Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Бразилия Ниво на безработица
Цена
Настоящата стойност на Ниво на безработица в Бразилия е 6,6 %. Ниво на безработица в Бразилия намаля до 6,6 % на 1.08.2024 г., след като беше 6,8 % на 1.07.2024 г.. От 1.03.2012 г. до 1.09.2024 г., средният БВП в Бразилия беше 10,03 %. Най-високата стойност беше достигната на 1.03.2021 г. с 14,70 %, докато най-ниската стойност беше отчетена на 1.12.2013 г. с 6,20 %.
Ниво на безработица ·
Макс
ставка на безработица | |
---|---|
1.03.2012 г. | 7,90 % |
1.04.2012 г. | 7,80 % |
1.05.2012 г. | 7,60 % |
1.06.2012 г. | 7,50 % |
1.07.2012 г. | 7,40 % |
1.08.2012 г. | 7,30 % |
1.09.2012 г. | 7,10 % |
1.10.2012 г. | 6,90 % |
1.11.2012 г. | 6,80 % |
1.12.2012 г. | 6,90 % |
1.01.2013 г. | 7,20 % |
1.02.2013 г. | 7,70 % |
1.03.2013 г. | 8,00 % |
1.04.2013 г. | 7,80 % |
1.05.2013 г. | 7,60 % |
1.06.2013 г. | 7,40 % |
1.07.2013 г. | 7,30 % |
1.08.2013 г. | 7,10 % |
1.09.2013 г. | 6,90 % |
1.10.2013 г. | 6,70 % |
1.11.2013 г. | 6,50 % |
1.12.2013 г. | 6,20 % |
1.01.2014 г. | 6,40 % |
1.02.2014 г. | 6,80 % |
1.03.2014 г. | 7,20 % |
1.04.2014 г. | 7,10 % |
1.05.2014 г. | 7,00 % |
1.06.2014 г. | 6,80 % |
1.07.2014 г. | 6,90 % |
1.08.2014 г. | 6,90 % |
1.09.2014 г. | 6,80 % |
1.10.2014 г. | 6,60 % |
1.11.2014 г. | 6,50 % |
1.12.2014 г. | 6,50 % |
1.01.2015 г. | 6,80 % |
1.02.2015 г. | 7,40 % |
1.03.2015 г. | 8,00 % |
1.04.2015 г. | 8,10 % |
1.05.2015 г. | 8,10 % |
1.06.2015 г. | 8,30 % |
1.07.2015 г. | 8,60 % |
1.08.2015 г. | 8,70 % |
1.09.2015 г. | 8,90 % |
1.10.2015 г. | 8,90 % |
1.11.2015 г. | 9,00 % |
1.12.2015 г. | 9,00 % |
1.01.2016 г. | 9,50 % |
1.02.2016 г. | 10,20 % |
1.03.2016 г. | 10,90 % |
1.04.2016 г. | 11,20 % |
1.05.2016 г. | 11,20 % |
1.06.2016 г. | 11,30 % |
1.07.2016 г. | 11,60 % |
1.08.2016 г. | 11,80 % |
1.09.2016 г. | 11,80 % |
1.10.2016 г. | 11,80 % |
1.11.2016 г. | 11,90 % |
1.12.2016 г. | 12,00 % |
1.01.2017 г. | 12,60 % |
1.02.2017 г. | 13,20 % |
1.03.2017 г. | 13,70 % |
1.04.2017 г. | 13,60 % |
1.05.2017 г. | 13,30 % |
1.06.2017 г. | 13,00 % |
1.07.2017 г. | 12,80 % |
1.08.2017 г. | 12,60 % |
1.09.2017 г. | 12,40 % |
1.10.2017 г. | 12,20 % |
1.11.2017 г. | 12,00 % |
1.12.2017 г. | 11,80 % |
1.01.2018 г. | 12,20 % |
1.02.2018 г. | 12,60 % |
1.03.2018 г. | 13,10 % |
1.04.2018 г. | 12,90 % |
1.05.2018 г. | 12,70 % |
1.06.2018 г. | 12,40 % |
1.07.2018 г. | 12,30 % |
1.08.2018 г. | 12,10 % |
1.09.2018 г. | 11,90 % |
1.10.2018 г. | 11,70 % |
1.11.2018 г. | 11,60 % |
1.12.2018 г. | 11,60 % |
1.01.2019 г. | 12,00 % |
1.02.2019 г. | 12,40 % |
1.03.2019 г. | 12,70 % |
1.04.2019 г. | 12,50 % |
1.05.2019 г. | 12,30 % |
1.06.2019 г. | 12,00 % |
1.07.2019 г. | 11,80 % |
1.08.2019 г. | 11,80 % |
1.09.2019 г. | 11,80 % |
