Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате 
Швеция Дълг на домакинствата към брутен вътрешен продукт (БВП)
Цена
Настоящата стойност на Дълг на домакинствата към брутен вътрешен продукт (БВП) в Швеция е 83,9 % of GDP. Дълг на домакинствата към брутен вътрешен продукт (БВП) в Швеция намалява до 83,9 % of GDP на 1.09.2023 г., след като беше 84,8 % of GDP на 1.06.2023 г.. От 1.12.1980 г. до 1.09.2023 г., средният БВП в Швеция беше 62,54 % of GDP. Най-високата стойност беше достигната на 1.03.2021 г. с 94,30 % of GDP, докато най-ниската стойност беше записана на 1.03.1996 г. с 43,30 % of GDP.
Дълг на домакинствата към брутен вътрешен продукт (БВП) ·
Макс
| Задлъжнялост на домакинствата спрямо БВП | |
|---|---|
| 1.12.1980 г. | 46,80 % of GDP |
| 1.03.1981 г. | 46,80 % of GDP |
| 1.06.1981 г. | 47,00 % of GDP |
| 1.09.1981 г. | 47,20 % of GDP |
| 1.12.1981 г. | 47,40 % of GDP |
| 1.03.1982 г. | 47,90 % of GDP |
| 1.06.1982 г. | 48,30 % of GDP |
| 1.09.1982 г. | 48,60 % of GDP |
| 1.12.1982 г. | 48,80 % of GDP |
| 1.03.1983 г. | 48,60 % of GDP |
| 1.06.1983 г. | 48,40 % of GDP |
| 1.09.1983 г. | 48,10 % of GDP |
| 1.12.1983 г. | 47,70 % of GDP |
| 1.03.1984 г. | 47,50 % of GDP |
| 1.06.1984 г. | 47,40 % of GDP |
| 1.09.1984 г. | 47,30 % of GDP |
| 1.12.1984 г. | 47,30 % of GDP |
| 1.03.1985 г. | 47,10 % of GDP |
| 1.06.1985 г. | 47,10 % of GDP |
| 1.09.1985 г. | 47,10 % of GDP |
| 1.12.1985 г. | 47,00 % of GDP |
| 1.03.1986 г. | 48,10 % of GDP |
| 1.06.1986 г. | 49,20 % of GDP |
| 1.09.1986 г. | 50,20 % of GDP |
| 1.12.1986 г. | 51,20 % of GDP |
| 1.03.1987 г. | 51,90 % of GDP |
| 1.06.1987 г. | 52,50 % of GDP |
| 1.09.1987 г. | 53,20 % of GDP |
| 1.12.1987 г. | 53,80 % of GDP |
| 1.03.1988 г. | 55,20 % of GDP |
| 1.06.1988 г. | 56,60 % of GDP |
| 1.09.1988 г. | 57,80 % of GDP |
| 1.12.1988 г. | 58,80 % of GDP |
| 1.03.1989 г. | 58,70 % of GDP |
| 1.06.1989 г. | 58,50 % of GDP |
| 1.09.1989 г. | 58,30 % of GDP |
| 1.12.1989 г. | 58,00 % of GDP |
| 1.03.1990 г. | 57,40 % of GDP |
| 1.06.1990 г. | 56,70 % of GDP |
| 1.09.1990 г. | 56,20 % of GDP |
| 1.12.1990 г. | 55,60 % of GDP |
| 1.03.1991 г. | 54,40 % of GDP |
| 1.06.1991 г. | 53,30 % of GDP |
| 1.09.1991 г. | 52,50 % of GDP |
| 1.12.1991 г. | 51,90 % of GDP |
| 1.03.1992 г. | 51,50 % of GDP |
| 1.06.1992 г. | 51,40 % of GDP |
| 1.09.1992 г. | 51,30 % of GDP |
| 1.12.1992 г. | 51,40 % of GDP |
| 1.03.1993 г. | 51,60 % of GDP |
| 1.06.1993 г. | 51,60 % of GDP |
| 1.09.1993 г. | 51,30 % of GDP |
| 1.12.1993 г. | 50,80 % of GDP |
| 1.03.1994 г. | 49,90 % of GDP |
| 1.06.1994 г. | 49,00 % of GDP |
| 1.09.1994 г. | 48,20 % of GDP |
| 1.12.1994 г. | 47,30 % of GDP |
| 1.03.1995 г. | 46,30 % of GDP |
| 1.06.1995 г. | 45,30 % of GDP |
| 1.09.1995 г. | 44,30 % of GDP |
| 1.12.1995 г. | 43,60 % of GDP |
| 1.03.1996 г. | 43,30 % of GDP |
| 1.06.1996 г. | 43,40 % of GDP |
| 1.09.1996 г. | 43,30 % of GDP |
| 1.12.1996 г. | 43,70 % of GDP |
| 1.03.1997 г. | 44,10 % of GDP |
| 1.06.1997 г. | 44,10 % of GDP |
| 1.09.1997 г. | 44,10 % of GDP |
| 1.12.1997 г. | 44,10 % of GDP |
| 1.03.1998 г. | 44,00 % of GDP |
| 1.06.1998 г. | 44,00 % of GDP |
| 1.09.1998 г. | 44,30 % of GDP |
| 1.12.1998 г. | 44,60 % of GDP |
| 1.03.1999 г. | 44,70 % of GDP |
| 1.06.1999 г. | 45,30 % of GDP |
| 1.09.1999 г. | 45,60 % of GDP |
| 1.12.1999 г. | 46,10 % of GDP |
| 1.03.2000 г. | 46,40 % of GDP |
| 1.06.2000 г. | 46,70 % of GDP |
