Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Тайланд Ниво на безработица
Цена
Настоящата стойност на Ниво на безработица в Тайланд е 0,81 %. Ниво на безработица в Тайланд намаля до 0,81 % на 1.12.2023 г., след като беше 0,99 % на 1.09.2023 г.. От 1.03.1977 г. до 1.03.2024 г., средният БВП в Тайланд беше 2,16 %. Най-високата стойност беше достигната на 1.03.1986 г. с 7,75 %, докато най-ниската стойност беше отчетена на 1.12.2012 г. с 0,47 %.
Ниво на безработица ·
Макс
ставка на безработица | |
---|---|
1.03.1977 г. | 1,31 % |
1.09.1977 г. | 0,82 % |
1.09.1978 г. | 0,72 % |
1.03.1979 г. | 1,21 % |
1.09.1979 г. | 0,89 % |
1.09.1980 г. | 0,90 % |
1.03.1981 г. | 1,81 % |
1.09.1981 г. | 0,87 % |
1.09.1982 г. | 3,56 % |
1.03.1984 г. | 6,54 % |
1.06.1984 г. | 5,91 % |
1.09.1984 г. | 2,28 % |
1.03.1985 г. | 6,33 % |
1.06.1985 г. | 5,00 % |
1.09.1985 г. | 3,67 % |
1.03.1986 г. | 7,75 % |
1.09.1986 г. | 3,48 % |
1.03.1987 г. | 6,03 % |
1.06.1987 г. | 6,89 % |
1.09.1987 г. | 5,83 % |
1.03.1988 г. | 5,68 % |
1.09.1988 г. | 3,05 % |
1.03.1989 г. | 5,92 % |
1.06.1989 г. | 4,49 % |
1.09.1989 г. | 1,39 % |
1.09.1990 г. | 2,24 % |
1.03.1991 г. | 3,55 % |
1.06.1991 г. | 4,31 % |
1.09.1991 г. | 2,70 % |
1.03.1992 г. | 4,35 % |
1.06.1992 г. | 4,90 % |
1.09.1992 г. | 1,39 % |
1.03.1993 г. | 3,77 % |
1.09.1993 г. | 1,51 % |
1.03.1994 г. | 4,01 % |
1.06.1994 г. | 3,47 % |
1.09.1994 г. | 1,30 % |
1.03.1995 г. | 2,31 % |
1.09.1995 г. | 1,14 % |
1.03.1996 г. | 2,00 % |
1.06.1996 г. | 2,04 % |
1.09.1996 г. | 1,07 % |
1.03.1997 г. | 2,15 % |
1.09.1997 г. | 0,88 % |
1.03.1998 г. | 4,60 % |
1.06.1998 г. | 5,00 % |
1.09.1998 г. | 3,41 % |
1.12.1998 г. | 4,44 % |
1.03.1999 г. | 5,21 % |
1.06.1999 г. | 5,32 % |
1.09.1999 г. | 2,97 % |
1.12.1999 г. | 3,25 % |
1.03.2000 г. | 4,29 % |
1.06.2000 г. | 4,08 % |
1.09.2000 г. | 2,39 % |
1.12.2000 г. | 3,63 % |
1.03.2001 г. | 4,76 % |
1.06.2001 г. | 3,55 % |
1.09.2001 г. | 2,60 % |
1.12.2001 г. | 2,43 % |
1.03.2002 г. | 3,23 % |
1.06.2002 г. | 2,87 % |
1.09.2002 г. | 1,76 % |
1.12.2002 г. | 1,78 % |
1.03.2003 г. | 2,84 % |
1.06.2003 г. | 2,49 % |
1.09.2003 г. | 1,54 % |
1.12.2003 г. | 1,80 % |
1.03.2004 г. | 2,87 % |
1.06.2004 г. | 2,46 % |
1.09.2004 г. | 1,51 % |
1.12.2004 г. | 1,48 % |
1.03.2005 г. | 2,52 % |
1.06.2005 г. | 2,04 % |
1.09.2005 г. | 1,35 % |
1.12.2005 г. | 1,47 % |
1.03.2006 г. | 1,87 % |
1.06.2006 г. | 1,67 % |
1.09.2006 г. | 1,22 % |
1.12.2006 г. | 1,31 % |
1.03.2007 г. | 1,63 % |
1.06.2007 г. | 1,61 % |
1.09.2007 г. | 1,18 % |
1.12.2007 г. | 1,11 % |
1.03.2008 г. | 1,65 % |
1.06.2008 г. | 1,39 % |
1.09.2008 г. | 1,18 % |
