Направи най-добрите инвестиции в живота си

От 2 евро си осигурявате
Analyse
Профил
🇹🇷

Турция Внос

Цена

29,145 млрд. USD
Промяна +/-
-765,128 млн. USD
Промяна %
-2,59 %

Настоящата стойност на Внос в Турция е 29,145 млрд. USD. Внос в Турция намаля до 29,145 млрд. USD на 1.04.2024 г., след като беше 29,91 млрд. USD на 1.03.2024 г.. От 1.01.1957 г. до 1.05.2024 г., средният БВП в Турция беше 6,43 млрд. USD. Най-високата стойност беше достигната на 1.05.2023 г. с 34,12 млрд. USD, докато най-ниската стойност беше записана на 1.08.1958 г. с 15,00 млн. USD.

Източник: Turkish Statistical Institute

Внос

  • Макс

Вносите

Внос История

ДатаСтойност
1.04.2024 г.29,145 млрд. USD
1.03.2024 г.29,91 млрд. USD
1.02.2024 г.27,853 млрд. USD
1.01.2024 г.26,207 млрд. USD
1.12.2023 г.29,034 млрд. USD
1.11.2023 г.28,916 млрд. USD
1.10.2023 г.29,388 млрд. USD
1.09.2023 г.27,498 млрд. USD
1.08.2023 г.30,257 млрд. USD
1.07.2023 г.32,294 млрд. USD
1
2
3
4
5
...
81

Сходни макро показатели за Внос

ИмеВ моментаПредишенЧестота
🇹🇷
Внос на природен газ
129 372,334 Terajoule149 099,47 TerajouleМесечно
🇹🇷
Външен дълг
499,886 млрд. USD481,321 млрд. USDТримесечие
🇹🇷
златни резерви
584,93 Tonnes570,3 TonnesТримесечие
🇹🇷
Износите
24,066 млрд. USD19,228 млрд. USDМесечно
🇹🇷
Индекс на тероризма
4,168 Points5,6 PointsГодишно
🇹🇷
Капиталови потоци
630 млн. USD1,573 млрд. USDМесечно
🇹🇷
Преводи
8 млн. USD8 млн. USDМесечно
🇹🇷
Приходи от туризъм
8,78 млрд. USD12,27 млрд. USDТримесечие
🇹🇷
Продажби на оръжие
609 млн. SIPRI TIV535 млн. SIPRI TIVГодишно
🇹🇷
Производство на суров петрол
97 BBL/D/1K94 BBL/D/1KМесечно
🇹🇷
Текуща сметка
4,324 млрд. USD778 млн. USDМесечно
🇹🇷
Текуща сметка към БВП
-4 % of GDP-5,1 % of GDPГодишно
🇹🇷
Туристически пристигания
6,054 млн. 6,825 млн. Месечно
🇹🇷
Търговски баланс
-6,502 млрд. USD-9,917 млрд. USDМесечно
🇹🇷
Търговски условия
88,26 points88,06 pointsМесечно
🇹🇷
Чуждестранни преки инвестиции
561 млн. USD590 млн. USDМесечно

Основните вносни стоки в Турция са машини и транспортно оборудване (31% от общия внос), от които пътните превозни средства (7%) и електрическите машини, уреди и апарати (6%); промишлени изделия (16%), от които желязо и стомана (5%); минерални горива, смазочни материали и свързани материали (16%), от които нефт и нефтопродукти (4%); химикали и свързани продукти (13%), от които пластмаси (4%); злато, немонетарно (7%); суровини, негодни за консумация, с изключение на горива (7%); различни промишлени изделия (6%); и храни и живи животни (4%). Основните източници на внос за страната бяха: Китай (10% от общия внос); Германия (9%); Русия (8%); САЩ и Италия (по 5%); Франция, Иран, Швейцария, Южна Корея, Великобритания, Испания и Индия (по 3%).

