Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Египет Търговски баланс
Цена
Настоящата стойност на Търговски баланс в Египет е 19,8 млн. USD. Търговският баланс в Египет намаля до 19,8 млн. USD на 1.05.1991 г., след като беше 180,89 млн. USD на 1.09.1980 г.. От 1.01.1957 г. до 1.03.2024 г. средният БВП в Египет беше -1,01 млрд. USD. Най-високата стойност беше достигната на 1.01.2004 г. с 235,50 млн. USD, докато най-ниската стойност беше записана на 1.08.2014 г. с -5,06 млрд. USD.
Търговски баланс ·
Макс
Търговски баланс | |
---|---|
1.03.1957 г. | 14,65 млн. USD |
1.05.1957 г. | 4,02 млн. USD |
1.06.1957 г. | 2,01 млн. USD |
1.08.1957 г. | 8,90 млн. USD |
1.12.1957 г. | 9,76 млн. USD |
1.02.1958 г. | 2,87 млн. USD |
1.08.1959 г. | 11,77 млн. USD |
1.04.1960 г. | 20,10 млн. USD |
1.05.1960 г. | 2,87 млн. USD |
1.03.1961 г. | 2,87 млн. USD |
1.05.1961 г. | 10,91 млн. USD |
1.06.1961 г. | 11,49 млн. USD |
1.02.1963 г. | 18,40 млн. USD |
1.02.1964 г. | 1,38 млн. USD |
1.02.1965 г. | 14,03 млн. USD |
1.06.1965 г. | 24,15 млн. USD |
1.01.1967 г. | 3,45 млн. USD |
1.03.1967 г. | 11,04 млн. USD |
1.04.1967 г. | 22,54 млн. USD |
1.05.1967 г. | 5,98 млн. USD |
1.01.1968 г. | 6,26 млн. USD |
1.02.1968 г. | 17,80 млн. USD |
1.03.1968 г. | 16,03 млн. USD |
1.11.1968 г. | 14,26 млн. USD |
1.01.1969 г. | 8,10 млн. USD |
1.02.1969 г. | 13,20 млн. USD |
1.03.1969 г. | 16,15 млн. USD |
1.04.1969 г. | 15,66 млн. USD |
1.05.1969 г. | 28,34 млн. USD |
1.06.1969 г. | 74,96 млн. USD |
1.08.1969 г. | 2,39 млн. USD |
1.11.1969 г. | 24,08 млн. USD |
1.12.1969 г. | 5,43 млн. USD |
1.01.1970 г. | 13,75 млн. USD |
1.02.1970 г. | 12,88 млн. USD |
1.03.1970 г. | 23,05 млн. USD |
1.05.1970 г. | 24,22 млн. USD |
1.06.1970 г. | 14,95 млн. USD |
1.01.1971 г. | 4,00 млн. USD |
1.03.1971 г. | 41,56 млн. USD |
1.11.1971 г. | 27,83 млн. USD |
1.12.1971 г. | 32,32 млн. USD |
1.02.1972 г. | 19,67 млн. USD |
1.03.1972 г. | 17,02 млн. USD |
1.04.1972 г. | 19,76 млн. USD |
1.09.1972 г. | 7,27 млн. USD |
1.12.1972 г. | 8,21 млн. USD |
1.01.1973 г. | 23,00 млн. USD |
1.02.1973 г. | 46,77 млн. USD |
1.03.1973 г. | 83,62 млн. USD |
1.04.1973 г. | 29,39 млн. USD |
1.09.1973 г. | 26,42 млн. USD |
1.11.1973 г. | 42,35 млн. USD |
1.12.1973 г. | 59,80 млн. USD |
1.01.1974 г. | 10,48 млн. USD |
1.02.1974 г. | 119,35 млн. USD |
1.03.1974 г. | 71,10 млн. USD |
1.04.1974 г. | 34,88 млн. USD |
1.05.1974 г. | 33,09 млн. USD |
1.06.1974 г. | 98,77 млн. USD |
1.07.1974 г. | 100,87 млн. USD |
1.08.1974 г. | 41,76 млн. USD |
1.07.1975 г. | 27,35 млн. USD |
1.09.1980 г. | 180,89 млн. USD |
1.05.1991 г. | 19,80 млн. USD |
Търговски баланс История
Дата | Стойност |
---|---|
1.05.1991 г. | 19,8 млн. USD |
1.09.1980 г. | 180,89 млн. USD |
1.07.1975 г. | 27,35 млн. USD |
1.08.1974 г. | 41,76 млн. USD |
1.07.1974 г. | 100,87 млн. USD |
1.06.1974 г. | 98,77 млн. USD |
1.05.1974 г. | 33,09 млн. USD |
1.04.1974 г. | 34,88 млн. USD |
1.03.1974 г. | 71,1 млн. USD |
1.02.1974 г. | 119,35 млн. USD |
Сходни макро показатели за Търговски баланс
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇪🇬 Вносите | 6,081 млрд. USD | 5,544 млрд. USD | Месечно |
🇪🇬 Външен дълг | 168,034 млрд. USD | 164,522 млрд. USD | Тримесечие |
