Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Португалия Работа на непълен работен ден
Цена
Текущата стойност на частичната заетост в Португалия е 409 100 . Частичната заетост в Португалия се увеличи до 409 100 на 1.09.2023 г., след като беше 407 000 на 1.06.2023 г.. От 1.03.2008 г. до 1.12.2023 г., средният БВП в Португалия беше 525 845,31 . Най-високата стойност беше достигната на 1.06.2012 г. с 678 900,00 , докато най-ниската стойност беше записана на 1.06.2020 г. с 356 700,00 .
Работа на непълен работен ден ·
Макс
непълно работно време | |
---|---|
1.03.2008 г. | 628 100,00 |
1.06.2008 г. | 632 400,00 |
1.09.2008 г. | 622 600,00 |
1.12.2008 г. | 605 800,00 |
1.03.2009 г. | 599 300,00 |
1.06.2009 г. | 595 500,00 |
1.09.2009 г. | 566 700,00 |
1.12.2009 г. | 601 200,00 |
1.03.2010 г. | 598 200,00 |
1.06.2010 г. | 589 700,00 |
1.09.2010 г. | 561 600,00 |
1.12.2010 г. | 574 300,00 |
1.03.2011 г. | 666 500,00 |
1.06.2011 г. | 635 400,00 |
1.09.2011 г. | 640 000,00 |
1.12.2011 г. | 631 500,00 |
1.03.2012 г. | 670 700,00 |
1.06.2012 г. | 678 900,00 |
1.09.2012 г. | 666 900,00 |
1.12.2012 г. | 643 400,00 |
1.03.2013 г. | 628 900,00 |
1.06.2013 г. | 655 900,00 |
1.09.2013 г. | 626 900,00 |
1.12.2013 г. | 625 100,00 |
1.03.2014 г. | 586 800,00 |
1.06.2014 г. | 591 500,00 |
1.09.2014 г. | 595 500,00 |
1.12.2014 г. | 581 000,00 |
1.03.2015 г. | 581 000,00 |
1.06.2015 г. | 572 000,00 |
1.09.2015 г. | 546 100,00 |
1.12.2015 г. | 566 500,00 |
1.03.2016 г. | 541 700,00 |
1.06.2016 г. | 547 200,00 |
1.09.2016 г. | 555 500,00 |
1.12.2016 г. | 553 500,00 |
1.03.2017 г. | 550 700,00 |
1.06.2017 г. | 554 800,00 |
1.09.2017 г. | 508 000,00 |
1.12.2017 г. | 531 700,00 |
1.03.2018 г. | 516 900,00 |
1.06.2018 г. | 507 300,00 |
1.09.2018 г. | 505 000,00 |
1.12.2018 г. | 415 400,00 |
1.03.2019 г. | 415 400,00 |
1.06.2019 г. | 410 000,00 |
1.09.2019 г. | 386 400,00 |
1.12.2019 г. | 407 100,00 |
1.03.2020 г. | 390 500,00 |
1.06.2020 г. | 356 700,00 |
1.09.2020 г. | 379 800,00 |
1.12.2020 г. | 378 700,00 |
1.03.2021 г. | 376 800,00 |
1.06.2021 г. | 364 000,00 |
1.09.2021 г. | 378 000,00 |
1.12.2021 г. | 399 200,00 |
1.03.2022 г. | 388 700,00 |
1.06.2022 г. | 390 400,00 |
1.09.2022 г. | 361 900,00 |
1.12.2022 г. | 386 400,00 |
1.03.2023 г. | 413 800,00 |
1.06.2023 г. | 407 000,00 |
1.09.2023 г. | 409 100,00 |
Работа на непълен работен ден История
Дата | Стойност |
---|---|
1.09.2023 г. | 409 100 |
1.06.2023 г. | 407 000 |
1.03.2023 г. | 413 800 |
1.12.2022 г. | 386 400 |
1.09.2022 г. | 361 900 |
1.06.2022 г. | 390 400 |
1.03.2022 г. | 388 700 |
1.12.2021 г. | 399 200 |
1.09.2021 г. | 378 000 |
1.06.2021 г. | 364 000 |
Сходни макро показатели за Работа на непълен работен ден
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇵🇹 Безработни лица | 340 500 | 338 000 | Месечно |
🇵🇹 Възраст за пенсиониране мъже | 66,33 Years | 66,33 Years | Годишно |
🇵🇹 Дългосрочна безработица | 2,3 % | 2,4 % | Тримесечие |
🇵🇹 Заети лица | 5,009 млн. | 5,029 млн. | Месечно |
🇵🇹 заетост | 56,9 % | 57,4 % | Тримесечие |
🇵🇹 Заплати | 1049 EUR/Month | 1046 EUR/Month | Тримесечие |
🇵🇹 Заплати в производството | 132,61 points | 177,36 points | Месечно |
🇵🇹 Коефициент на икономическа активност | 61 % | 61,1 % | Тримесечие |
🇵🇹 Коефициент на обявите за работа | 1,2 % | 1,3 % | Тримесечие |
🇵🇹 Минимални заплати | 956,67 EUR/Month | 956,67 EUR/Month | Тримесечие |
🇵🇹 население | 10,64 млн. | 10,517 млн. | Годишно |
🇵🇹 Обяви за работа | 10 073 | 9924 | Месечно |
🇵🇹 Пенсионна възраст за жени | 66,33 Years | 66,33 Years | Годишно |
🇵🇹 Продуктивност | 113,257 points | 111,947 points | Тримесечие |
🇵🇹 Промяна в безработицата | -8068 persons | -6285 persons | Месечно |
🇵🇹 Промяна в заетостта | 1,1 % | -0,1 % | Тримесечие |
🇵🇹 пълно работно време | 4,58 млн. | 4,606 млн. | Тримесечие |
🇵🇹 Работни разходи | 127,926 points | 143,73 points | Тримесечие |
🇵🇹 Ръст на заплатите | 5,5 % | 5,9 % | Месечно |
🇵🇹 ставка на безработица | 6,7 % | 6,5 % | Месечно |
🇵🇹 ставка на безработица сред младежите | 22,9 % | 23,3 % | Месечно |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Работа на непълен работен ден
