Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Свазиленд Баланси на централната банка
Цена
Текущата стойност на Баланси на централната банка в Свазиленд е 13,518 млрд. SZL. Баланси на централната банка в Свазиленд намаля до 13,518 млрд. SZL на 1.03.2024 г., след като беше 14,409 млрд. SZL на 1.02.2024 г.. От 1.01.2010 г. до 1.04.2024 г., средният БВП в Свазиленд беше 10,27 млрд. SZL. Историческият връх беше достигнат на 1.11.2023 г. с 14,89 млрд. SZL, докато най-ниската стойност беше записана на 1.02.2011 г. с 4,86 млрд. SZL.
Баланси на централната банка ·
Макс
Баланс на централната банка | |
---|---|
1.01.2010 г. | 7,95 млрд. SZL |
1.02.2010 г. | 7,52 млрд. SZL |
1.03.2010 г. | 6,73 млрд. SZL |
1.04.2010 г. | 6,62 млрд. SZL |
1.05.2010 г. | 6,21 млрд. SZL |
1.06.2010 г. | 5,68 млрд. SZL |
1.07.2010 г. | 5,61 млрд. SZL |
1.08.2010 г. | 5,92 млрд. SZL |
1.09.2010 г. | 5,55 млрд. SZL |
1.10.2010 г. | 5,53 млрд. SZL |
1.11.2010 г. | 5,70 млрд. SZL |
1.12.2010 г. | 5,15 млрд. SZL |
1.01.2011 г. | 5,25 млрд. SZL |
1.02.2011 г. | 4,86 млрд. SZL |
1.03.2011 г. | 5,29 млрд. SZL |
1.04.2011 г. | 5,15 млрд. SZL |
1.05.2011 г. | 5,39 млрд. SZL |
1.06.2011 г. | 5,20 млрд. SZL |
1.07.2011 г. | 5,65 млрд. SZL |
1.08.2011 г. | 5,69 млрд. SZL |
1.09.2011 г. | 5,53 млрд. SZL |
1.10.2011 г. | 5,92 млрд. SZL |
1.11.2011 г. | 6,02 млрд. SZL |
1.12.2011 г. | 5,73 млрд. SZL |
1.01.2012 г. | 5,82 млрд. SZL |
1.02.2012 г. | 5,62 млрд. SZL |
1.03.2012 г. | 5,32 млрд. SZL |
1.04.2012 г. | 6,62 млрд. SZL |
1.05.2012 г. | 6,28 млрд. SZL |
1.06.2012 г. | 5,95 млрд. SZL |
1.07.2012 г. | 7,08 млрд. SZL |
1.08.2012 г. | 6,41 млрд. SZL |
1.09.2012 г. | 5,76 млрд. SZL |
1.10.2012 г. | 7,33 млрд. SZL |
1.11.2012 г. | 6,95 млрд. SZL |
1.12.2012 г. | 6,52 млрд. SZL |
1.01.2013 г. | 7,86 млрд. SZL |
1.02.2013 г. | 7,22 млрд. SZL |
1.03.2013 г. | 7,25 млрд. SZL |
1.04.2013 г. | 8,55 млрд. SZL |
1.05.2013 г. | 8,50 млрд. SZL |
1.06.2013 г. | 8,08 млрд. SZL |
1.07.2013 г. | 9,10 млрд. SZL |
1.08.2013 г. | 8,66 млрд. SZL |
1.09.2013 г. | 8,31 млрд. SZL |
1.10.2013 г. | 9,33 млрд. SZL |
1.11.2013 г. | 9,38 млрд. SZL |
1.12.2013 г. | 9,06 млрд. SZL |
1.01.2014 г. | 10,44 млрд. SZL |
1.02.2014 г. | 9,84 млрд. SZL |
1.03.2014 г. | 9,22 млрд. SZL |
1.04.2014 г. | 9,87 млрд. SZL |
1.05.2014 г. | 9,11 млрд. SZL |
1.06.2014 г. | 8,69 млрд. SZL |
1.07.2014 г. | 9,61 млрд. SZL |
1.08.2014 г. | 8,78 млрд. SZL |
1.09.2014 г. | 8,36 млрд. SZL |
1.10.2014 г. | 9,53 млрд. SZL |
1.11.2014 г. | 9,18 млрд. SZL |
1.12.2014 г. | 9,12 млрд. SZL |
1.01.2015 г. | 10,02 млрд. SZL |
1.02.2015 г. | 9,61 млрд. SZL |
1.03.2015 г. | 9,28 млрд. SZL |
1.04.2015 г. | 9,79 млрд. SZL |
1.05.2015 г. | 9,27 млрд. SZL |
1.06.2015 г. | 9,03 млрд. SZL |
1.07.2015 г. | 9,79 млрд. SZL |
1.08.2015 г. | 9,47 млрд. SZL |
1.09.2015 г. | 9,34 млрд. SZL |
1.10.2015 г. | 10,28 млрд. SZL |
1.11.2015 г. | 10,18 млрд. SZL |
1.12.2015 г. | 9,88 млрд. SZL |
1.01.2016 г. | 11,12 млрд. SZL |
1.02.2016 г. | 10,80 млрд. SZL |
1.03.2016 г. | 10,45 млрд. SZL |
1.04.2016 г. | 11,19 млрд. SZL |
1.05.2016 г. | 11,14 млрд. SZL |
1.06.2016 г. | 10,79 млрд. SZL |
1.08.2016 г. | 10,92 млрд. SZL |
1.09.2016 г. | 10,42 млрд. SZL |
