Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Суринам Внос
Цена
Настоящата стойност на Внос в Суринам е 403,1 млн. USD. Внос в Суринам се увеличи до 403,1 млн. USD на 1.03.2024 г., след като беше 401 млн. USD на 1.12.2023 г.. От 1.03.2006 г. до 1.06.2024 г., средният БВП в Суринам беше 381,19 млн. USD. Най-високата стойност беше достигната на 1.09.2013 г. с 594,10 млн. USD, докато най-ниската стойност беше записана на 1.03.2006 г. с 220,60 млн. USD.
Внос ·
Макс
Вносите | |
---|---|
1.03.2006 г. | 220,60 млн. USD |
1.06.2006 г. | 228,50 млн. USD |
1.09.2006 г. | 221,10 млн. USD |
1.12.2006 г. | 232,40 млн. USD |
1.03.2007 г. | 241,50 млн. USD |
1.06.2007 г. | 235,40 млн. USD |
1.09.2007 г. | 263,40 млн. USD |
1.12.2007 г. | 304,50 млн. USD |
1.03.2008 г. | 289,10 млн. USD |
1.06.2008 г. | 327,60 млн. USD |
1.09.2008 г. | 433,00 млн. USD |
1.12.2008 г. | 357,00 млн. USD |
1.03.2009 г. | 357,30 млн. USD |
1.06.2009 г. | 332,10 млн. USD |
1.09.2009 г. | 331,80 млн. USD |
1.12.2009 г. | 369,50 млн. USD |
1.03.2010 г. | 329,00 млн. USD |
1.06.2010 г. | 342,10 млн. USD |
1.09.2010 г. | 365,30 млн. USD |
1.12.2010 г. | 361,50 млн. USD |
1.03.2011 г. | 348,90 млн. USD |
1.06.2011 г. | 470,80 млн. USD |
1.09.2011 г. | 395,80 млн. USD |
1.12.2011 г. | 463,50 млн. USD |
1.03.2012 г. | 469,20 млн. USD |
1.06.2012 г. | 445,20 млн. USD |
1.09.2012 г. | 520,30 млн. USD |
1.12.2012 г. | 558,80 млн. USD |
1.03.2013 г. | 518,80 млн. USD |
1.06.2013 г. | 548,30 млн. USD |
1.09.2013 г. | 594,10 млн. USD |
1.12.2013 г. | 512,50 млн. USD |
1.03.2014 г. | 474,40 млн. USD |
1.06.2014 г. | 505,30 млн. USD |
1.09.2014 г. | 504,80 млн. USD |
1.12.2014 г. | 527,70 млн. USD |
1.03.2015 г. | 531,40 млн. USD |
1.06.2015 г. | 530,30 млн. USD |
1.09.2015 г. | 523,20 млн. USD |
1.12.2015 г. | 443,20 млн. USD |
1.03.2016 г. | 321,30 млн. USD |
1.06.2016 г. | 323,80 млн. USD |
1.09.2016 г. | 304,70 млн. USD |
1.12.2016 г. | 302,00 млн. USD |
1.03.2017 г. | 266,80 млн. USD |
1.06.2017 г. | 271,20 млн. USD |
1.09.2017 г. | 301,50 млн. USD |
1.12.2017 г. | 371,00 млн. USD |
1.03.2018 г. | 326,10 млн. USD |
1.06.2018 г. | 367,70 млн. USD |
1.09.2018 г. | 356,70 млн. USD |
1.12.2018 г. | 352,40 млн. USD |
1.03.2019 г. | 368,90 млн. USD |
1.06.2019 г. | 435,30 млн. USD |
1.09.2019 г. | 412,90 млн. USD |
1.12.2019 г. | 380,50 млн. USD |
1.03.2020 г. | 375,40 млн. USD |
1.06.2020 г. | 293,90 млн. USD |
1.09.2020 г. | 330,50 млн. USD |
1.12.2020 г. | 282,60 млн. USD |
1.03.2021 г. | 279,70 млн. USD |
1.06.2021 г. | 297,00 млн. USD |
1.09.2021 г. | 370,60 млн. USD |
1.12.2021 г. | 391,10 млн. USD |
1.03.2022 г. | 362,10 млн. USD |
1.06.2022 г. | 423,90 млн. USD |
1.09.2022 г. | 444,80 млн. USD |
1.12.2022 г. | 470,60 млн. USD |
1.03.2023 г. | 387,70 млн. USD |
1.06.2023 г. | 373,10 млн. USD |
1.09.2023 г. | 410,40 млн. USD |
1.12.2023 г. | 401,00 млн. USD |
1.03.2024 г. | 403,10 млн. USD |
Внос История
Дата | Стойност |
---|---|
1.03.2024 г. | 403,1 млн. USD |
1.12.2023 г. | 401 млн. USD |
1.09.2023 г. | 410,4 млн. USD |
1.06.2023 г. | 373,1 млн. USD |
1.03.2023 г. | 387,7 млн. USD |
1.12.2022 г. | 470,6 млн. USD |
1.09.2022 г. | 444,8 млн. USD |
1.06.2022 г. | 423,9 млн. USD |
1.03.2022 г. | 362,1 млн. USD |
1.12.2021 г. | 391,1 млн. USD |
Сходни макро показатели за Внос
