Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Азербайджан Търговски баланс
Цена
Настоящата стойност на Търговски баланс в Азербайджан е 2,488 млрд. USD. Търговският баланс в Азербайджан намаля до 2,488 млрд. USD на 1.09.2023 г., след като беше 2,768 млрд. USD на 1.06.2023 г.. От 1.03.1998 г. до 1.12.2023 г. средният БВП в Азербайджан беше 2,47 млрд. USD. Най-високата стойност беше достигната на 1.06.2008 г. с 8,20 млрд. USD, докато най-ниската стойност беше записана на 1.12.1998 г. с -306,55 млн. USD.
Търговски баланс ·
Макс
Търговски баланс | |
---|---|
1.12.1999 г. | 84,26 млн. USD |
1.03.2000 г. | 8,98 млн. USD |
1.06.2000 г. | 158,71 млн. USD |
1.09.2000 г. | 266,27 млн. USD |
1.03.2001 г. | 209,88 млн. USD |
1.06.2001 г. | 197,92 млн. USD |
1.09.2001 г. | 126,09 млн. USD |
1.12.2001 г. | 79,98 млн. USD |
1.03.2002 г. | 61,63 млн. USD |
1.06.2002 г. | 84,24 млн. USD |
1.09.2002 г. | 164,30 млн. USD |
1.12.2002 г. | 171,38 млн. USD |
1.03.2003 г. | 188,28 млн. USD |
1.06.2003 г. | 3,50 млн. USD |
1.03.2004 г. | 20,14 млн. USD |
1.06.2004 г. | 105,89 млн. USD |
1.12.2004 г. | 128,65 млн. USD |
1.03.2005 г. | 7,22 млн. USD |
1.06.2005 г. | 687,77 млн. USD |
1.09.2005 г. | 989,36 млн. USD |
1.12.2005 г. | 1,61 млрд. USD |
1.03.2006 г. | 1,51 млрд. USD |
1.06.2006 г. | 1,69 млрд. USD |
1.09.2006 г. | 2,19 млрд. USD |
1.12.2006 г. | 2,37 млрд. USD |
1.03.2007 г. | 2,85 млрд. USD |
1.06.2007 г. | 3,80 млрд. USD |
1.09.2007 г. | 3,51 млрд. USD |
1.12.2007 г. | 5,07 млрд. USD |
1.03.2008 г. | 5,82 млрд. USD |
1.06.2008 г. | 8,20 млрд. USD |
1.09.2008 г. | 6,73 млрд. USD |
1.12.2008 г. | 2,26 млрд. USD |
1.03.2009 г. | 2,11 млрд. USD |
1.06.2009 г. | 3,80 млрд. USD |
1.09.2009 г. | 4,15 млрд. USD |
1.12.2009 г. | 4,51 млрд. USD |
1.03.2010 г. | 5,04 млрд. USD |
1.06.2010 г. | 5,20 млрд. USD |
1.09.2010 г. | 5,18 млрд. USD |
1.12.2010 г. | 4,31 млрд. USD |
1.03.2011 г. | 6,55 млрд. USD |
1.06.2011 г. | 7,12 млрд. USD |
1.09.2011 г. | 5,93 млрд. USD |
1.12.2011 г. | 4,72 млрд. USD |
1.03.2012 г. | 6,82 млрд. USD |
1.06.2012 г. | 5,59 млрд. USD |
1.09.2012 г. | 5,10 млрд. USD |
1.12.2012 г. | 4,71 млрд. USD |
1.03.2013 г. | 6,04 млрд. USD |
1.06.2013 г. | 4,70 млрд. USD |
1.09.2013 г. | 5,22 млрд. USD |
1.12.2013 г. | 5,43 млрд. USD |
1.03.2014 г. | 5,54 млрд. USD |
1.06.2014 г. | 5,58 млрд. USD |
1.09.2014 г. | 5,08 млрд. USD |
1.12.2014 г. | 2,72 млрд. USD |
1.03.2015 г. | 1,76 млрд. USD |
1.06.2015 г. | 2,00 млрд. USD |
1.09.2015 г. | 1,54 млрд. USD |
1.12.2015 г. | 509,85 млн. USD |
1.03.2016 г. | 621,71 млн. USD |
1.06.2016 г. | 1,31 млрд. USD |