1.10.2019 г. | 11,60 % |
1.11.2019 г. | 11,20 % |
1.12.2019 г. | 11,00 % |
1.01.2020 г. | 11,20 % |
1.02.2020 г. | 11,60 % |
1.03.2020 г. | 12,20 % |
1.04.2020 г. | 12,60 % |
1.05.2020 г. | 12,90 % |
1.06.2020 г. | 13,30 % |
1.07.2020 г. | 13,80 % |
1.08.2020 г. | 14,40 % |
1.09.2020 г. | 14,60 % |
1.10.2020 г. | 14,30 % |
1.11.2020 г. | 14,10 % |
1.12.2020 г. | 13,90 % |
1.01.2021 г. | 14,20 % |
1.02.2021 г. | 14,40 % |
1.03.2021 г. | 14,70 % |
1.04.2021 г. | 14,70 % |
1.05.2021 г. | 14,60 % |
1.06.2021 г. | 14,20 % |
1.07.2021 г. | 13,70 % |
1.08.2021 г. | 13,10 % |
1.09.2021 г. | 12,60 % |
1.10.2021 г. | 12,10 % |
1.11.2021 г. | 11,60 % |
1.12.2021 г. | 11,10 % |
1.01.2022 г. | 11,20 % |
1.02.2022 г. | 11,20 % |
1.03.2022 г. | 11,10 % |
1.04.2022 г. | 10,50 % |
1.05.2022 г. | 9,80 % |
1.06.2022 г. | 9,30 % |
1.07.2022 г. | 9,10 % |
1.08.2022 г. | 8,90 % |
1.09.2022 г. | 8,70 % |
1.10.2022 г. | 8,30 % |
1.11.2022 г. | 8,10 % |
1.12.2022 г. | 7,90 % |
1.01.2023 г. | 8,40 % |
1.02.2023 г. | 8,60 % |
1.03.2023 г. | 8,80 % |
1.04.2023 г. | 8,50 % |
1.05.2023 г. | 8,30 % |
1.06.2023 г. | 8,00 % |
1.07.2023 г. | 7,90 % |
1.08.2023 г. | 7,80 % |
1.09.2023 г. | 7,70 % |
1.10.2023 г. | 7,60 % |
1.11.2023 г. | 7,50 % |
1.12.2023 г. | 7,40 % |
1.01.2024 г. | 7,60 % |
1.02.2024 г. | 7,80 % |
1.03.2024 г. | 7,90 % |
1.04.2024 г. | 7,50 % |
1.05.2024 г. | 7,10 % |
1.06.2024 г. | 6,90 % |
1.07.2024 г. | 6,80 % |
1.08.2024 г. | 6,60 % |
Ниво на безработица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.08.2024 г. | 6,6 % |
1.07.2024 г. | 6,8 % |
1.06.2024 г. | 6,9 % |
1.05.2024 г. | 7,1 % |
1.04.2024 г. | 7,5 % |
1.03.2024 г. | 7,9 % |
1.02.2024 г. | 7,8 % |
1.01.2024 г. | 7,6 % |
1.12.2023 г. | 7,4 % |
1.11.2023 г. | 7,5 % |
Сходни макро показатели за Ниво на безработица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇧🇷 Безработни лица | 7,431 млн. | 7,541 млн. | Месечно |
🇧🇷 Възраст за пенсиониране мъже | 65 Years | 65 Years | Годишно |
🇧🇷 Заети лица | 101,83 млн. | 101,331 млн. | Месечно |
🇧🇷 заетост | 58,1 % | 57,9 % | Месечно |
🇧🇷 Заплати | 3228 BRL/Month | 3206 BRL/Month | Месечно |
🇧🇷 Заплати в производството | 3113 BRL/Month | 3083 BRL/Month | Месечно |
🇧🇷 Извънселскостопански платежни отчети | 232 510 | 188 020 | Месечно |
🇧🇷 Коефициент на икономическа активност | 62,1 % | 62,1 % | Месечно |
🇧🇷 Минимални заплати | 1412 BRL/Month | 1412 BRL/Month | Месечно |
🇧🇷 население | 216,28 млн. | 214,83 млн. | Годишно |
🇧🇷 Пенсионна възраст за жени | 62 Years | 62 Years | Годишно |
🇧🇷 Продуктивност | 98,1 points | 93,9 points | Месечно |
🇧🇷 Работни разходи | 137,08 points | 125,74 points | Месечно |
В Бразилия, нивото на безработица измерва броя на хората, които активно търсят работа, като процент от работната сила.