1.12.2008 г. | 1,33 % |
1.03.2009 г. | 2,08 % |
1.06.2009 г. | 1,75 % |
1.09.2009 г. | 1,17 % |
1.12.2009 г. | 0,98 % |
1.03.2010 г. | 1,13 % |
1.06.2010 г. | 1,32 % |
1.09.2010 г. | 0,87 % |
1.12.2010 г. | 0,85 % |
1.03.2011 г. | 0,83 % |
1.06.2011 г. | 0,60 % |
1.09.2011 г. | 0,66 % |
1.12.2011 г. | 0,63 % |
1.03.2012 г. | 0,72 % |
1.06.2012 г. | 0,86 % |
1.09.2012 г. | 0,58 % |
1.12.2012 г. | 0,47 % |
1.03.2013 г. | 0,72 % |
1.06.2013 г. | 0,74 % |
1.09.2013 г. | 0,77 % |
1.12.2013 г. | 0,65 % |
1.03.2014 г. | 0,89 % |
1.06.2014 г. | 1,00 % |
1.09.2014 г. | 0,84 % |
1.12.2014 г. | 0,61 % |
1.03.2015 г. | 0,94 % |
1.06.2015 г. | 0,88 % |
1.09.2015 г. | 0,92 % |
1.12.2015 г. | 0,80 % |
1.03.2016 г. | 0,97 % |
1.06.2016 г. | 1,08 % |
1.09.2016 г. | 0,94 % |
1.12.2016 г. | 0,97 % |
1.03.2017 г. | 1,21 % |
1.06.2017 г. | 1,22 % |
1.09.2017 г. | 1,19 % |
1.12.2017 г. | 1,12 % |
1.03.2018 г. | 1,24 % |
1.06.2018 г. | 1,07 % |
1.09.2018 г. | 0,96 % |
1.12.2018 г. | 0,93 % |
1.03.2019 г. | 0,92 % |
1.06.2019 г. | 0,98 % |
1.09.2019 г. | 1,04 % |
1.12.2019 г. | 0,98 % |
1.03.2020 г. | 1,03 % |
1.06.2020 г. | 1,95 % |
1.09.2020 г. | 1,90 % |
1.12.2020 г. | 1,86 % |
1.03.2021 г. | 1,96 % |
1.06.2021 г. | 1,89 % |
1.09.2021 г. | 2,25 % |
1.12.2021 г. | 1,64 % |
1.03.2022 г. | 1,53 % |
1.06.2022 г. | 1,37 % |
1.09.2022 г. | 1,23 % |
1.12.2022 г. | 1,15 % |
1.03.2023 г. | 1,05 % |
1.06.2023 г. | 1,06 % |
1.09.2023 г. | 0,99 % |
1.12.2023 г. | 0,81 % |
Ниво на безработица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 0,81 % |
1.09.2023 г. | 0,99 % |
1.06.2023 г. | 1,06 % |
1.03.2023 г. | 1,05 % |
1.12.2022 г. | 1,15 % |
1.09.2022 г. | 1,23 % |
1.06.2022 г. | 1,37 % |
1.03.2022 г. | 1,53 % |
1.12.2021 г. | 1,64 % |
1.09.2021 г. | 2,25 % |
Сходни макро показатели за Ниво на безработица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇹🇭 Безработни лица | 329 290 | 401 200 | Тримесечие |
🇹🇭 Заети лица | 39,501 млн. | 39,579 млн. | Тримесечие |
🇹🇭 Заплати | 15 382 THB/Month | 15 452,59 THB/Month | Тримесечие |
🇹🇭 Заплати в производството | 14 348,93 THB/Month | 14 613,04 THB/Month | Тримесечие |
🇹🇭 Минимални заплати | 363 THB/Day | 353 THB/Day | Годишно |
🇹🇭 население | 66,05 млн. | 66,09 млн. | Годишно |
🇹🇭 Обяви за работа | 81 678 | 87 423 | Месечно |
🇹🇭 Продуктивност | 119,49 points | 110,27 points | Тримесечие |
🇹🇭 Работни разходи | 100,61 points | 107,67 points | Тримесечие |
🇹🇭 ставка на безработица сред младежите | 4,4 % | 5,6 % | Тримесечие |
В Тайланд, равнището на безработица измерва броя на хората, които активно търсят работа, като процент от работната сила.
