Направи най-добрите инвестиции в живота си
Норвегия Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство
Цена
Настоящата стойност на Брутния вътрешен продукт (БВП) от строителство в Норвегия е 57,628 млрд. NOK. Брутният вътрешен продукт (БВП) от строителство в Норвегия се увеличи до 57,628 млрд. NOK на 1.03.2025 г., след като беше 57,246 млрд. NOK на 1.12.2024 г.. От 1.03.1978 г. до 1.03.2025 г., средната стойност на БВП в Норвегия беше 40,84 млрд. NOK. Най-високата стойност беше постигната на 1.06.2022 г. със 61,51 млрд. NOK, докато най-ниската стойност беше отчетена на 1.09.1979 г. със 25,25 млрд. NOK.
Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство ·
Макс
БВП от строителството | |
---|---|
1.03.1978 г. | 28,64 млрд. NOK |
1.06.1978 г. | 28,59 млрд. NOK |
1.09.1978 г. | 28,02 млрд. NOK |
1.12.1978 г. | 28,14 млрд. NOK |
1.03.1979 г. | 26,04 млрд. NOK |
1.06.1979 г. | 25,34 млрд. NOK |
1.09.1979 г. | 25,25 млрд. NOK |
1.12.1979 г. | 25,34 млрд. NOK |
1.03.1980 г. | 26,62 млрд. NOK |
1.06.1980 г. | 26,20 млрд. NOK |
1.09.1980 г. | 26,30 млрд. NOK |
1.12.1980 г. | 26,03 млрд. NOK |
1.03.1981 г. | 25,30 млрд. NOK |
1.06.1981 г. | 25,31 млрд. NOK |
1.09.1981 г. | 25,42 млрд. NOK |
1.12.1981 г. | 25,49 млрд. NOK |
1.03.1982 г. | 25,86 млрд. NOK |
1.06.1982 г. | 26,00 млрд. NOK |
1.09.1982 г. | 26,13 млрд. NOK |
1.12.1982 г. | 26,73 млрд. NOK |
1.03.1983 г. | 26,28 млрд. NOK |
1.06.1983 г. | 27,70 млрд. NOK |
1.09.1983 г. | 27,12 млрд. NOK |
1.12.1983 г. | 27,41 млрд. NOK |
1.03.1984 г. | 27,99 млрд. NOK |
1.06.1984 г. | 27,05 млрд. NOK |
1.09.1984 г. | 27,36 млрд. NOK |
1.12.1984 г. | 27,87 млрд. NOK |
1.03.1985 г. | 28,76 млрд. NOK |
1.06.1985 г. | 28,44 млрд. NOK |
1.09.1985 г. | 29,31 млрд. NOK |
1.12.1985 г. | 29,33 млрд. NOK |
1.03.1986 г. | 30,46 млрд. NOK |
1.06.1986 г. | 31,73 млрд. NOK |
1.09.1986 г. | 31,59 млрд. NOK |
1.12.1986 г. | 31,62 млрд. NOK |
1.03.1987 г. | 32,28 млрд. NOK |
1.06.1987 г. | 33,75 млрд. NOK |
1.09.1987 г. | 31,76 млрд. NOK |
1.12.1987 г. | 32,77 млрд. NOK |
1.03.1988 г. | 32,49 млрд. NOK |
1.06.1988 г. | 33,26 млрд. NOK |
1.09.1988 г. | 32,76 млрд. NOK |
1.12.1988 г. | 32,59 млрд. NOK |
1.03.1989 г. | 32,50 млрд. NOK |
1.06.1989 г. | 32,20 млрд. NOK |
1.09.1989 г. | 31,78 млрд. NOK |
1.12.1989 г. | 32,05 млрд. NOK |
1.03.1990 г. | 32,04 млрд. NOK |
1.06.1990 г. | 31,05 млрд. NOK |
1.09.1990 г. | 31,08 млрд. NOK |
1.12.1990 г. | 31,37 млрд. NOK |
1.03.1991 г. | 28,33 млрд. NOK |
1.06.1991 г. | 28,11 млрд. NOK |
1.09.1991 г. | 28,33 млрд. NOK |
1.12.1991 г. | 28,18 млрд. NOK |
1.03.1992 г. | 28,87 млрд. NOK |
1.06.1992 г. | 28,29 млрд. NOK |
1.09.1992 г. | 28,22 млрд. NOK |
1.12.1992 г. | 28,66 млрд. NOK |
1.03.1993 г. | 27,25 млрд. NOK |
1.06.1993 г. | 26,92 млрд. NOK |
1.09.1993 г. | 26,68 млрд. NOK |
1.12.1993 г. | 27,83 млрд. NOK |
1.03.1994 г. | 28,16 млрд. NOK |
1.06.1994 г. | 28,81 млрд. NOK |
1.09.1994 г. | 27,55 млрд. NOK |
1.12.1994 г. | 28,79 млрд. NOK |
1.03.1995 г. | 29,06 млрд. NOK |
1.06.1995 г. | 30,10 млрд. NOK |
1.09.1995 г. | 31,29 млрд. NOK |
1.12.1995 г. | 30,16 млрд. NOK |
1.03.1996 г. | 30,24 млрд. NOK |
1.06.1996 г. | 31,22 млрд. NOK |
1.09.1996 г. | 32,45 млрд. NOK |
1.12.1996 г. | 32,06 млрд. NOK |
1.03.1997 г. | 33,70 млрд. NOK |
1.06.1997 г. | 34,14 млрд. NOK |
1.09.1997 г. | 35,43 млрд. NOK |
1.12.1997 г. | 35,85 млрд. NOK |