🇪🇬 златни резерви | 126,3 Tonnes | 125,97 Tonnes | Тримесечие |
🇪🇬 Износите | 3,356 млрд. USD | 3,476 млрд. USD | Месечно |
🇪🇬 Индекс на тероризма | 5,221 Points | 6,632 Points | Годишно |
🇪🇬 Капиталови потоци | 8,364 млрд. USD | 1,769 млрд. USD | Тримесечие |
🇪🇬 Преводи | 4,932 млрд. USD | 4,516 млрд. USD | Тримесечие |
🇪🇬 Приходи от туризъм | 13,6 млрд. USD | 10,7 млрд. USD | Годишно |
🇪🇬 Производство на суров петрол | 552 BBL/D/1K | 559 BBL/D/1K | Месечно |
🇪🇬 Текуща сметка | -6,825 млрд. USD | -2,807 млрд. USD | Тримесечие |
🇪🇬 Текуща сметка към БВП | -1,2 % of GDP | -3,7 % of GDP | Годишно |
🇪🇬 Чуждестранни преки инвестиции | 5,036 млрд. USD | 5,497 млрд. USD | Тримесечие |
От 2004 г. насам Египет отбелязва търговски дефицити, тъй като вносът нараства с по-бърз темп от износа, главно поради увеличеното внос на петрол и пшеница. Основните експортни продукти са петрол и други минерални продукти, химикали, земеделски продукти, животни и текстил. Египет внася минерални и химически продукти, земеделски продукти, животни и хранителни продукти, машини и електрооборудване и основни метали. Основните търговски партньори са европейските страни (38 процента от общия износ и 31 процента от общия внос) и арабските страни (28 процента от износа и 13,5 процента от вноса). Други включват: Съединените щати, Китай и Индия.
Макросайтове за други страни в Африка
- 🇩🇿Алжир
- 🇦🇴Ангола
- 🇧🇯Бенин
- 🇧🇼Ботсвана
- 🇧🇫Буркина Фасо
- 🇧🇮Бурунди
- 🇨🇲Камерун
- 🇨🇻Кабо Верде
- 🇨🇫Централноафриканска република
- 🇹🇩Чад
- 🇰🇲Комори
- 🇨🇬Конго
- 🇿🇦Южна Африка
- 🇩🇯Джибути
- 🇬🇶Екваториална Гвинея
- 🇪🇷Еритрея
- 🇪🇹Етиопия
- 🇬🇦Габон
- 🇬🇲Гамбия
- 🇬🇭Гана
- 🇬🇳Гвинея
- 🇬🇼Гвинея-Бисау
- 🇨🇮Кот д'Ивоар
- 🇰🇪Кения
- 🇱🇸Лесото
- 🇱🇷Либерия
- 🇱🇾Либия
- 🇲🇬Мадагаскар
- 🇲🇼Малави
- 🇲🇱Mali
- 🇲🇷Мавритания
- 🇲🇺Мавриций
- 🇲🇦Мароко
- 🇲🇿Мозамбик
- 🇳🇦Намибия
- 🇳🇪Нигер
- 🇳🇬Нигерия
- 🇷🇼Руанда
- 🇸🇹Сао Томе и Принсипи
- 🇸🇳Сенегал
- 🇸🇨Сейшели
- 🇸🇱Сиера Леоне
- 🇸🇴Сомалия
- Южен Судан
- 🇸🇩Судан
- 🇸🇿Свазиленд
- 🇹🇿Танзания
- 🇹🇬Того
- 🇹🇳Тунис
- 🇺🇬Уганда
- 🇿🇲Замбия
- 🇿🇼Зимбабве
Какво е Търговски баланс
Баланс на търговията (BOT) е основен индикатор, който измерва разликата между стойността на износа и вноса на стоки и услуги на дадена страна. Като част от макроикономическите данни, балансът на търговията играе критична роля в определянето на икономическата стабилност и конкурентоспособността на една икономика. Нашият уебсайт, Eulerpool, предоставя професионално анализирани макроикономически данни, като балансът на търговията е ключов компонент от този анализ. Балансът на търговията може да бъде положителен или отрицателен. Положителен баланс на търговията (или търговски излишък) възниква, когато стойността на износа надвишава тази на вноса. Обратно, когато стойността на вноса е по-голяма от тази на износа, имаме отрицателен баланс на търговията (или търговски дефицит). Балансът на търговията е важен, защото показва икономическите отношения на страната с останалата част от света и отражението на тези отношения върху националната икономика. Първо, положителният баланс на търговията е знак за висок икономически растеж и конкурентоспособност. Страните, които изнасят повече стоки и услуги, обикновено имат силни производствени структури и висококачествени продукти, които са