Направи най-добрите инвестиции в живота си

От 2 евро си осигурявате
Analyse
Профил
🇨🇾

Кипър Хранителна инфлация

Цена

3,41 %
Промяна +/-
-0,16 %
Промяна %
-4,58 %

Настоящата стойност на Хранителна инфлация в Кипър е 3,41 %. Хранителна инфлация в Кипър намаля до 3,41 % на 1.08.2024 г., след като беше 3,57 % на 1.07.2024 г.. От 1.01.2007 г. до 1.09.2024 г., средният БВП в Кипър беше 2,34 %. Най-високото ниво бе достигнато на 1.11.2022 г. с 15,46 %, докато най-ниската стойност беше регистрирана на 1.03.2016 г. с -6,39 %.

Източник: Statistical Service of the Republic of Cyprus

Хранителна инфлация

  • Макс

Продоволствена инфлация

Хранителна инфлация История

ДатаСтойност
1.08.2024 г.3,41 %
1.07.2024 г.3,57 %
1.06.2024 г.2,9 %
1.05.2024 г.1,5 %
1.04.2024 г.1,2 %
1.03.2024 г.1,7 %
1.02.2024 г.1,93 %
1.01.2024 г.2,81 %
1.12.2023 г.3,4 %
1.11.2023 г.2,53 %
1
2
3
4
5
...
14

Сходни макро показатели за Хранителна инфлация

Какво е Хранителна инфлация

Category: Хранителна инфлация Eulerpool представя макроикономическата категория Хранителна инфлация, която играе ключова роля в разбирането на икономическите цикли и динамиката на пазара. Хранителната инфлация е явление, при което се наблюдава стабилен или рязък ръст в цените на основните хранителни стоки. Този феномен може да бъде предизвикан от различни макроикономически фактори като промени в предлагането и търсенето, климатични условия, транспортни разходи, валутни колебания и политика на правителството. Монетарната и фискалната политика на дадена държава също играят важна роля в динамиката на хранителната инфлация. Централните банки и правителствата използват различни инструменти като регулиране на лихвените проценти и субсидии, за да контролират инфлационните процеси и да стабилизират икономиката. Тези мерки могат да окажат значително влияние върху покупателната способност на населението и икономическия растеж. Климатичните условия са друг важен фактор, който влияе на хранителната инфлация. Екстремни климатични явления като дълготрайни суши, наводнения и урагани могат да доведат до значителни загуби в селскостопанското производство, което от своя страна намалява предлагането на хранителни продукти и повишава цените им. Освен това, глобализацията и международната търговия също играват роля в определянето на цените на хранителните стоки. Валутните колебания могат да окажат влияние на разходите за внос и износ, съответно да доведат до изменения в цените на хранителните продукти на местно ниво. Енергийните разходи още един съществен компонент, който влияе върху хранителната инфлация. Цените на петрола и другите енергийни ресурси определят транспортните и производствените разходи на хранителните стоки. При високи разходи за енергия, производителите са принудени да увеличат цените на своите продукти, за да компенсират разходите, което в крайна сметка води до инфлация. Състоянието на пазара на труда също оказва значително влияние върху хранителната инфлация. Ръстът на заплатите може да покачи разходите за труд, което да се отрази на крайните цени на продуктите. В същото време, ниво на безработица е индикатор за силата на покупателната способност на потребителите. При висока безработица, домакинствата имат намалени разходи и са по-склонни да ограничават своите покупки, което може да доведе до намаляване на търсенето и съответно на натиска върху инфлацията. Политическата стабилност и законодателната рамка на дадена държава играят също ключова роля в определянето на хранителната инфлация. Политически и социални кризи могат да доведат до смущения в икономическите процеси, което да създаде несигурност на пазара и да повиши цените на хранителните стоки. Здравословната политическа атмосфера и ефективната правна система способстват за стабилността на цените и предсказуемост на икономическото развитие. С навлизането на технологиите и иновациите, производственият процес се оптимизира, което също влияе на хранителната инфлация. Аграрни технологии като генетично модифицирани организми (ГМО), нови техники за напояване и преработка на хранителни продукти могат да повишат ефективността на производството и да намалят разходите, което би могло да редуцира натиска върху цените на хранителните стоки. На обширно ниво, икономическата глобализация също играе важна роля в хранителната инфлация. Свободната търговия и достъпът до международни пазари позволяват на държавите да преодоляват ограниченията на местното производство и да разнообразяват своето предлагане. Това води до по-голямо разнообразие от продукти и конкурентни цени, което може да окаже влияние върху темповете на инфлация. Друг елемент, който не бива да се пренебрегва, е демографските промени. Ръстът на населението увеличава търсенето на хранителни продукти, което оказва натиск върху цените. В същото време, промените в потребителските навици и предпочитанията към определени видове храни могат да увеличат цените на тези продукти, особено ако техният supply е ограничен. Финансовите пазари и инвестиционните тенденции също могат да влияят на хранителната инфлация. Спекулативните инвестиции в селскостопански стоки могат да доведат до рязки промени в цените, което да създаде несигурност на пазара и да ускорят инфлационните процеси. Управлението на риска чрез хеджингови операции и финансови деривати може да помогне в смекчаването на тези ефекти, но също така требует внимателен мониторинг и анализ. В заключение, хранителната инфлация е многопластово явление, което се влияе от множество фактори и изисква дълбоко разбиране на макроикономическите процеси за неговото анализиране и контролиране. Eulerpool ви предоставя всеобхватни и актуални макроикономически данни, за да ви помогне да разберете динамиката на тази сложна категория и да вземате информирани решения.