1.03.1998 г. | 36,90 млрд. NOK |
1.06.1998 г. | 37,26 млрд. NOK |
1.09.1998 г. | 37,49 млрд. NOK |
1.12.1998 г. | 36,69 млрд. NOK |
1.03.1999 г. | 37,77 млрд. NOK |
1.06.1999 г. | 37,30 млрд. NOK |
1.09.1999 г. | 36,13 млрд. NOK |
1.12.1999 г. | 37,07 млрд. NOK |
1.03.2000 г. | 38,37 млрд. NOK |
1.06.2000 г. | 37,14 млрд. NOK |
1.09.2000 г. | 36,73 млрд. NOK |
1.12.2000 г. | 37,25 млрд. NOK |
1.03.2001 г. | 36,82 млрд. NOK |
1.06.2001 г. | 36,63 млрд. NOK |
1.09.2001 г. | 36,90 млрд. NOK |
1.12.2001 г. | 36,86 млрд. NOK |
1.03.2002 г. | 38,11 млрд. NOK |
1.06.2002 г. | 37,07 млрд. NOK |
1.09.2002 г. | 37,55 млрд. NOK |
1.12.2002 г. | 37,14 млрд. NOK |
1.03.2003 г. | 39,02 млрд. NOK |
1.06.2003 г. | 38,83 млрд. NOK |
1.09.2003 г. | 38,93 млрд. NOK |
1.12.2003 г. | 39,17 млрд. NOK |
1.03.2004 г. | 38,57 млрд. NOK |
1.06.2004 г. | 40,50 млрд. NOK |
1.09.2004 г. | 40,89 млрд. NOK |
1.12.2004 г. | 41,54 млрд. NOK |
1.03.2005 г. | 41,61 млрд. NOK |
1.06.2005 г. | 41,80 млрд. NOK |
1.09.2005 г. | 42,46 млрд. NOK |
1.12.2005 г. | 42,55 млрд. NOK |
1.03.2006 г. | 45,36 млрд. NOK |
1.06.2006 г. | 45,28 млрд. NOK |
1.09.2006 г. | 45,20 млрд. NOK |
1.12.2006 г. | 45,52 млрд. NOK |
1.03.2007 г. | 47,87 млрд. NOK |
1.06.2007 г. | 49,22 млрд. NOK |
1.09.2007 г. | 50,50 млрд. NOK |
1.12.2007 г. | 52,52 млрд. NOK |
1.03.2008 г. | 51,71 млрд. NOK |
1.06.2008 г. | 51,47 млрд. NOK |
1.09.2008 г. | 50,25 млрд. NOK |
1.12.2008 г. | 49,49 млрд. NOK |
1.03.2009 г. | 48,12 млрд. NOK |
1.06.2009 г. | 46,99 млрд. NOK |
1.09.2009 г. | 47,08 млрд. NOK |
1.12.2009 г. | 46,05 млрд. NOK |
1.03.2010 г. | 45,54 млрд. NOK |
1.06.2010 г. | 45,75 млрд. NOK |
1.09.2010 г. | 46,55 млрд. NOK |
1.12.2010 г. | 46,16 млрд. NOK |
1.03.2011 г. | 46,37 млрд. NOK |
1.06.2011 г. | 46,69 млрд. NOK |
1.09.2011 г. | 46,98 млрд. NOK |
1.12.2011 г. | 48,66 млрд. NOK |
1.03.2012 г. | 50,92 млрд. NOK |
1.06.2012 г. | 50,48 млрд. NOK |
1.09.2012 г. | 50,16 млрд. NOK |
1.12.2012 г. | 50,47 млрд. NOK |
1.03.2013 г. | 50,66 млрд. NOK |
1.06.2013 г. | 50,84 млрд. NOK |
1.09.2013 г. | 51,66 млрд. NOK |
1.12.2013 г. | 52,52 млрд. NOK |
1.03.2014 г. | 51,83 млрд. NOK |
1.06.2014 г. | 52,41 млрд. NOK |
1.09.2014 г. | 52,88 млрд. NOK |
1.12.2014 г. | 52,44 млрд. NOK |
1.03.2015 г. | 52,75 млрд. NOK |
1.06.2015 г. | 53,40 млрд. NOK |
1.09.2015 г. | 53,81 млрд. NOK |
1.12.2015 г. | 53,65 млрд. NOK |
1.03.2016 г. | 53,93 млрд. NOK |
1.06.2016 г. | 54,60 млрд. NOK |
1.09.2016 г. | 55,18 млрд. NOK |
1.12.2016 г. | 56,06 млрд. NOK |
1.03.2017 г. | 56,74 млрд. NOK |
1.06.2017 г. | 57,21 млрд. NOK |
1.09.2017 г. | 57,50 млрд. NOK |
1.12.2017 г. | 57,83 млрд. NOK |
1.03.2018 г. | 57,81 млрд. NOK |
1.06.2018 г. | 58,10 млрд. NOK |
1.09.2018 г. | 58,62 млрд. NOK |
1.12.2018 г. | 59,38 млрд. NOK |
1.03.2019 г. | 60,21 млрд. NOK |
1.06.2019 г. | 60,88 млрд. NOK |
1.09.2019 г. | 61,17 млрд. NOK |
1.12.2019 г. | 61,26 млрд. NOK |
1.03.2020 г. | 59,15 млрд. NOK |
1.06.2020 г. | 56,96 млрд. NOK |
1.09.2020 г. | 57,68 млрд. NOK |
1.12.2020 г. | 58,49 млрд. NOK |
1.03.2021 г. | 59,04 млрд. NOK |
1.06.2021 г. | 58,82 млрд. NOK |
1.09.2021 г. | 59,07 млрд. NOK |
1.12.2021 г. | 60,70 млрд. NOK |
1.03.2022 г. | 61,45 млрд. NOK |
1.06.2022 г. | 61,51 млрд. NOK |
1.09.2022 г. | 61,21 млрд. NOK |
1.12.2022 г. | 61,42 млрд. NOK |
1.03.2023 г. | 61,49 млрд. NOK |
1.06.2023 г. | 60,95 млрд. NOK |
