Направи най-добрите инвестиции в живота си
Турция Търговски баланс
Цена
Настоящата стойност на Търговски баланс в Турция е 91,485 млн. USD. Търговският баланс в Турция намаля до 91,485 млн. USD на 1.11.2018 г., след като беше 187,981 млн. USD на 1.10.2018 г.. От 1.01.1957 г. до 1.02.2025 г. средният БВП в Турция беше -2,08 млрд. USD. Най-високата стойност беше достигната на 1.10.2018 г. с 187,98 млн. USD, докато най-ниската стойност беше записана на 1.01.2023 г. с -14,29 млрд. USD.
Търговски баланс ·
Макс
Търговски баланс | |
---|---|
1.01.1957 г. | 11,10 млн. USD |
1.03.1957 г. | 3,20 млн. USD |
1.04.1957 г. | 9,20 млн. USD |
1.12.1957 г. | 13,30 млн. USD |
1.01.1958 г. | 7,50 млн. USD |
1.02.1958 г. | 2,50 млн. USD |
1.09.1958 г. | 2,90 млн. USD |
1.12.1958 г. | 11,80 млн. USD |
1.02.1959 г. | 4,70 млн. USD |
1.03.1959 г. | 5,00 млн. USD |
1.12.1959 г. | 6,00 млн. USD |
1.01.1960 г. | 13,60 млн. USD |
1.10.1960 г. | 700 000,00 USD |
1.12.1960 г. | 5,90 млн. USD |
1.01.1961 г. | 9,90 млн. USD |
1.11.1961 г. | 9,90 млн. USD |
1.01.1962 г. | 6,60 млн. USD |
1.10.1964 г. | 16,90 млн. USD |
1.11.1964 г. | 16,60 млн. USD |
1.12.1964 г. | 19,80 млн. USD |
1.11.1965 г. | 5,90 млн. USD |
1.12.1965 г. | 21,60 млн. USD |
1.01.1966 г. | 5,30 млн. USD |
1.12.1966 г. | 9,80 млн. USD |
1.01.1967 г. | 3,30 млн. USD |
1.10.1967 г. | 500 000,00 USD |
1.11.1967 г. | 18,80 млн. USD |
1.12.1967 г. | 13,50 млн. USD |
1.01.1968 г. | 6,70 млн. USD |
1.10.1968 г. | 800 000,00 USD |
1.10.1969 г. | 4,02 млн. USD |
1.10.1970 г. | 12,89 млн. USD |
1.11.1970 г. | 4,28 млн. USD |
1.11.1971 г. | 12,25 млн. USD |
1.12.1971 г. | 24,51 млн. USD |
1.01.1972 г. | 3,60 млн. USD |
1.10.2018 г. | 187,98 млн. USD |
1.11.2018 г. | 91,49 млн. USD |
Търговски баланс История
Дата | Стойност |
---|---|
1.11.2018 г. | 91,485 млн. USD |
1.10.2018 г. | 187,981 млн. USD |
1.01.1972 г. | 3,603 млн. USD |
1.12.1971 г. | 24,508 млн. USD |
1.11.1971 г. | 12,245 млн. USD |
1.11.1970 г. | 4,275 млн. USD |
1.10.1970 г. | 12,891 млн. USD |
1.10.1969 г. | 4,022 млн. USD |
1.10.1968 г. | 800 000 USD |
1.01.1968 г. | 6,7 млн. USD |
Сходни макро показатели за Търговски баланс
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇹🇷 Внос на природен газ | 246 410,245 Terajoule | 245 868,854 Terajoule | Месечно |
🇹🇷 Вносите | 28,533 млрд. USD | 28,702 млрд. USD | Месечно |
🇹🇷 Външен дълг | 525,8 млрд. USD | 512,779 млрд. USD | Тримесечие |
🇹🇷 златни резерви | 614,97 Tonnes | 595,37 Tonnes | Тримесечие |
🇹🇷 Износите | 20,761 млрд. USD | 21,16 млрд. USD | Месечно |
🇹🇷 Индекс на тероризма | 3,968 Points | 4,168 Points | Годишно |
🇹🇷 Капиталови потоци | -5,29 млрд. USD | -4,369 млрд. USD | Месечно |
🇹🇷 Преводи | 5 млн. USD | 7 млн. USD | Месечно |
🇹🇷 Приходи от туризъм | 13,788 млрд. USD | 23,22 млрд. USD | Тримесечие |
🇹🇷 Продажби на оръжие | 609 млн. SIPRI TIV | 535 млн. SIPRI TIV | Годишно |
🇹🇷 Производство на суров петрол | 110 BBL/D/1K | 105 BBL/D/1K | Месечно |
🇹🇷 Текуща сметка | -3,795 млрд. USD | -4,647 млрд. USD | Месечно |
🇹🇷 Текуща сметка към БВП | -3,5 % of GDP | -5,1 % of GDP | Годишно |
🇹🇷 Туристически пристигания | 2,172 млн. | 2,171 млн. | Месечно |
🇹🇷 Търговски условия | 87,85 points | 85,2 points | Месечно |
🇹🇷 Чуждестранни преки инвестиции | 934 млн. USD | 1,221 млрд. USD | Месечно |
Търговският баланс на Турция е в дефицит от 1947 година насам. Основните експортни стоки на Турция са пътни превозни средства, текстил, желязо и стомана, облекла и храни, докато вносът включва машини и транспортно оборудване, промишлени стоки, минерални горива и смазочни материали, както и химикали. Най-големите търговски дефицити са регистрирани с Китай, Русия, Германия, Южна Корея, Швейцария, Индия, Иран и Япония; а най-големите излишъци - с Ирак, ОАЕ, Великобритания, Израел, Сирия, Северен Кипър и Азербайджан.
