Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Иран Внос
Цена
Настоящата стойност на Внос в Иран е 16,424 млрд. USD. Внос в Иран се увеличи до 16,424 млрд. USD на 1.09.2023 г., след като беше 14,019 млрд. USD на 1.06.2023 г.. От 1.12.1974 г. до 1.12.2023 г., средният БВП в Иран беше 13,26 млрд. USD. Най-високата стойност беше достигната на 1.03.2011 г. с 26,13 млрд. USD, докато най-ниската стойност беше записана на 1.06.1999 г. с 2,92 млрд. USD.
Внос ·
Макс
Вносите | |
---|---|
1.12.1974 г. | 4,79 млрд. USD |
1.12.1975 г. | 9,30 млрд. USD |
1.12.1976 г. | 15,36 млрд. USD |
1.12.1977 г. | 16,35 млрд. USD |
1.12.1978 г. | 18,39 млрд. USD |
1.12.1979 г. | 13,87 млрд. USD |
1.12.1980 г. | 10,02 млрд. USD |
1.12.1981 г. | 13,44 млрд. USD |
1.12.1982 г. | 15,52 млрд. USD |
1.12.1983 г. | 14,35 млрд. USD |
1.12.1984 г. | 20,60 млрд. USD |
1.12.1985 г. | 14,49 млрд. USD |
1.12.1986 г. | 13,72 млрд. USD |
1.12.1987 г. | 11,83 млрд. USD |
1.12.1988 г. | 13,24 млрд. USD |
1.12.1989 г. | 10,61 млрд. USD |
1.12.1990 г. | 13,45 млрд. USD |
1.12.1991 г. | 18,33 млрд. USD |
1.12.1992 г. | 25,19 млрд. USD |
1.12.1993 г. | 23,27 млрд. USD |
1.12.1994 г. | 19,29 млрд. USD |
1.12.1995 г. | 12,77 млрд. USD |
1.12.1996 г. | 14,99 млрд. USD |
1.12.1997 г. | 14,12 млрд. USD |
1.12.1998 г. | 14,29 млрд. USD |
1.03.1999 г. | 3,74 млрд. USD |
1.06.1999 г. | 2,92 млрд. USD |
1.09.1999 г. | 3,28 млрд. USD |
1.12.1999 г. | 3,28 млрд. USD |
1.03.2000 г. | 3,95 млрд. USD |
1.06.2000 г. | 3,32 млрд. USD |
1.09.2000 г. | 3,88 млрд. USD |
1.12.2000 г. | 3,95 млрд. USD |
1.03.2001 г. | 3,94 млрд. USD |
1.06.2001 г. | 4,33 млрд. USD |
1.09.2001 г. | 4,61 млрд. USD |
1.12.2001 г. | 4,41 млрд. USD |
1.03.2002 г. | 4,78 млрд. USD |
1.06.2002 г. | 4,64 млрд. USD |
1.09.2002 г. | 6,11 млрд. USD |
1.12.2002 г. | 5,67 млрд. USD |
1.03.2003 г. | 5,62 млрд. USD |
1.06.2003 г. | 7,11 млрд. USD |
1.09.2003 г. | 8,04 млрд. USD |
1.12.2003 г. | 6,70 млрд. USD |
1.03.2004 г. | 7,71 млрд. USD |
1.06.2004 г. | 8,31 млрд. USD |
1.09.2004 г. | 8,70 млрд. USD |
1.12.2004 г. | 10,18 млрд. USD |
1.03.2005 г. | 11,02 млрд. USD |
1.06.2005 г. | 9,19 млрд. USD |
1.09.2005 г. | 9,93 млрд. USD |
1.12.2005 г. | 9,30 млрд. USD |
1.03.2006 г. | 14,66 млрд. USD |
1.06.2006 г. | 11,35 млрд. USD |
1.09.2006 г. | 14,28 млрд. USD |
1.12.2006 г. | 11,90 млрд. USD |
1.03.2007 г. | 12,49 млрд. USD |
1.06.2007 г. | 12,78 млрд. USD |
1.09.2007 г. | 12,83 млрд. USD |
1.12.2007 г. | 14,56 млрд. USD |
1.03.2008 г. | 18,06 млрд. USD |
1.06.2008 г. | 15,23 млрд. USD |
1.09.2008 г. | 20,28 млрд. USD |
1.12.2008 г. | 16,52 млрд. USD |
1.03.2009 г. | 18,18 млрд. USD |
1.06.2009 г. | 13,86 млрд. USD |
1.09.2009 г. | 15,77 млрд. USD |
1.12.2009 г. | 17,80 млрд. USD |
1.03.2010 г. | 21,81 млрд. USD |
1.06.2010 г. | 16,25 млрд. USD |
1.09.2010 г. | 15,61 млрд. USD |
1.12.2010 г. | 17,46 млрд. USD |
1.03.2011 г. | 26,13 млрд. USD |
1.06.2011 г. | 17,82 млрд. USD |
1.09.2011 г. | 21,21 млрд. USD |