Макроикономическа категория "Заетост на непълно работно време" в България В рамките на макроикономическите изследвания, категориите "Заетост на непълно работно време" имат значително влияние върху динамиката на трудовия пазар и икономическото развитие на дадена страна. Eulerpool се фокусира върху предоставянето на надеждни и актуални макроикономически данни, които позволяват да се анализират и разбират различни аспекти на икономическата активност, включително заетостта на непълно работно време. Тази категория обхваща специфичен сегмент от трудовия пазар, който има своите уникални характеристики и предизвикателства. Заетостта на непълно работно време обикновено включва позиции, които изискват работници да работят по-малко от стандартната работна седмица, която в България обикновено е 40 часа. Причините за избор на такава заетост могат да бъдат разнообразни и включват лични предпочитания, нужди на семейството, образование или други ангажименти. Работодателите често предлагат такива позиции като средство да управляват ефективно ресурсите на своя бизнес, особено в сектори, които изискват висока степен на гъвкавост като търговията на дребно, обслужването и туризма. Според Националния статистически институт (НСИ), делът на заетите на непълно работно време в България показва интересни тенденции през последните години. Интересен факт е, че такава заетост се среща по-често сред жените, отколкото сред мъжете, което може да се дължи на традиционните социални роли и очаквания. Също така, младите хора и студентите са по-склонни да работят на непълно работно време, за да съчетаят работа с обучение. Макроикономическото значение на заетостта на непълно работно време е многопластово. От една страна, тя допринася за по-ниски нива на безработицата, като предоставя възможности за труд на лица, които не могат или не желаят да работят на пълно работно време. Това може да помогне за по-добра социална интеграция на различни групи от населението. От друга страна, висок дял на заетост на непълно работно време може да бъде симптом за структурни проблеми на пазара на труда, като недостатъчна заетост или нестабилност на работните места. На микроикономическо ниво, заетостта на непълно работно време може да има както положителни, така и отрицателни последици за работниците. Предимствата включват възможността за по-добър баланс между работа и личен живот, гъвкавост на работното време и възможност за допълнителни доходи. Отрицателните аспекти могат да включват по-ниски заплати, липса на социални обезпечения и по-малко възможности за кариерно развитие. В контекста на макроикономическия анализ, заетостта на непълно работно време също предоставя важни индикатори за икономическото здраве на една страна. Например, рязко увеличение на заетите на непълно работно време може да бъде сигнал за икономическа нестабилност или промяна в търсенето и предлагането на работна ръка. В същото време, устойчивият растеж на този сегмент може да подсказва за увеличаване на гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда. В България, законодателната рамка регламентира правата и задълженията на заетите на непълно работно време, като се стреми да осигури равнопоставеност и защита на техните интереси. Важно е да се отбележи, че работниците на непълно работно време имат същите трудови права като тези на пълно работно време, включително право на социални осигуровки и почивки. Изследването на динамиката и тенденциите в заетостта на непълно работно време е от ключово значение за работодатели, политици и изследователи, които се стремят да разберат по-добре комплексните процеси на трудовия пазар. Разработването на стратегии и политики за подкрепа и оптимизация на тази форма на заетост може да бъде важно средство за повишаване на икономическата ефективност и благосъстояние. Чрез анализа на данни, предоставени от платформи като Eulerpool, е възможно да се идентифицират основните тенденции и предизвикателства, свързани със заетостта на непълно работно време. Това включва оценка на въздействието на макроикономическите фактори като инфлация, икономически растеж и безработица върху този сегмент от трудовия пазар. Освен това, данните могат да бъдат използвани за компаративен анализ с други страни от Европейския съюз, което позволява идентифициране на добри практики и модели за подпомагане на заетостта. В заключение, заетостта на непълно работно време представлява жизненоважен елемент от пазара на труда и общата икономическа картина на България. Разбирането на нейните характеристики, предимства и недостатъци предоставя ценна информация за ефективно управление и развитие на трудовия пазар. Eulerpool ще продължава да предоставя надеждни и задълбочени макроикономически анализи, които подпомагат вземането на информирани решения и разработването на ефективни стратегии за подкрепа на заетостта на непълно работно време в България.