1.10.2016 г. | 11,16 млрд. SZL |
1.11.2016 г. | 10,67 млрд. SZL |
1.12.2016 г. | 10,66 млрд. SZL |
1.01.2017 г. | 11,15 млрд. SZL |
1.02.2017 г. | 10,37 млрд. SZL |
1.03.2017 г. | 10,19 млрд. SZL |
1.04.2017 г. | 11,07 млрд. SZL |
1.05.2017 г. | 10,32 млрд. SZL |
1.06.2017 г. | 9,86 млрд. SZL |
1.07.2017 г. | 11,13 млрд. SZL |
1.08.2017 г. | 10,25 млрд. SZL |
1.09.2017 г. | 10,32 млрд. SZL |
1.10.2017 г. | 13,12 млрд. SZL |
1.11.2017 г. | 12,48 млрд. SZL |
1.12.2017 г. | 11,43 млрд. SZL |
1.01.2018 г. | 12,09 млрд. SZL |
1.02.2018 г. | 11,49 млрд. SZL |
1.03.2018 г. | 10,16 млрд. SZL |
1.04.2018 г. | 11,42 млрд. SZL |
1.05.2018 г. | 9,76 млрд. SZL |
1.06.2018 г. | 10,60 млрд. SZL |
1.07.2018 г. | 10,81 млрд. SZL |
1.08.2018 г. | 11,20 млрд. SZL |
1.09.2018 г. | 11,36 млрд. SZL |
1.10.2018 г. | 12,47 млрд. SZL |
1.11.2018 г. | 11,80 млрд. SZL |
1.12.2018 г. | 12,40 млрд. SZL |
1.01.2019 г. | 12,35 млрд. SZL |
1.02.2019 г. | 12,52 млрд. SZL |
1.03.2019 г. | 13,40 млрд. SZL |
1.04.2019 г. | 11,08 млрд. SZL |
1.05.2019 г. | 10,58 млрд. SZL |
1.06.2019 г. | 10,16 млрд. SZL |
1.07.2019 г. | 9,98 млрд. SZL |
1.08.2019 г. | 11,80 млрд. SZL |
1.09.2019 г. | 11,24 млрд. SZL |
1.10.2019 г. | 12,24 млрд. SZL |
1.11.2019 г. | 13,41 млрд. SZL |
1.12.2019 г. | 11,96 млрд. SZL |
1.01.2020 г. | 11,62 млрд. SZL |
1.02.2020 г. | 11,97 млрд. SZL |
1.03.2020 г. | 11,94 млрд. SZL |
1.04.2020 г. | 13,28 млрд. SZL |
1.05.2020 г. | 12,07 млрд. SZL |
1.06.2020 г. | 12,11 млрд. SZL |
1.07.2020 г. | 11,93 млрд. SZL |
1.08.2020 г. | 12,30 млрд. SZL |
1.09.2020 г. | 14,27 млрд. SZL |
1.10.2020 г. | 14,47 млрд. SZL |
1.11.2020 г. | 13,72 млрд. SZL |
1.12.2020 г. | 13,15 млрд. SZL |
1.01.2021 г. | 13,69 млрд. SZL |
1.02.2021 г. | 13,37 млрд. SZL |
1.03.2021 г. | 14,26 млрд. SZL |
1.04.2021 г. | 13,14 млрд. SZL |
1.05.2021 г. | 11,60 млрд. SZL |
1.06.2021 г. | 13,20 млрд. SZL |
1.07.2021 г. | 12,30 млрд. SZL |
1.08.2021 г. | 13,14 млрд. SZL |
1.09.2021 г. | 13,27 млрд. SZL |
1.10.2021 г. | 13,37 млрд. SZL |
1.11.2021 г. | 13,72 млрд. SZL |
1.12.2021 г. | 14,70 млрд. SZL |
1.01.2022 г. | 13,58 млрд. SZL |
1.02.2022 г. | 13,77 млрд. SZL |
1.03.2022 г. | 12,11 млрд. SZL |
1.04.2022 г. | 8,03 млрд. SZL |
1.05.2022 г. | 14,11 млрд. SZL |
1.06.2022 г. | 14,08 млрд. SZL |
1.07.2022 г. | 12,85 млрд. SZL |
1.08.2022 г. | 12,32 млрд. SZL |
1.09.2022 г. | 12,31 млрд. SZL |
1.10.2022 г. | 12,84 млрд. SZL |
1.11.2022 г. | 12,09 млрд. SZL |
1.12.2022 г. | 12,97 млрд. SZL |
1.01.2023 г. | 13,24 млрд. SZL |
1.02.2023 г. | 13,02 млрд. SZL |
1.03.2023 г. | 13,11 млрд. SZL |
1.04.2023 г. | 13,77 млрд. SZL |
1.05.2023 г. | 13,84 млрд. SZL |
1.06.2023 г. | 12,40 млрд. SZL |
1.07.2023 г. | 12,57 млрд. SZL |
1.08.2023 г. | 13,84 млрд. SZL |
1.09.2023 г. | 13,49 млрд. SZL |
1.10.2023 г. | 14,52 млрд. SZL |
1.11.2023 г. | 14,89 млрд. SZL |
1.12.2023 г. | 14,47 млрд. SZL |
1.01.2024 г. | 14,47 млрд. SZL |
1.02.2024 г. | 14,41 млрд. SZL |
1.03.2024 г. | 13,52 млрд. SZL |
Баланси на централната банка История
Дата | Стойност |
---|---|
1.03.2024 г. | 13,518 млрд. SZL |
1.02.2024 г. | 14,409 млрд. SZL |
1.01.2024 г. | 14,469 млрд. SZL |
1.12.2023 г. | 14,472 млрд. SZL |
1.11.2023 г. | 14,891 млрд. SZL |