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇸🇷 Външен дълг към БВП | 67 % of GDP | 82,8 % of GDP | Годишно |
🇸🇷 златни резерви | 1,46 Tonnes | 1,46 Tonnes | Тримесечие |
🇸🇷 Износите | 643,4 млн. USD | 624,4 млн. USD | Тримесечие |
🇸🇷 Капиталови потоци | 208,3 млн. USD | -9,6 млн. USD | Тримесечие |
🇸🇷 Производство на суров петрол | 13 BBL/D/1K | 13 BBL/D/1K | Месечно |
🇸🇷 Текуща сметка | -14,8 млн. USD | 40,3 млн. USD | Тримесечие |
🇸🇷 Текуща сметка към БВП | 2,1 % of GDP | 5,7 % of GDP | Годишно |
🇸🇷 Търговски баланс | 236 млн. USD | 207,7 млн. USD | Тримесечие |
🇸🇷 Чуждестранни преки инвестиции | -7,6 млн. USD | -22,4 млн. USD | Тримесечие |
Основните вносни стоки на Суринам са храни, горива, облекло и машини. Основните партньори за внос са Съединените щати (25 процента от общия внос), Нидерландия и Тринидад и Тобаго (по 14 процента всяка) и Китай (10 процента). Други включват: Антигуа и Барбуда, Япония, Бразилия и Испания.
Макросайтове за други страни в Америка
- 🇦🇷Аржентина
- 🇦🇼Aruba
- 🇧🇸Бахами
- 🇧🇧Барбадос
- 🇧🇿Белиз
- 🇧🇲Бермуда
- 🇧🇴Боливия
- 🇧🇷Бразилия
- 🇨🇦Канада
- 🇰🇾Кайманови острови
- 🇨🇱Чили
- 🇨🇴Колумбия
- 🇨🇷Коста Рика
- 🇨🇺Куба
- 🇩🇴Доминиканска република
- 🇪🇨Еквадор
- 🇸🇻Ел Салвадор
- 🇬🇹Гватемала
- 🇬🇾Гаяна
- 🇭🇹Haiti
- 🇭🇳Хондурас
- 🇯🇲Ямайка
- 🇲🇽Мексико
- 🇳🇮Никарагуа
- 🇵🇦Панама
- 🇵🇾Парагвай
- 🇵🇪Перу
- 🇵🇷Пуерто Рико
- 🇹🇹Тринидад и Тобаго
- 🇺🇸Съединени американски щати
- 🇺🇾Уругвай
- 🇻🇪Венецуела
- 🇦🇬Антигуа и Барбуда
- 🇩🇲Доминика
- 🇬🇩Гренада
Какво е Внос
Категорията "Внос" в макроикономиката е от изключително значение за всички, които се стремят да анализират и разбират състоянието и динамиката на различните икономики. В рамките на нашата платформа, Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса на различни държави, което позволява на потребителите ни да вземат информирани решения и да извършват задълбочени анализи. Вносът представлява процес на импорт на стоки и услуги от чужди пазари към вътрешния пазар на дадена страна. Този процес има голямо влияние върху икономиката на една държава, като съдържа множество аспекти, които трябва да бъдат внимателно анализирани и разбрани. Например, чрез вноса, страните могат да задоволят потребителските нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез вътрешно производство, както и да получат достъп до по-ефективни технологии и иновации. Когато говорим за макроикономически ефекти на вноса, най-напред трябва да обърнем внимание на търговския баланс на дадена държава. Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и стойността на вноса. Ако стойността на вноса надвишава тази на износа, държавата има търговски дефицит. Обратно, ако стойността на износа е по-висока от тази на вноса, имаме търговски излишък. Търговският баланс е ключов индикатор за състоянието на икономиката, и затова наблюдението и анализът на вноса са от стратегическо значение. Освен това, вносът оказва влияние и върху инфлацията в дадена страна. При увеличен внос на по-евтини чуждестранни стоки, местните производители може да бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни, което на свой ред може да доведе до дефлационен натиск. В контекста на глобализацията, значението на вносът е още по-голямо, тъй като позволява икономическата интеграция и сътрудничество между различни държави и региони. Политическият и нормативен контекст