1.09.2023 г. | 60,54 млрд. NOK |
1.12.2023 г. | 59,95 млрд. NOK |
1.03.2024 г. | 59,58 млрд. NOK |
1.06.2024 г. | 58,89 млрд. NOK |
1.09.2024 г. | 58,09 млрд. NOK |
1.12.2024 г. | 57,25 млрд. NOK |
1.03.2025 г. | 57,63 млрд. NOK |
Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство История
Дата | Стойност |
---|---|
1.03.2025 г. | 57,628 млрд. NOK |
1.12.2024 г. | 57,246 млрд. NOK |
1.09.2024 г. | 58,094 млрд. NOK |
1.06.2024 г. | 58,888 млрд. NOK |
1.03.2024 г. | 59,582 млрд. NOK |
1.12.2023 г. | 59,954 млрд. NOK |
1.09.2023 г. | 60,54 млрд. NOK |
1.06.2023 г. | 60,949 млрд. NOK |
1.03.2023 г. | 61,487 млрд. NOK |
1.12.2022 г. | 61,423 млрд. NOK |
Сходни макро показатели за Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇳🇴 БВП | 485,53 млрд. USD | 593,73 млрд. USD | Годишно |
🇳🇴 БВП на глава от населението | 78 912,33 USD | 79 434,63 USD | Годишно |
🇳🇴 БВП на глава от населението ПКП | 90 160,158 USD | 90 756,896 USD | Годишно |
🇳🇴 БВП на постоянни цени | 1,449 Био. NOK | 1,45 Био. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 БВП от комунални услуги | 8,214 млрд. NOK | 8,096 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 БВП от минната промишленост | 1,554 млрд. NOK | 1,645 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 БВП от производството | 73,549 млрд. NOK | 72,582 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 БВП от публичната администрация | 68,414 млрд. NOK | 68,021 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 БВП от селското стопанство | 6,277 млрд. NOK | 5,947 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Брутен национален доход | 1,361 Био. NOK | 1,349 Био. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Брутоинвестиции в материални активи | 248,769 млрд. NOK | 263,969 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Годишен темп на растеж на БВП | -0,4 % | -0,3 % | Тримесечие |
🇳🇴 Месечен БВП MoM | -0,1 % | -0,1 % | Месечно |
🇳🇴 Растеж на БВП за цялата година | 2,1 % | 0,1 % | Годишно |
🇳🇴 Растеж на БВП от сектори извън нефтения сектор | 1 % | -0,4 % | Тримесечие |
🇳🇴 темп на растеж на БВП | -0,1 % | -0,9 % | Тримесечие |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Брутен вътрешен продукт (БВП) от строителство
"БВП от Строителството" (GDP from Construction) е важен показател в макроикономическите анализи, който измерва стойността на крайния продукт, създаден в рамките на строителния сектор на една икономика. Строителната индустрия е ключов сегмент за развитието на всяка страна, тъй като тя създава основата за инфраструктурното, жилищното и общественият растеж. Показателят БВП от Строителството предоставя детайлен поглед върху здравето и растежа на този сектор, като помага на икономисти, анализатори, политици и инвеститори да разберат и прогнозират икономическите тенденции. Чрез измерване на БВП от Строителството, можем да разберем колко продукти и услуги са произведени в този сектор за определен период, обикновено една година. Възможността да се измери стойността на строителната дейност на една страна предоставя ясна картина за цветовете на икономическите фактори и насоките в различни сегменти на строителната индустрия, включително жилищното строителство, строителството на бизнес сгради и инфраструктурните проекти. Често БВП от Строителството е основен индикатор за реакцията на икономиката на цикличните