Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Бенин Внос
Цена
Настоящата стойност на Внос в Бенин е 485,453 млрд. XOF. Внос в Бенин намаля до 485,453 млрд. XOF на 1.09.2023 г., след като беше 594,486 млрд. XOF на 1.06.2023 г.. От 1.09.2003 г. до 1.12.2023 г., средният БВП в Бенин беше 305,90 млрд. XOF. Най-високата стойност беше достигната на 1.09.2013 г. с 731,00 млрд. XOF, докато най-ниската стойност беше записана на 1.06.2005 г. с 27,40 млрд. XOF.
Внос ·
Макс
Вносите | |
---|---|
1.09.2003 г. | 37,80 млрд. XOF |
1.12.2003 г. | 62,80 млрд. XOF |
1.03.2004 г. | 48,30 млрд. XOF |
1.06.2004 г. | 36,90 млрд. XOF |
1.09.2004 г. | 37,30 млрд. XOF |
1.12.2004 г. | 43,10 млрд. XOF |
1.03.2005 г. | 38,60 млрд. XOF |
1.06.2005 г. | 27,40 млрд. XOF |
1.09.2005 г. | 40,60 млрд. XOF |
1.12.2005 г. | 43,90 млрд. XOF |
1.03.2006 г. | 38,70 млрд. XOF |
1.03.2008 г. | 53,00 млрд. XOF |
1.06.2008 г. | 51,40 млрд. XOF |
1.09.2008 г. | 62,60 млрд. XOF |
1.12.2008 г. | 69,70 млрд. XOF |
1.03.2009 г. | 72,30 млрд. XOF |
1.06.2009 г. | 50,50 млрд. XOF |
1.09.2009 г. | 71,70 млрд. XOF |
1.12.2009 г. | 71,50 млрд. XOF |
1.03.2010 г. | 51,90 млрд. XOF |
1.06.2010 г. | 64,80 млрд. XOF |
1.09.2010 г. | 63,90 млрд. XOF |
1.03.2012 г. | 270,43 млрд. XOF |
1.06.2012 г. | 262,37 млрд. XOF |
1.09.2012 г. | 289,10 млрд. XOF |
1.12.2012 г. | 291,54 млрд. XOF |
1.03.2013 г. | 311,58 млрд. XOF |
1.06.2013 г. | 303,70 млрд. XOF |
1.09.2013 г. | 731,00 млрд. XOF |
1.12.2013 г. | 439,63 млрд. XOF |
1.03.2014 г. | 327,81 млрд. XOF |
1.06.2014 г. | 360,78 млрд. XOF |
1.09.2014 г. | 435,37 млрд. XOF |
1.12.2014 г. | 592,28 млрд. XOF |
1.03.2015 г. | 338,22 млрд. XOF |
1.06.2015 г. | 299,23 млрд. XOF |
1.09.2015 г. | 369,19 млрд. XOF |
1.12.2015 г. | 399,69 млрд. XOF |
1.03.2016 г. | 268,57 млрд. XOF |
1.06.2016 г. | 285,28 млрд. XOF |
1.09.2016 г. | 327,26 млрд. XOF |
1.12.2016 г. | 429,10 млрд. XOF |
1.03.2017 г. | 356,25 млрд. XOF |
1.06.2017 г. | 360,48 млрд. XOF |
1.09.2017 г. | 498,88 млрд. XOF |
1.12.2017 г. | 495,50 млрд. XOF |
1.03.2018 г. | 447,76 млрд. XOF |
1.06.2018 г. | 434,63 млрд. XOF |
1.09.2018 г. | 410,91 млрд. XOF |
1.12.2018 г. | 453,86 млрд. XOF |
1.03.2019 г. | 519,25 млрд. XOF |
1.06.2019 г. | 417,11 млрд. XOF |
1.09.2019 г. | 359,60 млрд. XOF |
1.12.2019 г. | 328,91 млрд. XOF |
1.03.2020 г. | 348,59 млрд. XOF |
1.06.2020 г. | 316,49 млрд. XOF |
1.09.2020 г. | 373,76 млрд. XOF |
1.12.2020 г. | 379,65 млрд. XOF |
1.03.2021 г. | 409,17 млрд. XOF |
1.06.2021 г. | 485,78 млрд. XOF |
1.09.2021 г. | 463,87 млрд. XOF |
1.12.2021 г. | 448,66 млрд. XOF |
1.03.2022 г. | 532,18 млрд. XOF |
1.06.2022 г. | 554,32 млрд. XOF |
1.09.2022 г. | 625,72 млрд. XOF |
1.12.2022 г. | 624,27 млрд. XOF |
1.03.2023 г. | 666,07 млрд. XOF |
1.06.2023 г. | 594,49 млрд. XOF |
1.09.2023 г. | 485,45 млрд. XOF |
Внос История
Дата | Стойност |
---|---|
1.09.2023 г. | 485,453 млрд. XOF |
1.06.2023 г. | 594,486 млрд. XOF |
1.03.2023 г. | 666,066 млрд. XOF |
1.12.2022 г. | 624,267 млрд. XOF |
1.09.2022 г. | 625,723 млрд. XOF |
1.06.2022 г. | 554,318 млрд. XOF |
1.03.2022 г. | 532,181 млрд. XOF |
1.12.2021 г. | 448,658 млрд. XOF |
1.09.2021 г. | 463,866 млрд. XOF |
1.06.2021 г. | 485,775 млрд. XOF |
Сходни макро показатели за Внос