също играе огромна роля във вносните процеси. Въвеждането на тарифи и нетарифни бариери, квоти, забрани и лицензии, може значително да повлияе на обема и структурата на вноса. Иваните политики често са предмет на интензивни преговори на международно ниво, като например в контекста на Световната търговска организация (СТО) или регулациите в Европейския съюз. За много държави, особено тези с развиващи се икономики, вносът на капитало-насите стоки и технологии е жизнено важен за ускоряване на икономическото развитие. Чрез вноса, те могат да усвоят нови технологии, които впоследствие да интегрират във вътрешното производство, повишавайки по този начин производителността и конкурентоспособността на местните индустрии. От друга страна, прекалено високият внос на определени стоки може да доведе до проблеми за местните производители, които може да не успеят да се конкурират с по-евтините чуждестранни алтернативи. Това може да доведе до закриване на предприятия, загуба на работни места и негативно въздействие върху икономиката като цяло. Поради това, намирането на баланс между вноса и местното производство е ключов момент за поддържането на стабилна и устойчива икономика. Важно е също така да се анализира и структурата на вноса, като се разгледат кои са основните категории стоки и услуги, които дадена страна импортира. Това може да помогне на аналитиците и политиците да идентифицират потенциални уязвимости или възможности за икономическо развитие. Например, значителен дял на вноса на енергийни ресурси може да е знак за енергийна зависимост, което води до нуждата от разработване на стратегии за енергийна сигурност. Съществуват и редица инструменти и индикатори, които могат да бъдат използвани за анализ на вноса. Сред тях са индексите на вносни цени, които показват как се променят цените на импортните стоки с времето, и индексите на вносните мощности, които измерват колко ефикасно се използват вносните ресурси в икономиката. Чрез тези индикатори, може по-детайлно да се анализират тенденциите и да се правят прогнози за бъдещите развития. На нашата платформа Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса в различни страни и региони по света. Нашите данни са представени чрез графики, таблици и интерактивни визуализации, което улеснява потребителите ни в разбирането и анализа на сложните макроикономически процеси. Ние сме горди, че успяваме да предоставим надеждна и дълбочинна информация, която спомага за по-доброто разбиране на глобалната икономика. За да могат нашите потребители да използват пълния потенциал на нашата платформа, предлагаме и редица аналитични инструменти, които позволяват създаването на персонализирани анализи и отчети. Чрез това, ние улесняваме процеса по вземане на решения и предоставяме необходимите данни за успешни инвестиции и бизнес стратегии. В заключение, вносът играе критична роля в макроикономиката и разбирането му е от съществено значение за всеки, който иска да има ясна представа за състоянието на глобалната икономика. На Eulerpool, ние се стремим да предоставим най-добрата и надеждна информация, която да бъде полезна на нашите потребители в техните анализи и решения. Вносът не е просто икономически процес, а важен елемент от взаимосвързаната глобална икономическа система, който заслужава дълбочинно и внимателно изследване.