Макросайтове за други страни в Азия
- 🇨🇳Китай
- 🇮🇳Индия
- 🇮🇩Индонезия
- 🇯🇵Япония
- 🇸🇦Саудитска Арабия
- 🇸🇬Сингапур
- 🇰🇷Южна Корея
- 🇹🇷Турция
- 🇦🇫Афганистан
- 🇦🇲Армения
- 🇦🇿Азербайджан
- 🇧🇭Бахрейн
- 🇧🇩Бангладеш
- 🇧🇹Бутан
- 🇧🇳Бруней
- 🇰🇭Камбоджа
- 🇹🇱Източен Тимор
- 🇬🇪Грузия
- 🇭🇰Хонконг
- 🇮🇷Иран
- 🇮🇶Ирак
- 🇮🇱Израел
- 🇯🇴Йордания
- 🇰🇿Казахстан
- 🇰🇼Кувейт
- 🇰🇬Киргизстан
- 🇱🇦Лаос
- 🇱🇧Ливан
- 🇲🇴Макао
- 🇲🇾Малайзия
- 🇲🇻Малдиви
- 🇲🇳Монголия
- 🇲🇲Мианмар
- 🇳🇵Непал
- 🇰🇵Северна Корея
- 🇴🇲Оман
- 🇵🇰Пакистан
- 🇵🇸Палестина
- 🇵🇭Филипини
- 🇶🇦Катар
- 🇱🇰Шри Ланка
- 🇸🇾Сирия
- 🇹🇼Тайван
- 🇹🇯Таджикистан
- 🇹🇲Туркменистан
- 🇦🇪Обединени арабски емирства
- 🇺🇿Узбекистан
- 🇻🇳Виетнам
- 🇾🇪Йемен
Какво е Ниво на безработица
Уебсайтът eulerpool е посветен на предоставянето на професионални макроикономически данни, а една от най-значимите категории, която разглеждаме, е нивото на безработица. Безработицата е ключов фактор в макроикономиката, който влияе на икономическото развитие, общественото благосъстояние и социалната стабилност на една държава. В този текст ще разгледаме подробно значението, причините и последствията от нивото на безработицата. Безработицата представлява състояние, при което част от трудоспособното население не може да намери работа. Тя е индикатор за неефективност в използването на трудовите ресурси и може да бъде повлияна от различни икономически, социални и политически фактори. За икономистите и анализаторите, нивото на безработица е важен показател за състоянието на икономиката и често служи за оценка на икономическата политика. Има няколко основни типа безработица, всеки със своите специфики и причини. Фрикционната безработица възниква, когато хората доброволно напускат работа в търсене на по-добри възможности или поради промяна в кариерните си планове. Този тип безработица е временно явление и често се разглежда като естествена част от динамиката на трудовия пазар. Структурната безработица, от друга страна, е резултат от несъответствието между уменията на работната сила и изискванията на работодателите. Това може да се дължи на технологични промени, които правят някои професии остарели, или на географски фактори, когато работните места са концентрирани в определени региони, а работната сила в други. За решаването на този тип безработица често са необходими дългосрочни инвестиции в образование и обучение, както и политики за мобилност на работната сила. Цикличната безработица е свързана с икономическите цикли и възниква в периоди на рецесия, когато общото търсене на стоки и услуги намалява и предприятията са принудени да съкращават работни места. Този тип безработица може да бъде намален чрез стимулиращи икономически политики, като понижаване на лихвените проценти или увеличаване на публичните разходи. В допълнение към гореизброените видове, има и сезонна безработица, която е резултат от сезонни колебания в търсенето на работна сила. Тя е характерна за сектори като селското стопанство, туризма и строителството, където работните места са по-скоро временни и зависими от сезона. Националните статистически служби редовно публикуват данни за нивото на безработица, като използват различни методологии за измерване. Основният показател е процентът на безработица, който се изчислява като съотношение между броя на безработните и общата работна сила. Важно е да отбележим, че в различните държави се използват различни дефиниции и методологии за измерване на безработицата, което може да води до различни резултати. Нивото на безработица има значителни икономически и социални последствия. Високата безработица води до загуба на доходи за засегнатите лица и техните семейства, увеличава неравенството и бедността, и може да доведе до социални напрежения и нестабилност. Освен това, безработицата представлява загуба на производствен потенциал за икономиката като цяло, тъй като безработните лица не допринасят към производството на стоки и услуги. Високата безработица също така влияе негативно върху държавните финанси, тъй като намалява приходите от данъци и увеличава разходите за социални помощи и обезщетения за безработни. Това от своя страна може да доведе до увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, което ограничава възможностите за публични инвестиции и икономическо развитие. На икономическо ниво, безработицата също така влияе върху потребителското търсене. Безработните лица ограничават своите разходи, което намалява общото търсене на стоки и услуги и може да доведе до спад в производството и допълнителни съкращения на работни места. Това създава негативна спирала, която може да изостри икономическата рецесия. Борбата с безработицата изисква комбиниран подход, включващ както макроикономически, така и микрополитики. На макроикономическо ниво, правителствата и централните банки могат да използват инструменти като фискални и монетарни политики за стимулиране на икономическата активност и създаване на нови работни места. Това включва увеличаване на публичните разходи, намаляване на данъците, понижаване на лихвените проценти и предоставяне на стимули за частния сектор да инвестира и разширява производството. На микроикономическо ниво, важни са инвестициите в образование и професионално обучение, които повишават квалификацията и адаптивността на работната сила към променящите се нужди на пазара на труда. Политики за стимулиране на предприемачеството и иновациите също могат да създадат нови работни места и да разширят възможностите за заетост. Социалните политики също играят важна роля в борбата с безработицата. Подкрепата за най-уязвимите групи, като младите хора, дългосрочно безработните и лицата с увреждания, е от съществено значение за подобряване на тяхната интеграция на пазара на труда. Освен това, мерки за улесняване на географската мобилност, като предоставяне на помощи за преместване и осигуряване на жилища, могат да помогнат за намаляване на регионалните диспропорции в заетостта. В заключение, нивото на безработица е комплексен и многоизмерен показател, който отразява състоянието на икономиката и има значителни икономически и социални последствия. За ефективна борба с безработицата е необходим комбиниран подход, включващ макроикономически и микроикономически политики, както и инвестиции в образование, обучение и социална подкрепа. От eulerpool се стремим да предоставяме най-точните и актуални данни за нивото на безработица, за да подпомогнем нашите потребители в анализа и вземането на информирани решения.