Направи най-добрите инвестиции в живота си
Ирландия Работа на непълен работен ден
Цена
Настоящата стойност на Работа на непълен работен ден в Ирландия е 580 700 . Работа на непълен работен ден в Ирландия намаля до 580 700 на 1.12.2024 г., след като беше 585 700 на 1.09.2024 г.. От 1.03.1998 г. до 1.12.2024 г., средният БВП в Ирландия беше 423 368,52 . Най-високата стойност беше достигната на 1.12.2023 г. с 592 400,00 , докато най-ниската стойност беше записана на 1.03.1998 г. с 267 700,00 .
Работа на непълен работен ден ·
Макс
непълно работно време | |
---|---|
1.03.1998 г. | 267 700,00 |
1.06.1998 г. | 270 000,00 |
1.09.1998 г. | 275 300,00 |
1.12.1998 г. | 269 000,00 |
1.03.1999 г. | 280 700,00 |
1.06.1999 г. | 289 400,00 |
1.09.1999 г. | 299 600,00 |
1.12.1999 г. | 295 800,00 |
1.03.2000 г. | 299 000,00 |
1.06.2000 г. | 301 700,00 |
1.09.2000 г. | 306 500,00 |
1.12.2000 г. | 303 600,00 |
1.03.2001 г. | 305 500,00 |
1.06.2001 г. | 312 000,00 |
1.09.2001 г. | 318 000,00 |
1.12.2001 г. | 317 500,00 |
1.03.2002 г. | 318 900,00 |
1.06.2002 г. | 313 700,00 |
1.09.2002 г. | 317 500,00 |
1.12.2002 г. | 322 000,00 |
1.03.2003 г. | 324 900,00 |
1.06.2003 г. | 326 100,00 |
1.09.2003 г. | 335 800,00 |
1.12.2003 г. | 331 700,00 |
1.03.2004 г. | 337 500,00 |
1.06.2004 г. | 335 200,00 |
1.09.2004 г. | 346 000,00 |
1.12.2004 г. | 344 700,00 |
1.03.2005 г. | 354 300,00 |
1.06.2005 г. | 357 000,00 |
1.09.2005 г. | 372 200,00 |
1.12.2005 г. | 375 200,00 |
1.03.2006 г. | 375 100,00 |
1.06.2006 г. | 377 600,00 |
1.09.2006 г. | 376 700,00 |
1.12.2006 г. | 383 500,00 |
1.03.2007 г. | 388 700,00 |
1.06.2007 г. | 406 900,00 |
1.09.2007 г. | 415 800,00 |
1.12.2007 г. | 414 200,00 |
1.03.2008 г. | 415 300,00 |
1.06.2008 г. | 418 300,00 |
1.09.2008 г. | 424 900,00 |
1.12.2008 г. | 419 400,00 |
1.03.2009 г. | 431 100,00 |
1.06.2009 г. | 433 900,00 |
1.09.2009 г. | 441 400,00 |
1.12.2009 г. | 445 400,00 |
1.03.2010 г. | 439 400,00 |
1.06.2010 г. | 434 100,00 |
1.09.2010 г. | 439 700,00 |
1.12.2010 г. | 446 500,00 |
1.03.2011 г. | 451 900,00 |
1.06.2011 г. | 449 200,00 |
1.09.2011 г. | 446 800,00 |
1.12.2011 г. | 447 900,00 |
1.03.2012 г. | 441 300,00 |
1.06.2012 г. | 452 500,00 |
1.09.2012 г. | 461 600,00 |
1.12.2012 г. | 463 900,00 |
1.03.2013 г. | 469 500,00 |
1.06.2013 г. | 468 800,00 |
1.09.2013 г. | 469 800,00 |
1.12.2013 г. | 472 800,00 |
1.03.2014 г. | 463 000,00 |
1.06.2014 г. | 462 700,00 |
1.09.2014 г. | 473 400,00 |
1.12.2014 г. | 466 700,00 |
1.03.2015 г. | 457 800,00 |
1.06.2015 г. | 470 000,00 |
1.09.2015 г. | 470 200,00 |
1.12.2015 г. | 471 700,00 |
1.03.2016 г. | 475 400,00 |
1.06.2016 г. | 487 800,00 |
1.09.2016 г. | 489 500,00 |
1.12.2016 г. | 468 300,00 |
1.03.2017 г. | 464 600,00 |
1.06.2017 г. | 455 300,00 |
1.09.2017 г. | 438 800,00 |
1.12.2017 г. | 460 800,00 |
1.03.2018 г. | 455 100,00 |
1.06.2018 г. | 457 400,00 |
1.09.2018 г. | 462 400,00 |
1.12.2018 г. | 466 700,00 |
1.03.2019 г. | 475 700,00 |
1.06.2019 г. | 465 400,00 |
1.09.2019 г. | 476 800,00 |
1.12.2019 г. | 496 200,00 |
1.03.2020 г. | 484 300,00 |
1.06.2020 г. | 371 300,00 |
1.09.2020 г. | 425 500,00 |
1.12.2020 г. | 427 500,00 |
1.03.2021 г. | 438 900,00 |
1.06.2021 г. | 481 100,00 |
1.09.2021 г. | 540 000,00 |
1.12.2021 г. | 558 000,00 |
1.03.2022 г. | 540 500,00 |
1.06.2022 г. | 551 000,00 |
1.09.2022 г. | 543 200,00 |
1.12.2022 г. | 561 300,00 |
1.03.2023 г. | 570 800,00 |
1.06.2023 г. | 565 100,00 |
1.09.2023 г. | 581 900,00 |
1.12.2023 г. | 592 400,00 |
