Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Литва Болнични легла
Цена
Текущата стойност на Болнични легла в Литва е 6,05 per 1000 people. Болнични легла в Литва се увеличи до 6,05 per 1000 people на 1.12.2021 г., след като беше 6,01 per 1000 people на 1.12.2020 г.. От 31.12.1960 г. до 31.12.2021 г., средният БВП в Литва беше 9,55 per 1000 people. Най-високата стойност беше достигната на 31.12.1988 г. с 12,81 per 1000 people, докато най-ниската стойност беше записана на 31.12.2020 г. с 6,01 per 1000 people.
Болнични легла ·
Макс
болнични легла | |
---|---|
1.12.1961 г. | 8,07 per 1000 people |
1.12.1962 г. | 8,26 per 1000 people |
1.12.1963 г. | 8,51 per 1000 people |
1.12.1964 г. | 8,72 per 1000 people |
1.12.1965 г. | 8,94 per 1000 people |
1.12.1966 г. | 9,29 per 1000 people |
1.12.1967 г. | 9,59 per 1000 people |
1.12.1968 г. | 9,83 per 1000 people |
1.12.1969 г. | 10,10 per 1000 people |
1.12.1970 г. | 10,31 per 1000 people |
1.12.1971 г. | 10,43 per 1000 people |
1.12.1972 г. | 10,57 per 1000 people |
1.12.1973 г. | 10,69 per 1000 people |
1.12.1974 г. | 10,83 per 1000 people |
1.12.1975 г. | 11,17 per 1000 people |
1.12.1976 г. | 11,32 per 1000 people |
1.12.1977 г. | 11,41 per 1000 people |
1.12.1978 г. | 11,56 per 1000 people |
1.12.1979 г. | 11,77 per 1000 people |
1.12.1980 г. | 12,07 per 1000 people |
1.12.1981 г. | 12,20 per 1000 people |
1.12.1982 г. | 12,29 per 1000 people |
1.12.1983 г. | 12,36 per 1000 people |
1.12.1984 г. | 12,54 per 1000 people |
1.12.1985 г. | 12,78 per 1000 people |
1.12.1986 г. | 12,77 per 1000 people |
1.12.1987 г. | 12,80 per 1000 people |
1.12.1988 г. | 12,81 per 1000 people |
1.12.1989 г. | 12,66 per 1000 people |
1.12.1990 г. | 12,49 per 1000 people |
1.12.1991 г. | 12,47 per 1000 people |
1.12.1992 г. | 12,05 per 1000 people |
1.12.1993 г. | 11,84 per 1000 people |
1.12.1994 г. | 11,17 per 1000 people |
1.12.1995 г. | 10,94 per 1000 people |
1.12.1996 г. | 10,60 per 1000 people |
1.12.1997 г. | 9,60 per 1000 people |
1.12.1998 г. | 9,07 per 1000 people |
1.12.1999 г. | 8,95 per 1000 people |
1.12.2000 г. | 8,83 per 1000 people |
1.12.2001 г. | 8,33 per 1000 people |
1.12.2002 г. | 8,10 per 1000 people |
1.12.2003 г. | 7,85 per 1000 people |
1.12.2004 г. | 7,57 per 1000 people |
1.12.2005 г. | 7,28 per 1000 people |
1.12.2006 г. | 7,16 per 1000 people |
1.12.2007 г. | 7,19 per 1000 people |
1.12.2008 г. | 7,18 per 1000 people |
1.12.2009 г. | 7,18 per 1000 people |
1.12.2010 г. | 7,16 per 1000 people |
1.12.2011 г. | 7,43 per 1000 people |
1.12.2012 г. | 7,45 per 1000 people |
1.12.2013 г. | 7,31 per 1000 people |
1.12.2014 г. | 7,26 per 1000 people |
1.12.2015 г. | 6,97 per 1000 people |
1.12.2016 г. | 6,69 per 1000 people |
1.12.2017 г. | 6,56 per 1000 people |
1.12.2018 г. | 6,43 per 1000 people |
1.12.2019 г. | 6,35 per 1000 people |
1.12.2020 г. | 6,01 per 1000 people |
1.12.2021 г. | 6,05 per 1000 people |
Болнични легла История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2021 г. | 6,05 per 1000 people |
1.12.2020 г. | 6,01 per 1000 people |
1.12.2019 г. | 6,35 per 1000 people |
1.12.2018 г. | 6,43 per 1000 people |
1.12.2017 г. | 6,56 per 1000 people |
1.12.2016 г. | 6,69 per 1000 people |
1.12.2015 г. | 6,97 per 1000 people |
1.12.2014 г. | 7,26 per 1000 people |
1.12.2013 г. | 7,31 per 1000 people |
1.12.2012 г. | 7,45 per 1000 people |
Сходни макро показатели за Болнични легла
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇱🇹 „Лекари“ | 4,7 per 1000 people | 4,72 per 1000 people | Годишно |
🇱🇹 болници | 27,91 млн. per one people | 33,64 млн. per one people | Годишно |
🇱🇹 легла в интензивно отделение | 5,05 per 1000 people | 4,97 per 1000 people | Годишно |
🇱🇹 медицински сестри | 7,84 per 1000 people | 7,77 per 1000 people | Годишно |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Болнични легла
Болнични легла: Основният показател за здравната инфраструктура в макроикономическия анализ В сферата на макроикономическия анализ, наличието и разпределението на болнични легла представлява един от критичните индикатори за оценка на здравната инфраструктура на една страна. На нашия уебсайт, Eulerpool, отдавайки голямо значение на подробния анализ на макроикономическите данни, предлагаме дълбок поглед върху този ключов аспект, който рефлектира както върху икономическото състояние, така и върху обществения здравен статус. В този контекст се разкрива значението на болничните легла не само като физически ресурс, но и като макроикономически фактор. Болничните легла са пряк показател за капацитета на здравната система да предоставя необходимата медицинска помощ на населението. Те включват всички легла, които