| 1.09.2000 г. | 46,70 % of GDP |
| 1.12.2000 г. | 47,40 % of GDP |
| 1.03.2001 г. | 47,50 % of GDP |
| 1.06.2001 г. | 48,30 % of GDP |
| 1.09.2001 г. | 49,00 % of GDP |
| 1.12.2001 г. | 49,50 % of GDP |
| 1.03.2002 г. | 49,60 % of GDP |
| 1.06.2002 г. | 50,20 % of GDP |
| 1.09.2002 г. | 50,50 % of GDP |
| 1.12.2002 г. | 51,20 % of GDP |
| 1.03.2003 г. | 51,50 % of GDP |
| 1.06.2003 г. | 52,30 % of GDP |
| 1.09.2003 г. | 52,80 % of GDP |
| 1.12.2003 г. | 53,60 % of GDP |
| 1.03.2004 г. | 54,20 % of GDP |
| 1.06.2004 г. | 55,10 % of GDP |
| 1.09.2004 г. | 55,60 % of GDP |
| 1.12.2004 г. | 56,70 % of GDP |
| 1.03.2005 г. | 57,30 % of GDP |
| 1.06.2005 г. | 58,60 % of GDP |
| 1.09.2005 г. | 59,70 % of GDP |
| 1.12.2005 г. | 60,70 % of GDP |
| 1.03.2006 г. | 61,10 % of GDP |
| 1.06.2006 г. | 61,80 % of GDP |
| 1.09.2006 г. | 62,30 % of GDP |
| 1.12.2006 г. | 63,00 % of GDP |
| 1.03.2007 г. | 62,90 % of GDP |
| 1.06.2007 г. | 63,60 % of GDP |
| 1.09.2007 г. | 64,20 % of GDP |
| 1.12.2007 г. | 64,80 % of GDP |
| 1.03.2008 г. | 65,40 % of GDP |
| 1.06.2008 г. | 66,70 % of GDP |
| 1.09.2008 г. | 67,10 % of GDP |
| 1.12.2008 г. | 68,30 % of GDP |
| 1.03.2009 г. | 69,70 % of GDP |
| 1.06.2009 г. | 71,80 % of GDP |
| 1.09.2009 г. | 73,70 % of GDP |
| 1.12.2009 г. | 75,60 % of GDP |
| 1.03.2010 г. | 75,90 % of GDP |
| 1.06.2010 г. | 76,40 % of GDP |
| 1.09.2010 г. | 76,50 % of GDP |
| 1.12.2010 г. | 76,10 % of GDP |
| 1.03.2011 г. | 75,80 % of GDP |
| 1.06.2011 г. | 75,90 % of GDP |
| 1.09.2011 г. | 75,90 % of GDP |
| 1.12.2011 г. | 76,60 % of GDP |
| 1.03.2012 г. | 77,10 % of GDP |
| 1.06.2012 г. | 77,80 % of GDP |
| 1.09.2012 г. | 78,60 % of GDP |
| 1.12.2012 г. | 79,20 % of GDP |
| 1.03.2013 г. | 79,60 % of GDP |
| 1.06.2013 г. | 80,50 % of GDP |
| 1.09.2013 г. | 80,90 % of GDP |
| 1.12.2013 г. | 81,10 % of GDP |
| 1.03.2014 г. | 81,20 % of GDP |
| 1.06.2014 г. | 81,60 % of GDP |
| 1.09.2014 г. | 81,70 % of GDP |
| 1.12.2014 г. | 82,00 % of GDP |
| 1.03.2015 г. | 81,90 % of GDP |
| 1.06.2015 г. | 82,20 % of GDP |
| 1.09.2015 г. | 82,30 % of GDP |
| 1.12.2015 г. | 82,50 % of GDP |
| 1.03.2016 г. | 83,50 % of GDP |
| 1.06.2016 г. | 84,60 % of GDP |
| 1.09.2016 г. | 85,30 % of GDP |
| 1.12.2016 г. | 85,90 % of GDP |
| 1.03.2017 г. | 86,20 % of GDP |
| 1.06.2017 г. | 86,70 % of GDP |
| 1.09.2017 г. | 87,00 % of GDP |
| 1.12.2017 г. | 87,20 % of GDP |
| 1.03.2018 г. | 87,20 % of GDP |
| 1.06.2018 г. | 87,50 % of GDP |
| 1.09.2018 г. | 87,70 % of GDP |
| 1.12.2018 г. | 88,10 % of GDP |
| 1.03.2019 г. | 87,90 % of GDP |
| 1.06.2019 г. | 88,30 % of GDP |
| 1.09.2019 г. | 88,20 % of GDP |
| 1.12.2019 г. | 88,50 % of GDP |
| 1.03.2020 г. | 88,80 % of GDP |
| 1.06.2020 г. | 91,30 % of GDP |
| 1.09.2020 г. | 92,50 % of GDP |
| 1.12.2020 г. | 93,70 % of GDP |
| 1.03.2021 г. | 94,30 % of GDP |
| 1.06.2021 г. | 93,40 % of GDP |
| 1.09.2021 г. | 92,90 % of GDP |
| 1.12.2021 г. | 92,10 % of GDP |
| 1.03.2022 г. | 91,50 % of GDP |
| 1.06.2022 г. | 90,50 % of GDP |
| 1.09.2022 г. | 88,80 % of GDP |
| 1.12.2022 г. | 87,50 % of GDP |
| 1.03.2023 г. | 85,70 % of GDP |
| 1.06.2023 г. | 84,80 % of GDP |
| 1.09.2023 г. | 83,90 % of GDP |
Дълг на домакинствата към брутен вътрешен продукт (БВП) История
| Дата | Стойност |
|---|---|
| 1.09.2023 г. | 83,9 % of GDP |
| 1.06.2023 г. | 84,8 % of GDP |
| 1.03.2023 г. | 85,7 % of GDP |
| 1.12.2022 г. | 87,5 % of GDP |