1.09.2016 г. | 981,35 млн. USD |
1.12.2016 г. | 1,29 млрд. USD |
1.03.2017 г. | 1,89 млрд. USD |
1.06.2017 г. | 1,59 млрд. USD |
1.09.2017 г. | 922,54 млн. USD |
1.12.2017 г. | 1,71 млрд. USD |
1.03.2018 г. | 2,41 млрд. USD |
1.06.2018 г. | 2,61 млрд. USD |
1.09.2018 г. | 2,32 млрд. USD |
1.12.2018 г. | 2,51 млрд. USD |
1.03.2019 г. | 2,49 млрд. USD |
1.06.2019 г. | 348,85 млн. USD |
1.09.2019 г. | 2,01 млрд. USD |
1.12.2019 г. | 1,64 млрд. USD |
1.03.2020 г. | 1,87 млрд. USD |
1.06.2020 г. | 414,03 млн. USD |
1.09.2020 г. | 56,54 млн. USD |
1.12.2020 г. | 167,96 млн. USD |
1.03.2021 г. | 1,55 млрд. USD |
1.06.2021 г. | 1,97 млрд. USD |
1.09.2021 г. | 2,89 млрд. USD |
1.12.2021 г. | 4,87 млрд. USD |
1.03.2022 г. | 5,45 млрд. USD |
1.06.2022 г. | 7,58 млрд. USD |
1.09.2022 г. | 8,16 млрд. USD |
1.12.2022 г. | 6,18 млрд. USD |
1.03.2023 г. | 4,72 млрд. USD |
1.06.2023 г. | 2,77 млрд. USD |
1.09.2023 г. | 2,49 млрд. USD |
Търговски баланс История
Дата | Стойност |
---|---|
1.09.2023 г. | 2,488 млрд. USD |
1.06.2023 г. | 2,768 млрд. USD |
1.03.2023 г. | 4,721 млрд. USD |
1.12.2022 г. | 6,181 млрд. USD |
1.09.2022 г. | 8,156 млрд. USD |
1.06.2022 г. | 7,575 млрд. USD |
1.03.2022 г. | 5,447 млрд. USD |
1.12.2021 г. | 4,867 млрд. USD |
1.09.2021 г. | 2,887 млрд. USD |
1.06.2021 г. | 1,97 млрд. USD |
Сходни макро показатели за Търговски баланс
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇦🇿 Вносите | 4,547 млрд. USD | 4,182 млрд. USD | Тримесечие |
🇦🇿 Външен дълг | 15,277 млрд. USD | 15,648 млрд. USD | Годишно |
🇦🇿 златни резерви | 0 Tonnes | 0 Tonnes | Тримесечие |
🇦🇿 Износите | 7,376 млрд. USD | 6,669 млрд. USD | Тримесечие |
🇦🇿 Индекс на тероризма | 0 Points | 0 Points | Годишно |
🇦🇿 Капиталови потоци | 4,682 млрд. USD | 108,2 млн. USD | Тримесечие |
🇦🇿 Преводи | 225,7 млн. USD | 243 млн. USD | Тримесечие |
🇦🇿 Производство на суров петрол | 595 BBL/D/1K | 595 BBL/D/1K | Месечно |
🇦🇿 Текуща сметка | 1,655 млрд. USD | 1,519 млрд. USD | Тримесечие |
🇦🇿 Текуща сметка към БВП | 16,3 % of GDP | 30,5 % of GDP | Годишно |
🇦🇿 Туристически пристигания | 9493 | 1848 | Годишно |
🇦🇿 Чуждестранни преки инвестиции | 2,286 млрд. USD | 1,393 млрд. USD | Тримесечие |
Петролът и природният газ съставляват около 95 процента от общия износ на Азербайджан. В резултат на това страната последователно реализира търговски излишъци. През последните години търговските отношения на Азербайджан се пренасочват от Русия към Европейския съюз. Основните търговски партньори на Азербайджан са Италия, Обединеното кралство, Съединените щати, Турция, Израел, Франция, Индонезия, Русия, Германия и Индия.
