Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Испания Ниво на безработица
Цена
Настоящата стойност на Ниво на безработица в Испания е 11,8 %. Ниво на безработица в Испания намаля до 11,8 % на 1.12.2023 г., след като беше 11,89 % на 1.09.2023 г.. От 1.09.1976 г. до 1.03.2024 г., средният БВП в Испания беше 16,24 %. Най-високата стойност беше достигната на 1.03.2013 г. с 26,94 %, докато най-ниската стойност беше отчетена на 1.09.1976 г. с 4,41 %.
Ниво на безработица ·
Макс
ставка на безработица | |
---|---|
1.09.1976 г. | 4,41 % |
1.12.1976 г. | 4,72 % |
1.03.1977 г. | 4,93 % |
1.06.1977 г. | 4,78 % |
1.09.1977 г. | 5,34 % |
1.12.1977 г. | 5,69 % |
1.03.1978 г. | 6,47 % |
1.06.1978 г. | 6,61 % |
1.09.1978 г. | 7,07 % |
1.12.1978 г. | 7,62 % |
1.03.1979 г. | 8,13 % |
1.06.1979 г. | 8,17 % |
1.09.1979 г. | 8,72 % |
1.12.1979 г. | 9,52 % |
1.03.1980 г. | 10,63 % |
1.06.1980 г. | 11,12 % |
1.09.1980 г. | 11,48 % |
1.12.1980 г. | 12,43 % |
1.03.1981 г. | 13,38 % |
1.06.1981 г. | 13,64 % |
1.09.1981 г. | 14,11 % |
1.12.1981 г. | 14,99 % |
1.03.1982 г. | 15,51 % |
1.06.1982 г. | 15,33 % |
1.09.1982 г. | 15,93 % |
1.12.1982 г. | 16,61 % |
1.03.1983 г. | 17,28 % |
1.06.1983 г. | 16,88 % |
1.09.1983 г. | 17,18 % |
1.12.1983 г. | 17,97 % |
1.03.1984 г. | 19,60 % |
1.06.1984 г. | 19,67 % |
1.09.1984 г. | 19,97 % |
1.12.1984 г. | 21,08 % |
1.03.1985 г. | 21,50 % |
1.06.1985 г. | 21,53 % |
1.09.1985 г. | 21,30 % |
1.12.1985 г. | 21,48 % |
1.03.1986 г. | 21,65 % |
1.06.1986 г. | 21,02 % |
1.09.1986 г. | 20,59 % |
1.12.1986 г. | 20,64 % |
1.03.1987 г. | 21,01 % |
1.06.1987 г. | 20,20 % |
1.09.1987 г. | 19,93 % |
1.12.1987 г. | 19,75 % |
1.03.1988 г. | 19,99 % |
1.06.1988 г. | 19,61 % |
1.09.1988 г. | 19,04 % |
1.12.1988 г. | 18,31 % |
1.03.1989 г. | 18,26 % |
1.06.1989 г. | 17,26 % |
1.09.1989 г. | 16,56 % |
1.12.1989 г. | 16,88 % |
1.03.1990 г. | 16,76 % |
1.06.1990 г. | 16,25 % |
1.09.1990 г. | 15,85 % |
1.12.1990 г. | 16,09 % |
1.03.1991 г. | 16,11 % |
1.06.1991 г. | 15,88 % |
1.09.1991 г. | 16,33 % |
1.12.1991 г. | 16,93 % |
1.03.1992 г. | 17,40 % |
1.06.1992 г. | 17,71 % |
1.09.1992 г. | 18,27 % |
1.12.1992 г. | 20,03 % |
1.03.1993 г. | 21,69 % |
1.06.1993 г. | 22,17 % |
1.09.1993 г. | 22,87 % |
1.12.1993 г. | 23,83 % |
1.03.1994 г. | 24,55 % |
1.06.1994 г. | 24,22 % |
1.09.1994 г. | 23,80 % |
1.12.1994 г. | 23,90 % |