Макросайтове за други страни в Азия
- 🇨🇳Китай
- 🇮🇳Индия
- 🇮🇩Индонезия
- 🇯🇵Япония
- 🇸🇦Саудитска Арабия
- 🇸🇬Сингапур
- 🇰🇷Южна Корея
- 🇦🇫Афганистан
- 🇦🇲Армения
- 🇦🇿Азербайджан
- 🇧🇭Бахрейн
- 🇧🇩Бангладеш
- 🇧🇹Бутан
- 🇧🇳Бруней
- 🇰🇭Камбоджа
- 🇹🇱Източен Тимор
- 🇬🇪Грузия
- 🇭🇰Хонконг
- 🇮🇷Иран
- 🇮🇶Ирак
- 🇮🇱Израел
- 🇯🇴Йордания
- 🇰🇿Казахстан
- 🇰🇼Кувейт
- 🇰🇬Киргизстан
- 🇱🇦Лаос
- 🇱🇧Ливан
- 🇲🇴Макао
- 🇲🇾Малайзия
- 🇲🇻Малдиви
- 🇲🇳Монголия
- 🇲🇲Мианмар
- 🇳🇵Непал
- 🇰🇵Северна Корея
- 🇴🇲Оман
- 🇵🇰Пакистан
- 🇵🇸Палестина
- 🇵🇭Филипини
- 🇶🇦Катар
- 🇱🇰Шри Ланка
- 🇸🇾Сирия
- 🇹🇼Тайван
- 🇹🇯Таджикистан
- 🇹🇭Тайланд
- 🇹🇲Туркменистан
- 🇦🇪Обединени арабски емирства
- 🇺🇿Узбекистан
- 🇻🇳Виетнам
- 🇾🇪Йемен
Какво е Търговски баланс
Баланс на търговията (BOT) е основен индикатор, който измерва разликата между стойността на износа и вноса на стоки и услуги на дадена страна. Като част от макроикономическите данни, балансът на търговията играе критична роля в определянето на икономическата стабилност и конкурентоспособността на една икономика. Нашият уебсайт, Eulerpool, предоставя професионално анализирани макроикономически данни, като балансът на търговията е ключов компонент от този анализ. Балансът на търговията може да бъде положителен или отрицателен. Положителен баланс на търговията (или търговски излишък) възниква, когато стойността на износа надвишава тази на вноса. Обратно, когато стойността на вноса е по-голяма от тази на износа, имаме отрицателен баланс на търговията (или търговски дефицит). Балансът на търговията е важен, защото показва икономическите отношения на страната с останалата част от света и отражението на тези отношения върху националната икономика. Първо, положителният баланс на търговията е знак за висок икономически растеж и конкурентоспособност. Страните, които изнасят повече стоки и услуги, обикновено имат силни производствени структури и висококачествени продукти, които са търсени на международните пазари. Търговският излишък води до увеличение на валутните резерви и укрепва националната валута. Например, Германия и Китай традиционно поддържат положителен баланс на търговията, което е съществен фактор за техния икономически подем и стабилност. Обратно, отрицателният баланс на търговията може да бъде сигнал за структурни проблеми в икономиката. Търговският дефицит обикновено означава, че страната потребява повече чуждестранни стоки и услуги, отколкото произвежда и изнася. Това може да води до увеличаване на външния дълг и отслабване на националната валута. За страни като САЩ и Индия, които често поддържат търговски дефицит, това може да доведе до натиск върху дългосрочната им икономическа стабилност. Следващият важен аспект е влиянието на обменния курс върху баланса на търговията. Валутните колебания могат значително да променят конкурентоспособността на износа и вноса. Когато валутата на дадена страна отслабва, техният износ става по-евтин и по-атрактивен за чуждестранните купувачи, което потенциално може да подобри баланса на търговията. Обратно, при усилване на националната валута, износът става по-скъп и по-малко конкурентен, което може да влоши търговския баланс. Интересен аспект на баланса на търговията е и значението му за икономическото планиране и фискалната политика. Правителствата често използват търговския баланс като барометър за икономическата си стратегия. Стратегии за стимулиране на износа или намаляване на вноса могат да бъдат прилагани с цел да се подобри търговският баланс. Една от често използваемите мерки е приемането на тарифни и нетарифни бариери за вноса или предоставянето на субсидии за износителите. Освен това, балансът на търговията е важен компонент на текущата сметка в платежния баланс на страната, която включва и други фактори като трансфери и доходи от инвестиции. Текущата сметка е важен показател за финансовите потоци между дадена страна и останалата част от света, като балансът на търговията играе основна роля в оценката на тези потоци. Анализът на текущата сметка може да предостави по-дълбоко разбиране за макроикономическото състояние и тенденциите в икономиката. Не трябва да се подценява и значението на глобализацията и международните търговски споразумения за баланса на търговията. Интеграцията на националните икономики в глобалния търговски пазар създава нови възможности, но също така и нови рискове. Международните търговски споразумения, като например NAFTA или Европейския съюз, имат за цел да улеснят търговията между страните, но в същото време могат да доведат до промени в баланса на търговията в зависимост от условията на споразумението. Заключително, балансът на търговията е многослоен индикатор с дълбоки икономически и политически импликации. Неговото разбиране и анализиране е критично за икономическите стратегии и политика на правителствата. Възможностите и предизвикателствата, които произтичат от търговския баланс, са комплексни и изискват внимателно наблюдение и управление. На нашия уебсайт, Eulerpool, предлагаме детайлен и професионален анализ на баланса на търговията, който може да помогне на икономисти, инвеститори и правителствени служители да разберат и прогнозират бъдещите тенденции в икономиката.