Макросайтове за други страни в Америка
- 🇦🇷Аржентина
- 🇦🇼Aruba
- 🇧🇸Бахами
- 🇧🇧Барбадос
- 🇧🇿Белиз
- 🇧🇲Бермуда
- 🇧🇴Боливия
- 🇨🇦Канада
- 🇰🇾Кайманови острови
- 🇨🇱Чили
- 🇨🇴Колумбия
- 🇨🇷Коста Рика
- 🇨🇺Куба
- 🇩🇴Доминиканска република
- 🇪🇨Еквадор
- 🇸🇻Ел Салвадор
- 🇬🇹Гватемала
- 🇬🇾Гаяна
- 🇭🇹Haiti
- 🇭🇳Хондурас
- 🇯🇲Ямайка
- 🇲🇽Мексико
- 🇳🇮Никарагуа
- 🇵🇦Панама
- 🇵🇾Парагвай
- 🇵🇪Перу
- 🇵🇷Пуерто Рико
- 🇸🇷Суринам
- 🇹🇹Тринидад и Тобаго
- 🇺🇸Съединени американски щати
- 🇺🇾Уругвай
- 🇻🇪Венецуела
- 🇦🇬Антигуа и Барбуда
- 🇩🇲Доминика
- 🇬🇩Гренада
Какво е Ниво на безработица
Уебсайтът eulerpool е посветен на предоставянето на професионални макроикономически данни, а една от най-значимите категории, която разглеждаме, е нивото на безработица. Безработицата е ключов фактор в макроикономиката, който влияе на икономическото развитие, общественото благосъстояние и социалната стабилност на една държава. В този текст ще разгледаме подробно значението, причините и последствията от нивото на безработицата. Безработицата представлява състояние, при което част от трудоспособното население не може да намери работа. Тя е индикатор за неефективност в използването на трудовите ресурси и може да бъде повлияна от различни икономически, социални и политически фактори. За икономистите и анализаторите, нивото на безработица е важен показател за състоянието на икономиката и често служи за оценка на икономическата политика. Има няколко основни типа безработица, всеки със своите специфики и причини. Фрикционната безработица възниква, когато хората доброволно напускат работа в търсене на по-добри възможности или поради промяна в кариерните си планове. Този тип безработица е временно явление и често се разглежда като естествена част от динамиката на трудовия пазар. Структурната безработица, от друга страна, е резултат от несъответствието между уменията на работната сила и изискванията на работодателите. Това може да се дължи на технологични промени, които правят някои професии остарели, или на географски фактори, когато работните места са концентрирани в определени региони, а работната сила в други. За решаването на този тип безработица често са необходими дългосрочни инвестиции в образование и обучение, както и политики за мобилност на работната сила. Цикличната безработица е свързана с икономическите цикли и възниква в периоди на рецесия, когато общото търсене на стоки и услуги намалява и предприятията са принудени да съкращават работни места. Този тип безработица може да бъде намален чрез стимулиращи икономически политики, като понижаване на лихвените проценти или увеличаване на публичните разходи. В допълнение към гореизброените видове, има и сезонна безработица, която е резултат от сезонни колебания в търсенето на работна сила. Тя е характерна за сектори като селското стопанство, туризма и строителството, където работните места са по-скоро временни и зависими от сезона. Националните статистически служби редовно публикуват данни за нивото на безработица, като използват различни методологии за измерване. Основният показател е процентът на безработица, който се изчислява като съотношение между броя на безработните и общата работна сила. Важно е да отбележим, че в различните държави се използват различни дефиниции и методологии за измерване на безработицата, което може да води до различни резултати. Нивото на безработица има значителни икономически и социални последствия. Високата безработица води до загуба на доходи за засегнатите лица и техните семейства, увеличава неравенството и бедността, и може да доведе до социални напрежения и нестабилност. Освен това, безработицата представлява загуба на производствен потенциал за икономиката като цяло, тъй като безработните лица не допринасят към производството на стоки и услуги. Високата безработица също така влияе негативно върху държавните финанси, тъй като намалява приходите от данъци и увеличава разходите за социални помощи и обезщетения за безработни. Това от своя страна може да доведе до увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, което ограничава възможностите за публични инвестиции и икономическо развитие. На икономическо ниво, безработицата също така влияе върху потребителското търсене. Безработните лица ограничават своите разходи, което намалява общото търсене на стоки и услуги и може да доведе до спад в производството и допълнителни съкращения на работни места. Това създава негативна спирала, която може да изостри икономическата рецесия. Борбата с безработицата изисква комбиниран подход, включващ както макроикономически, така и микрополитики. На макроикономическо ниво, правителствата и централните банки могат да използват инструменти като фискални и монетарни политики за стимулиране на икономическата активност и създаване на нови работни места. Това включва увеличаване на публичните разходи, намаляване на данъците, понижаване на лихвените проценти и предоставяне на стимули за частния сектор да инвестира и разширява производството. На микроикономическо ниво, важни са инвестициите в образование и професионално обучение, които повишават квалификацията и адаптивността на работната сила към променящите се нужди на пазара на труда. Политики за стимулиране на предприемачеството и иновациите също могат да създадат нови работни места и да разширят възможностите за заетост. Социалните политики също играят важна роля в борбата с безработицата. Подкрепата за най-уязвимите групи, като младите хора, дългосрочно безработните и лицата с увреждания, е от съществено значение за подобряване на тяхната интеграция на пазара на труда. Освен това, мерки за улесняване на географската мобилност, като предоставяне на помощи за преместване и осигуряване на жилища, могат да помогнат за намаляване на регионалните диспропорции в заетостта. В заключение, нивото на безработица е комплексен и многоизмерен показател, който отразява състоянието на икономиката и има значителни икономически и социални последствия. За ефективна борба с безработицата е необходим комбиниран подход, включващ макроикономически и микроикономически политики, както и инвестиции в образование, обучение и социална подкрепа. От eulerpool се стремим да предоставяме най-точните и актуални данни за нивото на безработица, за да подпомогнем нашите потребители в анализа и вземането на информирани решения.