1.03.1995 г. | 23,49 % |
1.06.1995 г. | 22,70 % |
1.09.1995 г. | 22,65 % |
1.12.1995 г. | 22,76 % |
1.03.1996 г. | 22,83 % |
1.06.1996 г. | 22,17 % |
1.09.1996 г. | 21,72 % |
1.12.1996 г. | 21,60 % |
1.03.1997 г. | 21,30 % |
1.06.1997 г. | 20,72 % |
1.09.1997 г. | 20,31 % |
1.12.1997 г. | 20,11 % |
1.03.1998 г. | 19,41 % |
1.06.1998 г. | 18,70 % |
1.09.1998 г. | 18,32 % |
1.12.1998 г. | 17,99 % |
1.03.1999 г. | 16,78 % |
1.06.1999 г. | 15,40 % |
1.09.1999 г. | 15,19 % |
1.12.1999 г. | 15,19 % |
1.03.2000 г. | 14,79 % |
1.06.2000 г. | 13,74 % |
1.09.2000 г. | 13,54 % |
1.12.2000 г. | 13,42 % |
1.03.2001 г. | 10,94 % |
1.06.2001 г. | 10,35 % |
1.09.2001 г. | 10,29 % |
1.12.2001 г. | 10,63 % |
1.03.2002 г. | 11,55 % |
1.06.2002 г. | 11,15 % |
1.09.2002 г. | 11,49 % |
1.12.2002 г. | 11,61 % |
1.03.2003 г. | 11,99 % |
1.06.2003 г. | 11,28 % |
1.09.2003 г. | 11,30 % |
1.12.2003 г. | 11,37 % |
1.03.2004 г. | 11,50 % |
1.06.2004 г. | 11,09 % |
1.09.2004 г. | 10,74 % |
1.12.2004 г. | 10,53 % |
1.03.2005 г. | 10,17 % |
1.06.2005 г. | 9,32 % |
1.09.2005 г. | 8,41 % |
1.12.2005 г. | 8,71 % |
1.03.2006 г. | 9,03 % |
1.06.2006 г. | 8,44 % |
1.09.2006 г. | 8,08 % |
1.12.2006 г. | 8,26 % |
1.03.2007 г. | 8,42 % |
1.06.2007 г. | 7,93 % |
1.09.2007 г. | 8,01 % |
1.12.2007 г. | 8,57 % |
1.03.2008 г. | 9,60 % |
1.06.2008 г. | 10,36 % |
1.09.2008 г. | 11,23 % |
1.12.2008 г. | 13,79 % |
1.03.2009 г. | 17,24 % |
1.06.2009 г. | 17,77 % |
1.09.2009 г. | 17,75 % |
1.12.2009 г. | 18,66 % |
1.03.2010 г. | 19,84 % |
1.06.2010 г. | 19,89 % |
1.09.2010 г. | 19,59 % |
1.12.2010 г. | 20,11 % |
1.03.2011 г. | 21,08 % |
1.06.2011 г. | 20,64 % |
1.09.2011 г. | 21,28 % |
1.12.2011 г. | 22,56 % |
1.03.2012 г. | 24,19 % |
1.06.2012 г. | 24,40 % |
1.09.2012 г. | 24,79 % |
1.12.2012 г. | 25,77 % |
1.03.2013 г. | 26,94 % |
1.06.2013 г. | 26,06 % |
1.09.2013 г. | 25,65 % |
1.12.2013 г. | 25,73 % |
1.03.2014 г. | 25,93 % |
1.06.2014 г. | 24,47 % |
1.09.2014 г. | 23,67 % |
1.12.2014 г. | 23,70 % |
1.03.2015 г. | 23,78 % |
1.06.2015 г. | 22,37 % |
1.09.2015 г. | 21,18 % |
1.12.2015 г. | 20,90 % |
1.03.2016 г. | 21,00 % |
1.06.2016 г. | 20,00 % |
1.09.2016 г. | 18,91 % |
1.12.2016 г. | 18,63 % |
1.03.2017 г. | 18,75 % |
1.06.2017 г. | 17,22 % |
1.09.2017 г. | 16,38 % |
1.12.2017 г. | 16,55 % |
1.03.2018 г. | 16,74 % |
1.06.2018 г. | 15,28 % |
1.09.2018 г. | 14,55 % |
