Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Северна Македония Безработни лица
Цена
Текущата стойност на Безработни лица в Северна Македония е 102 980 . Безработни лица в Северна Македония се увеличиха до 102 980 на 1.12.2023 г., след като бяха 102 134 на 1.09.2023 г.. От 1.03.2004 г. до 1.03.2024 г. средният БВП в Северна Македония беше 242 752,72 . Най-високото ниво бе достигнато на 1.06.2005 г. с 330 724,00 , докато най-ниската стойност беше регистрирана на 1.03.2024 г. с 101 558,00 .
Безработни лица ·
Макс
Безработни лица | |
---|---|
1.03.2004 г. | 307 095,00 |
1.06.2004 г. | 301 508,00 |
1.09.2004 г. | 322 410,00 |
1.12.2004 г. | 306 131,00 |
1.03.2005 г. | 320 030,00 |
1.06.2005 г. | 330 724,00 |
1.09.2005 г. | 324 845,00 |
1.12.2005 г. | 320 136,00 |
1.03.2006 г. | 318 096,00 |
1.06.2006 г. | 319 316,00 |
1.09.2006 г. | 322 919,00 |
1.12.2006 г. | 324 766,00 |
1.03.2007 г. | 323 287,00 |
1.06.2007 г. | 316 944,00 |
1.09.2007 г. | 311 139,00 |
1.12.2007 г. | 316 247,00 |
1.03.2008 г. | 319 919,00 |
1.06.2008 г. | 310 441,00 |
1.09.2008 г. | 305 271,00 |
1.12.2008 г. | 306 006,00 |
1.03.2009 г. | 300 837,00 |
1.06.2009 г. | 297 722,00 |
1.09.2009 г. | 298 120,00 |
1.12.2009 г. | 298 814,00 |
1.03.2010 г. | 309 651,00 |
1.06.2010 г. | 296 194,00 |
1.09.2010 г. | 300 540,00 |
1.12.2010 г. | 295 371,00 |
1.03.2011 г. | 294 641,00 |
1.06.2011 г. | 293 448,00 |
1.09.2011 г. | 293 778,00 |
1.12.2011 г. | 297 986,00 |
1.03.2012 г. | 297 351,00 |
1.06.2012 г. | 294 220,00 |
1.09.2012 г. | 288 159,00 |
1.12.2012 г. | 290 276,00 |
1.03.2013 г. | 284 823,00 |
1.06.2013 г. | 273 860,00 |
1.09.2013 г. | 274 969,00 |
1.12.2013 г. | 275 225,00 |
1.03.2014 г. | 272 115,00 |
1.06.2014 г. | 270 325,00 |
1.09.2014 г. | 267 428,00 |
1.12.2014 г. | 265 370,00 |
1.03.2015 г. | 262 140,00 |
1.06.2015 г. | 256 596,00 |
1.09.2015 г. | 243 230,00 |
1.12.2015 г. | 233 767,00 |
1.03.2016 г. | 231 386,00 |
1.06.2016 г. | 227 702,00 |
1.09.2016 г. | 221 959,00 |
1.12.2016 г. | 219 148,00 |
1.03.2017 г. | 218 601,00 |
1.06.2017 г. | 215 807,00 |
1.09.2017 г. | 211 363,00 |
1.12.2017 г. | 208 486,00 |
1.03.2018 г. | 206 748,00 |
1.06.2018 г. | 202 398,00 |
1.09.2018 г. | 199 325,00 |
1.12.2018 г. | 185 803,00 |
1.03.2019 г. | 171 329,00 |
1.06.2019 г. | 168 180,00 |
1.09.2019 г. | 164 702,00 |
1.12.2019 г. | 161 242,00 |
1.03.2020 г. | 156 627,00 |
1.06.2020 г. | 159 623,00 |
1.09.2020 г. | 155 575,00 |
1.12.2020 г. | 151 972,00 |
1.03.2021 г. | 150 843,00 |
1.06.2021 г. | 150 141,00 |
1.09.2021 г. | 148 477,00 |
1.12.2021 г. | 142 206,00 |
1.03.2022 г. | 119 409,00 |
1.06.2022 г. | 117 276,00 |
1.09.2022 г. | 115 266,00 |
1.12.2022 г. | 112 227,00 |
1.03.2023 г. | 104 403,00 |
1.06.2023 г. | 103 888,00 |
1.09.2023 г. | 102 134,00 |
1.12.2023 г. | 102 980,00 |
Безработни лица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 102 980 |
1.09.2023 г. | 102 134 |
1.06.2023 г. | 103 888 |
1.03.2023 г. | 104 403 |
1.12.2022 г. | 112 227 |
1.09.2022 г. | 115 266 |
1.06.2022 г. | 117 276 |
1.03.2022 г. | 119 409 |
1.12.2021 г. | 142 206 |
1.09.2021 г. | 148 477 |
Сходни макро показатели за Безработни лица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇲🇰 Дългосрочна безработица | 11,5 % | 12,5 % | Годишно |
🇲🇰 Заети лица | 687 351 | 687 459 | Тримесечие |
🇲🇰 заетост | 45,4 % | 45,4 % | Тримесечие |
🇲🇰 Заплати | 62 032 MKD/Month | 61 703 MKD/Month | Месечно |
🇲🇰 Заплати в производството | 51 026 MKD/Month | 51 034 MKD/Month | Месечно |
🇲🇰 Коефициент на икономическа активност | 52,1 % | 52,2 % | Тримесечие |
🇲🇰 Минимални заплати | 33 352 MKD/Month | 29 739 MKD/Month | Годишно |
🇲🇰 население | 1,83 млн. | 1,84 млн. | Годишно |
🇲🇰 Обяви за работа | 10 170 | 9518 | Тримесечие |
🇲🇰 Ръст на заплатите | 9,3 % | 11,5 % | Месечно |
🇲🇰 ставка на безработица | 12,9 % | 13 % | Тримесечие |
В Македония, безработните лица са лица, които нямат работа и активно търсят заетост.
