Управление на дълга в САЩ: Активизъм или умна адаптация към пазара?

Дискусията около дълговата политика на правителството на САЩ набира острота. Още през юни републиканските сенатори изразиха пред министъра на финансите Джанет Йелън притеснения, че фокусирането върху краткосрочни дългове като съкровищни ​​бонове (T-Bills) може да осигури на икономиката "захарен шок". Експерти от JPMorgan, Barclays и Apollo се опасяват от повторение на кризата на репо пазара от 2019 г., предизвикана от силната зависимост от T-Bills за финансиране на дефицита. Сега се изказват и Стивън Миран, бивш финансов служител при Тръмп, и икономистът Нуриел Рубини с нов доклад. Те твърдят, че силната склонност на правителството на САЩ към краткосрочен дълг е равнозначна на "скрита количествена помощ" и възпрепятства способностите на Федералния резерв да се бори с инфлацията. Терминът „активистки съкровищни ​​облигации“ (ATI) беше въведен от Миран и Рубини, за да опише динамичното управление на финансовите условия от Министерството на финансите, което узурпира основни функции на Федералния резерв. Този метод се е доказал като основен двигател на пазара през изминалата година и може да играе значителна роля през следващите години. Разширяването на бюджетния дефицит, започнало при президента Тръмп и продължило с мерки за борба с пандемията от COVID-19, както и помощ за Украйна и Израел, накара Министерството на финансите да разчита все повече на краткосрочни дългове. Доклад на Конгресното бюджетно управление (CBO) предвижда дефицит от 1,9 трилиона долара тази година, което може да доведе до допълнителни емисии на дългове в близко бъдеще. Аджай Раджадхякша, ръководител на изследванията в Barclays, обобщава точно: "Харчим пари като моряци на сушата." Високото търсене на сигурни и ликвидни T-Bills обаче досега позволи на пазарите да абсорбират това разширение добре. През август миналата година правителството на САЩ обяви значително увеличаване на аукционите за дългосрочни облигации, което доведе до нарастване на доходността. Вместо това, по-късно на акцент беше поставен върху краткосрочни облигации, което се оказа успешен ход. Увеличаването на дела на T-Bills в общия дълг до около 22 процента обаче предизвиква дебати. Комитетът за съвети по заемане на държавни средства (TBAC) досега препоръчваше диапазон от 15-20 процента. Според Миран и Рубини тази "активистка" дългова политика може да възпрепятства инфлационната програма на Федералния резерв, тъй като намалява доходността на 10-годишните съкровищни ​​облигации с 0,25 процентни пункта, което е еквивалентно на намаляване на лихвените проценти с един пълен процентен пункт. Остава да се види каква стратегия ще следва Министерството на финансите при следващото си тримесечно съобщение за дълговата политика. Експертите очакват, че високото търсене на T-Bills ще продължи и няма да възникнат непосредствени напрежения на финансовите пазари. Като цяло се вижда, че дълговата политика на САЩ може да бъде успешна при стратегическо съобразяване с капацитета на пазарите. Дългосрочните перспективи и детайлни дискусии с TBAC и пазарните участници обаче остават решаващи за осигуряване на фискална стабилност.