1.12.2018 г. | 14,45 % |
1.03.2019 г. | 14,70 % |
1.06.2019 г. | 14,02 % |
1.09.2019 г. | 13,92 % |
1.12.2019 г. | 13,78 % |
1.03.2020 г. | 14,41 % |
1.06.2020 г. | 15,33 % |
1.09.2020 г. | 16,26 % |
1.12.2020 г. | 16,13 % |
1.03.2021 г. | 16,14 % |
1.06.2021 г. | 15,39 % |
1.09.2021 г. | 14,71 % |
1.12.2021 г. | 13,44 % |
1.03.2022 г. | 13,73 % |
1.06.2022 г. | 12,69 % |
1.09.2022 г. | 12,73 % |
1.12.2022 г. | 12,99 % |
1.03.2023 г. | 13,38 % |
1.06.2023 г. | 11,67 % |
1.09.2023 г. | 11,89 % |
1.12.2023 г. | 11,80 % |
Ниво на безработица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 11,8 % |
1.09.2023 г. | 11,89 % |
1.06.2023 г. | 11,67 % |
1.03.2023 г. | 13,38 % |
1.12.2022 г. | 12,99 % |
1.09.2022 г. | 12,73 % |
1.06.2022 г. | 12,69 % |
1.03.2022 г. | 13,73 % |
1.12.2021 г. | 13,44 % |
1.09.2021 г. | 14,71 % |
Сходни макро показатели за Ниво на безработица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇪🇸 Безработни лица | 2,727 млн. | 2,76 млн. | Месечно |
🇪🇸 Възраст за пенсиониране мъже | 66,5 Years | 66,33 Years | Годишно |
🇪🇸 Дългосрочна безработица | 4,2 % | 4,3 % | Тримесечие |
🇪🇸 Заети лица | 21,823 млн. | 21,685 млн. | Тримесечие |
🇪🇸 заетост | 52,42 % | 52,26 % | Тримесечие |
🇪🇸 Заплати | 2206,06 EUR/Month | 2359,38 EUR/Month | Тримесечие |
🇪🇸 Заплати в производството | 2531,56 EUR/Month | 2722,508 EUR/Month | Тримесечие |
🇪🇸 Коефициент на икономическа активност | 58,9 % | 58,63 % | Тримесечие |
🇪🇸 Коефициент на обявите за работа | 0,9 % | 0,8 % | Тримесечие |
🇪🇸 Минимални заплати | 1323 EUR/Month | 1260 EUR/Month | Тримесечие |
🇪🇸 население | 48,59 млн. | 48,09 млн. | Годишно |
🇪🇸 непълно работно време | 2,794 млн. | 2,943 млн. | Тримесечие |
🇪🇸 Обяви за работа | 47 156 | 34 885 | Месечно |
🇪🇸 Пенсионна възраст за жени | 66,5 Years | 66,33 Years | Годишно |
🇪🇸 Продуктивност | 104,584 points | 103,523 points | Тримесечие |
🇪🇸 Промяна в безработицата | -46 780 | -58 700 | Месечно |
🇪🇸 Промяна в заетостта | 0,6 % | 0 % | Тримесечие |
🇪🇸 пълно работно време | 19,029 млн. | 18,742 млн. | Тримесечие |
🇪🇸 Работни разходи | 109,456 points | 106,248 points | Тримесечие |
🇪🇸 Ръст на заплатите | 4 % | 3,7 % | Тримесечие |
🇪🇸 ставка на безработица сред младежите | 26,5 % | 26,5 % | Месечно |
В Испания процентът на безработица измерва броя на хората, които активно търсят работа, като процент от работната сила.