1.12.2011 г. | 19,61 млрд. USD |
1.03.2012 г. | 19,17 млрд. USD |
1.06.2012 г. | 16,04 млрд. USD |
1.09.2012 г. | 17,45 млрд. USD |
1.12.2012 г. | 16,43 млрд. USD |
1.03.2013 г. | 17,14 млрд. USD |
1.06.2013 г. | 12,39 млрд. USD |
1.09.2013 г. | 13,35 млрд. USD |
1.12.2013 г. | 16,46 млрд. USD |
1.03.2014 г. | 18,96 млрд. USD |
1.06.2014 г. | 15,59 млрд. USD |
1.09.2014 г. | 17,36 млрд. USD |
1.12.2014 г. | 15,44 млрд. USD |
1.03.2015 г. | 16,69 млрд. USD |
1.06.2015 г. | 12,90 млрд. USD |
1.09.2015 г. | 13,17 млрд. USD |
1.12.2015 г. | 12,51 млрд. USD |
1.03.2016 г. | 13,84 млрд. USD |
1.06.2016 г. | 12,38 млрд. USD |
1.09.2016 г. | 15,11 млрд. USD |
1.12.2016 г. | 16,76 млрд. USD |
1.03.2017 г. | 18,88 млрд. USD |
1.06.2017 г. | 16,28 млрд. USD |
1.09.2017 г. | 17,27 млрд. USD |
1.12.2017 г. | 19,16 млрд. USD |
1.03.2018 г. | 22,84 млрд. USD |
1.06.2018 г. | 16,35 млрд. USD |
1.09.2018 г. | 16,96 млрд. USD |
1.12.2018 г. | 14,45 млрд. USD |
1.03.2019 г. | 12,99 млрд. USD |
1.06.2019 г. | 11,97 млрд. USD |
1.09.2019 г. | 13,20 млрд. USD |
1.12.2019 г. | 12,60 млрд. USD |
1.03.2020 г. | 11,90 млрд. USD |
1.06.2020 г. | 9,15 млрд. USD |
1.09.2020 г. | 11,82 млрд. USD |
1.12.2020 г. | 11,96 млрд. USD |
1.03.2021 г. | 13,68 млрд. USD |
1.06.2021 г. | 13,03 млрд. USD |
1.06.2022 г. | 12,18 млрд. USD |
1.09.2022 г. | 13,86 млрд. USD |
1.12.2022 г. | 16,58 млрд. USD |
1.03.2023 г. | 17,05 млрд. USD |
1.06.2023 г. | 14,02 млрд. USD |
1.09.2023 г. | 16,42 млрд. USD |
Внос История
Дата | Стойност |
---|---|
1.09.2023 г. | 16,424 млрд. USD |
1.06.2023 г. | 14,019 млрд. USD |
1.03.2023 г. | 17,046 млрд. USD |
1.12.2022 г. | 16,578 млрд. USD |
1.09.2022 г. | 13,855 млрд. USD |
1.06.2022 г. | 12,176 млрд. USD |
1.06.2021 г. | 13,025 млрд. USD |
1.03.2021 г. | 13,675 млрд. USD |
1.12.2020 г. | 11,963 млрд. USD |
1.09.2020 г. | 11,824 млрд. USD |
Сходни макро показатели за Внос
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇮🇷 Външен дълг | 6,282 млрд. USD | 8,675 млрд. USD | Годишно |
🇮🇷 Износ без петрол | 42,246 млрд. USD | 40,748 млрд. USD | Годишно |
🇮🇷 износ на петрол | 55,41 млрд. USD | 38,723 млрд. USD | Годишно |
🇮🇷 Износите | 12,29 млрд. USD | 11,681 млрд. USD | Тримесечие |
🇮🇷 Индекс на тероризма | 4,464 Points | 5,688 Points | Годишно |
🇮🇷 Производство на суров петрол | 3226 BBL/D/1K | 3219 BBL/D/1K | Месечно |
🇮🇷 Текуща сметка | 6,326 млрд. USD | 5,908 млрд. USD | Тримесечие |
🇮🇷 Текуща сметка към БВП | 3,4 % of GDP | 4,2 % of GDP | Годишно |
🇮🇷 Търговски баланс | -5,625 млрд. USD | -4,743 млрд. USD | Тримесечие |
🇮🇷 Чуждестранни преки инвестиции | 1,224 млрд. USD | 905,6 млн. USD | Годишно |
Основните вносни стоки на Иран са: неелектрическо машиностроене (17 процента от общия внос), желязо и стомана (14 процента), химикали и свързани продукти (11 процента), транспортни средства (9 процента) и електрически машини, инструменти и уреди (7 процента). Основни партньори по внос са: Обединените арабски емирства (40 процента от общия внос) и Китай (34 процента). Други включват: Турция, Германия и Индия.