1.03.2024 г. | 573 400,00 |
1.06.2024 г. | 571 600,00 |
1.09.2024 г. | 585 700,00 |
1.12.2024 г. | 580 700,00 |
Работа на непълен работен ден История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2024 г. | 580 700 |
1.09.2024 г. | 585 700 |
1.06.2024 г. | 571 600 |
1.03.2024 г. | 573 400 |
1.12.2023 г. | 592 400 |
1.09.2023 г. | 581 900 |
1.06.2023 г. | 565 100 |
1.03.2023 г. | 570 800 |
1.12.2022 г. | 561 300 |
1.09.2022 г. | 543 200 |
Сходни макро показатели за Работа на непълен работен ден
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇮🇪 Безработни лица | 111 500 | 115 700 | Месечно |
🇮🇪 Възраст за пенсиониране мъже | 66 Years | 66 Years | Годишно |
🇮🇪 Дългосрочна безработица | 1 % | 0,9 % | Тримесечие |
🇮🇪 Заети лица | 2,776 млн. | 2,795 млн. | Тримесечие |
🇮🇪 заетост | 74,3 % | 75,3 % | Тримесечие |
🇮🇪 Заплати | 979,71 EUR/Week | 956,56 EUR/Week | Тримесечие |
🇮🇪 Заплати в производството | 1084,6 EUR/Week | 1059,6 EUR/Week | Тримесечие |
🇮🇪 Коефициент на икономическа активност | 65,5 % | 66,6 % | Тримесечие |
🇮🇪 Коефициент на обявите за работа | 1,1 % | 1,2 % | Тримесечие |
🇮🇪 Минимални заплати | 12,7 EUR/Hour | 11,3 EUR/Hour | Годишно |
🇮🇪 население | 5,344 млн. | 5,271 млн. | Годишно |
🇮🇪 Пенсионна възраст за жени | 66 Years | 66 Years | Годишно |
🇮🇪 Продуктивност | 129,986 points | 125,645 points | Тримесечие |
🇮🇪 Промяна в безработицата | -4,2 Persons | -0,5 Persons | Месечно |
🇮🇪 Промяна в заетостта | 0,3 % | 0,8 % | Тримесечие |
🇮🇪 пълно работно време | 2,196 млн. | 2,209 млн. | Тримесечие |
🇮🇪 Първоначални искания за обезщетение при безработица | 43 345 Persons | 42 623 Persons | Месечно |
🇮🇪 Работни разходи | 102,25 points | 102,94 points | Тримесечие |
🇮🇪 Ръст на заплатите | 5,6 % | 5,5 % | Тримесечие |
🇮🇪 Среден часов трудов доход | 30,21 EUR | 29,23 EUR | Тримесечие |
🇮🇪 Средно седмични работни часове | 32,4 Hours | 32,7 Hours | Тримесечие |
🇮🇪 ставка на безработица | 3,9 % | 4 % | Месечно |
🇮🇪 ставка на безработица сред младежите | 11,3 % | 11,8 % | Месечно |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Работа на непълен работен ден
Макроикономическа категория "Заетост на непълно работно време" в България В рамките на макроикономическите изследвания, категориите "Заетост на непълно работно време" имат значително влияние върху динамиката на трудовия пазар и икономическото развитие на дадена страна. Eulerpool се фокусира върху предоставянето на надеждни и актуални макроикономически данни, които позволяват да се анализират и разбират различни аспекти на икономическата активност, включително заетостта на непълно работно време. Тази категория обхваща специфичен сегмент от трудовия пазар, който има своите уникални характеристики и предизвикателства. Заетостта на непълно работно време обикновено включва позиции, които изискват работници да работят по-малко от стандартната работна седмица, която в България обикновено е 40 часа. Причините за избор на такава заетост могат да бъдат разнообразни и включват лични предпочитания, нужди на семейството, образование или други ангажименти. Работодателите често предлагат такива позиции като средство да управляват ефективно ресурсите на своя бизнес, особено в сектори, които изискват висока степен на гъвкавост като търговията на дребно, обслужването и туризма. Според Националния статистически институт (НСИ), делът на заетите на непълно работно време в България показва интересни тенденции през последните години. Интересен факт е, че такава заетост