Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Папуа-Нова Гвинея Търговски баланс
Цена
Настоящата стойност на Търговски баланс в Папуа-Нова Гвинея е 7,949 млрд. PGK. Търговският баланс в Папуа-Нова Гвинея намаля до 7,949 млрд. PGK на 1.06.2023 г., след като беше 9,769 млрд. PGK на 1.03.2023 г.. От 1.06.1997 г. до 1.06.2023 г. средният БВП в Папуа-Нова Гвинея беше 2,50 млрд. PGK. Най-високата стойност беше достигната на 1.12.2022 г. с 10,40 млрд. PGK, докато най-ниската стойност беше записана на 1.12.1997 г. с 75,00 млн. PGK.
Търговски баланс ·
Макс
Търговски баланс | |
---|---|
1.06.1997 г. | 290,00 млн. PGK |
1.09.1997 г. | 259,00 млн. PGK |
1.12.1997 г. | 75,00 млн. PGK |
1.03.1998 г. | 141,00 млн. PGK |
1.06.1998 г. | 417,00 млн. PGK |
1.09.1998 г. | 489,00 млн. PGK |
1.12.1998 г. | 429,00 млн. PGK |
1.03.1999 г. | 311,00 млн. PGK |
1.06.1999 г. | 495,00 млн. PGK |
1.09.1999 г. | 768,00 млн. PGK |
1.12.1999 г. | 696,00 млн. PGK |
1.03.2000 г. | 796,00 млн. PGK |
1.06.2000 г. | 758,00 млн. PGK |
1.09.2000 г. | 734,00 млн. PGK |
1.12.2000 г. | 746,00 млн. PGK |
1.03.2001 г. | 807,00 млн. PGK |
1.06.2001 г. | 834,00 млн. PGK |
1.09.2001 г. | 837,00 млн. PGK |
1.12.2001 г. | 462,00 млн. PGK |
1.03.2002 г. | 486,00 млн. PGK |
1.06.2002 г. | 609,00 млн. PGK |
1.09.2002 г. | 468,00 млн. PGK |
1.12.2002 г. | 759,00 млн. PGK |
1.03.2003 г. | 955,00 млн. PGK |
1.06.2003 г. | 803,00 млн. PGK |
1.09.2003 г. | 921,00 млн. PGK |
1.12.2003 г. | 932,00 млн. PGK |
1.03.2004 г. | 970,00 млн. PGK |
1.06.2004 г. | 960,00 млн. PGK |
1.09.2004 г. | 561,00 млн. PGK |
1.12.2004 г. | 1,24 млрд. PGK |
1.03.2005 г. | 822,00 млн. PGK |
1.06.2005 г. | 1,45 млрд. PGK |
1.09.2005 г. | 1,49 млрд. PGK |
1.12.2005 г. | 1,80 млрд. PGK |
1.03.2006 г. | 1,40 млрд. PGK |
1.06.2006 г. | 2,23 млрд. PGK |
1.09.2006 г. | 1,68 млрд. PGK |
1.12.2006 г. | 1,45 млрд. PGK |
1.03.2007 г. | 1,10 млрд. PGK |
1.06.2007 г. | 2,28 млрд. PGK |
1.09.2007 г. | 1,49 млрд. PGK |
1.12.2007 г. | 1,41 млрд. PGK |
1.03.2008 г. | 1,72 млрд. PGK |
1.06.2008 г. | 2,07 млрд. PGK |
1.09.2008 г. | 1,91 млрд. PGK |
1.12.2008 г. | 1,50 млрд. PGK |
1.03.2009 г. | 959,00 млн. PGK |
1.06.2009 г. | 738,00 млн. PGK |
1.09.2009 г. | 1,22 млрд. PGK |
1.12.2009 г. | 1,28 млрд. PGK |
1.03.2010 г. | 1,30 млрд. PGK |
1.06.2010 г. | 1,59 млрд. PGK |
1.09.2010 г. | 1,54 млрд. PGK |
1.12.2010 г. | 1,60 млрд. PGK |
1.03.2011 г. | 1,79 млрд. PGK |
1.06.2011 г. | 1,84 млрд. PGK |
1.09.2011 г. | 1,36 млрд. PGK |
1.12.2011 г. | 1,36 млрд. PGK |
1.03.2012 г. | 353,00 млн. PGK |
1.06.2012 г. | 1,27 млрд. PGK |
1.09.2012 г. | 687,00 млн. PGK |
1.12.2012 г. | 951,00 млн. PGK |
1.03.2013 г. | 211,00 млн. PGK |
1.06.2013 г. | 101,00 млн. PGK |
1.09.2013 г. | 662,00 млн. PGK |
