Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Норвегия Фискални разходи
Цена
Текущата стойност на Фискални разходи в Норвегия е 457,634 млрд. NOK. Фискални разходи в Норвегия се увеличиха до 457,634 млрд. NOK на 1.12.2023 г., след като бяха 398,217 млрд. NOK на 1.09.2023 г.. От 1.03.1991 г. до 1.03.2024 г., средният БВП в Норвегия беше 215,15 млрд. NOK. Най-високата стойност беше достигната на 1.03.2024 г. с 512,81 млрд. NOK, докато най-ниската стойност беше отбелязана на 1.03.1991 г. с 74,48 млрд. NOK.
Фискални разходи ·
Макс
Държавни разходи | |
---|---|
1.03.1991 г. | 74,48 млрд. NOK |
1.06.1991 г. | 95,58 млрд. NOK |
1.09.1991 г. | 79,04 млрд. NOK |
1.12.1991 г. | 92,75 млрд. NOK |
1.03.1992 г. | 88,53 млрд. NOK |
1.06.1992 г. | 89,08 млрд. NOK |
1.09.1992 г. | 83,49 млрд. NOK |
1.12.1992 г. | 95,14 млрд. NOK |
1.03.1993 г. | 98,84 млрд. NOK |
1.06.1993 г. | 90,22 млрд. NOK |
1.09.1993 г. | 86,45 млрд. NOK |
1.12.1993 г. | 98,16 млрд. NOK |
1.03.1994 г. | 103,02 млрд. NOK |
1.06.1994 г. | 92,46 млрд. NOK |
1.09.1994 г. | 88,10 млрд. NOK |
1.12.1994 г. | 98,82 млрд. NOK |
1.03.1995 г. | 101,48 млрд. NOK |
1.06.1995 г. | 91,61 млрд. NOK |
1.09.1995 г. | 85,40 млрд. NOK |
1.12.1995 г. | 100,38 млрд. NOK |
1.03.1996 г. | 101,34 млрд. NOK |
1.06.1996 г. | 88,26 млрд. NOK |
1.09.1996 г. | 94,84 млрд. NOK |
1.12.1996 г. | 101,33 млрд. NOK |
1.03.1997 г. | 103,32 млрд. NOK |
1.06.1997 г. | 103,37 млрд. NOK |
1.09.1997 г. | 94,52 млрд. NOK |
1.12.1997 г. | 110,26 млрд. NOK |
1.03.1998 г. | 111,29 млрд. NOK |
1.06.1998 г. | 110,23 млрд. NOK |
1.09.1998 г. | 102,47 млрд. NOK |
1.12.1998 г. | 119,76 млрд. NOK |
1.03.1999 г. | 124,25 млрд. NOK |
1.06.1999 г. | 111,75 млрд. NOK |
1.09.1999 г. | 104,76 млрд. NOK |
1.12.1999 г. | 126,24 млрд. NOK |
1.03.2000 г. | 121,44 млрд. NOK |
1.06.2000 г. | 121,39 млрд. NOK |
1.09.2000 г. | 107,96 млрд. NOK |
1.12.2000 г. | 139,42 млрд. NOK |
1.03.2001 г. | 128,69 млрд. NOK |
1.06.2001 г. | 128,21 млрд. NOK |
1.09.2001 г. | 124,04 млрд. NOK |
1.12.2001 г. | 135,90 млрд. NOK |
1.03.2002 г. | 157,68 млрд. NOK |
1.06.2002 г. | 140,72 млрд. NOK |
1.09.2002 г. | 132,03 млрд. NOK |
1.12.2002 г. | 153,80 млрд. NOK |
1.03.2003 г. | 146,75 млрд. NOK |
1.06.2003 г. | 153,39 млрд. NOK |
1.09.2003 г. | 133,21 млрд. NOK |
1.12.2003 г. | 159,34 млрд. NOK |
1.03.2004 г. | 159,78 млрд. NOK |
1.06.2004 г. | 159,32 млрд. NOK |
1.09.2004 г. | 141,87 млрд. NOK |
1.12.2004 г. | 161,28 млрд. NOK |
1.03.2005 г. | 160,85 млрд. NOK |
1.06.2005 г. | 167,24 млрд. NOK |
1.09.2005 г. | 158,25 млрд. NOK |
1.12.2005 г. | 163,72 млрд. NOK |
1.03.2006 г. | 165,70 млрд. NOK |
1.06.2006 г. | 185,67 млрд. NOK |
1.09.2006 г. | 148,69 млрд. NOK |
1.12.2006 г. | 183,48 млрд. NOK |
1.03.2007 г. | 178,93 млрд. NOK |
1.06.2007 г. | 182,61 млрд. NOK |
1.09.2007 г. | 158,46 млрд. NOK |
1.12.2007 г. | 195,08 млрд. NOK |
1.03.2008 г. | 182,28 млрд. NOK |
1.06.2008 г. | 205,77 млрд. NOK |
1.09.2008 г. | 182,00 млрд. NOK |
1.12.2008 г. | 208,52 млрд. NOK |
1.03.2009 г. | 221,45 млрд. NOK |
1.06.2009 г. | 225,86 млрд. NOK |
1.09.2009 г. | 199,45 млрд. NOK |
1.12.2009 г. | 221,90 млрд. NOK |
1.03.2010 г. | 225,03 млрд. NOK |
1.06.2010 г. | 231,02 млрд. NOK |
1.09.2010 г. | 205,83 млрд. NOK |
1.12.2010 г. | 230,99 млрд. NOK |
1.03.2011 г. | 236,64 млрд. NOK |
