Направи най-добрите инвестиции в живота си
Португалия Работа на непълен работен ден
Цена
Текущата стойност на частичната заетост в Португалия е 443 500 . Частичната заетост в Португалия се увеличи до 443 500 на 1.12.2024 г., след като беше 418 900 на 1.09.2024 г.. От 1.03.2008 г. до 1.12.2024 г., средният БВП в Португалия беше 441 952,94 . Най-високата стойност беше достигната на 1.06.2008 г. с 632 400,00 , докато най-ниската стойност беше записана на 1.06.2021 г. с 365 400,00 .
Работа на непълен работен ден ·
Макс
непълно работно време | |
---|---|
1.03.2008 г. | 628 100,00 |
1.06.2008 г. | 632 400,00 |
1.09.2008 г. | 622 600,00 |
1.12.2008 г. | 605 800,00 |
1.03.2009 г. | 599 300,00 |
1.06.2009 г. | 595 500,00 |
1.09.2009 г. | 566 700,00 |
1.12.2009 г. | 601 200,00 |
1.03.2010 г. | 598 200,00 |
1.06.2010 г. | 589 700,00 |
1.09.2010 г. | 561 600,00 |
1.12.2010 г. | 574 300,00 |
1.03.2011 г. | 438 300,00 |
1.06.2011 г. | 387 900,00 |
1.09.2011 г. | 395 400,00 |
1.12.2011 г. | 411 000,00 |
1.03.2012 г. | 435 600,00 |
1.06.2012 г. | 426 500,00 |
1.09.2012 г. | 410 600,00 |
1.12.2012 г. | 423 400,00 |
1.03.2013 г. | 431 800,00 |
1.06.2013 г. | 426 700,00 |
1.09.2013 г. | 413 300,00 |
1.12.2013 г. | 433 600,00 |
1.03.2014 г. | 411 800,00 |
1.06.2014 г. | 398 100,00 |
1.09.2014 г. | 405 000,00 |
1.12.2014 г. | 430 000,00 |
1.03.2015 г. | 433 400,00 |
1.06.2015 г. | 414 500,00 |
1.09.2015 г. | 399 000,00 |
1.12.2015 г. | 428 700,00 |
1.03.2016 г. | 434 000,00 |
1.06.2016 г. | 410 100,00 |
1.09.2016 г. | 407 500,00 |
1.12.2016 г. | 424 600,00 |
1.03.2017 г. | 432 000,00 |
1.06.2017 г. | 415 100,00 |
1.09.2017 г. | 378 500,00 |
1.12.2017 г. | 423 100,00 |
1.03.2018 г. | 409 100,00 |
1.06.2018 г. | 383 600,00 |
1.09.2018 г. | 387 700,00 |
1.12.2018 г. | 417 500,00 |
1.03.2019 г. | 420 000,00 |
1.06.2019 г. | 410 300,00 |
1.09.2019 г. | 387 300,00 |
1.12.2019 г. | 409 900,00 |
1.03.2020 г. | 393 500,00 |
1.06.2020 г. | 366 100,00 |
1.09.2020 г. | 373 100,00 |
1.12.2020 г. | 384 700,00 |
1.03.2021 г. | 372 200,00 |
1.06.2021 г. | 365 400,00 |
1.09.2021 г. | 386 200,00 |
1.12.2021 г. | 396 300,00 |
1.03.2022 г. | 394 700,00 |
1.06.2022 г. | 391 500,00 |
1.09.2022 г. | 369 300,00 |
1.12.2022 г. | 393 000,00 |
1.03.2023 г. | 423 200,00 |
1.06.2023 г. | 414 300,00 |
1.09.2023 г. | 419 100,00 |
1.12.2023 г. | 412 500,00 |
1.03.2024 г. | 430 500,00 |
1.06.2024 г. | 424 500,00 |
1.09.2024 г. | 418 900,00 |
1.12.2024 г. | 443 500,00 |
Работа на непълен работен ден История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2024 г. | 443 500 |
1.09.2024 г. | 418 900 |
1.06.2024 г. | 424 500 |
1.03.2024 г. | 430 500 |
1.12.2023 г. | 412 500 |
1.09.2023 г. | 419 100 |
1.06.2023 г. | 414 300 |
1.03.2023 г. | 423 200 |
1.12.2022 г. | 393 000 |
1.09.2022 г. | 369 300 |
Сходни макро показатели за Работа на непълен работен ден
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇵🇹 Безработни лица | 374 000 | 368 100 | Месечно |
🇵🇹 Възраст за пенсиониране мъже | 66,58 Years | 66,33 Years | Годишно |
🇵🇹 Дългосрочна безработица | 2,5 % | 2,3 % | Тримесечие |
🇵🇹 Заети лица | 5,14 млн. | 5,138 млн. | Месечно |
🇵🇹 заетост | 56,5 % | 56,6 % | Тримесечие |
🇵🇹 Заплати | 1184 EUR/Month | 1151 EUR/Month | Тримесечие |
🇵🇹 Заплати в производството | 114,88 points | 115,92 points | Месечно |
🇵🇹 Коефициент на икономическа активност | 60,5 % | 60,3 % | Тримесечие |
🇵🇹 Коефициент на обявите за работа | 1,3 % | 1,4 % | Тримесечие |
🇵🇹 Минимални заплати | 1015 EUR/Month | 957 EUR/Month | Тримесечие |
🇵🇹 население | 10,64 млн. | 10,517 млн. | Годишно |
🇵🇹 Обяви за работа | 10 989 | 11 855 | Месечно |
🇵🇹 Пенсионна възраст за жени | 66,58 Years | 66,33 Years | Годишно |
🇵🇹 Продуктивност | 106,233 points | 106,616 points | Тримесечие |
🇵🇹 Промяна в безработицата | -10 603 persons | 13 673 persons | Месечно |
🇵🇹 Промяна в заетостта | 0,5 % | 0,5 % | Тримесечие |
🇵🇹 пълно работно време | 4,705 млн. | 4,722 млн. | Тримесечие |
🇵🇹 Работни разходи | 155,741 points | 138,882 points | Тримесечие |
🇵🇹 Ръст на заплатите | 8,1 % | 9,7 % | Месечно |
🇵🇹 ставка на безработица | 6,4 % | 6,3 % | Месечно |
🇵🇹 ставка на безработица сред младежите | 20,9 % | 20,3 % | Месечно |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Работа на непълен работен ден
