Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Хърватия Работа на непълен работен ден
Цена
Настоящата стойност на Работа на непълен работен ден в Хърватия е 50 000 . Работа на непълен работен ден в Хърватия намаля до 50 000 на 1.03.2024 г., след като беше 59 300 на 1.12.2023 г.. От 1.03.2002 г. до 1.06.2024 г., средният БВП в Хърватия беше 91 214,44 . Най-високата стойност беше достигната на 1.09.2008 г. с 127 200,00 , докато най-ниската стойност беше записана на 1.06.2024 г. с 46 600,00 .
Работа на непълен работен ден ·
Макс
непълно работно време | |
---|---|
1.03.2002 г. | 96 200,00 |
1.06.2002 г. | 96 200,00 |
1.09.2002 г. | 108 200,00 |
1.12.2002 г. | 108 200,00 |
1.03.2003 г. | 98 000,00 |
1.06.2003 г. | 98 000,00 |
1.09.2003 г. | 106 600,00 |
1.12.2003 г. | 106 600,00 |
1.03.2004 г. | 99 600,00 |
1.06.2004 г. | 99 600,00 |
1.09.2004 г. | 94 900,00 |
1.12.2004 г. | 94 900,00 |
1.03.2005 г. | 114 800,00 |
1.06.2005 г. | 114 800,00 |
1.09.2005 г. | 120 900,00 |
1.12.2005 г. | 120 900,00 |
1.03.2006 г. | 99 000,00 |
1.06.2006 г. | 99 000,00 |
1.09.2006 г. | 115 000,00 |
1.12.2006 г. | 115 000,00 |
1.03.2007 г. | 102 800,00 |
1.06.2007 г. | 94 000,00 |
1.09.2007 г. | 111 200,00 |
1.12.2007 г. | 107 600,00 |
1.03.2008 г. | 95 300,00 |
1.06.2008 г. | 116 000,00 |
1.09.2008 г. | 127 200,00 |
1.12.2008 г. | 108 400,00 |
1.03.2009 г. | 108 400,00 |
1.06.2009 г. | 125 800,00 |
1.09.2009 г. | 112 500,00 |
1.12.2009 г. | 100 700,00 |
1.03.2010 г. | 113 000,00 |
1.06.2010 г. | 117 400,00 |
1.09.2010 г. | 120 700,00 |
1.12.2010 г. | 113 100,00 |
1.03.2011 г. | 108 200,00 |
1.06.2011 г. | 107 500,00 |
1.09.2011 г. | 126 800,00 |
1.12.2011 г. | 113 300,00 |
1.03.2012 г. | 88 600,00 |
1.06.2012 г. | 85 900,00 |
1.09.2012 г. | 93 800,00 |
1.12.2012 г. | 76 900,00 |
1.03.2013 г. | 73 900,00 |
1.06.2013 г. | 86 500,00 |
1.09.2013 г. | 79 400,00 |
1.12.2013 г. | 83 900,00 |
1.03.2014 г. | 79 600,00 |
1.06.2014 г. | 84 900,00 |
1.09.2014 г. | 91 700,00 |
1.12.2014 г. | 73 700,00 |
1.03.2015 г. | 89 000,00 |
1.06.2015 г. | 98 600,00 |
1.09.2015 г. | 101 200,00 |
1.12.2015 г. | 83 400,00 |
1.03.2016 г. | 88 200,00 |
1.06.2016 г. | 95 200,00 |
1.09.2016 г. | 94 100,00 |
1.12.2016 г. | 76 400,00 |
1.03.2017 г. | 69 400,00 |
1.06.2017 г. | 70 800,00 |
1.09.2017 г. | 85 700,00 |
1.12.2017 г. | 83 800,00 |
1.03.2018 г. | 79 800,00 |
1.06.2018 г. | 74 600,00 |
1.09.2018 г. | 88 600,00 |
1.12.2018 г. | 93 800,00 |
1.03.2019 г. | 81 600,00 |
1.06.2019 г. | 74 300,00 |
1.09.2019 г. | 77 600,00 |
1.12.2019 г. | 69 200,00 |
1.03.2020 г. | 73 900,00 |
1.06.2020 г. | 63 800,00 |
1.09.2020 г. | 65 300,00 |
1.12.2020 г. | 72 500,00 |
1.03.2021 г. | 78 700,00 |
1.06.2021 г. | 69 700,00 |
1.09.2021 г. | 74 500,00 |
1.12.2021 г. | 70 500,00 |
1.03.2022 г. | 73 000,00 |
1.06.2022 г. | 70 100,00 |
1.09.2022 г. | 74 100,00 |
1.12.2022 г. | 79 700,00 |
1.03.2023 г. | 67 900,00 |
1.06.2023 г. | 52 600,00 |
1.09.2023 г. | 56 700,00 |
1.12.2023 г. | 59 300,00 |
1.03.2024 г. | 50 000,00 |
Работа на непълен работен ден История
Дата | Стойност |
---|---|
1.03.2024 г. | 50 000 |
1.12.2023 г. | 59 300 |
1.09.2023 г. | 56 700 |
1.06.2023 г. | 52 600 |
1.03.2023 г. | 67 900 |
1.12.2022 г. | 79 700 |
1.09.2022 г. | 74 100 |
1.06.2022 г. | 70 100 |
1.03.2022 г. | 73 000 |
1.12.2021 г. | 70 500 |
Сходни макро показатели за Работа на непълен работен ден
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇭🇷 Безработни лица | 98 820 | 109 092 | Месечно |
🇭🇷 Възраст за пенсиониране мъже | 65 Years | 65 Years | Годишно |
🇭🇷 Дългосрочна безработица | 1,8 % | 1,9 % | Тримесечие |
🇭🇷 Заети лица | 1,697 млн. | 1,676 млн. | Тримесечие |
🇭🇷 заетост | 68,7 % | 68 % | Тримесечие |
🇭🇷 Заплати | 1324 EUR/Month | 1315 EUR/Month | Месечно |
🇭🇷 Заплати в производството | 1187 EUR/Month | 1175 EUR/Month | Месечно |
🇭🇷 Коефициент на икономическа активност | 72 % | 70,8 % | Тримесечие |
🇭🇷 Коефициент на обявите за работа | 2 % | 1,3 % | Тримесечие |
🇭🇷 Минимални заплати | 840 EUR/Month | 840 EUR/Month | Тримесечие |
🇭🇷 население | 3,85 млн. | 3,86 млн. | Годишно |
🇭🇷 Обяви за работа | 22 546 | 24 919 | Тримесечие |
🇭🇷 Пенсионна възраст за жени | 63,5 Years | 63,25 Years | Годишно |
🇭🇷 Продуктивност | 100 points | 100,1 points | Месечно |
🇭🇷 Промяна в заетостта | 0,3 % | 0,4 % | Тримесечие |
🇭🇷 пълно работно време | 1,616 млн. | 1,594 млн. | Тримесечие |
🇭🇷 Работни разходи | 145,386 points | 137,921 points | Тримесечие |
🇭🇷 Ръст на заплатите | 13,844 % | 15,25 % | Месечно |
🇭🇷 ставка на безработица | 4,6 % | 4,8 % | Месечно |
🇭🇷 ставка на безработица сред младежите | 16,3 % | 16,3 % | Месечно |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Работа на непълен работен ден