Макросайтове за други страни в Азия
- 🇨🇳Китай
- 🇮🇳Индия
- 🇮🇩Индонезия
- 🇯🇵Япония
- 🇸🇦Саудитска Арабия
- 🇸🇬Сингапур
- 🇰🇷Южна Корея
- 🇹🇷Турция
- 🇦🇫Афганистан
- 🇦🇲Армения
- 🇦🇿Азербайджан
- 🇧🇭Бахрейн
- 🇧🇩Бангладеш
- 🇧🇹Бутан
- 🇧🇳Бруней
- 🇰🇭Камбоджа
- 🇹🇱Източен Тимор
- 🇬🇪Грузия
- 🇭🇰Хонконг
- 🇮🇶Ирак
- 🇮🇱Израел
- 🇯🇴Йордания
- 🇰🇿Казахстан
- 🇰🇼Кувейт
- 🇰🇬Киргизстан
- 🇱🇦Лаос
- 🇱🇧Ливан
- 🇲🇴Макао
- 🇲🇾Малайзия
- 🇲🇻Малдиви
- 🇲🇳Монголия
- 🇲🇲Мианмар
- 🇳🇵Непал
- 🇰🇵Северна Корея
- 🇴🇲Оман
- 🇵🇰Пакистан
- 🇵🇸Палестина
- 🇵🇭Филипини
- 🇶🇦Катар
- 🇱🇰Шри Ланка
- 🇸🇾Сирия
- 🇹🇼Тайван
- 🇹🇯Таджикистан
- 🇹🇭Тайланд
- 🇹🇲Туркменистан
- 🇦🇪Обединени арабски емирства
- 🇺🇿Узбекистан
- 🇻🇳Виетнам
- 🇾🇪Йемен
Какво е Внос
Категорията "Внос" в макроикономиката е от изключително значение за всички, които се стремят да анализират и разбират състоянието и динамиката на различните икономики. В рамките на нашата платформа, Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса на различни държави, което позволява на потребителите ни да вземат информирани решения и да извършват задълбочени анализи. Вносът представлява процес на импорт на стоки и услуги от чужди пазари към вътрешния пазар на дадена страна. Този процес има голямо влияние върху икономиката на една държава, като съдържа множество аспекти, които трябва да бъдат внимателно анализирани и разбрани. Например, чрез вноса, страните могат да задоволят потребителските нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез вътрешно производство, както и да получат достъп до по-ефективни технологии и иновации. Когато говорим за макроикономически ефекти на вноса, най-напред трябва да обърнем внимание на търговския баланс на дадена държава. Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и стойността на вноса. Ако стойността на вноса надвишава тази на износа, държавата има търговски дефицит. Обратно, ако стойността на износа е по-висока от тази на вноса, имаме търговски излишък. Търговският баланс е ключов индикатор за състоянието на икономиката, и затова наблюдението и анализът на вноса са от стратегическо значение. Освен това, вносът оказва влияние и върху инфлацията в дадена страна. При увеличен внос на по-евтини чуждестранни стоки, местните производители може да бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни, което на свой ред може да доведе до дефлационен натиск. В контекста на глобализацията, значението на вносът е още по-голямо, тъй като позволява икономическата интеграция и сътрудничество между различни държави и региони. Политическият и нормативен контекст също играе огромна роля във вносните процеси. Въвеждането на тарифи и нетарифни бариери, квоти, забрани и лицензии, може значително да повлияе на обема и структурата на вноса. Иваните политики често са предмет на интензивни преговори на международно ниво, като например в контекста на Световната търговска организация (СТО) или регулациите в