Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Ирландия Работа на непълен работен ден
Цена
Текущата стойност на частичната заетост в Ирландия е 584 300 . Частичната заетост в Ирландия се увеличи до 584 300 на 1.09.2023 г., след като беше 561 900 на 1.06.2023 г.. От 1.03.1998 г. до 1.12.2023 г., средният БВП в Ирландия беше 416 222,12 . Най-високата стойност беше достигната на 1.12.2023 г. с 588 800,00 , докато най-ниската стойност беше записана на 1.03.1998 г. с 268 700,00 .
Работа на непълен работен ден ·
Макс
непълно работно време | |
---|---|
1.03.1998 г. | 268 700,00 |
1.06.1998 г. | 270 200,00 |
1.09.1998 г. | 272 400,00 |
1.12.1998 г. | 270 800,00 |
1.03.1999 г. | 281 600,00 |
1.06.1999 г. | 289 700,00 |
1.09.1999 г. | 296 700,00 |
1.12.1999 г. | 297 500,00 |
1.03.2000 г. | 299 800,00 |
1.06.2000 г. | 302 200,00 |
1.09.2000 г. | 303 600,00 |
1.12.2000 г. | 305 100,00 |
1.03.2001 г. | 305 900,00 |
1.06.2001 г. | 313 100,00 |
1.09.2001 г. | 315 200,00 |
1.12.2001 г. | 318 800,00 |
1.03.2002 г. | 319 000,00 |
1.06.2002 г. | 315 400,00 |
1.09.2002 г. | 314 700,00 |
1.12.2002 г. | 323 200,00 |
1.03.2003 г. | 324 700,00 |
1.06.2003 г. | 328 200,00 |
1.09.2003 г. | 333 000,00 |
1.12.2003 г. | 332 600,00 |
1.03.2004 г. | 337 400,00 |
1.06.2004 г. | 337 300,00 |
1.09.2004 г. | 343 100,00 |
1.12.2004 г. | 345 500,00 |
1.03.2005 г. | 354 500,00 |
1.06.2005 г. | 358 800,00 |
1.09.2005 г. | 369 400,00 |
1.12.2005 г. | 375 900,00 |
1.03.2006 г. | 375 700,00 |
1.06.2006 г. | 379 100,00 |
1.09.2006 г. | 374 200,00 |
1.12.2006 г. | 383 900,00 |
1.03.2007 г. | 389 600,00 |
1.06.2007 г. | 408 000,00 |
1.09.2007 г. | 413 700,00 |
1.12.2007 г. | 414 200,00 |
1.03.2008 г. | 416 300,00 |
1.06.2008 г. | 419 200,00 |
1.09.2008 г. | 423 200,00 |
1.12.2008 г. | 419 000,00 |
1.03.2009 г. | 432 100,00 |
1.06.2009 г. | 435 000,00 |
1.09.2009 г. | 440 000,00 |
1.12.2009 г. | 444 800,00 |
1.03.2010 г. | 440 100,00 |
1.06.2010 г. | 435 500,00 |
1.09.2010 г. | 438 500,00 |
1.12.2010 г. | 445 500,00 |
1.03.2011 г. | 452 800,00 |
1.06.2011 г. | 450 700,00 |
1.09.2011 г. | 445 500,00 |
1.12.2011 г. | 446 600,00 |
1.03.2012 г. | 442 700,00 |
1.06.2012 г. | 453 900,00 |
1.09.2012 г. | 460 000,00 |
1.12.2012 г. | 462 300,00 |
1.03.2013 г. | 471 900,00 |
1.06.2013 г. | 469 900,00 |
1.09.2013 г. | 467 500,00 |
1.12.2013 г. | 471 600,00 |
1.03.2014 г. | 465 900,00 |
1.06.2014 г. | 463 500,00 |
1.09.2014 г. | 470 600,00 |
1.12.2014 г. | 465 600,00 |
1.03.2015 г. | 461 000,00 |
1.06.2015 г. | 470 700,00 |
1.09.2015 г. | 467 100,00 |
1.12.2015 г. | 471 100,00 |
1.03.2016 г. | 478 500,00 |
1.06.2016 г. | 488 600,00 |
1.09.2016 г. | 486 300,00 |
1.12.2016 г. | 467 300,00 |
1.03.2017 г. | 465 500,00 |
1.06.2017 г. | 454 500,00 |
1.09.2017 г. | 434 700,00 |
1.12.2017 г. | 458 200,00 |
1.03.2018 г. | 453 600,00 |
1.06.2018 г. | 455 900,00 |
1.09.2018 г. | 457 100,00 |
1.12.2018 г. | 460 500,00 |
1.03.2019 г. | 472 800,00 |
1.06.2019 г. | 462 400,00 |
1.09.2019 г. | 471 600,00 |
1.12.2019 г. | 489 700,00 |
1.03.2020 г. | 479 300,00 |
1.06.2020 г. | 368 200,00 |
1.09.2020 г. | 421 700,00 |
1.12.2020 г. | 421 700,00 |
1.03.2021 г. | 434 200,00 |
1.06.2021 г. | 477 200,00 |
1.09.2021 г. | 535 300,00 |
1.12.2021 г. | 547 700,00 |
1.03.2022 г. | 533 200,00 |
1.06.2022 г. | 544 600,00 |
1.09.2022 г. | 538 300,00 |
1.12.2022 г. | 551 700,00 |
1.03.2023 г. | 559 300,00 |
1.06.2023 г. | 561 900,00 |
