Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Словения Търговски баланс
Цена
Настоящата стойност на Търговски баланс в Словения е 8,23 млн. EUR. Търговският баланс в Словения намаля до 8,23 млн. EUR на 1.12.2023 г., след като беше 556,28 млн. EUR на 1.07.2023 г.. От 1.01.1992 г. до 1.04.2024 г. средният БВП в Словения беше -78,59 млн. EUR. Най-високата стойност беше достигната на 1.06.2023 г. с 567,98 млн. EUR, докато най-ниската стойност беше записана на 1.08.2023 г. с -1,19 млрд. EUR.
Търговски баланс ·
Макс
Търговски баланс | |
---|---|
1.01.1992 г. | 108,00 млн. EUR |
1.02.1992 г. | 88,00 млн. EUR |
1.03.1992 г. | 85,60 млн. EUR |
1.04.1992 г. | 21,60 млн. EUR |
1.05.1992 г. | 21,60 млн. EUR |
1.06.1992 г. | 28,80 млн. EUR |
1.07.1992 г. | 5,60 млн. EUR |
1.08.1992 г. | 38,40 млн. EUR |
1.09.1992 г. | 92,80 млн. EUR |
1.10.1992 г. | 14,40 млн. EUR |
1.01.1993 г. | 15,20 млн. EUR |
1.09.1993 г. | 14,40 млн. EUR |
1.01.1994 г. | 29,60 млн. EUR |
1.09.1994 г. | 11,20 млн. EUR |
1.01.1995 г. | 4,00 млн. EUR |
1.01.1996 г. | 24,91 млн. EUR |
1.07.1999 г. | 27,82 млн. EUR |
1.06.2002 г. | 1,64 млн. EUR |
1.06.2009 г. | 27,95 млн. EUR |
1.09.2012 г. | 10,09 млн. EUR |
1.11.2012 г. | 5,05 млн. EUR |
1.03.2013 г. | 15,22 млн. EUR |
1.04.2013 г. | 11,10 млн. EUR |
1.06.2013 г. | 49,00 млн. EUR |
1.07.2013 г. | 44,01 млн. EUR |
1.09.2013 г. | 22,78 млн. EUR |
1.01.2014 г. | 32,10 млн. EUR |
1.03.2014 г. | 80,49 млн. EUR |
1.04.2014 г. | 54,72 млн. EUR |
1.06.2014 г. | 78,02 млн. EUR |
1.07.2014 г. | 55,48 млн. EUR |
1.09.2014 г. | 136,08 млн. EUR |
1.10.2014 г. | 91,07 млн. EUR |
1.12.2014 г. | 31,87 млн. EUR |
1.01.2015 г. | 26,84 млн. EUR |
1.03.2015 г. | 122,75 млн. EUR |
1.05.2015 г. | 71,35 млн. EUR |
1.06.2015 г. | 161,45 млн. EUR |
1.07.2015 г. | 118,96 млн. EUR |
1.09.2015 г. | 147,01 млн. EUR |
1.10.2015 г. | 101,07 млн. EUR |
1.11.2015 г. | 87,44 млн. EUR |
1.01.2016 г. | 116,64 млн. EUR |
1.02.2016 г. | 93,61 млн. EUR |
1.03.2016 г. | 111,77 млн. EUR |
1.04.2016 г. | 88,52 млн. EUR |
1.05.2016 г. | 52,99 млн. EUR |
1.06.2016 г. | 144,22 млн. EUR |
1.07.2016 г. | 81,88 млн. EUR |
1.09.2016 г. | 162,53 млн. EUR |
1.10.2016 г. | 77,15 млн. EUR |
1.12.2016 г. | 900 000,00 EUR |
1.01.2017 г. | 13,45 млн. EUR |
1.02.2017 г. | 8,55 млн. EUR |
1.03.2017 г. | 109,96 млн. EUR |
1.04.2017 г. | 81,64 млн. EUR |
1.06.2017 г. | 129,01 млн. EUR |
1.07.2017 г. | 100,48 млн. EUR |
1.09.2017 г. | 215,95 млн. EUR |
1.10.2017 г. | 140,56 млн. EUR |
1.01.2018 г. | 80 000,00 EUR |
1.02.2018 г. | 25,32 млн. EUR |
1.03.2018 г. | 116,92 млн. EUR |
1.04.2018 г. | 84,41 млн. EUR |