Макросайтове за други страни в Азия
- 🇨🇳Китай
- 🇮🇳Индия
- 🇮🇩Индонезия
- 🇯🇵Япония
- 🇸🇦Саудитска Арабия
- 🇸🇬Сингапур
- 🇰🇷Южна Корея
- 🇹🇷Турция
- 🇦🇫Афганистан
- 🇦🇲Армения
- 🇧🇭Бахрейн
- 🇧🇩Бангладеш
- 🇧🇹Бутан
- 🇧🇳Бруней
- 🇰🇭Камбоджа
- 🇹🇱Източен Тимор
- 🇬🇪Грузия
- 🇭🇰Хонконг
- 🇮🇷Иран
- 🇮🇶Ирак
- 🇮🇱Израел
- 🇯🇴Йордания
- 🇰🇿Казахстан
- 🇰🇼Кувейт
- 🇰🇬Киргизстан
- 🇱🇦Лаос
- 🇱🇧Ливан
- 🇲🇴Макао
- 🇲🇾Малайзия
- 🇲🇻Малдиви
- 🇲🇳Монголия
- 🇲🇲Мианмар
- 🇳🇵Непал
- 🇰🇵Северна Корея
- 🇴🇲Оман
- 🇵🇰Пакистан
- 🇵🇸Палестина
- 🇵🇭Филипини
- 🇶🇦Катар
- 🇱🇰Шри Ланка
- 🇸🇾Сирия
- 🇹🇼Тайван
- 🇹🇯Таджикистан
- 🇹🇭Тайланд
- 🇹🇲Туркменистан
- 🇦🇪Обединени арабски емирства
- 🇺🇿Узбекистан
- 🇻🇳Виетнам
- 🇾🇪Йемен
Какво е Търговски баланс
Баланс на търговията (BOT) е основен индикатор, който измерва разликата между стойността на износа и вноса на стоки и услуги на дадена страна. Като част от макроикономическите данни, балансът на търговията играе критична роля в определянето на икономическата стабилност и конкурентоспособността на една икономика. Нашият уебсайт, Eulerpool, предоставя професионално анализирани макроикономически данни, като балансът на търговията е ключов компонент от този анализ. Балансът на търговията може да бъде положителен или отрицателен. Положителен баланс на търговията (или търговски излишък) възниква, когато стойността на износа надвишава тази на вноса. Обратно, когато стойността на вноса е по-голяма от тази на износа, имаме отрицателен баланс на търговията (или търговски дефицит). Балансът на търговията е важен, защото показва икономическите отношения на страната с останалата част от света и отражението на тези отношения върху националната икономика. Първо, положителният баланс на търговията е знак за висок икономически растеж и конкурентоспособност. Страните, които изнасят повече стоки и услуги, обикновено имат силни производствени структури и висококачествени продукти, които са търсени на международните пазари. Търговският излишък води до увеличение на валутните резерви и укрепва националната валута. Например, Германия и Китай традиционно поддържат положителен баланс на търговията, което е съществен фактор за техния икономически подем и стабилност. Обратно, отрицателният баланс на търговията може да бъде сигнал за структурни проблеми в икономиката. Търговският дефицит обикновено означава, че страната потребява повече чуждестранни стоки и услуги, отколкото произвежда и изнася. Това може да води до увеличаване на външния дълг и отслабване на националната валута. За страни като САЩ и Индия, които често поддържат търговски дефицит, това може да доведе до натиск върху дългосрочната им икономическа стабилност. Следващият важен аспект е влиянието на обменния курс върху баланса на търговията. Валутните колебания могат значително да променят конкурентоспособността на износа и вноса. Когато валутата на дадена страна отслабва, техният износ става по-евтин и по-атрактивен за чуждестранните купувачи, което потенциално може да подобри баланса на търговията. Обратно, при усилване на националната валута, износът става по-скъп и по-малко конкурентен, което може да влоши търговския баланс. Интересен аспект на баланса на търговията е и значението му за икономическото планиране и фискалната политика. Правителствата често използват търговския баланс като барометър за икономическата си стратегия. Стратегии за стимулиране на износа или намаляване на вноса могат да бъдат прилагани с цел да се подобри търговският баланс. Една от често използваемите мерки е приемането на тарифни и нетарифни бариери за вноса или предоставянето на субсидии за износителите. Освен това, балансът на търговията е важен компонент на текущата сметка в платежния баланс на страната, която включва и други фактори като трансфери и доходи от инвестиции. Текущата сметка е важен показател за финансовите потоци между дадена страна и останалата част от света, като балансът на търговията играе основна роля в оценката на тези потоци. Анализът на текущата сметка може да предостави по-дълбоко разбиране за макроикономическото състояние и тенденциите в икономиката. Не трябва да се подценява и значението на глобализацията и международните търговски споразумения за баланса на търговията. Интеграцията на националните икономики в глобалния търговски пазар създава нови възможности, но също така и нови рискове. Международните търговски споразумения, като например NAFTA или Европейския съюз, имат за цел да улеснят търговията между страните, но в същото време могат да доведат до промени в баланса на търговията в зависимост от условията на споразумението. Заключително, балансът на търговията е многослоен индикатор с дълбоки икономически и политически импликации. Неговото разбиране и анализиране е критично за икономическите стратегии и политика на правителствата. Възможностите и предизвикателствата, които произтичат от търговския баланс, са комплексни и изискват внимателно наблюдение и управление. На нашия уебсайт, Eulerpool, предлагаме детайлен и професионален анализ на баланса на търговията, който може да помогне на икономисти, инвеститори и правителствени служители да разберат и прогнозират бъдещите тенденции в икономиката.