Макроикономическа категория "Заетост на непълно работно време" в България В рамките на макроикономическите изследвания, категориите "Заетост на непълно работно време" имат значително влияние върху динамиката на трудовия пазар и икономическото развитие на дадена страна. Eulerpool се фокусира върху предоставянето на надеждни и актуални макроикономически данни, които позволяват да се анализират и разбират различни аспекти на икономическата активност, включително заетостта на непълно работно време. Тази категория обхваща специфичен сегмент от трудовия пазар, който има своите уникални характеристики и предизвикателства. Заетостта на непълно работно време обикновено включва позиции, които изискват работници да работят по-малко от стандартната работна седмица, която в България обикновено е 40 часа. Причините за избор на такава заетост могат да бъдат разнообразни и включват лични предпочитания, нужди на семейството, образование или други ангажименти. Работодателите често предлагат такива позиции като средство да управляват ефективно ресурсите на своя бизнес, особено в сектори, които изискват висока степен на гъвкавост като търговията на дребно, обслужването и туризма. Според Националния статистически институт (НСИ), делът на заетите на непълно работно време в България показва интересни тенденции през последните години. Интересен факт е, че такава заетост се среща по-често сред жените, отколкото сред мъжете, което може да се дължи на традиционните социални роли и очаквания. Също така, младите хора и студентите са по-склонни да работят на непълно работно време, за да съчетаят работа с обучение. Макроикономическото значение на заетостта на непълно работно време е многопластово. От една страна, тя допринася за по-ниски нива на безработицата, като предоставя възможности за труд на лица, които не могат или не желаят да работят на пълно работно време. Това може да помогне за по-добра социална интеграция на различни групи от населението. От друга страна, висок дял на заетост на непълно работно време може да бъде симптом за структурни проблеми на пазара на труда, като недостатъчна заетост или нестабилност на работните места. На микроикономическо ниво, заетостта на непълно работно време може да има както положителни, така и отрицателни последици за работниците. Предимствата включват възможността за по-добър баланс между работа и личен живот, гъвкавост на работното време и възможност за допълнителни доходи. Отрицателните аспекти могат да включват по-ниски заплати, липса на социални обезпечения и по-малко възможности за кариерно развитие. В контекста на макроикономическия анализ, заетостта на непълно работно време също предоставя важни индикатори за икономическото здраве на една страна. Например, рязко увеличение на заетите на непълно работно време може да бъде сигнал за икономическа нестабилност или промяна в търсенето и предлагането на работна ръка. В същото време, устойчивият растеж на този сегмент може да подсказва за увеличаване на гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда. В България, законодателната рамка регламентира правата и задълженията на заетите на непълно работно време, като се стреми да осигури равнопоставеност и защита на техните интереси. Важно е да се отбележи, че работниците на непълно работно време имат същите трудови права като тези на пълно работно време, включително право на социални осигуровки и почивки. Изследването на динамиката и тенденциите в заетостта на непълно работно време е от ключово значение за работодатели, политици и изследователи, които се стремят да разберат по-добре комплексните процеси на трудовия пазар. Разработването на стратегии и политики за подкрепа и оптимизация на тази форма на заетост може да бъде важно средство за повишаване на икономическата ефективност и благосъстояние. Чрез анализа на данни, предоставени от платформи като Eulerpool, е възможно да се идентифицират основните тенденции и предизвикателства, свързани със заетостта на непълно работно време. Това включва оценка на въздействието на макроикономическите фактори като инфлация, икономически растеж и безработица върху този сегмент от трудовия пазар. Освен това, данните могат да бъдат използвани за компаративен анализ с други страни от Европейския съюз, което позволява идентифициране на добри практики и модели за подпомагане на заетостта. В заключение, заетостта на непълно работно време представлява жизненоважен елемент от пазара на труда и общата икономическа картина на България. Разбирането на нейните характеристики, предимства и недостатъци предоставя ценна информация за ефективно управление и развитие на трудовия пазар. Eulerpool ще продължава да предоставя надеждни и задълбочени макроикономически анализи, които подпомагат вземането на информирани решения и разработването на ефективни стратегии за подкрепа на заетостта на непълно работно време в България.