и структурните промени. Във времената на икономическа експанзия, строителната индустрия обикновено процъфтява, като се наблюдава увеличаване на инвестициите в нови строителни проекти и разширения. От друга страна, във времената на икономически спад, строителството може да бъде сред първите сектори, който се сблъскват с намаление на активността, поради съкращения в инвестициите и увеличаване на несигурността. Строителният сектор играе съществена роля не само за прекия финансов растеж на икономиката, но и за заетостта. Голям процент от работната ръка в много страни е заета в строителството, което увеличава значимостта на този сектор за социалната стабилност и развитие. Преуспяването на строителството допринася за намаляване на безработицата и увеличаване на доходите на семействата, което води до повишено потребление и допълнителен икономически растеж. За инвеститорите и финансовите анализатори, данните за БВП от Строителството предоставят ключова информация за вземане на стратегически решения. Чрез анализа на историческите и текущите тенденции в строителния сектор, инвеститорите могат да идентифицират възможности за инвестиции в конкретни проекти или компании, които показват потенциал за растеж. В същото време, тези данни могат да послужат за ранно предупреждение за евентуални икономически затруднения, като позволяват вземането на предпазни мерки. В икономическата политика, показателят БВП от Строителството е също толкова значим. Той помага на правителствата да планират и прилагат ефективни политики за насърчаване на строителния сектор, включително стимулиране на инвестициите, осигуряване на регулаторна стабилност и подкрепа за иновации и технологии в строителството. Политиците могат да използват тези данни, за да създават програми за обществено строителство, подпомагайки социалната и икономическата инфраструктура, което от своя страна води до дългосрочен икономически растеж. Един от решаващите фактори за анализа на БВП от Строителството е способността да се разбере връзката му с други макроикономически показатели, като общият БВП на страната, инфлацията, безработицата и лихвените проценти. Например, растежът в строителството може да бъде индикатор за общото състояние на икономиката, като идва потвърждение за увеличеното търсене на нови жилища и инфраструктурни проекти. От друга страна, повишаване на лихвените проценти може да доведе до намаляване на активността в строителството поради по-скъпото финансиране на проектите. Интеграцията на данни за БВП от Строителството с други икономически индикатори също така позволява създаването на комплексни модели за икономическо прогнозиране. Тези модели могат да бъдат изключително полезни за планиране и вземане на дългосрочни стратегически решения както на държавно, така и на частно ниво. Заключително, БВП от Строителството е основен показател, който предоставя ценна информация за анализатори, инвеститори и политици. Той играе централна роля в оценката на здравето и потенциала на строителната индустрия, а чрез своята връзка с останалите макроикономически показатели предоставя по-широки възможности за разбиране на икономическите процеси и вземане на информирани решения. В платформата на Eulerpool, потребителите имат достъп до надеждни и актуални данни за БВП от Строителството, което им помага да направят детайлно проучване и анализ на този важен сектор.