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇧🇯 Износите | 151,398 млрд. XOF | 167,488 млрд. XOF | Тримесечие |
🇧🇯 Индекс на тероризма | 4,898 Points | 4,84 Points | Годишно |
🇧🇯 Текуща сметка | -734,659 млн. USD | -273,97 млн. USD | Годишно |
🇧🇯 Текуща сметка към БВП | -6 % of GDP | -5,6 % of GDP | Годишно |
🇧🇯 Търговски баланс | -310,554 Био. XOF | -415,613 млрд. XOF | Тримесечие |
Основните вносни стоки на Бенин са: гориво, храни и капиталово оборудване. Основният вносен партньор на Бенин е Франция (18 процента от общия внос), следвана от Китай (15 процента). Други включват: Того, Гана, Белгия и Обединеното кралство.
Макросайтове за други страни в Африка
- 🇩🇿Алжир
- 🇦🇴Ангола
- 🇧🇼Ботсвана
- 🇧🇫Буркина Фасо
- 🇧🇮Бурунди
- 🇨🇲Камерун
- 🇨🇻Кабо Верде
- 🇨🇫Централноафриканска република
- 🇹🇩Чад
- 🇰🇲Комори
- 🇨🇬Конго
- 🇿🇦Южна Африка
- 🇩🇯Джибути
- 🇪🇬Египет
- 🇬🇶Екваториална Гвинея
- 🇪🇷Еритрея
- 🇪🇹Етиопия
- 🇬🇦Габон
- 🇬🇲Гамбия
- 🇬🇭Гана
- 🇬🇳Гвинея
- 🇬🇼Гвинея-Бисау
- 🇨🇮Кот д'Ивоар
- 🇰🇪Кения
- 🇱🇸Лесото
- 🇱🇷Либерия
- 🇱🇾Либия
- 🇲🇬Мадагаскар
- 🇲🇼Малави
- 🇲🇱Mali
- 🇲🇷Мавритания
- 🇲🇺Мавриций
- 🇲🇦Мароко
- 🇲🇿Мозамбик
- 🇳🇦Намибия
- 🇳🇪Нигер
- 🇳🇬Нигерия
- 🇷🇼Руанда
- 🇸🇹Сао Томе и Принсипи
- 🇸🇳Сенегал
- 🇸🇨Сейшели
- 🇸🇱Сиера Леоне
- 🇸🇴Сомалия
- Южен Судан
- 🇸🇩Судан
- 🇸🇿Свазиленд
- 🇹🇿Танзания
- 🇹🇬Того
- 🇹🇳Тунис
- 🇺🇬Уганда
- 🇿🇲Замбия
- 🇿🇼Зимбабве
Какво е Внос
Категорията "Внос" в макроикономиката е от изключително значение за всички, които се стремят да анализират и разбират състоянието и динамиката на различните икономики. В рамките на нашата платформа, Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса на различни държави, което позволява на потребителите ни да вземат информирани решения и да извършват задълбочени анализи. Вносът представлява процес на импорт на стоки и услуги от чужди пазари към вътрешния пазар на дадена страна. Този процес има голямо влияние върху икономиката на една държава, като съдържа множество аспекти, които трябва да бъдат внимателно анализирани и разбрани. Например, чрез вноса, страните могат да задоволят потребителските нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез вътрешно производство, както и да получат достъп до по-ефективни технологии и иновации. Когато говорим за макроикономически ефекти на вноса, най-напред трябва да обърнем внимание на търговския баланс на дадена държава. Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и стойността на вноса. Ако стойността на вноса надвишава тази на износа, държавата има търговски дефицит. Обратно, ако стойността на износа е по-висока от тази на вноса, имаме търговски излишък. Търговският баланс е ключов индикатор за състоянието на икономиката, и затова наблюдението и анализът на вноса са от стратегическо значение. Освен това, вносът оказва влияние и върху инфлацията в дадена страна. При увеличен внос на по-евтини чуждестранни стоки, местните производители може да бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни, което на свой ред може да доведе до дефлационен натиск. В контекста на глобализацията, значението на вносът е още по-голямо, тъй като позволява икономическата интеграция и сътрудничество между различни държави и региони. Политическият и нормативен контекст също играе огромна роля във вносните процеси. Въвеждането