1.09.2023 г. | 584 300,00 |
Работа на непълен работен ден История
Дата | Стойност |
---|---|
1.09.2023 г. | 584 300 |
1.06.2023 г. | 561 900 |
1.03.2023 г. | 559 300 |
1.12.2022 г. | 551 700 |
1.09.2022 г. | 538 300 |
1.06.2022 г. | 544 600 |
1.03.2022 г. | 533 200 |
1.12.2021 г. | 547 700 |
1.09.2021 г. | 535 300 |
1.06.2021 г. | 477 200 |
Сходни макро показатели за Работа на непълен работен ден
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇮🇪 Безработни лица | 136 100 | 129 000 | Месечно |
🇮🇪 Възраст за пенсиониране мъже | 66 Years | 66 Years | Годишно |
🇮🇪 Дългосрочна безработица | 1 % | 1,1 % | Тримесечие |
🇮🇪 Заети лица | 2,709 млн. | 2,695 млн. | Тримесечие |
🇮🇪 заетост | 74 % | 74,2 % | Тримесечие |
🇮🇪 Заплати | 921,81 EUR/Week | 905,68 EUR/Week | Тримесечие |
🇮🇪 Заплати в производството | 1034,48 EUR/Week | 1001,33 EUR/Week | Тримесечие |
🇮🇪 Коефициент на икономическа активност | 65,6 % | 65,7 % | Тримесечие |
🇮🇪 Коефициент на обявите за работа | 1,1 % | 1,1 % | Тримесечие |
🇮🇪 Минимални заплати | 12,7 EUR/Hour | 11,3 EUR/Hour | Годишно |
🇮🇪 население | 5,19 млн. | 5,06 млн. | Годишно |
🇮🇪 Пенсионна възраст за жени | 66 Years | 66 Years | Годишно |
🇮🇪 Продуктивност | 124,306 points | 124,545 points | Тримесечие |
🇮🇪 Промяна в безработицата | -3282 Persons | 4261 Persons | Месечно |
🇮🇪 Промяна в заетостта | 0,3 % | 0,5 % | Тримесечие |
🇮🇪 пълно работно време | 2,125 млн. | 2,105 млн. | Тримесечие |
🇮🇪 Първоначални искания за обезщетение при безработица | 43 490 Persons | 38 037 Persons | Месечно |
🇮🇪 Работни разходи | 105,3 points | 95,8 points | Тримесечие |
🇮🇪 Ръст на заплатите | 4,7 % | 2,6 % | Тримесечие |
🇮🇪 Среден часов трудов доход | 29,82 EUR | 28,43 EUR | Тримесечие |
🇮🇪 Средно седмични работни часове | 32,5 Hours | 32,6 Hours | Тримесечие |
🇮🇪 ставка на безработица | 4,7 % | 4,5 % | Месечно |
🇮🇪 ставка на безработица сред младежите | 11,4 % | 10,4 % | Месечно |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Работа на непълен работен ден
Макроикономическа категория "Заетост на непълно работно време" в България В рамките на макроикономическите изследвания, категориите "Заетост на непълно работно време" имат значително влияние върху динамиката на трудовия пазар и икономическото развитие на дадена страна. Eulerpool се фокусира върху предоставянето на надеждни и актуални макроикономически данни, които позволяват да се анализират и разбират различни аспекти на икономическата активност, включително заетостта на непълно работно време. Тази категория обхваща специфичен сегмент от трудовия пазар, който има своите уникални характеристики и предизвикателства. Заетостта на непълно работно време обикновено включва позиции, които изискват работници да работят по-малко от стандартната работна седмица, която в България обикновено е 40 часа. Причините за избор на такава заетост могат да бъдат разнообразни и включват лични предпочитания, нужди на семейството, образование или други ангажименти. Работодателите често предлагат такива позиции като средство да управляват ефективно ресурсите на своя бизнес, особено в сектори, които изискват висока степен на гъвкавост като търговията на дребно, обслужването и туризма. Според Националния статистически институт (НСИ), делът на заетите на непълно работно време в България показва интересни тенденции през последните години. Интересен факт е, че такава заетост се среща по-често сред жените, отколкото сред мъжете, което