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Безработни лица
Безработни лица: Макроикономически анализ Безработицата е ключов индикатор за икономическата здравина на една страна и има значително въздействие върху макроикономическите показатели. В категорията „Безработни лица“ се включва статистиката на онези хора, които активно търсят работа, но не успяват да я намерят. Разбирането на аспектите свързани с безработицата е от основно значение за формулирането на икономически политики и стратегии. В основата на анализа на безработицата е дефинирането на безработен човек. По стандартите на Международната организация на труда (МОТ), безработен е лице на възраст над 15 години, което е без работа, активно търси работа и е готово да започне работа незабавно. Тази дефиниция помага за унифициране на данните и улеснява сравнението между различните страни. Икономически и социални аспекти на безработицата Безработицата има множество икономически и социални измерения. От икономическа гледна точка, високите нива на безработица се свързват с по-малко производство и по-ниски доходи, което води до намалено потребление и инвестиране. Това създава циклична вътрешна криза, при която компаниите намаляват производството, следователно уволняват повече работници и затварят част от своите операции. В същото време, безработицата значително увеличава социалните разходи на държавата под формата на обезщетения за безработица и социални програми. Социалният аспект също не трябва да бъде подценяван. Високите нива на безработица водят до потенциални социални напрежения, социална изолация и влошаване на физическото и психическото здраве на засегнатите индивиди. Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения и демотивация, което допълнително усложнява връщането в трудовия пазар. Видове безработица Безработицата може да бъде класифицирана по няколко различни начина, зависещи от причините и природата на безработицата: Циклична безработица: Това е безработицата, която възниква по време на икономическите спадове. По време на рецесия, например, производството и потреблението спадат, което води до намаляване на заетостта. Структурна безработица: Това е вид безработица, която възниква когато има несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на работодателите. Например, технологичния напредък може да направи някои умения излишни. Фрикционна безработица: Този вид безработица е резултат от нормалния процес на движение на работната сила, когато хората сменят работни места или търсят ново работно място. Сезонна безработица: Това е безработица, която се дължи на сезонни колебания в търсенето на работна сила. Как се измерва безработицата? Измерването на безработицата е от критично значение за разбирането и анализа на икономическата ситуация. Процентът на безработица се изчислява като броя на безработните лица се раздели на общият брой лица, които са активни на трудовия пазар (включително заетите и безработните). Този показател позволява да се оценя икономическата ситуация и да се сравняванат различни страни и региони. Други допълнителни показатели също са от значение. Например, степента на участие на работната сила измерва дела на населението, което е активно на трудовия пазар, докато работният коефициент на заетост измерва дела на заетите лица спрямо същата група. Заедно тези показатели дават по-пълна картина за икономическите условия. Безработицата и макроикономическите политики Макроикономическите политики се създават с цел поддържане на стабилна икономическа среда и борба с безработицата. Политиките могат да бъдат насочени към стимулация на растежа чрез парично и фискално разхлабване или към структурни реформи, които адресират причините за структурната и дългосрочна безработица. Фискалната политика може да включва увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците, за да се стимулира икономическата активност и създаването на работни места. Паричната политика може да бъде насочена към намаляване на лихвените проценти с цел насърчаване на инвестиции и потребление. Структурните реформи могат да включват обучение и преквалификация на работна сила, подобряване на образователната система и улесняване на стартирането и развитието на нови бизнеси. Всички тези мерки са насочени към създаване на по-гъвкави и адаптивни работни пазари. Заключение Разбирането и анализът на ситуацията с безработните лица е от критично значение за всяка икономика. Безработицата не само че влияе върху икономическите показатели като БВП и инфлацията, но има и значителни социални последствия. Правилният подход към управление на безработицата включва съчетание от краткосрочни икономически стимули и дългосрочни структурни реформи, които да насърчават устойчив растеж и социална стабилност. Следенето на актуалния процент на безработицата и разбирането на различните й форми и причини е от съществено значение за формулирането на ефективни политики и вземане на информирани стратегически решения. На нашия сайт eulerpool предоставяме подробни макроикономически данни и анализи, които са от полза за изследователи, икономисти и политики при анализа на трудовия пазар и безработицата. Докато изследваме комплексността на безработицата, е важно да поддържаме балансиран и инклузивен подход, който да гарантира благосъстоянието на всички икономически участници.