на тарифи и нетарифни бариери, квоти, забрани и лицензии, може значително да повлияе на обема и структурата на вноса. Иваните политики често са предмет на интензивни преговори на международно ниво, като например в контекста на Световната търговска организация (СТО) или регулациите в Европейския съюз. За много държави, особено тези с развиващи се икономики, вносът на капитало-насите стоки и технологии е жизнено важен за ускоряване на икономическото развитие. Чрез вноса, те могат да усвоят нови технологии, които впоследствие да интегрират във вътрешното производство, повишавайки по този начин производителността и конкурентоспособността на местните индустрии. От друга страна, прекалено високият внос на определени стоки може да доведе до проблеми за местните производители, които може да не успеят да се конкурират с по-евтините чуждестранни алтернативи. Това може да доведе до закриване на предприятия, загуба на работни места и негативно въздействие върху икономиката като цяло. Поради това, намирането на баланс между вноса и местното производство е ключов момент за поддържането на стабилна и устойчива икономика. Важно е също така да се анализира и структурата на вноса, като се разгледат кои са основните категории стоки и услуги, които дадена страна импортира. Това може да помогне на аналитиците и политиците да идентифицират потенциални уязвимости или възможности за икономическо развитие. Например, значителен дял на вноса на енергийни ресурси може да е знак за енергийна зависимост, което води до нуждата от разработване на стратегии за енергийна сигурност. Съществуват и редица инструменти и индикатори, които могат да бъдат използвани за анализ на вноса. Сред тях са индексите на вносни цени, които показват как се променят цените на импортните стоки с времето, и индексите на вносните мощности, които измерват колко ефикасно се използват вносните ресурси в икономиката. Чрез тези индикатори, може по-детайлно да се анализират тенденциите и да се правят прогнози за бъдещите развития. На нашата платформа Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса в различни страни и региони по света. Нашите данни са представени чрез графики, таблици и интерактивни визуализации, което улеснява потребителите ни в разбирането и анализа на сложните макроикономически процеси. Ние сме горди, че успяваме да предоставим надеждна и дълбочинна информация, която спомага за по-доброто разбиране на глобалната икономика. За да могат нашите потребители да използват пълния потенциал на нашата платформа, предлагаме и редица аналитични инструменти, които позволяват създаването на персонализирани анализи и отчети. Чрез това, ние улесняваме процеса по вземане на решения и предоставяме необходимите данни за успешни инвестиции и бизнес стратегии. В заключение, вносът играе критична роля в макроикономиката и разбирането му е от съществено значение за всеки, който иска да има ясна представа за състоянието на глобалната икономика. На Eulerpool, ние се стремим да предоставим най-добрата и надеждна информация, която да бъде полезна на нашите потребители в техните анализи и решения. Вносът не е просто икономически процес, а важен елемент от взаимосвързаната глобална икономическа система, който заслужава дълбочинно и внимателно изследване.