се среща по-често сред жените, отколкото сред мъжете, което може да се дължи на традиционните социални роли и очаквания. Също така, младите хора и студентите са по-склонни да работят на непълно работно време, за да съчетаят работа с обучение. Макроикономическото значение на заетостта на непълно работно време е многопластово. От една страна, тя допринася за по-ниски нива на безработицата, като предоставя възможности за труд на лица, които не могат или не желаят да работят на пълно работно време. Това може да помогне за по-добра социална интеграция на различни групи от населението. От друга страна, висок дял на заетост на непълно работно време може да бъде симптом за структурни проблеми на пазара на труда, като недостатъчна заетост или нестабилност на работните места. На микроикономическо ниво, заетостта на непълно работно време може да има както положителни, така и отрицателни последици за работниците. Предимствата включват възможността за по-добър баланс между работа и личен живот, гъвкавост на работното време и възможност за допълнителни доходи. Отрицателните аспекти могат да включват по-ниски заплати, липса на социални обезпечения и по-малко възможности за кариерно развитие. В контекста на макроикономическия анализ, заетостта на непълно работно време също предоставя важни индикатори за икономическото здраве на една страна. Например, рязко увеличение на заетите на непълно работно време може да бъде сигнал за икономическа нестабилност или промяна в търсенето и предлагането на работна ръка. В същото време, устойчивият растеж на този сегмент може да подсказва за увеличаване на гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда. В България, законодателната рамка регламентира правата и задълженията на заетите на непълно работно време, като се стреми да осигури равнопоставеност и защита на техните интереси. Важно е да се отбележи, че работниците на непълно работно време имат същите трудови права като тези на пълно работно време, включително право на социални осигуровки и почивки. Изследването на динамиката и тенденциите в заетостта на непълно работно време е от ключово значение за работодатели, политици и изследователи, които се стремят да разберат по-добре комплексните процеси на трудовия пазар. Разработването на стратегии и политики за подкрепа и оптимизация на тази форма на заетост може да бъде важно средство за повишаване на икономическата ефективност и благосъстояние. Чрез анализа на данни, предоставени от платформи като Eulerpool, е възможно да се идентифицират основните тенденции и предизвикателства, свързани със заетостта на непълно работно време. Това включва оценка на въздействието на макроикономическите фактори като инфлация, икономически растеж и безработица върху този сегмент от трудовия пазар. Освен това, данните могат да бъдат използвани за компаративен анализ с други страни от Европейския съюз, което позволява идентифициране на добри практики и модели за подпомагане на заетостта. В заключение, заетостта на непълно работно време представлява жизненоважен елемент от пазара на труда и общата икономическа картина на България. Разбирането на нейните характеристики, предимства и недостатъци предоставя ценна информация за ефективно управление и развитие на трудовия пазар. Eulerpool ще продължава да предоставя надеждни и задълбочени макроикономически анализи, които подпомагат вземането на информирани решения и разработването на ефективни стратегии за подкрепа на заетостта на непълно работно време в България.