търсени на международните пазари. Търговският излишък води до увеличение на валутните резерви и укрепва националната валута. Например, Германия и Китай традиционно поддържат положителен баланс на търговията, което е съществен фактор за техния икономически подем и стабилност. Обратно, отрицателният баланс на търговията може да бъде сигнал за структурни проблеми в икономиката. Търговският дефицит обикновено означава, че страната потребява повече чуждестранни стоки и услуги, отколкото произвежда и изнася. Това може да води до увеличаване на външния дълг и отслабване на националната валута. За страни като САЩ и Индия, които често поддържат търговски дефицит, това може да доведе до натиск върху дългосрочната им икономическа стабилност. Следващият важен аспект е влиянието на обменния курс върху баланса на търговията. Валутните колебания могат значително да променят конкурентоспособността на износа и вноса. Когато валутата на дадена страна отслабва, техният износ става по-евтин и по-атрактивен за чуждестранните купувачи, което потенциално може да подобри баланса на търговията. Обратно, при усилване на националната валута, износът става по-скъп и по-малко конкурентен, което може да влоши търговския баланс. Интересен аспект на баланса на търговията е и значението му за икономическото планиране и фискалната политика. Правителствата често използват търговския баланс като барометър за икономическата си стратегия. Стратегии за стимулиране на износа или намаляване на вноса могат да бъдат прилагани с цел да се подобри търговският баланс. Една от често използваемите мерки е приемането на тарифни и нетарифни бариери за вноса или предоставянето на субсидии за износителите. Освен това, балансът на търговията е важен компонент на текущата сметка в платежния баланс на страната, която включва и други фактори като трансфери и доходи от инвестиции. Текущата сметка е важен показател за финансовите потоци между дадена страна и останалата част от света, като балансът на търговията играе основна роля в оценката на тези потоци. Анализът на текущата сметка може да предостави по-дълбоко разбиране за макроикономическото състояние и тенденциите в икономиката. Не трябва да се подценява и значението на глобализацията и международните търговски споразумения за баланса на търговията. Интеграцията на националните икономики в глобалния търговски пазар създава нови възможности, но също така и нови рискове. Международните търговски споразумения, като например NAFTA или Европейския съюз, имат за цел да улеснят търговията между страните, но в същото време могат да доведат до промени в баланса на търговията в зависимост от условията на споразумението. Заключително, балансът на търговията е многослоен индикатор с дълбоки икономически и политически импликации. Неговото разбиране и анализиране е критично за икономическите стратегии и политика на правителствата. Възможностите и предизвикателствата, които произтичат от търговския баланс, са комплексни и изискват внимателно наблюдение и управление. На нашия уебсайт, Eulerpool, предлагаме детайлен и професионален анализ на баланса на търговията, който може да помогне на икономисти, инвеститори и правителствени служители да разберат и прогнозират бъдещите тенденции в икономиката.