1.10.2023 г. | 14,517 млрд. SZL |
1.09.2023 г. | 13,489 млрд. SZL |
1.08.2023 г. | 13,842 млрд. SZL |
1.07.2023 г. | 12,567 млрд. SZL |
1.06.2023 г. | 12,399 млрд. SZL |
Сходни макро показатели за Баланси на централната банка
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇸🇿 Валутни резерви | 9,558 млрд. SZL | 9,896 млрд. SZL | Месечно |
🇸🇿 Лихвен процент | 7,5 % | 7,5 % | frequency_daily |
🇸🇿 Лихвен процент по кредита | 11 % | 11 % | Месечно |
🇸🇿 Парична маса M1 | 8,964 млрд. SZL | 8,148 млрд. SZL | Месечно |
🇸🇿 Парична маса M2 | 23,26 млрд. SZL | 20,927 млрд. SZL | Месечно |
Макросайтове за други страни в Африка
- 🇩🇿Алжир
- 🇦🇴Ангола
- 🇧🇯Бенин
- 🇧🇼Ботсвана
- 🇧🇫Буркина Фасо
- 🇧🇮Бурунди
- 🇨🇲Камерун
- 🇨🇻Кабо Верде
- 🇨🇫Централноафриканска република
- 🇹🇩Чад
- 🇰🇲Комори
- 🇨🇬Конго
- 🇿🇦Южна Африка
- 🇩🇯Джибути
- 🇪🇬Египет
- 🇬🇶Екваториална Гвинея
- 🇪🇷Еритрея
- 🇪🇹Етиопия
- 🇬🇦Габон
- 🇬🇲Гамбия
- 🇬🇭Гана
- 🇬🇳Гвинея
- 🇬🇼Гвинея-Бисау
- 🇨🇮Кот д'Ивоар
- 🇰🇪Кения
- 🇱🇸Лесото
- 🇱🇷Либерия
- 🇱🇾Либия
- 🇲🇬Мадагаскар
- 🇲🇼Малави
- 🇲🇱Mali
- 🇲🇷Мавритания
- 🇲🇺Мавриций
- 🇲🇦Мароко
- 🇲🇿Мозамбик
- 🇳🇦Намибия
- 🇳🇪Нигер
- 🇳🇬Нигерия
- 🇷🇼Руанда
- 🇸🇹Сао Томе и Принсипи
- 🇸🇳Сенегал
- 🇸🇨Сейшели
- 🇸🇱Сиера Леоне
- 🇸🇴Сомалия
- Южен Судан
- 🇸🇩Судан
- 🇹🇿Танзания
- 🇹🇬Того
- 🇹🇳Тунис
- 🇺🇬Уганда
- 🇿🇲Замбия
- 🇿🇼Зимбабве
Какво е Баланси на централната банка
Централната банка е ключова институция в икономическата система на всяка държава, която играе решаваща роля в регулирането на паричната политика и стабилизирането на финансовата система. Един от основните инструменти за постигане на тези цели е балансът на централната банка. В този контекст, ще разгледаме същността и значимостта на баланса на централната банка, различните му компоненти и как те влияят върху икономиката. Знанието за тези аспекти е от съществено значение за всеки, който се интересува от макроикономика и финансови пазари. Балансът на централната банка представлява отчет, който показва активите и пасивите на институцията към даден момент. Той е инструмент, който Централната банка използва, за да контролира паричната база и ликвидността в икономиката. Активите включват държавни облигации, чуждестранни резерви и злато, докато пасивите се състоят от пари в обръщение и депозити на търговските банки. Динамиката на активите на централната банка е важен показател за нейната парична политика. Закупуването на държавни облигации, например, е един от инструментите за осигуряване на ликвидност в банковата система. Това действие увеличава паричната маса в обръщение, което може да стимулира кредитирането и инвестиране в реалната икономика. От друга страна, продажбата на държавни облигации може да има източващ ефект върху ликвидността и да помогне за контролиране на инфлацията. Чуждестранните резерви, като част от активите на централната банка, също играят критична роля. Те се използват за интервенции на валутния пазар с цел стабилизиране на националната валута. Натрупването на значителни чуждестранни резерви може да укрепи доверието във валутата на държавата и да намали риска от валутни кризи. Пасивите на централната банка включват основно пари в обръщение и депозити на търговските банки. Парите в обръщение представляват банкноти и