| 1.09.2022 г. | 88,8 % of GDP |
| 1.06.2022 г. | 90,5 % of GDP |
| 1.03.2022 г. | 91,5 % of GDP |
| 1.12.2021 г. | 92,1 % of GDP |
| 1.09.2021 г. | 92,9 % of GDP |
| 1.06.2021 г. | 93,4 % of GDP |
Сходни макро показатели за Дълг на домакинствата към брутен вътрешен продукт (БВП)
| Име | В момента | Предишен | Честота |
|---|---|---|---|
🇸🇪 Доверие на потребителите | 93,3 points | 91,3 points | Месечно |
🇸🇪 Домакински разходи | -0,7 % | 0,4 % | Месечно |
🇸🇪 Дребно търговски оборот MoM | -0,3 % | 0,3 % | Месечно |
🇸🇪 Дребностокови обороти YoY | 0,8 % | 0,7 % | Месечно |
🇸🇪 Задлъжнялост на домакинствата спрямо доходите | 168,45 % | 171,92 % | Годишно |
🇸🇪 Кредит на частния сектор | 0,461 % | 0,422 % | Месечно |
🇸🇪 Лични спестявания | 20,61 % | 11,92 % | Тримесечие |
🇸🇪 Наличен личен доход | 686,084 млрд. SEK | 667,702 млрд. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 Потребителски разходи | 697,348 млрд. SEK | 699,38 млрд. SEK | Тримесечие |
🇸🇪 Разходи за домакинствата MoM | -0,6 % | 0 % | Месечно |
🇸🇪 Цени на бензина | 1,69 USD/Liter | 1,74 USD/Liter | Месечно |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Дълг на домакинствата към брутен вътрешен продукт (БВП)
Заглавие: Задлъжнялост на домакинствата към БВП: Комплексен анализ на значението, тенденциите и въздействието върху икономиката Въведение Задлъжнялост на домакинствата към БВП (брутен вътрешен продукт) е един от ключовите макроикономически индикатори, който отразява съотношението на общите задължения на домакинствата спрямо стойността на произведените стоки и услуги в една икономика за определен период от време. Това съотношение предоставя важна информация за финансовото състояние на домакинствата и устойчивостта на икономиката като цяло. В този анализ ще разгледаме важността на този показател, тенденциите в различни страни и какво въздействие има върху икономиката. Значение на показателя Задлъжнялостта на домакинствата към БВП е индикатор, който дава представа за степента, до която домакинствата разчитат на заемни средства за покриване на своите разходи. Високото ниво на задлъжнялост може да сигнализира за потенциални рискове за финансовата стабилност на домакинствата и икономиката като цяло. Възможните последствия включват увеличаване на несъбираемостта на кредити, намаляване на потребителските разходи и отслабване на икономическата активност. От друга страна, ниското ниво на задлъжнялост може да покаже здравословни финансови навици и стабилност. В същото време, твърде ниското ниво на задлъжнялост може да бъде индикатор за недостатъчни инвестиции в образование, недвижими имоти или други дългосрочни активи, които са от съществено значение за икономическия растеж. Тенденции в различни страни Тенденциите в задлъжнялостта на домакинствата към БВП варират значително между различните страни. Например, в развиващите се икономики нивото на задлъжнялост често е по-ниско поради ограничен достъп до кредитиране и по-ниски доходни нива. В същото време, развитите икономики обикновено имат по-високи нива на задлъжнялост, което може да бъде резултат от по-голямо доверие в финансовите институции и по-високи стандарти на живот. През последните десетилетия, много страни забелязаха увеличение на задлъжнялостта на домакинствата, което се обяснява със засилването на потребителското кредитиране и по-достъпните ипотечни заеми. В САЩ, например, ипотечната криза от 2008 г. доведе до значителни