1.06.2011 г. | 246,68 млрд. NOK |
1.09.2011 г. | 229,54 млрд. NOK |
1.12.2011 г. | 239,26 млрд. NOK |
1.03.2012 г. | 258,21 млрд. NOK |
1.06.2012 г. | 261,02 млрд. NOK |
1.09.2012 г. | 224,42 млрд. NOK |
1.12.2012 г. | 252,49 млрд. NOK |
1.03.2013 г. | 271,44 млрд. NOK |
1.06.2013 г. | 266,61 млрд. NOK |
1.09.2013 г. | 248,16 млрд. NOK |
1.12.2013 г. | 276,92 млрд. NOK |
1.03.2014 г. | 276,96 млрд. NOK |
1.06.2014 г. | 299,13 млрд. NOK |
1.09.2014 г. | 255,75 млрд. NOK |
1.12.2014 г. | 295,26 млрд. NOK |
1.03.2015 г. | 303,31 млрд. NOK |
1.06.2015 г. | 308,35 млрд. NOK |
1.09.2015 г. | 270,62 млрд. NOK |
1.12.2015 г. | 312,19 млрд. NOK |
1.03.2016 г. | 307,88 млрд. NOK |
1.06.2016 г. | 332,96 млрд. NOK |
1.09.2016 г. | 290,99 млрд. NOK |
1.12.2016 г. | 314,27 млрд. NOK |
1.03.2017 г. | 341,83 млрд. NOK |
1.06.2017 г. | 337,21 млрд. NOK |
1.09.2017 г. | 286,86 млрд. NOK |
1.12.2017 г. | 314,97 млрд. NOK |
1.03.2018 г. | 345,91 млрд. NOK |
1.06.2018 г. | 338,26 млрд. NOK |
1.09.2018 г. | 294,05 млрд. NOK |
1.12.2018 г. | 339,93 млрд. NOK |
1.03.2019 г. | 356,95 млрд. NOK |
1.06.2019 г. | 350,18 млрд. NOK |
1.09.2019 г. | 322,56 млрд. NOK |
1.12.2019 г. | 348,43 млрд. NOK |
1.03.2020 г. | 383,88 млрд. NOK |
1.06.2020 г. | 412,22 млрд. NOK |
1.09.2020 г. | 360,85 млрд. NOK |
1.12.2020 г. | 395,58 млрд. NOK |
1.03.2021 г. | 436,64 млрд. NOK |
1.06.2021 г. | 392,34 млрд. NOK |
1.09.2021 г. | 356,45 млрд. NOK |
1.12.2021 г. | 398,75 млрд. NOK |
1.03.2022 г. | 432,57 млрд. NOK |
1.06.2022 г. | 430,88 млрд. NOK |
1.09.2022 г. | 375,42 млрд. NOK |
1.12.2022 г. | 427,07 млрд. NOK |
1.03.2023 г. | 481,17 млрд. NOK |
1.06.2023 г. | 469,78 млрд. NOK |
1.09.2023 г. | 398,22 млрд. NOK |
1.12.2023 г. | 457,63 млрд. NOK |
Фискални разходи История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 457,634 млрд. NOK |
1.09.2023 г. | 398,217 млрд. NOK |
1.06.2023 г. | 469,781 млрд. NOK |
1.03.2023 г. | 481,166 млрд. NOK |
1.12.2022 г. | 427,074 млрд. NOK |
1.09.2022 г. | 375,42 млрд. NOK |
1.06.2022 г. | 430,879 млрд. NOK |
1.03.2022 г. | 432,567 млрд. NOK |
1.12.2021 г. | 398,75 млрд. NOK |
1.09.2021 г. | 356,449 млрд. NOK |
Сходни макро показатели за Фискални разходи
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇳🇴 Военни разходи | 8,669 млрд. USD | 8,698 млрд. USD | Годишно |
🇳🇴 държавен бюджет | 16,3 % of GDP | 25,6 % of GDP | Годишно |
🇳🇴 Държавен дълг | 708,529 млрд. NOK | 796,757 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Държавен дълг към БВП | 44,3 % of GDP | 36,5 % of GDP | Годишно |
🇳🇴 Държавни приходи | 566,575 млрд. NOK | 637,274 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Държавни разходи | 258,801 млрд. NOK | 257,409 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Държавни разходи към БВП | 46,4 % of GDP | 38,3 % of GDP | Годишно |
🇳🇴 Заявления за убежище | 330 persons | 320 persons | Месечно |
🇳🇴 Индекс на корупцията | 84 Points | 84 Points | Годишно |
🇳🇴 Корупционен ранг | 4 | 4 | Годишно |
🇳🇴 Стойност на държавния бюджет | 53,762 млрд. NOK | 179,64 млрд. NOK | Тримесечие |
Фискалните разходи се отнасят до общата сума на правителствените разходи, включително разходите за стоки и услуги, инвестиции и трансферни плащания като социална сигурност и помощи за безработни. Фискалните разходи са част от изчисляването на бюджетния баланс на правителството.