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Ниво на безработица
Уебсайтът eulerpool е посветен на предоставянето на професионални макроикономически данни, а една от най-значимите категории, която разглеждаме, е нивото на безработица. Безработицата е ключов фактор в макроикономиката, който влияе на икономическото развитие, общественото благосъстояние и социалната стабилност на една държава. В този текст ще разгледаме подробно значението, причините и последствията от нивото на безработицата. Безработицата представлява състояние, при което част от трудоспособното население не може да намери работа. Тя е индикатор за неефективност в използването на трудовите ресурси и може да бъде повлияна от различни икономически, социални и политически фактори. За икономистите и анализаторите, нивото на безработица е важен показател за състоянието на икономиката и често служи за оценка на икономическата политика. Има няколко основни типа безработица, всеки със своите специфики и причини. Фрикционната безработица възниква, когато хората доброволно напускат работа в търсене на по-добри възможности или поради промяна в кариерните си планове. Този тип безработица е временно явление и често се разглежда като естествена част от динамиката на трудовия пазар. Структурната безработица, от друга страна, е резултат от несъответствието между уменията на работната сила и изискванията на работодателите. Това може да се дължи на технологични промени, които правят някои професии остарели, или на географски фактори, когато работните места са концентрирани в определени региони, а работната сила в други. За решаването на този тип безработица често са необходими дългосрочни инвестиции в образование и обучение, както и политики за мобилност на работната сила. Цикличната безработица е свързана с икономическите цикли и възниква в периоди на рецесия, когато общото търсене на стоки и услуги намалява и предприятията са принудени да съкращават работни места. Този тип безработица може да бъде намален чрез стимулиращи икономически политики, като понижаване на лихвените проценти или увеличаване на публичните разходи. В допълнение към гореизброените видове, има и сезонна безработица, която е резултат от сезонни колебания в търсенето на работна сила. Тя е характерна за сектори като селското стопанство, туризма и строителството, където работните места са по-скоро временни и зависими от сезона. Националните статистически служби редовно публикуват данни за нивото на безработица, като използват различни методологии за измерване. Основният показател е процентът на безработица, който се изчислява като съотношение между броя на безработните и общата работна сила. Важно е да отбележим, че в различните държави се използват различни дефиниции и методологии за измерване на безработицата, което може да води до различни резултати. Нивото на безработица има значителни икономически и социални последствия. Високата безработица води до загуба на доходи за засегнатите лица и техните семейства, увеличава неравенството и бедността, и може да доведе до социални напрежения и нестабилност. Освен това, безработицата представлява загуба на производствен потенциал за икономиката като цяло, тъй като безработните лица не допринасят към производството на стоки и услуги. Високата безработица също така влияе негативно върху държавните финанси, тъй като намалява приходите от данъци и увеличава разходите за социални помощи и обезщетения за безработни. Това от своя страна може да доведе до увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, което ограничава възможностите за публични инвестиции и икономическо развитие. На икономическо ниво, безработицата също така влияе върху потребителското търсене. Безработните лица ограничават своите разходи, което намалява общото търсене на стоки и услуги и може да доведе до спад в производството и допълнителни съкращения на работни места. Това създава негативна спирала, която може да изостри икономическата рецесия. Борбата с безработицата изисква комбиниран подход, включващ както макроикономически, така и микрополитики. На макроикономическо ниво, правителствата и централните банки могат да използват инструменти като фискални и монетарни политики за стимулиране на икономическата активност и създаване на нови работни места. Това включва увеличаване на публичните разходи, намаляване на данъците, понижаване на лихвените проценти и предоставяне на стимули за частния сектор да инвестира и разширява производството. На микроикономическо ниво, важни са инвестициите в образование и професионално обучение, които повишават квалификацията и адаптивността на работната сила към променящите се нужди на пазара на труда. Политики за стимулиране на предприемачеството и иновациите също могат да създадат нови работни места и да разширят възможностите за заетост. Социалните политики също играят важна роля в борбата с безработицата. Подкрепата за най-уязвимите групи, като младите хора, дългосрочно безработните и лицата с увреждания, е от съществено значение за подобряване на тяхната интеграция на пазара на труда. Освен това, мерки за улесняване на географската мобилност, като предоставяне на помощи за преместване и осигуряване на жилища, могат да помогнат за намаляване на регионалните диспропорции в заетостта. В заключение, нивото на безработица е комплексен и многоизмерен показател, който отразява състоянието на икономиката и има значителни икономически и социални последствия. За ефективна борба с безработицата е необходим комбиниран подход, включващ макроикономически и микроикономически политики, както и инвестиции в образование, обучение и социална подкрепа. От eulerpool се стремим да предоставяме най-точните и актуални данни за нивото на безработица, за да подпомогнем нашите потребители в анализа и вземането на информирани решения.