заключение Разбирането и анализът на ситуацията с безработните лица е от критично значение за всяка икономика. Безработицата не само че влияе върху икономическите показатели като БВП и инфлацията, но има и значителни социални последствия. Правилният подход към управление на безработицата включва съчетание от краткосрочни икономически стимули и дългосрочни структурни реформи, които да насърчават устойчив растеж и социална стабилност. Следенето на актуалния процент на безработицата и разбирането на различните й форми и причини е от съществено значение за формулирането на ефективни политики и вземане на информирани стратегически решения. На нашия сайт eulerpool предоставяме подробни макроикономически данни и анализи, които са от полза за изследователи, икономисти и политики при анализа на трудовия пазар и безработицата. Докато изследваме комплексността на безработицата, е важно да поддържаме балансиран и инклузивен подход, който да гарантира благосъстоянието на всички икономически участници.