може да се дължи на традиционните социални роли и очаквания. Също така, младите хора и студентите са по-склонни да работят на непълно работно време, за да съчетаят работа с обучение. Макроикономическото значение на заетостта на непълно работно време е многопластово. От една страна, тя допринася за по-ниски нива на безработицата, като предоставя възможности за труд на лица, които не могат или не желаят да работят на пълно работно време. Това може да помогне за по-добра социална интеграция на различни групи от населението. От друга страна, висок дял на заетост на непълно работно време може да бъде симптом за структурни проблеми на пазара на труда, като недостатъчна заетост или нестабилност на работните места. На микроикономическо ниво, заетостта на непълно работно време може да има както положителни, така и отрицателни последици за работниците. Предимствата включват възможността за по-добър баланс между работа и личен живот, гъвкавост на работното време и възможност за допълнителни доходи. Отрицателните аспекти могат да включват по-ниски заплати, липса на социални обезпечения и по-малко възможности за кариерно развитие. В контекста на макроикономическия анализ, заетостта на непълно работно време също предоставя важни индикатори за икономическото здраве на една страна. Например, рязко увеличение на заетите на непълно работно време може да бъде сигнал за икономическа нестабилност или промяна в търсенето и предлагането на работна ръка. В същото време, устойчивият растеж на този сегмент може да подсказва за увеличаване на гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда. В България, законодателната рамка регламентира правата и задълженията на заетите на непълно работно време, като се стреми да осигури равнопоставеност и защита на техните интереси. Важно е да се отбележи, че работниците на непълно работно време имат същите трудови права като тези на пълно работно време, включително право на социални осигуровки и почивки. Изследването на динамиката и тенденциите в заетостта на непълно работно време е от ключово значение за работодатели, политици и изследователи, които се стремят да разберат по-добре комплексните процеси на трудовия пазар. Разработването на стратегии и политики за подкрепа и оптимизация на тази форма на заетост може да бъде важно средство за повишаване на икономическата ефективност и благосъстояние. Чрез анализа на данни, предоставени от платформи като Eulerpool, е възможно да се идентифицират основните тенденции и предизвикателства, свързани със заетостта на непълно работно време. Това включва оценка на въздействието на макроикономическите фактори като инфлация, икономически растеж и безработица върху този сегмент от трудовия пазар. Освен това, данните могат да бъдат използвани за компаративен анализ с други страни от Европейския съюз, което позволява идентифициране на добри практики и модели за подпомагане на заетостта. В заключение, заетостта на непълно работно време представлява жизненоважен елемент от пазара на труда и общата икономическа картина на България. Разбирането на нейните характеристики, предимства и недостатъци предоставя ценна информация за ефективно управление и развитие на трудовия пазар. Eulerpool ще продължава да предоставя надеждни и задълбочени макроикономически анализи, които подпомагат вземането на информирани решения и разработването на ефективни стратегии за подкрепа на заетостта на непълно работно време в България.