Макроикономическа категория "Заетост на непълно работно време" в България В рамките на макроикономическите изследвания, категориите "Заетост на непълно работно време" имат значително влияние върху динамиката на трудовия пазар и икономическото развитие на дадена страна. Eulerpool се фокусира върху предоставянето на надеждни и актуални макроикономически данни, които позволяват да се анализират и разбират различни аспекти на икономическата активност, включително заетостта на непълно работно време. Тази категория обхваща специфичен сегмент от трудовия пазар, който има своите уникални характеристики и предизвикателства. Заетостта на непълно работно време обикновено включва позиции, които изискват работници да работят по-малко от стандартната работна седмица, която в България обикновено е 40 часа. Причините за избор на такава заетост могат да бъдат разнообразни и включват лични предпочитания, нужди на семейството, образование или други ангажименти. Работодателите често предлагат такива позиции като средство да управляват ефективно ресурсите на своя бизнес, особено в сектори, които изискват висока степен на гъвкавост като търговията на дребно, обслужването и туризма. Според Националния статистически институт (НСИ), делът на заетите на непълно работно време в България показва интересни тенденции през последните години. Интересен факт е, че такава заетост се среща по-често сред жените, отколкото сред мъжете, което може да се дължи на традиционните социални роли и очаквания. Също така, младите хора и студентите са по-склонни да работят на непълно работно време, за да съчетаят работа с обучение. Макроикономическото значение на заетостта на непълно работно време е многопластово. От една страна, тя допринася за по-ниски нива на безработицата, като предоставя възможности за труд на лица, които не могат или не желаят да работят на пълно работно време. Това може да помогне за по-добра социална интеграция на различни групи от населението. От друга страна, висок дял на заетост на непълно работно време може да бъде симптом за структурни проблеми на пазара на труда, като недостатъчна заетост или нестабилност на работните места. На микроикономическо ниво, заетостта на непълно работно време може да има както положителни, така и отрицателни последици за работниците. Предимствата включват възможността за по-добър баланс между работа и личен живот, гъвкавост на работното време и възможност за допълнителни доходи. Отрицателните аспекти могат да включват по-ниски заплати, липса на социални обезпечения и по-малко възможности за кариерно развитие. В контекста на макроикономическия анализ, заетостта на непълно работно време също предоставя важни индикатори за икономическото здраве на една страна. Например, рязко увеличение на заетите на непълно работно време може да бъде сигнал за икономическа нестабилност или промяна в търсенето и предлагането на работна ръка. В същото време, устойчивият растеж на този сегмент може да подсказва за увеличаване на гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда. В България, законодателната рамка регламентира правата и задълженията на заетите на непълно работно време, като се стреми да осигури равнопоставеност и защита на техните интереси. Важно е да се отбележи, че работниците на непълно работно време имат същите трудови права като тези на пълно работно време, включително право на социални осигуровки и почивки. Изследването на динамиката и тенденциите в заетостта на непълно работно време е от ключово значение за работодатели, политици и изследователи, които се стремят да разберат по-добре комплексните процеси на трудовия пазар. Разработването на стратегии и политики за подкрепа и оптимизация на тази форма на заетост може да бъде важно средство за повишаване на икономическата ефективност и благосъстояние. Чрез анализа на данни, предоставени от платформи като Eulerpool, е възможно да се идентифицират основните тенденции и предизвикателства, свързани със заетостта на непълно работно време. Това включва оценка на въздействието на макроикономическите фактори като инфлация, икономически растеж и безработица върху този сегмент от трудовия пазар. Освен това, данните могат да бъдат използвани за компаративен анализ с други страни от Европейския съюз, което позволява идентифициране на добри практики и модели за подпомагане на заетостта. В заключение, заетостта на непълно работно време представлява жизненоважен елемент от пазара на труда и общата икономическа картина на България. Разбирането на нейните характеристики, предимства и недостатъци предоставя ценна информация за ефективно управление и развитие на трудовия пазар. Eulerpool ще продължава да предоставя надеждни и задълбочени макроикономически анализи, които подпомагат вземането на информирани решения и разработването на ефективни стратегии за подкрепа на заетостта на непълно работно време в България.