монети, циркулиращи в икономиката, а техният контрол е от съществено значение за поддържане на инфлацията в желаните рамки. Депозитите на търговските банки в централната банка, от своя страна, са важни за функционирането на междубанковия пазар и управлението на ежедневната ликвидност на търговските банки. Монетарната политика на централната банка има директно въздействие върху структурата на баланса. Един от инструментите за регулиране на икономическата активност е определянето на лихвените проценти. Повишаването на лихвите може да доведе до понижаване на кредитирането и забавяне на икономическия растеж, докато понижаването на лихвите може да стимулира икономическа активност. Регулирането на задължителните резерви също е важен механизъм. Средствата, които търговските банки трябва да държат в резерва, са част от пасивите на централната банка и вариациите в тези резерви влияят върху ликвидността на банковата система. Увеличаването на задължителните резерви може да намали наличната ликвидност и кредитирането, докато намаляването им може да увеличи паричната маса. Едно от най-влиятелните събития за баланса на централната банка през последните десетилетия е прилагането на количествени улеснения (Quantitative Easing, QE). Това е неконвенционална парична политика, която включва покупка на голямо количество дългосрочни държавни облигации и други финансови активи. Целта е да се намалят дългосрочните лихвени проценти и да се стимулира икономическата активност при ниска инфлация и ниски лихвени проценти. В резултат на QE, балансовите листове на централните банки значително се разшириха. Това доведе до увеличаване на активите и пасивите, като съответно увеличение се наблюдава и в парите в обръщение и депозитите на търговските банки. Този мащаб на интервенциите подчерта важността на прозрачността и отговорността на централните банки в управлението на техните баланси. Въздействието на промените в баланса на централната банка върху икономиката е сложен процес, който включва взаимодействието на множество фактори. Фискалната политика на правителството, глобалната икономическа среда и поведението на финансовите пазари също играят ключови роли. Затова, анализът на баланса на централната банка изисква внимателно разглеждане на всички тези аспекти за по-добро разбиране на икономическите условия. И накрая, важно е да се отбележи, че устойчивостта на финансовата система и доверието в централната банка зависят от ефективното управление на нейния баланс. Правилното съгласуване на паричната политика с фискалната политика на държавата, както и с глобалните икономически тенденции, е от критическо значение за осигуряване на икономическа стабилност и растеж. В обобщение, балансът на централната банка е сърцевина на институционалната рамка, която регулира паричната политика и стабилността на финансовата система. Разбирането на неговите компоненти и взаимодействия е ключово за анализиране на макроикономическите процеси и вземането на информирани решения на финансовите пазари. За нас в еulerpool предоставянето на изчерпателни и точни данни за баланса на централната банка е от съществено значение за подпомагане на потребителите в техните анализи и инвестиционни решения.