Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Аржентина Безработни лица
Цена
Текущата стойност на Безработни лица в Аржентина е 1,088 млн. . Безработни лица в Аржентина се увеличиха до 1,088 млн. на 1.03.2024 г., след като бяха 822 000 на 1.12.2023 г.. От 1.06.1991 г. до 1.06.2024 г. средният БВП в Аржентина беше 1,31 млн. . Най-високото ниво бе достигнато на 1.06.2002 г. с 3,41 млн. , докато най-ниската стойност беше регистрирана на 1.09.2015 г. с 709 000,00 .
Безработни лица ·
Макс
Безработни лица | |
---|---|
1.06.1991 г. | 1,12 млн. |
1.12.1991 г. | 1,03 млн. |
1.06.1992 г. | 1,14 млн. |
1.12.1992 г. | 1,18 млн. |
1.06.1993 г. | 1,49 млн. |
1.12.1993 г. | 1,43 млн. |
1.06.1994 г. | 1,63 млн. |
1.12.1994 г. | 1,77 млн. |
1.06.1995 г. | 2,58 млн. |
1.12.1995 г. | 2,41 млн. |
1.06.1996 г. | 2,48 млн. |
1.12.1996 г. | 2,48 млн. |
1.06.1997 г. | 2,45 млн. |
1.12.1997 г. | 2,16 млн. |
1.06.1998 г. | 2,12 млн. |
1.12.1998 г. | 2,00 млн. |
1.06.1999 г. | 2,32 млн. |
1.12.1999 г. | 2,26 млн. |
1.06.2000 г. | 2,49 млн. |
1.12.2000 г. | 2,47 млн. |
1.06.2001 г. | 2,68 млн. |
1.12.2001 г. | 2,95 млн. |
1.06.2002 г. | 3,41 млн. |
1.12.2002 г. | 3,06 млн. |
1.03.2003 г. | 2,14 млн. |
1.06.2003 г. | 1,83 млн. |
1.09.2003 г. | 1,72 млн. |
1.12.2003 г. | 1,54 млн. |
1.03.2004 г. | 1,52 млн. |
1.06.2004 г. | 1,59 млн. |
1.09.2004 г. | 1,43 млн. |
1.12.2004 г. | 1,30 млн. |
1.03.2005 г. | 1,37 млн. |
1.06.2005 г. | 1,28 млн. |
1.09.2005 г. | 1,20 млн. |
1.12.2005 г. | 1,09 млн. |
1.03.2006 г. | 1,23 млн. |
1.06.2006 г. | 1,15 млн. |
1.09.2006 г. | 1,14 млн. |
1.12.2006 г. | 960 000,00 |
1.03.2007 г. | 1,10 млн. |
1.06.2007 г. | 936 000,00 |
1.09.2007 г. | 1,21 млн. |
1.12.2007 г. | 817 000,00 |
1.03.2008 г. | 938 000,00 |
1.06.2008 г. | 898 000,00 |
1.09.2008 г. | 871 000,00 |
1.12.2008 г. | 825 000,00 |
1.03.2009 г. | 948 000,00 |
1.06.2009 г. | 994 000,00 |
1.09.2009 г. | 1,03 млн. |
1.12.2009 г. | 959 000,00 |
1.03.2010 г. | 944 000,00 |
1.06.2010 г. | 898 000,00 |
1.09.2010 г. | 852 000,00 |
1.12.2010 г. | 833 000,00 |
1.03.2011 г. | 846 000,00 |
1.06.2011 г. | 858 000,00 |
1.09.2011 г. | 848 000,00 |
1.12.2011 г. | 783 000,00 |
1.03.2012 г. | 820 000,00 |
1.06.2012 г. | 842 000,00 |
1.09.2012 г. | 906 000,00 |
1.12.2012 г. | 808 000,00 |
1.03.2013 г. | 925 000,00 |
1.06.2013 г. | 858 000,00 |
1.09.2013 г. | 804 000,00 |
1.12.2013 г. | 759 000,00 |
1.03.2014 г. | 843 000,00 |
1.06.2014 г. | 890 000,00 |
1.09.2014 г. | 895 000,00 |
1.12.2014 г. | 837 000,00 |
1.03.2015 г. | 848 000,00 |
1.06.2015 г. | 783 000,00 |
1.09.2015 г. | 709 000,00 |
1.06.2016 г. | 1,17 млн. |
1.09.2016 г. | 1,07 млн. |
1.12.2016 г. | 937 000,00 |
1.03.2017 г. | 1,15 млн. |
1.06.2017 г. | 1,09 млн. |
1.09.2017 г. | 1,06 млн. |
1.12.2017 г. | 926 000,00 |
1.03.2018 г. | 1,18 млн. |
1.06.2018 г. | 1,24 млн. |
1.09.2018 г. | 1,17 млн. |
1.12.2018 г. | 1,19 млн. |
1.03.2019 г. | 1,34 млн. |
1.06.2019 г. | 1,44 млн. |
1.09.2019 г. | 1,29 млн. |
1.12.2019 г. | 1,20 млн. |
1.03.2020 г. | 1,39 млн. |
1.06.2020 г. | 1,44 млн. |
1.09.2020 г. | 1,42 млн. |
1.12.2020 г. | 1,42 млн. |
1.03.2021 г. | 1,36 млн. |
1.06.2021 г. | 1,27 млн. |
1.09.2021 г. | 1,11 млн. |
1.12.2021 г. | 947 000,00 |
1.03.2022 г. | 943 000,00 |
1.06.2022 г. | 957 000,00 |
1.09.2022 г. | 989 000,00 |
1.12.2022 г. | 875 000,00 |
1.03.2023 г. | 974 000,00 |
1.06.2023 г. | 872 000,00 |
1.09.2023 г. | 814 000,00 |
