Банковият пейзаж в Европа: Десетилетие, изпълнено с празни обещания

Сцената е готова – поне на пръв поглед.

По-ниските лихви също допринасят за слияната еуфория. Банките могат чрез сливания да постигнат икономии от мащаба, да премахнат неефективни структури и да се позиционират по-добре в технологично отношение. Особено интересно: актуално ниските оценки на много банкови акции позволяват на купувачите незабавна счетоводна печалба – така наречения „лошо намерение“, когато пазарът оценява банка под нейния собствен капитал. Според оценки на Eulerpool, тук се крие потенциал от над 400 милиарда евро.

Звънтящи имена, заплетени сделки

Тогава има и френския тежък играч Société Générale (SocGen). С над 50 милиарда евро потенциален „лош преспадналик“ тя е особено доходоносен кандидат за поглъщане. Но кой би могъл да се възползва? BNP Paribas се е фокусирала върху застрахователния и управлението на активи пазар. Deutsche Bank? Генералният директор Кристиан Шевинг е заявил, че неговият фокус е върху вътрешни подобрения - и че съзнателно е избегнал рисковите бизнес сектори на SocGen.

Италианската драма около UniCredit

Защо националните сделки са по-лесни

Deutschland bleibt mit seinen ineffizienten Geschäftsbanken ein attraktiver Markt für Konsolidierung: Die Kombination aus Deutscher Bank und Commerzbank, so unsexy sie klingen mag, könnte langfristig enorme Effizienzgewinne bringen. Ähnlich in Italien: Ein Zusammenschluss von UniCredit mit Banco BPM oder Monte dei Paschi könnte einen neuen Riesen schaffen.

Европа остава кръпка.