Европейския съюз. За много държави, особено тези с развиващи се икономики, вносът на капитало-насите стоки и технологии е жизнено важен за ускоряване на икономическото развитие. Чрез вноса, те могат да усвоят нови технологии, които впоследствие да интегрират във вътрешното производство, повишавайки по този начин производителността и конкурентоспособността на местните индустрии. От друга страна, прекалено високият внос на определени стоки може да доведе до проблеми за местните производители, които може да не успеят да се конкурират с по-евтините чуждестранни алтернативи. Това може да доведе до закриване на предприятия, загуба на работни места и негативно въздействие върху икономиката като цяло. Поради това, намирането на баланс между вноса и местното производство е ключов момент за поддържането на стабилна и устойчива икономика. Важно е също така да се анализира и структурата на вноса, като се разгледат кои са основните категории стоки и услуги, които дадена страна импортира. Това може да помогне на аналитиците и политиците да идентифицират потенциални уязвимости или възможности за икономическо развитие. Например, значителен дял на вноса на енергийни ресурси може да е знак за енергийна зависимост, което води до нуждата от разработване на стратегии за енергийна сигурност. Съществуват и редица инструменти и индикатори, които могат да бъдат използвани за анализ на вноса. Сред тях са индексите на вносни цени, които показват как се променят цените на импортните стоки с времето, и индексите на вносните мощности, които измерват колко ефикасно се използват вносните ресурси в икономиката. Чрез тези индикатори, може по-детайлно да се анализират тенденциите и да се правят прогнози за бъдещите развития. На нашата платформа Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса в различни страни и региони по света. Нашите данни са представени чрез графики, таблици и интерактивни визуализации, което улеснява потребителите ни в разбирането и анализа на сложните макроикономически процеси. Ние сме горди, че успяваме да предоставим надеждна и дълбочинна информация, която спомага за по-доброто разбиране на глобалната икономика. За да могат нашите потребители да използват пълния потенциал на нашата платформа, предлагаме и редица аналитични инструменти, които позволяват създаването на персонализирани анализи и отчети. Чрез това, ние улесняваме процеса по вземане на решения и предоставяме необходимите данни за успешни инвестиции и бизнес стратегии. В заключение, вносът играе критична роля в макроикономиката и разбирането му е от съществено значение за всеки, който иска да има ясна представа за състоянието на глобалната икономика. На Eulerpool, ние се стремим да предоставим най-добрата и надеждна информация, която да бъде полезна на нашите потребители в техните анализи и решения. Вносът не е просто икономически процес, а важен елемент от взаимосвързаната глобална икономическа система, който заслужава дълбочинно и внимателно изследване.