1.12.2023 г. | 822 000,00 |
1.03.2024 г. | 1,09 млн. |
Безработни лица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.03.2024 г. | 1,088 млн. |
1.12.2023 г. | 822 000 |
1.09.2023 г. | 814 000 |
1.06.2023 г. | 872 000 |
1.03.2023 г. | 974 000 |
1.12.2022 г. | 875 000 |
1.09.2022 г. | 989 000 |
1.06.2022 г. | 957 000 |
1.03.2022 г. | 943 000 |
1.12.2021 г. | 947 000 |
Сходни макро показатели за Безработни лица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇦🇷 Заети лица | 13 114 | 13,518 млн. | Тримесечие |
🇦🇷 заетост | 44,3 % | 45,8 % | Тримесечие |
🇦🇷 Заплати | 161 278,04 ARS/Month | 1,076 млн. ARS/Month | Месечно |
🇦🇷 Коефициент на икономическа активност | 48 % | 48,6 % | Тримесечие |
🇦🇷 Минимални заплати | 271 571 ARS/Month | 268 057 ARS/Month | Месечно |
🇦🇷 население | 46,655 млн. | 46,235 млн. | Годишно |
🇦🇷 Ръст на заплатите | 5 % | 6,3 % | Месечно |
🇦🇷 ставка на безработица | 7,6 % | 7,7 % | Тримесечие |
В Аржентина, безработните лица са хора, които са без работа и активно търсят заетост.
Макросайтове за други страни в Америка
- 🇦🇼Aruba
- 🇧🇸Бахами
- 🇧🇧Барбадос
- 🇧🇿Белиз
- 🇧🇲Бермуда
- 🇧🇴Боливия
- 🇧🇷Бразилия
- 🇨🇦Канада
- 🇰🇾Кайманови острови
- 🇨🇱Чили
- 🇨🇴Колумбия
- 🇨🇷Коста Рика
- 🇨🇺Куба
- 🇩🇴Доминиканска република
- 🇪🇨Еквадор
- 🇸🇻Ел Салвадор
- 🇬🇹Гватемала
- 🇬🇾Гаяна
- 🇭🇹Haiti
- 🇭🇳Хондурас
- 🇯🇲Ямайка
- 🇲🇽Мексико
- 🇳🇮Никарагуа
- 🇵🇦Панама
- 🇵🇾Парагвай
- 🇵🇪Перу
- 🇵🇷Пуерто Рико
- 🇸🇷Суринам
- 🇹🇹Тринидад и Тобаго
- 🇺🇸Съединени американски щати
- 🇺🇾Уругвай
- 🇻🇪Венецуела
- 🇦🇬Антигуа и Барбуда
- 🇩🇲Доминика
- 🇬🇩Гренада
Какво е Безработни лица
Безработни лица: Макроикономически анализ Безработицата е ключов индикатор за икономическата здравина на една страна и има значително въздействие върху макроикономическите показатели. В категорията „Безработни лица“ се включва статистиката на онези хора, които активно търсят работа, но не успяват да я намерят. Разбирането на аспектите свързани с безработицата е от основно значение за формулирането на икономически политики и стратегии. В основата на анализа на безработицата е дефинирането на безработен човек. По стандартите на Международната организация на труда (МОТ), безработен е лице на възраст над 15 години, което е без работа, активно търси работа и е готово да започне работа незабавно. Тази дефиниция помага за унифициране на данните и улеснява сравнението между различните страни. Икономически и социални аспекти на безработицата Безработицата има множество икономически и социални измерения. От икономическа гледна точка, високите нива на безработица се свързват с по-малко производство и по-ниски доходи, което води до намалено потребление и инвестиране. Това създава циклична вътрешна криза, при която компаниите намаляват производството, следователно уволняват повече работници и затварят част от своите операции. В същото време, безработицата значително увеличава социалните разходи на държавата под формата на обезщетения за безработица и социални програми. Социалният аспект също не трябва да бъде подценяван. Високите нива на безработица водят до потенциални социални напрежения, социална изолация и влошаване на физическото и психическото здраве на засегнатите индивиди. Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения и демотивация, което допълнително усложнява връщането в трудовия пазар. Видове безработица Безработицата може да бъде класифицирана по няколко различни начина, зависещи от причините и природата на безработицата: Циклична безработица: Това е безработицата, която възниква по време на икономическите спадове. По време на рецесия, например, производството и потреблението спадат, което води до намаляване на заетостта. Структурна безработица: Това е вид безработица, която възниква когато има несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на работодателите. Например, технологичния напредък може да направи някои умения излишни. Фрикционна безработица: Този вид безработица е резултат от нормалния процес на движение на работната сила, когато хората сменят работни места или търсят ново работно място. Сезонна безработица: Това е безработица, която се дължи на сезонни колебания в търсенето на работна сила. Как се измерва безработицата? Измерването на безработицата е от критично значение за разбирането и анализа на икономическата ситуация. Процентът на безработица се изчислява като броя на безработните лица се раздели на общият брой лица, които са активни на трудовия пазар (включително заетите и безработните). Този показател позволява да се оценя икономическата ситуация и да се сравняванат различни страни и региони. Други допълнителни показатели също са от значение. Например, степента на участие на работната сила измерва дела на населението, което е активно на трудовия пазар, докато работният коефициент на заетост измерва дела на заетите лица спрямо същата група. Заедно тези показатели дават по-пълна картина за икономическите условия. Безработицата и макроикономическите политики Макроикономическите политики се създават с цел поддържане на стабилна икономическа среда и борба с безработицата. Политиките могат да бъдат насочени към стимулация на растежа чрез парично и фискално разхлабване или към структурни реформи, които адресират причините за структурната и дългосрочна безработица. Фискалната политика може да включва увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците, за да се стимулира икономическата активност и създаването на работни места. Паричната политика може да бъде насочена към намаляване на лихвените проценти с цел насърчаване на инвестиции и потребление. Структурните реформи могат да включват обучение и преквалификация на работна сила, подобряване на образователната система и улесняване на стартирането и развитието на нови бизнеси. Всички тези мерки са насочени към създаване на по-гъвкави и адаптивни работни пазари. Заключение Разбирането и анализът на ситуацията с безработните лица е от критично значение за всяка икономика. Безработицата не само че влияе върху икономическите показатели като БВП и инфлацията, но има и значителни социални последствия. Правилният подход към управление на безработицата включва съчетание от краткосрочни икономически стимули и дългосрочни структурни реформи, които да насърчават устойчив растеж и социална стабилност. Следенето на актуалния процент на безработицата и разбирането на различните й форми и причини е от съществено значение за формулирането на ефективни политики и вземане на информирани стратегически решения. На нашия сайт eulerpool предоставяме подробни макроикономически данни и анализи, които са от полза за изследователи, икономисти и политики при анализа на трудовия пазар и безработицата. Докато изследваме комплексността на безработицата, е важно да поддържаме балансиран и инклузивен подход, който да гарантира благосъстоянието на всички икономически участници.