1.12.2013 г. | 222,00 млн. PGK |
1.03.2014 г. | 657,00 млн. PGK |
1.06.2014 г. | 2,36 млрд. PGK |
1.09.2014 г. | 4,51 млрд. PGK |
1.12.2014 г. | 5,37 млрд. PGK |
1.03.2015 г. | 4,24 млрд. PGK |
1.06.2015 г. | 4,04 млрд. PGK |
1.09.2015 г. | 3,35 млрд. PGK |
1.12.2015 г. | 3,82 млрд. PGK |
1.03.2016 г. | 3,40 млрд. PGK |
1.06.2016 г. | 3,52 млрд. PGK |
1.09.2016 г. | 3,93 млрд. PGK |
1.12.2016 г. | 4,61 млрд. PGK |
1.03.2017 г. | 4,65 млрд. PGK |
1.06.2017 г. | 5,02 млрд. PGK |
1.09.2017 г. | 4,87 млрд. PGK |
1.12.2017 г. | 5,28 млрд. PGK |
1.03.2018 г. | 4,36 млрд. PGK |
1.06.2018 г. | 4,64 млрд. PGK |
1.09.2018 г. | 4,87 млрд. PGK |
1.12.2018 г. | 5,40 млрд. PGK |
1.03.2019 г. | 4,76 млрд. PGK |
1.06.2019 г. | 6,01 млрд. PGK |
1.09.2019 г. | 6,43 млрд. PGK |
1.12.2019 г. | 5,91 млрд. PGK |
1.03.2020 г. | 4,98 млрд. PGK |
1.06.2020 г. | 3,58 млрд. PGK |
1.09.2020 г. | 4,33 млрд. PGK |
1.12.2020 г. | 5,86 млрд. PGK |
1.03.2021 г. | 5,51 млрд. PGK |
1.06.2021 г. | 6,46 млрд. PGK |
1.09.2021 г. | 5,54 млрд. PGK |
1.12.2021 г. | 4,01 млрд. PGK |
1.03.2022 г. | 5,52 млрд. PGK |
1.06.2022 г. | 7,68 млрд. PGK |
1.09.2022 г. | 8,19 млрд. PGK |
1.12.2022 г. | 10,40 млрд. PGK |
1.03.2023 г. | 9,77 млрд. PGK |
1.06.2023 г. | 7,95 млрд. PGK |
Търговски баланс История
Дата | Стойност |
---|---|
1.06.2023 г. | 7,949 млрд. PGK |
1.03.2023 г. | 9,769 млрд. PGK |
1.12.2022 г. | 10,4 млрд. PGK |
1.09.2022 г. | 8,188 млрд. PGK |
1.06.2022 г. | 7,679 млрд. PGK |
1.03.2022 г. | 5,522 млрд. PGK |
1.12.2021 г. | 4,008 млрд. PGK |
1.09.2021 г. | 5,544 млрд. PGK |
1.06.2021 г. | 6,457 млрд. PGK |
1.03.2021 г. | 5,507 млрд. PGK |
Сходни макро показатели за Търговски баланс
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇵🇬 Вносите | 2,48 млрд. PGK | 2,064 млрд. PGK | Тримесечие |
🇵🇬 златни резерви | 1,33 Tonnes | 1,33 Tonnes | Тримесечие |
🇵🇬 Износите | 10,429 млрд. PGK | 11,833 млрд. PGK | Тримесечие |
🇵🇬 Индекс на тероризма | 0 Points | 0 Points | Годишно |
🇵🇬 Капиталови потоци | 3,703 млрд. PGK | 7,709 млрд. PGK | Тримесечие |
🇵🇬 Производство на суров петрол | 31 BBL/D/1K | 31 BBL/D/1K | Месечно |
🇵🇬 Текуща сметка | 3,49 млрд. PGK | 8,317 млрд. PGK | Тримесечие |
🇵🇬 Текуща сметка към БВП | 16,1 % of GDP | 22,1 % of GDP | Годишно |
🇵🇬 Чуждестранни преки инвестиции | -21,1 млн. PGK | -726,4 млн. PGK | Тримесечие |
Като основен износител на суровини, Папуа Нова Гвинея постоянно реализира търговски излишъци. Папуа Нова Гвинея основно изнася злато, нефт, мед, кафе, какао, растителни масла, риба и дървесина. Папуа Нова Гвинея основно внася гориво, ориз, превозни средства, тежка техника, месо, желязо и стомана и гуми. Основните търговски партньори на Папуа Нова Гвинея са Австралия, Япония, Китай, Съединените щати, Сингапур и Нидерландия.