Какво е Внос

Категорията "Внос" в макроикономиката е от изключително значение за всички, които се стремят да анализират и разбират състоянието и динамиката на различните икономики. В рамките на нашата платформа, Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса на различни държави, което позволява на потребителите ни да вземат информирани решения и да извършват задълбочени анализи. Вносът представлява процес на импорт на стоки и услуги от чужди пазари към вътрешния пазар на дадена страна. Този процес има голямо влияние върху икономиката на една държава, като съдържа множество аспекти, които трябва да бъдат внимателно анализирани и разбрани. Например, чрез вноса, страните могат да задоволят потребителските нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез вътрешно производство, както и да получат достъп до по-ефективни технологии и иновации. Когато говорим за макроикономически ефекти на вноса, най-напред трябва да обърнем внимание на търговския баланс на дадена държава. Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и стойността на вноса. Ако стойността на вноса надвишава тази на износа, държавата има търговски дефицит. Обратно, ако стойността на износа е по-висока от тази на вноса, имаме търговски излишък. Търговският баланс е ключов индикатор за състоянието на икономиката, и затова наблюдението и анализът на вноса са от стратегическо значение. Освен това, вносът оказва влияние и върху инфлацията в дадена страна. При увеличен внос на по-евтини чуждестранни стоки, местните производители може да бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни, което на свой ред може да доведе до дефлационен натиск. В контекста на глобализацията, значението на вносът е още по-голямо, тъй като позволява икономическата интеграция и сътрудничество между различни държави и региони. Политическият и нормативен контекст също играе огромна роля във вносните процеси. Въвеждането на тарифи и нетарифни бариери, квоти, забрани и лицензии, може значително да повлияе на обема и структурата на вноса. Иваните политики често са предмет на интензивни преговори на международно ниво, като например в контекста на Световната търговска организация (СТО) или регулациите в Европейския съюз. За много държави, особено тези с развиващи се икономики, вносът на капитало-насите стоки и технологии е жизнено важен за ускоряване на икономическото развитие. Чрез вноса, те могат да усвоят нови технологии, които впоследствие да интегрират във вътрешното производство, повишавайки по този начин производителността и конкурентоспособността на местните индустрии. От друга страна, прекалено високият внос на определени стоки може да доведе до проблеми за местните производители, които може да не успеят да се конкурират с по-евтините чуждестранни алтернативи. Това може да доведе до закриване на предприятия, загуба на работни места и негативно въздействие върху икономиката като цяло. Поради това, намирането на баланс между вноса и местното производство е ключов момент за поддържането на стабилна и устойчива икономика. Важно е също така да се анализира и структурата на вноса, като се разгледат кои са основните категории стоки и услуги, които дадена страна импортира. Това може да помогне на аналитиците и политиците да идентифицират потенциални уязвимости или възможности за икономическо развитие. Например, значителен дял на вноса на енергийни ресурси може да е знак за енергийна зависимост, което води до нуждата от разработване на стратегии за енергийна сигурност. Съществуват и редица инструменти и индикатори, които могат да бъдат използвани за анализ на вноса. Сред тях са индексите на вносни цени, които показват как се променят цените на импортните стоки с времето, и индексите на вносните мощности, които измерват колко ефикасно се използват вносните ресурси в икономиката. Чрез тези индикатори, може по-детайлно да се анализират тенденциите и да се правят прогнози за бъдещите развития. На нашата платформа Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса в различни страни и региони по света. Нашите данни са представени чрез графики, таблици и интерактивни визуализации, което улеснява потребителите ни в разбирането и анализа на сложните макроикономически процеси. Ние сме горди, че успяваме да предоставим надеждна и дълбочинна информация, която спомага за по-доброто разбиране на глобалната икономика. За да могат нашите потребители да използват пълния потенциал на нашата платформа, предлагаме и редица аналитични инструменти, които позволяват създаването на персонализирани анализи и отчети. Чрез това, ние улесняваме процеса по вземане на решения и предоставяме необходимите данни за успешни инвестиции и бизнес стратегии. В заключение, вносът играе критична роля в макроикономиката и разбирането му е от съществено значение за всеки, който иска да има ясна представа за състоянието на глобалната икономика. На Eulerpool, ние се стремим да предоставим най-добрата и надеждна информация, която да бъде полезна на нашите потребители в техните анализи и решения. Вносът не е просто икономически процес, а важен елемент от взаимосвързаната глобална икономическа система, който заслужава дълбочинно и внимателно изследване.