Business Casual: Индустрията за вратовръзки в хватката на отпускането

Светът на модата е подложен на постоянна промяна, а с това и отношението към един от най-традиционните атрибути в мъжката облеклото - вратовръзката. Настоящата тенденция се разкрива чрез впечатляващото намаление на вноса на вратовръзки в Германия - спад от две трети за десетилетие, от 14,4 милиона бройки през 2014 г. до приблизително 4,8 милиона през 2023 г., и още по-отчетливо през падението в износа, което се свива с близо 60 процента, от 5,2 милиона на 2,1 милиона. Въпреки тези статистически данни, компанията Ascot, специализирана в производството на луксозни вратовръзки от коприна и флагман на местната индустрия, се впуска смело сред бурните води на модата. Ян Мозе, главен изпълнителен директор на фирмата от Крефелд, вижда в интернационализацията и стратегическата диверсификация спасителен пояс за традиционната компания, която е обогатила портфолиото си с мъжки аксесоари. Тенденцията към по-небрежен стил и нарастващата практика на работа от дома водят до намаляване на потреблението на вратовръзки. Промените в този сегмент не се отразяват само в статистиката, но и в ландшафта на предприятията, където множество немски производители на вратовръзки затварят врати. Експертите търсят обяснения в историите на Силициевата долина от 70-те години и в стиловете на водещи предприемачи. Други от тях сочат авангардисти като Джорджо Армани, който предефинира мъжкия костюм. Въпреки това вратовръзката, яркият реликт от бароковата епоха, остава предмет на дискусии по отношение на функцията си, но нейното историческо значение е неоспоримо. Аделхайд Раше, експерт по история на облеклото, разглежда вратовръзката като една от ключовите части на традиционния тричастен мъжки костюм. Днес тя може и да е изгубила значение в практиката, но в света на сарториализма всяка подробност се цени. Дори в консервативните бастиони на финансовия свят отношението към носенето на вратовръзки става по-непринудено. Традиционните препоръки за формален външен вид отстъпват място на индивидуален и ситуационен избор. Например, Йоахим Венинг, председател на управителния съвет на Munich Re, вече може да бъде забелязан без някога задължителния аксесоар, което е ясен знак за изменящата се бизнес етика.