1.06.2018 г. | 118,63 млн. EUR |
1.07.2018 г. | 108,83 млн. EUR |
1.08.2018 г. | 8,24 млн. EUR |
1.01.2019 г. | 58,95 млн. EUR |
1.02.2019 г. | 73,20 млн. EUR |
1.03.2019 г. | 23,05 млн. EUR |
1.05.2019 г. | 121,46 млн. EUR |
1.06.2019 г. | 99,65 млн. EUR |
1.11.2019 г. | 44,20 млн. EUR |
1.01.2020 г. | 196,16 млн. EUR |
1.02.2020 г. | 126,12 млн. EUR |
1.03.2020 г. | 158,77 млн. EUR |
1.04.2020 г. | 137,65 млн. EUR |
1.05.2020 г. | 178,45 млн. EUR |
1.06.2020 г. | 135,88 млн. EUR |
1.07.2020 г. | 174,14 млн. EUR |
1.09.2020 г. | 282,44 млн. EUR |
1.10.2020 г. | 183,53 млн. EUR |
1.01.2021 г. | 347,93 млн. EUR |
1.02.2021 г. | 253,29 млн. EUR |
1.03.2021 г. | 136,46 млн. EUR |
1.06.2022 г. | 364,23 млн. EUR |
1.09.2022 г. | 235,72 млн. EUR |
1.02.2023 г. | 230,23 млн. EUR |
1.06.2023 г. | 567,98 млн. EUR |
1.07.2023 г. | 556,28 млн. EUR |
1.12.2023 г. | 8,23 млн. EUR |
Търговски баланс История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 8,23 млн. EUR |
1.07.2023 г. | 556,28 млн. EUR |
1.06.2023 г. | 567,98 млн. EUR |
1.02.2023 г. | 230,23 млн. EUR |
1.09.2022 г. | 235,72 млн. EUR |
1.06.2022 г. | 364,23 млн. EUR |
1.03.2021 г. | 136,46 млн. EUR |
1.02.2021 г. | 253,29 млн. EUR |
1.01.2021 г. | 347,93 млн. EUR |
1.10.2020 г. | 183,53 млн. EUR |
Сходни макро показатели за Търговски баланс
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇸🇮 Внос на природен газ | 2407 Terajoule | 2879 Terajoule | Месечно |
🇸🇮 Вносите | 5,45 млрд. EUR | 5,651 млрд. EUR | Месечно |
🇸🇮 Външен дълг | 58,489 млрд. EUR | 57,94 млрд. EUR | Тримесечие |
🇸🇮 Външен дълг към БВП | 93 % of GDP | 93 % of GDP | Тримесечие |
🇸🇮 златни резерви | 3,17 Tonnes | 3,17 Tonnes | Тримесечие |
🇸🇮 Износите | 5,852 млрд. EUR | 5,087 млрд. EUR | Месечно |
🇸🇮 Индекс на тероризма | 0 Points | 0 Points | Годишно |
🇸🇮 Капиталови потоци | 337 млн. EUR | -164,8 млн. EUR | Месечно |
🇸🇮 Текуща сметка | 248,7 млн. EUR | 256,9 млн. EUR | Месечно |
🇸🇮 Текуща сметка към БВП | 4,5 % of GDP | -1 % of GDP | Годишно |
🇸🇮 Туристически пристигания | 678 076 | 596 418 | Месечно |
🇸🇮 Чуждестранни преки инвестиции | 201,6 млн. EUR | 122,5 млн. EUR | Месечно |
Търговията в Словения възлиза на около 120% от БВП (комбинирани износ и внос). Словения изнася основно моторни превозни средства, мебели и домашно електрическо оборудване, фармацевтични продукти и дрехи. Страната внася машини и транспортно оборудване, промишлени стоки, химикали, горива и смазочни материали и храни. Европейският съюз (Германия, Австрия, Италия и Франция) е най-големият търговски партньор на страната, като представлява около 71% от износа и 79% от вноса.