промени в кредитната политика и регулациите, което повлия на задлъжнялостта към БВП. Европа също преживя дългова криза, особено в южните страни-членки на Европейския съюз, като Гърция и Испания. В тези държави, високата задлъжнялост на домакинствата доведе до икономически трудности и нуждата от фискални корекции. За разлика от тях, скандинавските държави като Швеция и Норвегия успяха да поддържат сравнително стабилни нива на задлъжнялост благодарение на добре развитите си социални системи и високи доходи. Влияние върху икономиката Високата задлъжнялост на домакинствата към БВП може да има както положителни, така и отрицателни последици за икономиката. Една от положителните страни е, че увеличаването на потребителското кредитиране може да стимулира икономическия растеж чрез повишаване на потребителските разходи. Това от своя страна може да доведе до по-висок производствен капацитет и създаване на нови работни места. Въпреки това, прекомерната задлъжнялост може да доведе до финансова нестабилност. Ако домакинствата натрупат прекомерни дългове и не са в състояние да ги обслужват, това може да доведе до увеличаване на несъбираемостта на кредити и фалити. Това може да натовари банковата система и да доведе до финансови кризи, които да се разпространят и върху останалата част от икономиката. Освен това, високата задлъжнялост може да ограничи бъдещите потребителски разходи и инвестиции. Домакинствата, които разполагат с големи задължения, са по-малко склонни да харчат за потребителски стоки и услуги, което може да ограничи икономическата активност. Това може да доведе до по-нисък брутен вътрешен продукт и икономически застой. Контекст в България В България, задлъжнялостта на домакинствата към БВП е сравнително ниска в сравнение с тази на много развити икономики. Това отчасти се дължи на по-ниските нива на потребителско кредитиране и по-консервативната финансова политика на домакинствата. Въпреки това, през последните години се наблюдава увеличение на потребителското кредитиране, особено във връзка с ипотечните заеми. Българските домакинства все още поддържат сравнително висока степен на спестявания, което им предоставя известна финансова стабилност в случай на икономически шокове. Въпреки това, с нарастващите разходи за живот и увеличеното потребителско кредитиране, е важно да се следи нивото на задлъжнялост, за да се предотвратят потенциални финансови проблеми в бъдеще. Заключение Задлъжнялостта на домакинствата към БВП е важен макроикономически индикатор, който предоставя ценна информация за финансовото състояние на домакинствата и стабилността на икономиката. Различните тенденции в различни страни показват, че няма еднозначен подход към управлението на този показател. Високата задлъжнялост може да стимулира икономическия растеж, но и да доведе до финансови нестабилности. В България, задлъжнялостта на домакинствата е на сравнително управляемо ниво, но тенденциите на увеличаване налагат внимателен мониторинг и подходящо управление. Балансирането между стимулирането на потребителското кредитиране и поддържането на финансова стабилност е от съществено значение за дългосрочния устойчив растеж на икономиката. Нашият уебсайт, Eulerpool, предлага детайлна макроикономическа информация и анализи, включително данни за задлъжнялост на домакинствата към БВП, които могат да бъдат полезни за анализатори, инвеститори и политици при вземането на информирани решения.