Макросайтове за други страни в Австралия
Какво е Търговски баланс
Баланс на търговията (BOT) е основен индикатор, който измерва разликата между стойността на износа и вноса на стоки и услуги на дадена страна. Като част от макроикономическите данни, балансът на търговията играе критична роля в определянето на икономическата стабилност и конкурентоспособността на една икономика. Нашият уебсайт, Eulerpool, предоставя професионално анализирани макроикономически данни, като балансът на търговията е ключов компонент от този анализ. Балансът на търговията може да бъде положителен или отрицателен. Положителен баланс на търговията (или търговски излишък) възниква, когато стойността на износа надвишава тази на вноса. Обратно, когато стойността на вноса е по-голяма от тази на износа, имаме отрицателен баланс на търговията (или търговски дефицит). Балансът на търговията е важен, защото показва икономическите отношения на страната с останалата част от света и отражението на тези отношения върху националната икономика. Първо, положителният баланс на търговията е знак за висок икономически растеж и конкурентоспособност. Страните, които изнасят повече стоки и услуги, обикновено имат силни производствени структури и висококачествени продукти, които са търсени на международните пазари. Търговският излишък води до увеличение на валутните резерви и укрепва националната валута. Например, Германия и Китай традиционно поддържат положителен баланс на търговията, което е съществен фактор за техния икономически подем и стабилност. Обратно, отрицателният баланс на търговията може да бъде сигнал за структурни проблеми в икономиката. Търговският дефицит обикновено означава, че страната потребява повече чуждестранни стоки и услуги, отколкото произвежда и изнася. Това може да води до увеличаване на външния дълг и отслабване на националната валута. За страни като САЩ и Индия, които често поддържат търговски дефицит, това може да доведе до натиск върху дългосрочната им икономическа стабилност. Следващият важен аспект е влиянието на обменния курс върху баланса на търговията. Валутните колебания могат значително да променят конкурентоспособността на износа и вноса. Когато валутата на дадена страна отслабва, техният износ става по-евтин и по-атрактивен за чуждестранните купувачи, което потенциално може да подобри баланса на търговията. Обратно, при усилване на националната валута, износът става по-скъп и по-малко конкурентен, което може да влоши търговския баланс. Интересен аспект на баланса на търговията е и значението му за икономическото планиране и фискалната политика. Правителствата често използват търговския баланс като барометър за икономическата си стратегия. Стратегии за стимулиране на износа или намаляване на вноса могат да бъдат прилагани с цел да се подобри търговският баланс. Една от често използваемите мерки е приемането на тарифни и нетарифни бариери за вноса или предоставянето на субсидии за износителите. Освен това, балансът на търговията е важен компонент на текущата сметка в платежния баланс на страната, която включва и други фактори като трансфери и доходи от инвестиции. Текущата сметка е важен показател за финансовите потоци между дадена страна и останалата част от света, като балансът на търговията играе основна роля в оценката на тези потоци. Анализът на текущата сметка може да предостави по-дълбоко разбиране за макроикономическото състояние и тенденциите в икономиката. Не трябва да се подценява и значението на глобализацията и международните търговски споразумения за баланса на търговията. Интеграцията на националните икономики в глобалния търговски пазар създава нови възможности, но също така и нови рискове. Международните търговски споразумения, като например NAFTA или Европейския съюз, имат за цел да улеснят търговията между страните, но в същото време могат да доведат до промени в баланса на търговията в зависимост от условията на споразумението. Заключително, балансът на търговията е многослоен индикатор с дълбоки икономически и политически импликации. Неговото разбиране и анализиране е критично за икономическите стратегии и политика на правителствата. Възможностите и предизвикателствата, които произтичат от търговския баланс, са комплексни и изискват внимателно наблюдение и управление. На нашия уебсайт, Eulerpool, предлагаме детайлен и професионален анализ на баланса на търговията, който може да помогне на икономисти, инвеститори и правителствени служители да разберат и прогнозират бъдещите тенденции в икономиката.