могат да бъдат използвани за лежащо болни пациенти, включително интензивни отделения, хирургични секции, родилни и педиатрични отделения и други специализирани медицински отдели. Изследването на броя на болничните легла в една страна, както и тяхното разпределение между различните региони, осигурява ключова информация за здравната стратегия и икономическата устойчивост на здравната система. Един от основните аспекти, който влияе на макроикономическите показатели относно болничните легла, е демографията на населението. Стареещото население изисква по-голям брой болнични легла поради повишената нужда от медицински грижи. Това води до увеличени разходи за здравеопазване и съответно повишен натиск върху обществените финанси. В същото време районите с по-млада популация може да имат относително по-малка нужда от болнични легла, но значителни инвестиции в развитие на инфраструктурата са все още необходими за поддържане на ефективна здравословна система. Финансирането на здравеопазването играе централна роля в наличността и качеството на болничните легла. Различните нива на финансиране и политиките в областта на здравеопазването между отделните държави водят до значителни разлики в капацитета и стандарта на оборудване в болниците. Високоразвитите икономики могат да си позволят по-интензивни инвестиции в здравната инфраструктура, включително в броя и състоянието на болничните легла, което от своя страна води до по-високо качество на медицинската помощ. В същото време страните с ограничени ресурси често се сблъскват с дефицит на болнични легла, което налага сериозни предизвикателства пред здравеопазването и икономиката като цяло. Разпределението на болнични легла е още един важен аспект, който допринася за ефективността на здравната система. Нехомогенното разпределение на леглата между различните региони може да доведе до значителни здравни неравенства. Градските центрове в повечето случаи са по-добре оборудвани с необходимия капацитет, докато селските и отдалечените райони може да страдат от липса на основни медицински ресурси. Това разпределение има пряко въздействие върху здравето на населението и може да доведе до различия в смъртността и общото здравословно състояние на различните социални групи. Технологичният напредък и иновациите в медицинската индустрия не могат да бъдат пренебрегнати, когато се говори за болнични легла. Въвеждането на модерни технологии и иновации в болничните стаи, като телемедицина, интелигентни болнични легла и авангардно медицинско оборудване, формя нови стандарти в предоставянето на здравна грижа. Тези нововъведения не само повишават ефективността на медицинските услуги, но също така спомагат за оптимизирането на броя и разпределението на болничните легла, правейки ги по-ефективни и добре използвани ресурси. Болничните легла като макроикономически индикатор също така отразяват политиките в областта на здравеопазването, приложени от различните правителства. Политическите решения относно здравната система, бюджетните преразпределения и здравните реформи могат да имат съществени въздействия върху броя и качеството на болничните легла. Различните здравни системи – от напълно публични, през смесени до изцяло частни модели – предлагат различни решения на този ключов въпрос. Ковид-19 пандемията подчерта още веднъж колко критично е наличието на адекватен капацитет от болнични легла. В разгара на глобалната здравна криза много страни се изправиха пред предизвикателството на сериозен недостиг на болнични легла, особено в отделенията за интензивни грижи. Това драматично подчертава необходимостта от гъвкава и устойчива здравна система, която може да реагира на внезапни увеличения на търсенето на медицинска помощ. Докато анализираме макроикономическите данни на нашата платформа, Eulerpool, настойчиво подчертаваме важността на болничните легла за общата икономика и здравна система на дадена страна. Разглеждането на тези данни предоставя ценна информация, която може да бъде използвана както от правителствени органи и здравни експерти, така и от инвеститори и икономически анализатори. Болничните легла не са просто част от медицинската инфраструктура; те са показател за широките обществено-икономически условия и здравословния статус на обществото. Ето защо, обръщането на внимание на болничните легла в макроикономическия анализ ни дава не само картина на текущото състояние на здравната система, но също така и прогнози за бъдещето развитие и необходимите реформи. Стойността на болничните легла като индикатор е несъмнена и техният внимателен анализ е жизненоважен за създаване на ефективна и устойчива здравна инфраструктура, която да отговори на нуждите на съвременното общество.