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Търговски баланс
Баланс на търговията (BOT) е основен индикатор, който измерва разликата между стойността на износа и вноса на стоки и услуги на дадена страна. Като част от макроикономическите данни, балансът на търговията играе критична роля в определянето на икономическата стабилност и конкурентоспособността на една икономика. Нашият уебсайт, Eulerpool, предоставя професионално анализирани макроикономически данни, като балансът на търговията е ключов компонент от този анализ. Балансът на търговията може да бъде положителен или отрицателен. Положителен баланс на търговията (или търговски излишък) възниква, когато стойността на износа надвишава тази на вноса. Обратно, когато стойността на вноса е по-голяма от тази на износа, имаме отрицателен баланс на търговията (или търговски дефицит). Балансът на търговията е важен, защото показва икономическите отношения на страната с останалата част от света и отражението на тези отношения върху националната икономика. Първо, положителният баланс на търговията е знак за висок икономически растеж и конкурентоспособност. Страните, които изнасят повече стоки и услуги, обикновено имат силни производствени структури и висококачествени продукти, които са търсени на международните пазари. Търговският излишък води до увеличение на валутните резерви и укрепва националната валута. Например, Германия и Китай традиционно поддържат положителен баланс на търговията, което е съществен фактор за техния икономически подем и стабилност. Обратно, отрицателният баланс на търговията може да бъде сигнал за структурни проблеми в икономиката. Търговският дефицит обикновено означава, че страната потребява повече чуждестранни стоки и услуги, отколкото произвежда и изнася. Това може да води до увеличаване на външния дълг и отслабване на националната валута. За страни като САЩ и Индия, които често поддържат търговски дефицит, това може да доведе до натиск върху дългосрочната им икономическа стабилност. Следващият важен аспект е влиянието на обменния курс върху баланса на търговията. Валутните колебания могат значително да променят конкурентоспособността на износа и вноса. Когато валутата на дадена страна отслабва, техният износ става по-евтин и по-атрактивен за чуждестранните купувачи, което потенциално може да подобри баланса на търговията. Обратно, при усилване на националната валута, износът става по-скъп и по-малко конкурентен, което може да влоши търговския баланс. Интересен аспект на баланса на търговията е и значението му за икономическото планиране и фискалната политика. Правителствата често използват търговския баланс като барометър за икономическата си стратегия. Стратегии за стимулиране на износа или намаляване на вноса могат да бъдат прилагани с цел да се подобри търговският баланс. Една от често използваемите мерки е приемането на тарифни и нетарифни бариери за вноса или предоставянето на субсидии за износителите. Освен това, балансът на търговията е важен компонент на текущата сметка в платежния баланс на страната, която включва и други фактори като трансфери и доходи от инвестиции. Текущата сметка е важен показател за финансовите потоци между дадена страна и останалата част от света, като балансът на търговията играе основна роля в оценката на тези потоци. Анализът на текущата сметка може да предостави по-дълбоко разбиране за макроикономическото състояние и тенденциите в икономиката. Не трябва да се подценява и значението на глобализацията и международните търговски споразумения за баланса на търговията. Интеграцията на националните икономики в глобалния търговски пазар създава нови възможности, но също така и нови рискове. Международните търговски споразумения, като например NAFTA или Европейския съюз, имат за цел да улеснят търговията между страните, но в същото време могат да доведат до промени в баланса на търговията в зависимост от условията на споразумението. Заключително, балансът на търговията е многослоен индикатор с дълбоки икономически и политически импликации. Неговото разбиране и анализиране е критично за икономическите стратегии и политика на правителствата. Възможностите и предизвикателствата, които произтичат от търговския баланс, са комплексни и изискват внимателно наблюдение и управление. На нашия уебсайт, Eulerpool, предлагаме детайлен и професионален анализ на баланса на търговията, който може да помогне на икономисти, инвеститори и правителствени служители да разберат и прогнозират бъдещите тенденции в икономиката.