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Фискални разходи
Фискалните разходи са ключов елемент в макроикономическата политика на всяка страна и играят значителна роля за икономическото благосъстояние и устойчивост. На нашия уебсайт Eulerpool ние предоставяме професионални и детайлни макроикономически данни, които включват всестранно представяне на фискалните разходи. В следващите редове ще се концентрираме върху значението, състава и въздействието на фискалните разходи върху икономиката. Фискалните разходи представляват общите разходи на правителството за стоки и услуги, инвестиции и социални програми. Те се финансират чрез фискални приходи, които включват данъци, заеми и други източници на държавни приходи. Основната цел на фискалните разходи е да подкрепят икономическата стабилност, да стимулират растежа и да запазят социалния баланс. Чрез ефективно планиране и разпределение на тези разходи, правителствата могат да адресират ключови социални и икономически предизвикателства. Една от основните категории фискални разходи е публичното потребление. Това включва заплати на държавни служители, разходи за здравеопазване, образование и национална сигурност. Чрез финансирането на тези сектори, държавата осигурява основни услуги на своите граждани, което е от съществено значение за поддържането на социалната стабилност и качеството на живот. Висококачественото образование и здравеопазване, подпомогнати чрез адекватни фискални разходи, създават основата за устойчив икономически растеж и развитие на човешкия капитал. Инвестициите в инфраструктура също са критичен аспект на фискалните разходи. Това включва строителството и поддръжката на пътища, мостове, болници, училища и други обществени обекти. Тези инвестиции не само подобряват качеството на живота на гражданите, но и стимулират икономическата активност чрез създаването на работни места и улесняването на търговията и мобилността. В дългосрочен план, инвестициите в инфраструктура могат да повишат производителността и конкурентоспособността на икономиката. Социалните програми са друга важна категория фискални разходи. Те включват пенсии, социални помощи, субсидии за жилища и други форми на финансова подкрепа за най-уязвимите групи от населението. Чрез предоставянето на тези програми, правителствата могат да намалят неравенствата и да осигурят по-голяма социална кохезия. Това е особено важно в периоди на икономически спад или криза, когато уязвимите групи са най-засегнати. Фискалните разходи могат да имат също и стабилизационна функция. В периоди на икономическа рецесия, правителствата могат да увеличат разходите си, за да стимулират търсенето и да предотвратят задълбочаване на кризата. Това може да се постигне чрез увеличаване на публичното потребление, инвестиции в инфраструктура и разширяване на социалните програми. Обратното, в периоди на икономически подем, правителствата могат да ограничат разходите си, за да предотвратят прегряване на икономиката и инфлация. Съществуващата макроикономическа политика също играе съществена роля в определянето на структурата и обема на фискалните разходи. Различните икономически теории препоръчват различни подходи към фискалната политика. Кейнсианската икономика, например, подкрепя активна роля на правителството в икономиката чрез манипулиране на фискалните разходи за постигане на икономическа стабилност и растеж. Монетаристите, от друга страна, подчертават важността на контрола върху паричното предлагане и предлагат по-сдържан подход към фискалната политика. Важна част от управлението на фискалните разходи е тяхната ефективност и прозрачност. Добре планираните и прозрачно разходвани правителствени бюджети могат да повишат доверието на гражданите и инвеститорите в икономическата политика на страната. Корупцията и неефективното управление на бюджетните средства могат да подкопаят икономическото развитие и да увеличат социалните напрежения. В заключение, фискалните разходи са основен инструмент на макроикономическата политика, който оказва дълбоко въздействие върху икономическото развитие, социалното благосъстояние и стабилността на една страна. На нашия уебсайт Eulerpool ние предоставяме обширна и детайлна информация за фискалните разходи, която да помогне на нашите потребители да вземат информирани решения и да разберат по-добре сложните динамики на макроикономическите процеси. Вярваме, че прозрачността и достъпността на макроикономическите данни са ключови за постигането на стабилна и просперираща икономика.